Решение по дело №2021/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5401
Дата: 21 декември 2017 г. (в сила от 16 април 2018 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20173110102021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№5401/21.12.2017г.

 гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2021 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 8760 от 15.02.2017 г. от „Г. ф.“, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Б-И. М.срещу В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1482.53 лева, представляваща изплатено обезщетение на Н.Г. М., собственик на лек автомобил „*“ за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 10.11.2011 г. ПТП в гр. Варна, по пътя за с. Кичево, при отбивката за „Добрева чешма“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се излага, че въз основа на разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), е изплатено обезщетение в размер на 1482.53 лева по щета № 11- 1291/ 09.12.2011 год., на Н.Г. М., собственик на лек автомобил, „*“ за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 10.11.2011 г. ПТП в гр. Варна, по пътя за с. Кичево, при отбивката за „Добрева чешма“. Твърди се, че ответникът е виновен за настъпване на ПТП-то, като управлявайки л. а. „*“ с ДК № *, поради наспазване на знак „Б-2“, не пропуснал и ударил в предната част, движещия се по пътя с предимство лек автомобил. Виновният водач е управлявал автомобила без действаща към датата на ПТП-то задължителна застраховка „Гражданска отговорност.” Отправена е покана до ответника за възстановяване на заплатената сума, но същият не е изпълнил задължението си.

Ответникът – В.И.В., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост, но неоснователност на предявения иск, Твърди се за липса на предпоставките на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) за изплащане на сумите по причинената щета, като оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно – следствената връзка между деянието и причинените вреди. Възразява срещу твърдението, че ответникът е управлявал МПС № * без застраховка „Гражданска отговорност“, като сочи че такава е сключена между собственика на управлявания от ответника лек автомобил и З. „Б.И.“ АД, с период на валидност 06.07.2011 год. – 05.07.2012 год., като договора не е прекратен, поради липса на писмено предупреждение по смисъла на чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.). Оспорва и факта на отправяне на покана за доброволно изпълнение от ищеца към ответника.Релевира и възражение за погасяване на вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно протокол за ПТП № 1357247/ 10.11.2011 год., съставен от служители при ОД на МВР – Варна, на 10.11.2011 г. в гр. Варна, по пътя Варна – с. Кичево, на отбивката на Добрева чешма, е настъпило ПТП между лек автомобил с рег. № *, управляван от С. М. К.(участник 1), собственост на В.И.В., и лек автомобил с рег. № *, управляван и собствен на Н.Г. М. (участник 2). Описано е, че водачът на МПС 1, губи контрол над автомобила, при излизане от знак Б – 2, не пропуска движещия се по пътя с предимство участник 2. Видно от направеното от съставителите отбелязване, по отношение на МПС 1 (рег. № *) е представена застрахователна полица, по застраховка ГО № 0239841, валидна за периода 06.07.2011 год. – 05.07.2012 год.

Представена по делото е застрахователна полица № Б 1116 0239841, сключена между С. М. К.и З. „Б.и.“ АД, по отношение на лек автомобил ДК № *, със срок на валидност 06.07.2011 год. – 05.07.2012 год. Плащането на застрахователната премия е разсрочено на четири вноски, с падеж на 06.07.2011 год., 05.10.2011 год., 05.01.2012 год. и 05.04.2012 год. Видно от полицата, същата съдържа указание, че при неплащане на вноска от застрахователната премия, застрахователя ще счита договора за прекратен след изтичане на 15 дни от датата на падежа на разсрочената вноска.

Приобщено към доказателствения материал по делото е писмо от 12.01.2012 год., съставено от ОД на МВР гр. Варна, съдържащо информация, че във връзка с щета № 11 1291/ 09.12.2011 год., е съставен АУАН № 357601 срещу лицето В.И.В., за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДв.П. Издадено е НП № 2039/ 25.11.2011 год., влязло в сила на 05.01.2012 год. Посочено е, че срещу В.В. няма издадено НП за нарушение по чл. 315 КЗ.

Съгласно представената на л. 7 от делото справка от 09.12.2011 год., съдържаща информация от базата данни на Информационен център към Г. фонд, въз основа на подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховка по полица № 0239841 от 05.07.2011 год., по отношение на МПС с ДК № *, е прекратена на 20.10.2011 год.

На 22.11.20111 год., от страна на собственика на увреденото МПС – участник 2, е депозирано уведомление до Г. фонд за репатриране на имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 10.11.2011 год.

От приобщените към доказателствения материал по делото, доклад за по щета (л. 9), заключение по техническа експертиза (л. 10), опис – заключение по щета (л. 13) се установява вида и характера на причинените  по автомобил рег. № *щети, а така също стойността на разходите за тяхното отстраняване – 1482.53 лева.

Съгласно доклад по щета № 11 1291/ 09.12.2011 г., съставен от Г. фонд, определеното обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП по МПС рег. № *, е в размер на 1482.53 лева, която сума следва да бъде възстановена на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Видно от приобщеното на л. 27 преводно нареждане, от страна на „Гаранционния фонд“ е извършено плащане към Н.Г. М., за сумата от 1482.53 лв. – обезщетение по щета № 11-1291.

От страна на Г. фонд е отправена покана за репатриране на вредите, отправена до ответника на адрес * като липсват данни за получаването и от адресата, с отбелязване за промяна на адреса на лицето.

Съгласно приобщеното на л. 32 удостоверение от МВР, сектор „Български документи за самоличност“, в последната издавана на лицето лична карта, същият фигурира с адрес *.

         От заключението на вещото лице И. И. по допуснатата САТЕ, което се кредитира от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено се установява следното: стойността на разходите за ремонт на МПС рег. № *, възлиза на 1482.53 лв.; механизма на ПТП съответства на отразения в ПТП; налице е причинно – следствена връзка между процесното произшествие и настъпилите вреди.

 

Гореустановата фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.).

В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за плащане на обезщетение на увредено от настъпване на застрахователно събитие лице, а именно: настъпване на пътнотранспортното произшествие на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В тежест на ответника е да установи онези обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като в конкретния случай същият носи тежестта да докаже, че към датата на ПТП е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, респективно, а също и факта на репатриране на вредите.

В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства (протокол за ПТП, преписка по щета, експертно заключение), реализирането на твърдяното ПТП по вина на ответника, настъпилите в резултат на него повреди по автомобила на пострадалия и заплащането на обезщетението за тях от ищеца.

         Същевременно, от данните по делото се установява, че към датата на настъпване на произшествието, ответникът е управлявал МПС без наличие на валидна застрахователна полица по „Гражданска отговорност” по отношение на лек автомобил рег. №  *.. Този извод се налагадо колкото, в съответствие с нормата на чл. 206, ал. 1 КЗ (отм.) в случая е уговорено разрочено плашане на застрахователната премия. Налице е надлежно отправено, съгласно правилата на чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.), инкорпорирано в полицата, екземпляр от която се връчва на застрахованото лице, предупреждение за прекратяване на договора при неизпълнение на задължението за плащането на вноска от застрахователната премия. В случая, падежа на втората вноска е с дата 05.10.2011 год., поради което и 15 - дневния срок по чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.) изтича на 20.10.2011 год.

         Потестативното право на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ за разваляне на договора, е надлежно упражнено.

         Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят изправността му по договора за застраховка.

         Към датата на ПТП 10.11.2011 год. собственикът на л. а. рег. №  * не е имал надлежно сключена застраховка „Гражданска отговорност“

         Фактическият състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „Б“ е осъществен, поради което и се налага извод за основателност на претенцията, като същата следва да бъде уважена.

         На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полва на ищцата следва да бъдат присъдят и извършените разноски за държавна такса в размер 393.08 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1482.53 (хиляда четиристотин осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща изплатено обезщетение на Н.Г. М., собственик на лек автомобил „*“ за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 10.11.2011 г. ПТП в гр. Варна, по пътя за с. Кичево, при отбивката за „Добрева чешма“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 288, ал.12 от КЗ, вр. чл.288а, ал.1 от КЗ.

ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 393.08 лв. (триста деветдесет и три лева и осем стотинки), представляваща направени по делото разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: