№ 12
гр. Ямбол , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Петранка С. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря И.ка П. Златева
в присъствието на прокурора Димитър Стефанов Люцканов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно
административно наказателно дело № 20212300600076 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на обвиняемия Р. И. М. срещу
Решение № 260056/11.02.2021 г. постановено по АНД № 328/2020 година по
описа на ЯРС, с което въззивникът е признат за виновен по обвинението за
престъпление по чл.345, ал.1 от НК, а именно, че на ********** година,
около 09,20 часа, по път II-53, км.139, на територията на Община Тунджа,
обл. Ямбол, при управление на МПС – колесен трактор „**********“, с номер
на рама **********, си е служил с табела с рег. № **********, издадена за
друго МПС – колесен трактор „********“, с номер на рама ****.
С решението, предмет на проверка, на основание чл.78а, ал.1 от НК,
въззивникът е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева.
С жалбата се претендира за отмяна на решението и постановяване на
ново опрадвателно такова. Искането се обосновава с общи доводи за
1
незакоосъобразност и необоснованост на съдебния акт, без да се сочат
конкретни оплаквания и пороци.
Въззивникът участва лично съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник адвокат, който пледира за отмяна на съдебния акт
първо, на процесуално основание, като счита, че решението на районния съд
да не приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е немотивирано. На следващо
място, защитата навежда оплакване за субективна несъставомерност на
извършеното, без да излага конкретни правни аргументи за това. Развива и
доводи, че с оглед причините за извършване деянието – текуща жътвена
кампания, и обстоятелството, че обвиняемият е з.п., конкретното деяние не е
престъпно, тъй като е с явно незначителна обществена опасност. По тези
съображения пледира за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на ново, с което въззивникът да бъде оправдан.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата. Първоинстанционният акт намира за правилен и
законосъобразен и предлага да бъде потвърден.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваното решение съобразно правомощията по
чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при
наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти. В
съответствие с чл.378, ал.2 от НПК е анализирал както събраните в
досъдебното производство доказателства, така и тези, събрани по време на
съдебното следствие, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е
изложил мотиви кои доказателствени източници кредитира и защо. Приел е за
установени съответни на доказателствата фактически положения,
съобразявайки се стриктно с очертаната в постановлението фактология.
Настоящият състав, като споделя напълно възприетите от районния съд
2
фактически положения, извърши самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност и в рамките на посочените в постановлението на ЯРП фактически
положения, относими към обективната и субективната страна на
извършеното, намери за установено следното:
Обв. М. бил з.п., обработвал земеделски земи в землищата на селата
********** и ************** и към **********г. бил ангажиран с жътвена
кампания. За нуждите на дейността си ползвал колесен трактор „**********“
с номер на рамата **********, който бил собственост на баща му – св. Ив. М.,
и за който били издадени табели с рег. № **********. Поради повреда на
трактора, обвиняемият, заедно с роднини и познати, го отремонтирал. При
ремонта същият свалил кабината ведно с монтираната табела с
регистрационния номер на трактора и вместо нея сложил друга кабина с
поставена на нея табела с рег. № ********, която била издадена за друг
колесен трактор - „*****“ с номер на рама ****, регистриран на името на
С.А.К.. Т.е., правилен е фактическият извод на районният съд, че
обвиняемият знаел за монтираната кабина от друг трактор и за поставената
табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС.
Така, на **********г. сутринта, по време на жътвена кампания,
обвиняемият предприел управление на отремонтирания колесен трактор
„**********“, с номер на рамата ********** и поставена на него табела с рег.
№ ********, която била издадена за друг колесен трактор - с номер на рамата
****. Около 09:20 часа на същата дата, при движението си по път II-53, около
км.139, на територията на Община Тунджа, обл. Ямбол, бил спрян за проверка
от екип на РУ – Тунджда, в чийто състав били свидетелите В. и П.. В хода на
проверката обвиняемият оказал пълно съдействие на полицаите. Съобщил им,
че за управлявания трактор има издадена табела с друг регистрационен номер
– **********, която се намира в дома му в с. **********, и обяснил
причината за извършване на деянието – подмяна на кабината ведно с
табелата. Малко след това бащата на обвиняемия донесъл на място
издадената за трактора табела с рег. № **********.
Към момента на извършване на деянието обвиняемият, роден на
**********г., е бил на ** години. Не е осъдждан или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Същият е
правоспособен водач на МПС от 2005г. и за четирите години преди
3
извършване на деянието е наказван седем пъти за нарушения на правилата за
движение по пътищата – веднъж с влязло в сила наказателно постановление и
шест пъти с налагане на глоба с фиш.
ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички
налични по делото доказателства, включително обясненията на обв. М.
дадени по време на съдебното следствие и показанията на св. И. М. – негов
баща, са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и
причините за извършване на деянието.
Решаващият съд е изследвал задълбочено и обстойно събраните по
делото доказателства и с основание е кредитирал изцяло безпротиворечивите
и взаимнодопълващи се показания на свидетелите полицаи В. В. и Х. П., като
е съобразил, че по отношение на съставомерните обстоятелства, а и в детайли,
показанията на тези свидетели коресподндират не само с обективните
находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, и
с приобщените писмени доказателства – АУАН, справки за собственост и
регистрация на МПС, справка за съдимост, но и с обясненията на самия
обвиняем и с показанията на св. И. М..
Обстоятелството дали ремонтът на управлявания от обвиняемия трактор
е извършен в деня преди проверката или по-рано настоящият състав намира
за правно ирелевантно, след като доказателствената съвкупност е
безпротиворечива по отношение участието му в подмяната на кабината, и в
тази връзка счита за ненужно да обсъжда показанията на свидетелите в тази
им част.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка, която не се оспорва
и от защитата, районният съд е направил законосъобразни и обосновани
правни изводи, че и от обективна, и от субективна страна обв. Р. И. М. е
осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, тъй като на
********** г., около 09:20 ч., по път *****, км.139, на територията на
Община Тунджа, обл. Ямбол, при управление на МПС – колесен трактор
„**********“, с номер на рама **********, си служил с табела с рег. №
********, издадена за друго МПС – колесен трактор „********“, с номер на
4
рама ****.
Безспорно, правилен е извода на решаващия съд, че извършеното от
обвиняемия покрива всички обективни признаци от състава на
престъплението по чл.345, ал.1 от НК. Текстът предвижда наказателна
отговорност за всеки, който си служи с табела с регистрационен номер,
издадена за друго МПС. Доколкото на инкриминираната дата обвиняемият е
управлявал горепосочения колесен трактор не с издадената за него табела с
регистрационен номер **********, а с табела с рег. № ********, за която е
бесзспорно установено, че е издадена за друго МПС – колесен трактор
„********“, с номер на рама ****, ЯРС правилно е заключил, че деянието е
съставомерно от обективна страна – извод, който се споделя и от защитата.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в
противоправно ползване (служене) с регистрационна табела № ********,
издадена за друго МПС, чрез поставянето й ведно с кабината при извършения
ремонт на превозното средство.
Правилен е и извода на съда, че деянието покрива и субективните
признаци на престъплението. В трайната практика на ВКС се приема, че при
престъпленията на просто извършване, каквото е и вмененото на обвиняемия,
умисълът е само пряк - с целени и настъпили общественоопасни последици,
или със съзнаване на неизбежното им настъпване. Безспорно, след като
обвиняемият лично е участвал в подмяната на кабината с регистрационната
табела на трактора, същият е знаел, че след ремонта на превозното средство
вече е поставена табела, която е издадена за друго МПС, и това е напълно
достатъчно да обоснове и субективната страна на извършеното. Като човек с
достатъчен житейски опит, обвиняемият е разбирал, че със самата смяна на
кабината е сменена и издадената за превозното средство регистрационна
табела, като му е поставена табела с рег. № ********, която е издадена за
друго МПС. Въпреки това, си е послужил с нея, преследвайки
неправомерната цел да ползва превозното средство по предназначение в
нарушение на нормативните изисквания относно регистрацията. Или,
обвиняемият е знаел за съществуването на всички обективни признаци,
поради което не е налице фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК,
която изключва умисъла за това престъпление. В този контекст, наведените в
жалбата оплаквания, че деянието е субективно несъставомерно не могат да
5
бъдат споделени.
Неоснователно е възражението на защитата, че районният съд не е
мотивирал решението си не приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК,
доколкото на стр.4 от мотивите са налични подробни съображения за това.
Настоящият състав напълно споделя становището, че спецификата на казуса и
причините за извършване на деянието не обосновават извод за неговата
малозначителност или явно незначителна обществена опасност, нито отменят
задължението на водача преди да предприеме управление на превозното
средство да провери изправността му и изрядността на документите. Друг е
въпросът, че при формалните престъпления, сред които е и това по чл.345,
ал.1 от НК, не е налице съставомерен престъпен резултат, поради което е
достатъчно, както е и в случая, защитените обществени отношения само да са
поставени в опасност. Въпреки това, доколкото предпоставките по чл.9, ал.2
от НК, които изключват обществената опасност на деянието, са приложими за
всички престъпления, в допълнение към доводите на първата инстанция
следва да се отбележи, че при отсъствие на причина, свързана с опазване на
висше благо, като живота и здравето например, конкретното деяние не се
различава от типичните случаи на това престъпление. Обстоятелствата, че
обвиняемият е з.п. и към момента на извършване на деянието е бил в жътвена
кампания не разкриват оособеност на деянието, която да позволява
характеризирането му като малозначително, а подлежат на преценка при
индивидуализацията на наказанието. Както е посочено в решение №
**************г. по н.д. № **********г. на първо наказателно отделение на
ВКС, ако се приеме обратното, би се стигнало до изключване необходимостта
по време на жътва земеделските производители да ползват изрядни МПС,
респ. и до заобикаляне на закона чрез декриминализиране на деянията по
чл.345, ал.1 НК, извършени от тези субекти по време на кампания, което
очевидно е неприемливо.
Поради горните съображения настоящият състав счита, че решаващият
съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна
страна, обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 1
от НК, и правилно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.
В съответствие с доказателствата относно съдебната биография на
обвиняемия, който не е осъждан или освобождаван от наказателна отгворност
6
по реда на чл.78а от НК, и в унисон със закона, районният съд е преценил, че
са налице всички законови предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
доколкото са налице всички изискуеми законови предпоставки за това - за
извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
една година или глоба от петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е
осъждан, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и от
престъплението не са причинени имуществени вреди.
ЯРС правилно е определил и размера на наказанието глоба в законовия
минимум от хиляда лева, като е отчел сравнително невисоката степен на
обществена опасност на дееца, обуславяща се от чистото му съдебно минало,
оказаното пълно съдействие по време на проверката, и най-вече, причините за
извършване на деянието. На практика, въпреки наличните доказателства за
извършени от обвиняемия нарушения на правилата за движение по пътищата,
районният съд не е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства, но
правилно е приел, че в случая за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
обвиняемия, не е необходимо определяне на глобата в по-голям размер. Т.е.,
липсва основание за ревизиране на обжалваното решение и в този аспект.
По изложените съображения ЯОС намери, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и следва да се потвърди. Затова, и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260056/11.02.2021 г. постановено по
АНД № 328/2020г. по описа на ЯРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8