Р Е
Ш Е Н И Е № 1753
гр. Пловдив, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX граждански състав, в публично заседание на девети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12004 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу С.И.Н.
***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 381,84 лева, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., за обект на потребление с ***,
находящ се в гр. П., ***; сумата от 41,47
лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.12.2016 г. – 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2478/14.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4124 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XIV гр. състав.
Ищецът твърди, че е енергийно предприятие, което
продава топлинна енергия при публично известни ОУ и е длъжно да доставя такава
в абонатните станции на сградите. Посочва, че ответникът, като ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, има качеството
на клиент на топлинна енергия и е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия и дялово разпределение в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като при неизпълнение дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Сочи, че в изпълнение на задълженията си е доставил до
сградата и процесния имот топлинна енергия за горещо водоснабдяване и енергия,
отдадена от сградната инсталация, в размер на 381,84 лева за период 01.10.2016
г. до 30.04.2017 г., а поради неизпълнение в срок от страна на ответницата е
начислена лихва за забава в размер на 41,47 лева за периода от 02.12.2016 г. до
12.03.2018 г. Твърди, че енергията е доставена и разпределена в съответствие с
всички нормативни изисквания. Посочва, че за тези суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на 47, ал. 5 ГПК, поради което
обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването
им. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника С.И.Н., чрез назначения й особен представител адв. М.П.,
със становище за неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват
по основание и размер. Ответникът оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия
през процесния период; да е сключен валиден договор за процесния период, като
оспорва ОУ, с оглед неспазване изискванията за обнародване. Счита, че в ОУ не
са посочени количество и качество на услугата и поради липса на предмет
договорът е нищожен. Счита, че липсват фактури, доказващи облигационните
отношения. Оспорва представеното препис-извлечение от сметка. Твърди, че
липсват протоколи и документи за узаконяване на процесната абонатна станция,
както и документи, удостоверяващи въвеждането й в експлоатация и съответствието
й с изискванията за изправност. Сочи, че липсват сертификати за качество и
произход и изпитателни протоколи, изискуеми от съответните нормативни актове,
както и оспорва твърдението, че топлинната енергия е разпределена в
съответствие с нормативните изисквания. Счита, че липсва индивидуална справка
за дялово разпределение и съответните й приложения, както и отчетни формуляри
за начисляване на определените от закона
компоненти на електроенергията. Възразява срещу липсата на изравнителна сметка,
независимо че ищецът не твърди процесната сума да е начислена по такава. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 4124 по описа за 2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIV граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 2478/14.03.2018
г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане на съда от 11.07.2018 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през
процесния период, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. П., ***, както и че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и
един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е
сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник
преди процесния период. Изложеното води
до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия, като
възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът е носител на вещното право на ползване на процесния имот се
установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ****** Видно от същия, продавачите по договора за покупко-продажба
- С.И.Н. и съпругът й Н.Г.Н. са си запазили пожизнено правото на ползване на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ******. Предметът на възникналото
между страните облигационно правоотношение е доставката на топлинна енергия в топлоснабдения имот на ответника, като съобразно
доставената в жилищния блок абонатна станция и разпределеното количество
топлинна енергия за имота на ответника се определя и дължимата от последния цена
на извършената доставка. Ето защо съдът не споделя доводите на ответника, че
предметът на договора е неопределяем, респективно, че липсва предмет на
договора.
По
делото е представена документация, удостоверяваща въвеждането в експлоатация на
абонатната станция и последващото й обслужване. Така, от разрешение за ползване *** г. на Дирекция за
национален строителен контрол към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство се установява, че е разрешено ползването на строеж „Абонатни
станции тип 450/150 kw/, находящи се в гр. П., ******.
Представен е протокол за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване от
15.06.2016 г. и от 20.11.2012 г., свидетелство за проверка на СИ от 14.05.2016 г.,
протокол за извършени дейности по средства за измерване от 08.05.2018 г. и
14.06.2017 г., фактура № ******г. за 300 бр. водомера за топла вода, L-110 мм,
250 бр. водомери за студена вода L-130 мм, 10 бр. водомери за топла вода L-130
мм.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., ***
е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо
285,229479 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 3,867571 MWh
за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап. 16
всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислявала
ТЕ за отопление. Отопляемият обем на имота бил 194 м3. През имота на ответника
не преминавала щранг лира. През процесния период в
имота нямало монтирани индивидуални разпределителни устройства (ИРУ). Налице
били монтирани два броя водомери за топла вода, и начисленията за
изразходваното количество ТЕ за БГВ били се правили ежемесечно от отчетните им
показания. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо
4,85275 MWh, в това число 1,67612 MWh
за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за
отопление и 3,17663 MWh за БГВ. Нямало разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствал на специалната
методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 09.04.2019 г., вещото лице Ш.
заявява, до имота на ответника е осигуряван достъп и е извършено реално
отчитане на топломерите.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. С.К.,
при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на ответника –
съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от партидата, както и
въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на
топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща процесния недвижим имот
в гр. П., ******, за процесния период е формирана както следва: топлоенергия
сградна инсталация в размер на 135,45 лв. с ДДС, топлоенергия за топла вода
/БГВ/ в размер на 230,01 лв. с ДДС,
услуга дялово разпределение в размер на 16,38 лв. с ДДС, общ размер – 381,84
лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена в/у всяка неплатена месечна сума, за
периода от 02.12.2016 г. до 12.03.2018 г., възлиза на общо 41,47 лв.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, за
процесния период ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния имот, върху който ответникът има учредено вещно
право на ползване. Затова и именно ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е
задължен да заплаща цената на доставената топлинна енергия. Ето защо,
предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният размер на
главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на
заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като
законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и
присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 13.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има
право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 41,47 лв.
- обезщетение за забава за периода от 02.12.2016 г. до 12.03.2018 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100
лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата
инстанция в общ размер от 745 лв. съгласно представен списък на разноските, от
които за исковото производство: 75 лв. – държавна такса /л. 12 от делото/, 300
лв. – депозит за особен представител /л. 36 от делото/, 150 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза /л. 47 от делото/, 120 лева – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза /л. 48 от делото/, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима
сума за разноски възлиза на 820 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.Н., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: сумата от 381,84
лв., представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода 01.10.2016
г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 41,47 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2016 г. –
12.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2478/14.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4124 по описа за
2018 г. на Районен съд Пловдив, XIV
граждански състав.
ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 820 лева (осемстотин и двадесет лева), представляващи
съдебно деловодни разноски, от които – 745
лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и 75 лв. – разноски в
заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 4124 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, XIV граждански
състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК