Определение по дело №72206/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26472
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 7 октомври 2022 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20211110172206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26472
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110172206 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от В. П. П. срещу Л. П. Г., с която е предявен иск за
съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ – самостоятелен обект в сграда
с идентификатор х находящ се в гр. София на адрес бул. .... /4-ти надпартерен/, ап. 15 с
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документи 73,56 кв.м., ведно с мазе и таван
и 1,45 идеални части от общите части на сградата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. П. Г. изразява становище за допустимост и
основателност на предявения иск за съдебна делба.
По делото е постъпила молба с вх. № 164196 от 05.08.2022г. от А.Т. и П.Т., които
твърдят, че се легитимират като съсобственици на ½ идеална част от делбения имот на
основание договор за дарение с В. П. П., обективиран в нотариален акт от 10.05.2022г. на
нотариус И.И.Ж., поради което искат да бъдат конституирани като ищци в процеса на
мястото на праводателя им.
В предоставения му срок ищецът В. П. не е заявил становище по поисканата замяна.
От ответника Л. Г. е постъпила молба с вх. № 178092/26.08.2022г., с която се
противопоставя на поисканото заместване на ищцовата страна по делото и релевира
възражение с правно основание по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на
дарственото разпореждане с идеалните части от делбения имот.
Съдът намира, че не следва да допуска поисканото заместване на ищеца поради
отсъствието на съгласие от страните по делото. Освен това прехвърлянето е направено след
завеждането на делото и вписването на исковата молба, поради което и на основание чл.
226, ал. 1 ГПК производството по делото следва да продължи своя ход между
първоначалните страни.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
1
По направените доказателствени искания:
Представените ведно с исковата молба и отговора документи са относими към
предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
Исканията за допускане на експертизи и гласни доказателства чрез разпита на
свидетели касаят втора фаза на производството по делото, поради което на този етап съдът
не дължи произнасяне по тях.
С оглед изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. от
11.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор на искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. П. срещу Л. П. Г., с
която е предявен иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор х находящ се в гр. София на адрес бул. ....
/4-ти надпартерен/, ап. 15 с предназначение: жилище, апартамент, с площ по документи
73,56 кв.м., ведно с мазе и таван и 1,45 идеални части от общите части на сградата.
Ищецът твърди, че ответицата е негова сестра и че двамата са придобили правото на
собственост върху процесния жилищен имот при равни квоти по силата на наследствено
правоприемство като единствени наследници на покойните им родители – П.С. П. и Ц.С.
П.а. Твърди, че имотът се ползвал лично от ответницата, поради което заявява претенция за
заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване в размер на 500 лв. месечно за
периода от датата на завеждане на делото. Заявява претенция за възлагане на жилището.
При така изложените фактически твърдения отправя искане си към съда за допускане на
съдебна делба при равни квоти в съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника Л. П. Г. е постъпил отговор на исковата
молба, с който същата ангажира становище за допустимост и основателност на предявения
иск за съдебна делба. Оспорва твърденията на ищеца, че ползвала лично жилището, като
твърди, че многократно го е канила да уредят доброволно отношенията си във връзка с
процесната съсобственост и винаги му е осигурявала достъп до имота. Твърди, че от м.
октомври 2005г. е полагала изключително грижи за болните й родители, поради което се
преместила в жилището да живее заедно с тях. При така изложените твърдения мотивира
възлагателна претенция. Прави възражение с правно основание по чл. 76 ЗН за относителна
недействителност по отношение на дарственото разпореждане на ищеца с идеални части от
2
делбения имот след завеждането на делото.
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по
делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството
си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от него правно основание, в т.ч. размера на
притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните по делото обстоятелствата, че правото на собственост върху процесното жилището
е преминало в полза на съделителите по силата на наследствено правоприемство.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди
съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а
съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не
по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4