№ 2031
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110216352 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на осми март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 16352 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Кепитъл консепт лимитед“ ЕАД срещу Наказателно
постановление /НП/ № Р-10-816 от 01.11.2021 г., издадено от зам.председател на КФН,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на жалбоподателя на
основание чл. 221а, ал.2, т.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е
наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл.100н, ал.2
вр.чл.100 т, ал.1, изр. първо, предл.първо от ЗППЦК.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки
за налагане на административно наказание, като АУАН не е му е връчен надлежно и се касае
1
за маловажен случай и санкцията не е пропорционална на нарушението. С оглед на всичко
това се иска НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател, чрез своя представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 31.05.2021 г. свидетелят К.Д. – главен експерт в дирекция „Надзор на
инвестиционна дейност“ на КФН, след извършена проверка съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на 06.05.2021 г. нарушение по чл. 100н,
ал. 1 от ЗППЦК в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. М.Б. - представител
на жалбоподателя подписала съставения против него АУАН без възражения. Такива не били
изложени и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 01.11.2021 г. М.Ф. -заместник-председател на КФН издал
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че АУАН не му е надлежно връчен, а е
получен от лице без представителна власт – по делото е приложено пълномощно от ИД на
дружеството-жалбоподател за лицето, получило АУАН. С това пълномощно М.Б. е изрично
упълномощена да представлява "Кепитъл консепт лимитед“ ЕАД пред КФН, включително
във връзка с документи, свързани със задълженията му по ЗППЦК. С оглед на това
настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
С НП от 16.12.2019 г. на зам.председател на КФН на "Кепитъл консепт лимитед“
ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 100н,
ал.2, вр. чл.100т, ал.1 от ЗППЦК, като НП е влязло в сила на 28.12.2019 г.
Към 2020 г. "Кепитъл консепт лимитед“ ЕАД имало статут на емитент по ЗППЦК,
тъй като e вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа
и притежава качеството емитент със следващите от това задължения. През 2020 г.
дружеството отчело 2093014 лв. инвестиции в дъщерно предприятие, с оглед на което за
него съществувало задължение да разкрива публично годишния консолидиран финансов
отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година, като за
2020 г. този срок бил до 05.05.2021 г. Публичното разкриване на информация се извършвало
чрез предоставянето й на комисията и на обществеността, като разкриването на
регулираната информация на комисията следвало да стане по електронен път.
На 23.04.2021 г. дружеството-жалбоподател уведомило КФН, че се налага одитът му
да бъде удължен, като след приключване ще представи ГКФО след окончателното му
2
изготвяне. Към 28.10.2021 г. жалбоподателят все още не бил представил отчет за дейността
си на КФН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. К.Д. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор относно фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 100н, ал.2 от ЗППЦК.
Съгласно въпросната разпоредба емитентът, който е задължен да изготвя
консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично годишния консолидиран
финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година.
В чл. 100т, ал.1 от ЗПППЦК е уредено разкриването на публично регулираната информация
чрез предоставянето й от емитента на КФН и на обществеността, а в ал. 4 е посочено, че
регулираната информация се разкрива на комисията по електронен път.
Съставът на това нарушение се осъществява чрез бездействие и неразкриване на
консолидиран финансов отчет от емитента пред КФН в посочения в закона срок. За
нарушение на разпоредбите на чл. 100н от юридическо лице в чл. 221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК
(в редакцията й към датата на нарушението) е предвидена имуществена санкция от 5000 до
50 000 лв.
По делото не се твърди и не се установява, че жалбоподателят е разкрил пред КФН
консолидиран годишен финансов отчет за дейността си в предвидения от закона срок – до
05.05.2021 г. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина, поради което и доводите на
жалбоподателя за липса на виновно поведение нямат отношение към съставомерността на
поведението му.
По доводите на жалбоподателя за маловажност на случая, според настоящата
инстанция за така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Същото разкрива типичната степен на обществена опасност
за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете
характера и вида на засегнатите обществени отношения, както и степента на тяхното
засягане и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В случая обект на защита са
обществените отношения, свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита
на инвеститорите в публични дружества, предлагащи ценни книжа. Публичните дружества и
другите емитенти на ценни книжа са търговци със специфичен статут, по отношение на
които законодателят е поставил по-високи изисквания относно разкриването на
информация, в т. ч. и своевременно разкриване на информация с оглед осигуряването на
защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за
повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар. В настоящия казус липсва
разкриване на изискуемата от закона информация повече от половин година след изтичане
на предвидения в закона срок, като твърденията за проблеми с извършвания одит не са
конкретизирани и не представляват обстоятелство, което да намалява степента на
обществената опасност на деянието до степен на маловажност. Нарушението по чл. 100н, ал.
1 от ЗППЦК е формално, на просто извършване, като законодателят не е предвидил в
състава му настъпването на вредни последици, което обуславя и ирелевантността на липсата
3
на такива за съставомерността на деянието.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена близо до минималния
нормативно предвиден размер, при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи
като настоящата инстанция намира, че размерът на санкцията съответства на характера и
тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е посочил причините за налагане на санкция над
минимума – наличие на предходно нарушение от същия вид и значителен период на
неизпълнение на задължението - над половин година към момента на издаване на НП, като
към приключване на съдебното следствие пред СРС задължението на жалбоподателя все
още не е изпълнено, респективно липсват основания за изменение на НП и намаляване
размера на санкцията.
По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р-10-816 от 01.11.2021 г.,
издадено от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на "Кепитъл консепт лимитед“ ЕАД на основание чл. 221а, ал.2, т.1 от
Закона за публично предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е наложена имуществена санкция в
размер на 6000 лева за нарушение на чл.100н, ал.2 вр.чл.100 т, ал.1, изр. първо, предл.първо
от ЗППЦК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН "Кепитъл консепт лимитед“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4