Р
Е Ш Е
Н И Е
592/13.4.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 04.03.2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
2000 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на „Боцев кар“ ЕООД, против Наказателно
постановление № 03-009093/07.02.2018. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което е наложено
административно наказание „ Имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През месец 12. 2017 г. служители
на Д“ИТ“ – Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
от страна на въззивното дружество, за което дружество
престирали труд наети по трудов договор лица.
На
въззивното дружество била изпратена призовка № 2449/28.12.2017г. надлежно
получена от управител на дружеството Й.С.. С тази призовка двамата управители
на дружество са били призовани да се явят на 11.01.2018г. в ДИТ Варна, за да
представят документи по спазване на трудовото законодателство в страната.
На
указаната дата за явяване на
представител на въззивното дружество в ДИТ Варна, около 20-минути преди
указаното време по телефон на проверяващия се обадил представител на
дружеството и съобщил, че двамата управители са ангажирани за явяване в
указаното време и помолил да се явят на следващия ден. Иницииралия разговора
добре знаел името на въззивното дружество, датата и часа на която е следвало да се явят, както и
имената на управителите и необходимите документи които е следвало да се
представят на проверяващите. В разговора проведен с проверяващия Д. били
цитирани документите въз основа на които е образувана проверката и призовката
получена от въззивното дружество.
Поисканата от представителят на дружеството отсрочка била дадена от
проверяващия Д. и предаването на документите било насрочено за следващия ден.
За проведения разговор бил съставен протокол в които бил описан разговора и
кореспондиращия номер, датата за която е отложена проверката, както и факта, че
при неявяване ще бъде образувано адм. производство
В
указания ден и час представител на дружеството не се явил и съответно не били
представени изисканите документи.
По делото
бе разпитана свид.Г., собственик на тел.номер от които е осъществена връзката
от представител на въззивното дружество със свид.Д.. Установи се, че тази
свидетелка действително е счетоводител и макар да заявява, че тя лично не е
провела разговора е факт, че той е проведен посредством нейния тел.номер и това
е обективирано в протокол от проверката. Безспорен факт е, че разговора е
иницииран от страна на управата на дружеството и с него се е целяло отлагане на
проверката или поне блокиране работата на проверяващите. Лице незапознато с
проверката няма как да проведе този тел.разговор. Дали лично свид.Г. го е
провела или друг ползвайки нейният телефон е факт без значение, тъй като е
налице целта да се отложи проверката на „Боцев кар“ ЕООД.
Съдът счита, че въззивника не следва да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
Тъй като изисканите от дружеството
документи не били представени в срок, св.Д. изпратила призовка за явяване на
представител на дружеството за съставяне на АУАН. Призовката била надлежно
връчена на управителят на дружеството С. посредством препоръчано писмо на
17.01.2018г.. Въпреки това отново представител на дружеството на се явил в ДИТ
Варна. Поради това свид.Д. в отсъствие на представител на нарушителя, съставила
против въззивното дружество акт за установяване на административно нарушение за
това, че в качеството си на работодател не оказал съдействие на контролен орган
при изпълнение на служебните задължения, тъй като след връчена по надлежния ред
призовка за представяне на изискани документи, на посочената дата не се явил
представител или друго упълномощено лице за да ги представи. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ и било прието, че е извършено на
12.01.2018г.. Именно тази дата била приета за осъществяване на нарушението тъй
като тя е била посочена на представител на дружеството помолил за отсрочка в
явяването си пред надлежните органи.
Съставения АУАН бил изпратен с обратна разписка на въззивното дружество.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел
описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението
по чл.415 ал.1 от КТ. За него, на основание чл.416 ал.5 и чл. 414 ал.1 от КТ
на въззвното дружество била наложена „ Имуществена санкция” в размер на 10
000лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св.Д. –актосъставител, чиито
показания съдът кредитира съобразно тяхната обвързаност с останалите
доказателства по делото. Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелката, тъй като те са подкрепени от писмени доказателства. По отношение
твърдените от нея разговори проведени с представител на дружеството е съставен
протокол, като в него е описан проведения разговор, номера от които е иницииран
разговора. Протокола е подписан от свидетел присъствал на разговора. Съдът
напълно приема, че именно представител на дружеството се е обадил и е поискал
отсрочка за представяне на документите. Обаждащият се е ползвал телефонния
номер на проверяващия изписан в призовката. Разговора е проведен малко преди
часа на явяване. Изрично са посочени имената на дружеството и управителите,
както и необходимите за представяне документи. Лицето е поело ангажимент за
уведомяване за новата дата и час на която следва да се представят изисканите
документи.
Въз
основа на това съдът извежда извод, че именно представител на дружеството е
провел разговор с извършващата проверка свид. Д. и е поискал отлагане на дата и
часа на явяване. Лицето се е представило като счетоводител на дружеството.
Неможе случаен човек да се обади на призовка за явяване в ДИТ и да разполага с
цялата информация за случая, да знае имената на управителите и прочие вече
изброени факти за проверката. Този разговор е проведен по инициатива на
въззивното дружество и безспорно управителите му са знаели за него. Факт е, че
те не се явяват на нито една от надлежно получените призовки в хода на адм.производство.
И отново следва да се посочи, че никои неможе да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото доказателства. Административнонаказателното производство
е образувано в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията
на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не били са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка,
настоящата инстанция прие, че от страна на фирмата - жалбоподател е налице
осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.
402, ал. 2 от КТ, тъй като задължено лице – работодател, не е изпълнило
задължението си да окаже съдействие на контролни органи – на служител в
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, при изпълнение на функциите
им – да представи в хода на извършвана проверка по спазване на трудовото
законодателство от връчване на призовка до съставяне на АУАН на изискани документи за работещи в свой обект.
Твърдението на фирмата – жалбоподател за допуснати
процесуални нарушения, при издаването на НП и с оглед липсата на доказателства
в този смисъл, Съдът намира като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
Гласните доказателства – показанията на
актосъставителя и писмените – АУАН, призовки на основание чл.
45, ал. 1 от АПК, уведомително писмо, съобщение, все водят решаващият
производството състав до единствения възможен извод – изисканите от проверяващите
документи, не са били представени, което представлява неоказване на съдействие
на контролен орган при изпълнение на функциите му, доколкото с тяхното
непредставяне не е могла да бъде извършена необходимата пълна и цялостна
проверка по спазване на трудовото законодателство. Това нарушение разпоредбата
на чл. 402, ал. 2 от КТ по преценка на настоящата инстанция е
безспорно доказано, въз основа на съдържащите се по делото гласни и писмени
доказателства, които изграждат непротиворечив и несъмнен извод за наличието му.
Следва да се посочи, че е
без значение за правната съставомерност на това бездействие от страна на
фирмата - жалбоподател като административно нарушение, по см. на чл.
402, ал. 2 от КТ, дали се касае до неоказване на съдействие на контролни
органи чрез неизпълнение на задължение за представяне на само един документ или
съвкупност от документи. Броя и вида на изисканите и непредставени документи е
от значение само за наказуемостта на нарушението, с оглед на неговата различна
степен на обществена опасност.
Актосъставителят в АУАН и
административно – наказващият орган в НП са приложили правилно съответната
материалноправна норма, при квалификацията на административното нарушение.
Настоящият състав счита, че
в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. №
1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност,
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид.
Съдът намира, че
санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
"имуществена санкция“. Нормата на чл.
414, ал. 1 КТ предвижда за конкретното нарушение "Имуществена
санкция" в размер от 1500 до 15 000 лв., върху обществото.
В
случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно с оглед постъпилите в последствие доказателства за извършено
плащане е приложил санкционната разпоредба на чл.414 от КТ като е наложил на
въззивника и следващото му се за него наказание имуществена санкция което
определил в размер над средния предвиден в закона – 10 000лв. като отчете, че в
НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от
една страна и от друга като отчете, че нарушението е първо за въззивника с
оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното (данни още по-малко пък
доказателства че въззивникът е бил санкциониран в предходен момент за
нарушаване на трудовото законодателство няма) съдът счете, че така наложеното
му наказание се явява завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната ката и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция на 1500лв.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят
процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 150лв. на 100лв.
Водим
от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-009093/07.02.2018г. издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което на „Боцев
кар“ ЕООД,
за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ на осн. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ е наложено наказание Имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по
компетентност на АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: