Присъда по дело №5599/2018 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.София, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  НО,  7 - ми състав  на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.Д.Т.

                               2. В.Н.

 

При секретаря Камелия С. и в присъствието на прокурора Марио Томов, разгледа докладваното от съдията наказателно дело НОХД № 5599 по описа за 2018 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Н.К., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неосъждан, неженен, адрес ***, ателие 4, ЗА ВИНОВЕН в това че на  31.07.2015 г., в гр. София,  на ул. „Г. Дражев”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № *******, с посока на движение от подземен паркинг на бл. 389, в гр.София, ж. к. „Люлин” към ул. „Г. Дражев”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата,  като с цел да осуети митническа проверка на управлявания от него автомобил от длъжностните лица – митнически служители М.Б.С. и М.В.Н., навлязъл на тротоарната площ /ляв тротоар/ на ул. „Г. Дражев” срещу бл. 389, вляво от изхода на паркинга, спрял на подаденото разпореждане и след легитимиране на служителя Н. и покана да осигури достъп за митническа проверка на автомобила, рязко потеглил с автомобила и реализирал пътно транспортно произшествие с намиращия се вляво от автомобила митнически служител при „Митническо разузнаване” при Столична митница – М.В.Н. с ЕГН:**********, като умишлено му причинил две средни телесни повреди без имуществени вреди, както следва: дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво – тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1 , вр. ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъжда на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ЛИШАВА на основание чл. 342, ал. 4 от НК вр. чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК подсъдимия Р.Н.К. (със снета самоличност) от ПРАВО да управлява моторни превозни средства за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Н.К., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неосъждан, неженен, адрес ***, ателие 4, ЗА ВИНОВЕН в това че на 31.07.2015 г., в гр. София,  на ул. „Г. Дражев”, в близост до вход/изход на подземен паркинг на бл. 389 в ж. к. „Люлин“, противозаконно пречил на орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - М.В.Н., ЕГН:**********, главен митнически инспектор при „Митническо разузнаване” на Митница Столична – Агенция „Митници“,  да изпълни задълженията си - да извърши митническа проверка за наличие на акцизни стоки на управления от Р.Н.К. товарен автомобил марка “Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № *******, като след легитимиране на Н. и разпореждането му К. да слезе от автомобила, за да се извърши проверката, последният потеглил и избягал с автомобила, като така осуетил извършването на проверката, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъжда на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложено общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 59, ал. 2 от НК времето през което подсъдимият Р.Н.К. е бил задържан по реда на ЗМВР на 31.07.2015г. както и за 72 часа, считано от 01.08.2015г., както и времето през което същият е бил под Домашен арест.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява моторни превозни средства за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Р.Н.К. (със снета самоличност) да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на 1651,93 лв. /хиляда шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и три стотинки, сумата от 2802,50 лв. /две хиляди осемстотин и два лева и петдесет стотинки/ разноски за експертизи пред СГС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                                                   2.

МОТИВИ по НОХД № 5599/2018 г. на СГС, НО, 7 -ми състав

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.Н.К. по ДП № ЗМ11332/2015г.  по описа на СРТП-Отдел „Разследване“ – СДВР, пр. пр. № 12871/2015г. по описа на СГП за това, че :

 

1. На  31.07.2015 г., в гр. София,  на ул.”Г. Дражев”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Тойота”, модел “Хайлукс” с рег. № *******, с посока на движение от подземен паркинг на бл.389, в гр.София, ж. к. „Люлин” към ул. „Г. Дражев”, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:

Чл.5, ал.1, т.1- „Всеки участник в движението по пътищата:

1.       с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората…” и

чл.116 - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците........”

  като с цел да осуети митническа проверка на управлявания от него автомобил от длъжностните лица – митнически служители М.Б.С. и М.В.Н., навлязъл на тротоарната площ /ляв тротоар/ на ул.”Г. Дражев” срещу бл.389, вляво от изхода на паркинга, спрял на подаденото разпореждане и след легитимиране на служителя Н. и покана да осигури достъп за митническа проверка на автомобила, рязко потеглил с автомобила и реализирал пътно транспортно произшествие с намиращия се вляво от автомобила митнически служител при „Митническо разузнаване” при Столична митница –М.В.Н. ЕГН:**********, като умишлено му причинил две средни телесни повреди без имуществени вреди, както следва: дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво – тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление п чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1 , вр. ал. 1, пр. 3 от НК.

2.     На 31.07.2015 г., в гр. София,  на ул. „Г. Дражев”, в близост до вход/изход на подземен паркинг на бл. 389 в ж. к. „Люлин“, противозаконно пречил на орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - М.В.Н., ЕГН:**********, главен митнически инспектор при „Митническо разузнаване” на Митница Столична – Агенция „Митници“,  да изпълни задълженията си - да извърши митническа проверка за наличие на акцизни стоки на управления от Р.Н.К. товарен автомобил марка “Тойота”, модел “Хайлукс” с рег. № *******, като след легитимиране на Н. и разпореждането му К. да слезе от автомобила, за да се извърши проверката, последният потеглил и избягал с автомобила, като така осуетил извършването на проверката - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание от 11.02.2021г., съдът, по искане на прокурора е допуснал изменение на обстоятелствената част на обвинението както следва :

 

„При падането пострадалият Н. ударил дясната си ръка в земята. След което, поради изпитваната от него болка, причинена от притискането от автомобила, инстинктивно нанесъл удар с дясната си ръка по вратата на водача на автомобил „Тойота“, следствие на което той получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланна кост на дясната ръка“.

 

По делото като частен обвинител е конституиран пострадалият М.В.Н.. Граждански иск не е предявен.

 

Подсъдимият дава подробни обяснения по новото обвинение.

 

В съдебното заседание по делото прокурорът поддържа обвинението срещу Р.Н.К., като сочи, че фактическата обстановка е изяснена и безспорно установена. Установени били мястото, времето и начина на извършване на престъплението, като правната квалификация напълно съответства на извършеното от подсъдимия деяние. Прокурорът прави подробен анализ на доказателствата, като се позовава на събраните свидетелски показания и заключения на вещите лица, като сочи, че причината за причиненото ПТП са субективните действия на подсъдимия К., който е извършил деянието умишлено, въпреки, че е имал обективната възможност да предотврати вредоносния резултат, като остане на място. Прокурорът сочи, че не са налице основания за квалифициране на деянието като неизбежна отбрана и не е налице мнима неизбежна отбрана. Сочи, че пострадалият Н. надлежно се е представил на подсъдимия и е поискал да му извърши проверка, след което К. е предприел съответните действия, за да осуети проверката. В заключение прокурорът иска подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете повдигнати обвинения, като му бъде определено наказание от 4 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по първото обвинение и 1000 лева глоба по второто обвинение, като бъде определено едно общо най-тежко наказание от 4 години Лишаване от свобода, към което да бъде присъединена глобата от 1000 лева.

 

Повереникът на ЧО се присъединява към казаното от прокурора по отношение на установената фактическа обстановка. Повереникът сочи, че твърденията на подсъдимия К., че е бил уплашен, тъй като е помислил, че срещу него се извършва нападение представляват защитна версия, която се опровергава от събраните по делото доказателства. Сочи, че към автомобилът на подсъдимия се е приближил един единствен човек, бавно, без да носи в ръцете си метален прът, пистолет или друг предмет, който да може да се приеме като заплашителен, посред бял ден, в присъствието на множество лица, които се намирали наблизо, поради което и твърденията на К. за извършено нападение срещу него били несъстоятелни. Сочи, че подсъдимият К. е действал по същия начин и при друга сходна ситуация, когато трима полицейски служители са искали да го проверят отново за акцизни стоки без бандерол, но същият е избягал, след което се е явил в  полицията по-късно, когато проверка не можела да бъде извършена и съобщил, че е станал жертва на нападение, отново в присъствието на много хора и на публично място. Повереникът сочи и че подсъдимият е чул охкане от страна на пострадалия, което е следвало да го наведе на мисълта, че пострадалият е изпитвал болка, но въпреки че е разбрал, че е премазал човека, той не е останал на място, а е избягал от местопроизшествието, защото се страхувал не от нападение, а от това, че ще му бъде извършена проверка. Повереникът прави и анализ на свидетелските показания, като сочи и че в гаражна клетка, свързана с подсъдимия, действително са били открити акцизни стоки без бандерол. Повереникът прави извод, че поведението на подсъдимия е последователно и сочи, че същият възпрепятства компетентните органи да му извършат проверка, като бяга от местопрестъплението, след което отива в полицията и заявява, че е бил обект на нападение. Повереникът сочи, че от това, че подсъдимият е придвижвал автомобила си напред и назад може да се направи извод за целенасочена дейност, тъй като автомобилът Тойота Хайлукс е с автоматична скоростна кутия и не може да се придвижи назад сам, въпреки наклона, като за целенасочените действия на подсъдимия били събрани и свидетелски показания. Повереникът акцентира върху тежките наранявания на пострадалия и опасността да загуби крака си. В заключение, от името на своя доверител, Повереникът прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание от 3 години Лишаване от свобода, а от свое име прави искане наказанието да бъде изтърпяно ефективно.

 

Частният обвинител Н. поддържа казаното от своя повереник и заявява, че няма какво да добави.

 

Защитникът на подсъдимия К., адв. Я. акцентира върху допуснати нарушения на правата на неговия подзащитен още на фазата на досъдебното производство, което е наложило отвод на разследващия. Сочи, че делото е било на фаза Досъдебно производство повече от 3 години, като са били правени нови и нови експертизи, докато се получат процесните 2 телесни повреди. Защитата прави анализ на събраните доказателства, като сочи, че показанията на св. Б. и на св. Р. са дали основание за повдигане на обвинението срещу неговия подзащитен, но тези показания се опровергавали от събрания доказателствен материал. Защитата посочва детайлно противоречията на свидетелските показания с установеното от експертите, като акцентира и на това, че пострадалият не е бил с униформа, а автомобилът от който е слязъл също не е имал никакви означения, че става дума за служебен автомобил. Сочи, че служителите на митницата не са действали по правилник и не са потърсили съдействието на полицейските органи. Сочи, че от заключенията на експертизите се установява, че това намачкване на мускулната маса може да се получи единствено по пътя на притискането, като няма никакви доказателства автомобилът да е минал през крака на пострадалия, тъй като в такъв случай пораженията щели да са много по-сериозни. Защитата изразява съмнения, че нараняванията на крака представляват средна телесна повреда, а относно травмата на ръката се установило, че е причинена при самонараняване. Защитата сочи, че в момента в който подсъдимият е разбрал, че е притиснал пострадалия, всички негови действия са били с цел да го освободи. Защитата сочи, че обвинението не е доказано по текстовете за които е повдигнато, като изразява съмнение, че ЗДвП се прилага за рампата на паркинга, но ако се прилага, то той е следвало да важи и за пострадалия. Сочи, че обвинението за умишлено причинена телесна повреда с МПС не издържа категорично, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан и по двете обвинения. По второто обвинение защитата акцентира отново на липсата на опознавателни знаци по облеклото и автомобила на пострадалия, като в рамките на това досъдебно производство нямало никакви доказателства, че в гаражите е имало стоки без бандерол, като това били внушения на ЧО. Моли  в заключени, ако все пак съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, това да бъде за непредпазливо деяние.

 

В реплика на повереника, адв. П. сочи, че няма никакви нарушения на служебните задължения от страна на митническите служители и ако защитата твърди такива, следвало да ги посочи. Сочи, че няма спор, че кракът на пострадалия е премазан, когато той е бил прав и че инстинктивно е ударил по стъклото с ръка, за да накара подсъдимия да го освободи. Сочи, че е изяснен механизмът на травматичните увреждания на ръката и това е станало в следствие на притискането на пострадалия към стената, заради целенасочените действия на подсъдимия. В заключение се сочи, че е налице причинно-следствена връзка между нараняването на ръката и деянието.

 

В реплика на защитата, адв. Я. сочи, че от разпита на св. К. се установява, че за проверка автомобилите се спират с палка, но такава не е използвана по отношение автомобила на К., пострадалият не е бил в униформа, автомобилът не е бил обозначен, поради което не може да се говори за умишлени действия на подсъдимия.

 

Подсъдимият К. лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и в нито един момент не е искал умишлено да притисне човека.

 

В последната си дума подсъдимият К. моли за оправдателна присъда.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Р.Н.К. е с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неосъждан, неженен, адрес гр. София, ул. „******, ателие 4.

 

Пострадалият М.В.Н. бил служител на Агенция „Митници“, назначен с трудов договор №1345/06.04.1999г., като към датата на деянието - 31.07.2015г. той заемал длъжността „Главен митнически инспектор“ в Митница Столична.

 

Свидетелят М.Б.С. също бил служител на Агенция „Митници“, назначен с трудов договор № 6513/10.05.1997г., като към 31.07.2015г. заемал длъжността „Старши митнически инспектор“.

 

Със заповед №864/17.06.2015г. на директора на Агенция „Митници“, пострадалият М.Н. и свидетелят М.С. били определени да изпълняват служебните си задължения в сектор „Оперативен контрол“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“.

 

 Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Главен митнически инспектор“ и „Старши митнически инспектор“ М.Б.С. и М.В.Н. имали право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно- пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната; да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол; да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол; да изискват представяне на документ за самоличност; да изискват писмени или устни обяснения; да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита; да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

 

           Съгласно утвърден от началника на Митница Столична планов график за разпределение на служителите в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ по работни места и режими на работа за месец юли 2015г. ЧО М.Н. и св. М.С. били определени да изпълняват служебните си задължения при условията на работно време с нормална продължителност от 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица с начало 09.00 часа и край 17.30 часа.   

 

На 31.07.2015г. пострадалият Н. и неговият колега С. получили оперативна информация от началник сектора - Х.Х., който съдържал конкретна информация за лек автомобил Тойота Хайлукс регистрационен номер ******* и лице от мъжки пол с име Р.К.,***, в близост до бл. 389, извършва нелегална търговия с акцизни стоки - цигари, без бандерол за платен акциз в Република България.

 

В изпълнение на служебните си задължения двамата митнически служители отишли на адрес в гр.София, ж.к. „Люлин“, до подземен паркинг между бл.388 и бл.389, като се движили със служебен автомобил марка „Форд“, модел  „Фокус“ с рег. № *******, който не бил обозначен със специални отличителни знаци, но бил оборудван с устройство за подаване на светлинен и звуков сигнал, което било поставено на таблото на предния прозорец на автомобила. Служебният автомобил бил управляван от св. М.С., а на предната дясна седалка седял пострадалият М.Н..

 

Двамата свидетели заели позиция до паркинга, като възприели, че той бил подземен, като за него се влизало през проход покрит с бетон, без неравности с наклон от ул. „Г. Дражев“ към входа му, който се затварял с ролетна врата. Проходът към паркинга имал от двете си страни предпазни стени.

 

Свидетелите М.Н. и М.С. видели към 16.25 часа подсъдимият Р.К., който управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № *******, който му бил предоставен за управление от св. К.М.С. с нотариално заверено пълномощно от 18.04.2015г., да влиза с автомобила в подземния паркинг, като след него веднага се затворила ролетната врата на паркинга. Двамата се опитали да го последват, но не успели, тъй като ролетната врата се затворила много бързо, поради което разположили служебния си автомобил по начин, който да не позволява автомобили да влизат или да излизат подземния паркинг, а от двете страни имало и други паркирали автомобили.

 

След около 6-7 минути, ролетната врата се отворила и от паркинга започнал да излиза товарния автомобил „Тойота Хайлукс“. ЧО Н. излязъл от служебния автомобил, а неговият колега разположил служебния автомобил, така, че да блокира частично изхода от подземния гараж. ЧО Н. се приближил и установил, че лицето, което управлява автомобила на излизане е същото, което го е управлявало и на влизане в паркинга и то отговаряло на дадено им описание на Р.К.. Тогава ЧО Н. застанал в близост до шофьорската врата, почукал на прозореца при което шофьорът – подсъдимият Р.К., отворил част от прозореца. В лявата си ръка, пострадалият Н. държал служебната си карта с която се легитимирал на подсъдимия, като му заявил, че е от „Агенция Митници“ и го помолил да спре двигателя на автомобила и да слезе, за да могат той и св. С. да извършат митническа проверка. По време на разговора, ЧО Н. и подсъдимият К. се гледали в очите, като подсъдимият възприел непосредствено думите на пострадалия и неговата служебна карта. След кратко колебание, подсъдимият  К. затворил прозореца, заключил вратите на автомобила,  като звукът от заключването бил възприет от пострадалия Н., който въпреки това дръпнал дръжката на автомобила, но не могъл да отвори вратата.

 

Подсъдимия К. потеглил напред и навил волана наляво към св.М.Н.. При това тръгване автомобилът притиснал ЧО М.Н. с предната си лява част към стената на прохода към паркинга до него, при което Н. се извъртял с гръб към стената в областта на горната част на тялото си. Автомобилът „Тойота“ извършил още не по-малко от две маневри напред и назад в рамките на прохода за паркинга, при което автомобила се доближавал постепенно до стената, притискайки  ЧО М.Н., който викал от болка.

 

В следствие на съприкосновението с автомобила, управляван от подсъдимия, пострадалият Н. загубил равновесие и паднал на земята. При падането пострадалият Н. ударил дясната си ръка в земята, след което, поради изпитваната от него болка, причинена от притискането от автомобила, инстинктивно нанесъл удар с дясната си ръка по вратата на водача на автомобил „Тойота“, следствие на което той получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката.

 

В следствие на маневрите, извършени от подсъдимия К. напред и назад с автомобила „Тойота“, левият крак на пострадалият Н. бил притиснат между предпазната стена на прохода на паркинга и задната лява гума на автомобила „Тойота“, при което той получил дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво.

 

След тези маневри, подсъдимият Р.К., за да избегне спрелия пред него митнически автомобил и намиращата се пред автомобила жена която му викала да спре, се качил с автомобила си на бордюра до предпазната стена, отляво, оставяйки следи от протектор и следа на самата стена, след което завил към паркираните  леки автомобил „Мерцедес“, модел  „А160“ с рег. № *******и „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № *******, преминал между тях, излязъл на пътя, и се отдалечил.

 

След като автомобилът, управляван от подсъдимия К. се отдалечил, пострадалият М.  Н. помолил неговия колега св. М.С. да го откара до „Пирогов“, тъй като панталонът му бил разкъсан, а от крака му течала кръв и не усещал нищо от коляното надолу.

 

В следствие на пътно – транспортното произшествие, пострадалият М.Н. е получи следните травматични увреждания: счупване под главичката на 5-та метакарпална предкиткова /следкиткова, дланна/ кост на дясната ръка; дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво.

 

Травмата на лявата подбедрица е в резултат от грубо въздействие на твърди тъпи предмети с елементи на удар, притискане и триене и отговаря да е причинена при притискане между неподвижна твърда повърхност при едновременното въздействие на движеща се част на автомобила, каквото е неговото колело, от което са травмирани само меки тъкани – кожа, подкожие, мускулатура, съдове с малък калибър и нерви, без да са засегнати костите на крайника.

          

Към момента на изготвяне на петорна съдебномедицинска експертиза са били налице клинични данни за остатъчна фиброза на увредената мускулна тъкан и ЕМГ-данни за компресивно-исхемична лезия на неврус Перонеус в ляво със засягане на сетивната и моторната функция. Персистиращия оток на лявата подбедрица се дължи на нарушеното кръвообращение и лимфен застой в областта на травмата на лявата подбедрица, резултат от развилите се фиброзни промени в мускулатурата в хода на оздравителния процес. Налична персистираща деформация на мускулатурата от задната мускулна група на лявата подбедрица в областта на голям цикатрикс от получената рана. Травмата на лява подбедрица е съпроводена със слабост и умора при статично и физическо натоварване, корелиращи с установените ЕМГ-данни за увреда на нерви на лявата подбедрица. Тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителния оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

 

Счупването на пета метакарпална кост на дясната ръка е получено в резултат на индиректно травмиране и може да бъде причинено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет в областта на метакарпофалангеалната става при сгъната в юмрук ръка. Това счупване само по себе си реализира критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за повече от 30 дни.

 

Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна медико-автотехническа експертиза, мястото на удара на пешеходеца Н. се намира по широчина на пътното платно от 4,0 метра до 4,5 метра вляво от левия бордюр на ул. „Г. Дражев“, считано в посоката на огледа и по дължина на пътното платно от 9.0 до 9.5 метра след ориентира, считано в същата посока. Скоростта на автомобила към момента на пътно-транспортното произшествие с пострадалия М.Н. е била от порядъка на 6 км/ч, а към момента на преминаване между двата автомобила „Мерцедес“ и „Форд“ е била от порядъка на 10 км/ч., а опасната зона за скорост 10 км/ч е 3-4 метра. Подсъдимия Р.К., като водач на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******* е имал възможност да възприеме обекти в зоната на задното ляво колело на разстояние до 0,75 метра вляво от автомобила и на височина по-голяма от 0,95 метра над терена. Намиращият се вляво от автомобила „Тойота“, паднал на земята пострадал М.Н. не е бил видим в лявото странично огледало за подсъдимия Р.К..

 

Според експертите, причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е субективното поведение на подсъдимия Р.К., който управлявайки товарния автомобил „Тойота“ е имал обективната възможност да възприеме намиращия се отвън, до вратата, до него пострадал М.Н. и въпреки това е потеглил, повалил е на терена Н. и е продължил движението си.  От техническа гледна точка за конкретните пътни условия подсъдимия Р.К. е имал обективната възможност да предотврати произшествието и вредоносните резултати, като остане на място – не потегли.

 

За времето от 17.45 часа до 18.40 часа бил извършен оглед на местопроизшествието. За посока на огледа била приета посоката от ул. „Матей Преображенски“ към ул. „301“. За ориентир на огледа бил прието мисленото продължение на десния ъгъл на бл.388, гледано с лице към него.

 

При огледа било установено, че Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и суха настилка. Широчината на пътното платно на ул. „Г. Дражев“ е 14 метра, предназначено за движение в двете посоки с тротоари, вдясно считано в посоката на огледа с широчина 3,6 метра и вляво 3,8 метра, без пътна маркировка.

 

По доказателствата:

 

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства  :

 

Гласни :

 

Обясненията на подсъдимия Р.Н.К., дадени в съдебно заседание по повдигнатото му ново обвинение /стр. 441 от СП/; Показанията на свидетеля и ЧО М.В.Н., дадени в хода на съдебното производство / стр.  67/, както и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК /т. 1, стр. 39 от ДП, т. 2, стр. 70 от ДП и т. 3, стр. 33 от ДП/; показанията на М.Б.С., дадени в хода на съдебното производство / стр.  76/, както и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК /т. 1, стр. 29/; Показанията на св. Т.П.К., дадени в хода на съдебното производство / стр.  78/; показанията на Б.В.Б., дадени в хода на съдебното производство / стр. 73/, както и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК / т. 1, стр. 31/; Показанията на И.К.Р., дадени в хода на съдебното производство / стр.  226/, както и частично прочетените по реда на чл. 281 от НПК /т. 1, стр. 125/; Показанията на С.М.Х., дадени в хода на съдебното производство / стр.  81/; Показанията на К.М.С., дадени в хода на съдебното производство / стр.  187/; Показанията на В.А.М. дадени в хода на съдебното производство / стр.  80/; Показанията на Б.Л.Д. дадени в хода на съдебното производство / стр.  79/; Показанията на Г.Т.Х., дадени в хода на съдебното производство / стр. 116/; Показанията на С.И.А., дадени в хода на съдебното производство / стр.  79/; Показания на А.С.  Ц., дадени в хода на съдебното производство / стр.  117/;

 

Писмени :

 

Том І :

 

1.     Констативен протокол – стр. 11

2.     Справки от КАТ за собственост на автомобил – стр. 13, 15, 16

3.     Проверка за сключена застраховка ГО – стр. 14

4.     Протокол за оглед на местопроизшествие /вход подземен паркинг/ и Албум– стр. 17

5.     Протокол за доброволно предаване – ключ от Тойота – стр. 23

6.     Талон на товарен автомобил Тойота Хайлукс -  - стр. 24

7.     Протокол за оглед на местопроизшествие, Люлин, паркинг бл. 464 и албум – стр. 25

8.     Свидетелство за регистрация на Мерцедес А 160 – стр. 37

9.     Свидетелство за управление на името на В. Георгиев Стоилов

10.              Медицински документи за подсъдимия К. – стр. 90-94

11.              Писмо от Началник на Митница Столична ст. Златков.

12.              Длъжностна характеристика на „Главен митнически инспектор“ – стр. 99

13.              Длъжностна характеристика на „Старши митнически инспектор“ – стр. 103

14.              Приемателен опис за приемане на съхранение на иззето МПС – стр. 116

15.              Свидетелство за регистрация на Тойота Хайлукс – стр. 131

16.              Пълномощно с което К.С. е упълномощил К. да управлява автомобил Тойота Хайлукс – стр. 132

 

Том ІІ :

 

Медицински документи за пострадалия М.Н. – стр. 118 - 133

 

Том ІІІ :

 

1.     Бележка за внесена гаранция – стр. 31

2.     Медицинско удостоверение и документи за плащане на Н. – стр. 37-40

3.     Медицински документи – стр. 55-76 и диск – за Н..

4.     Справка за съдимост на  К. – неосъждан.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ : автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № *******

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА от Съдебно заседание : скица от Столична община, район  „Люлин“ № 50-14, виза за проектиране, 2 схеми на гаража и на паркинга, с отбелязано мястото на инцидента, нотариален акт № 062, от нотариално дело № 254/2008 г., за учредяване право на строеж върху имот, в който е построен паркинга.

 

Заключенията на вещите лица както следва :

 

1.     СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ – стр. 42. Експерт – д-р Ц.Р.В.. Заключение : Телесните повреди на крака на пострадалия.

2.     АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 352 от СП – Експерт А.П.А.. Заключение : Щети по Тойота Хайлукс, техническото му състояние, полето за видимост.

3.     КОМПЛЕКСНА ТРОЙНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ – Том ІІ, стр. 82. Експерти : Ц.Р.В. - починал – Заменен с д-р М.Г., М.П.Т. и К.А.С.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ : Телесната повреда на левия крак и дясната ръка.

4.     СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ – СТР. 98, Т. ІІ, Експерт д-р Ц.Р.В. – и за ръката.

5.     СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКО ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ от проф. д-р М.Т. – т.2, стр. 110 – и за ръката

6.     КОМПЛЕКСНА МЕДИКО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – т. ІІ, стр. 135. Експерти Ц.Р.В.- ПОЧИНАЛ – заменен с д-р М.Г. и П.Д.П..

6.1.                                      ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАДАЧА : Ц.Р.В.- ПОЧИНАЛ – заменен с д-р М.Г.

7.     ПЕТОРНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА – Т. ІІІ, стр. 44, ЕКСПЕРТИ : Л.А.П., П.Т., Б.С., Ц.Г. и Е.И. : УСТАНОВЯВАТ СЕ ТЕЛЕСНИТЕ ПОВРЕДИ по обвинителният акт. Становище, че ръката е счупена при удар, а не при падане.

 

При анализа на гласните доказателства, съдът намери, че може да обособи свидетелските показания в три групи :

 

В първата група съдът включи показанията на свидетелите – митнически служители, които са очевидци на деянието : М.В.Н., М.Б.С. И Т.П.К..

 

В основата на своите фактически изводи, съдът постави показанията на пострадалия свидетел и ЧО по делото М.В.Н., като счита същите за подробни, последователни, логични, безпротиворечиви и истинни. От дадените от него показания се установяват всички основни елементи от обективната страна на деянието – времето, мястото, начинът на извършването му – конкретните действия на подсъдимия във всеки един момент, както и съответните действия на самия св. Н..

 

Съдът дава вяра на казаното от ЧО, за причината да бъдат на местопрестъплението, а именно, той и неговите колеги М.С. и Т.К. са били изпратени на адреса в жк. Люлин, до бл. 389, по получената от тях информация за подсъдимия К., с посочени имена на лицето и марка и модел на управлявания от него автомобил – Тойота Хайлукс с регистрационен номер *******, както и за извършваната от него дейност по продажба на акцизни стоки – цигари без бандерол, които той разпространявал. В тази връзка, казаното от този свидетел се потвърждава от показанията на другите двама свидетели – митнически служители С. и К., а така също и от писмените такива, свързани с данните за техните служебни задължения /Писмо и длъжностни характеристики/, които посочените свидетели са изпълнявали.

 

Съдът дава вяра на заявеното то св. Н. и относно това, че лично е възприел подсъдимия К., който е управлявал посочения по-горе автомобил Тойота Хайлукс с регистрационен номер ******* и който е влязъл в подземния паркинг на бл. 389 в жк. Люлин, както и че лицето е отговаряло напълно на даденото им по-рано описание. Съдът дава вяра и на казаното от този свидетел, че не са могли да последват К. в подземния паркинг, тъй като ролетната щора се е спуснала много бързо, поради което се е наложило да изчакат същия да излезе, като с цел да му попречат да напусне мястото и да осуети митническата проверка, св. С. е разположил служебния автомобил марка Форд, модел  Фокус с рег. № *******по начин, че да възпрепятства свободното излизане от паркинга на други автомобили.

 

В тази връзка, напълно логично звучи заявеното от М.В.Н., че след като е видял, че подсъдимият Р.К. излиза от паркинга, управлявайки автомобил Тойота Хайлукс с регистрационен номер ******* е излязъл от служебния си автомобил, приближил се е към К., който отворил частично прозореца на колата, след което св. Н. се е легитимирал със служебната си карта. За това свидетелства и другия свидетел – очевидец на деянието – М.С.. Действително, казаното от тези двама свидетели влиза в противоречие със заявеното от самия подсъдим в неговите обяснение, че св. Н. не се е легитимирал, но това е житейски нелогично, доколкото М.Н. и неговия колега М.С. са били на мястото именно в служебно качество, а легитимацията е част от процедурата, преди извършване на проверка.

 

Св. Н. подробно и последователно описва поведението на подсъдимия К. след като му се е легитимирал. Същият е заявил, че когато е направил това, той е поддържал визуален контакт с подсъдимия К. и същият много ясно е възприел както служебната карта на св. Н., така също и казаните от него думи – че същият е служител на Агенция Митници и следва да угаси двигателя на автомобила, за да може да бъде извършена митническа проверка. Основание да приеме за вярно казаното от тоз свидетел, настоящият състав намира в последващото поведение на подсъдимия К., който след кратко колебание е затворил прозореца и е предприел няколко маневри с цел да напусне местопрестъплението и така да осуети митническата проверка срещу него. Действията по затваряне на прозореца са били възприети и от св. С., а последващите маневри са били забелязани и от останалите свидетели – очевидци на деянието, поради което и още веднъж съдът даде вяра на казаното от св. Н..

 

Съдът кредитира показанията на този свидетел и относно маневрите, които подсъдимият К. е предприел, за да напусне местопрестъплението. От казаното от Н. става ясно, че неговият колега св. С. е придвижил служебния автомобил, който макар и без обозначения е бил с поставен буркан до предното стъкло, по такъв начин, че да пречи на свободното излизане от паркинга. Именно това е станало причина подсъдимият К. да търси друг начин да напусне местопрестъплението, като заобиколи този автомобил. С тази цел, подсъдимият К. е потеглил напред, навил волана наляво към св. Н., при което автомобилът притиснал пострадалия с предната си лява част към стената на прохода на паркинга, като К. извършил още няколко маневри – напред и назад, при което притиснал пострадалия Н. към стената. Казаното от св. Н. се подкрепя от показанията на всички свидетели – очевидци на деянието, които дават показания не само за маневрите, извършени от подсъдимия К., но така също и за виковете от болка, които е надавал св. Н., тъй като левият му крак, в следствие на маневрите е бил притиснат между предпазната стена на прохода на паркинга и задната лява гума на автомобила Тойота при което той получил дълбоки наранявания.

 

Основания да се довери на казаното от св. Н., съдът намира и в това, че в показанията на същия не се наблюдава заинтересованост и стремеж да се влоши положението на подсъдимия, независимо от това, че Н. има качеството на пострадал от престъплението и е конституиран като ЧО по делото. Това особено ясно проличава в дадените от св. Н. показания относно момента в който същият е счупил ръката си. Същият заяви пред съда в кой момент е почувствал болка – когато, притиснат от гумата на автомобила, управляван от подсъдимия се е хванал за дръжката на вратата, след което ударил по вратата на Тойотата, като заявява пред съда, че не може да посочи в кой момент си е счупил ръката – дали при падането, дали при хващането за вратата или в друг момент.

 

Съдът кредитира казаното от този свидетел и относно начинът по който е бил облечен, липсата на обозначителни знаци по служебния автомобил, с изключение на буркана на предното стъкло, наличието на много хора в близост до мястото на инцидента, включително и в близкото кафе, както и факта, че същият познава свидетелките А.Ц. и С.А. във връзка с работата си. Посочените обстоятелства се установяват и от останалите свидетели – очевидци на деянието.

 

Съдът дава вяра на казаното от този свидетел и за начина по който е получил конкретните наранявания, както и за техния вид и здравословното си състояние след инцидента и към настоящия момент. Казаното от този свидетел напълно кореспондира със заключенията на медицинските експертизи по делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

 

С оглед на изложеното, настоящият състав дава вяра на казаното от свидетеля и ЧО по делото М.В.Н. в цялост, като намира неговите показания за логични, последователни, лишени от вътрешни противоречия, подробни, изчерпателни и правдиви. Същите кореспондират с всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, поради което и още веднъж съдът изгради върху тях своите фактически изводи. Липсата на конкретни спомени за марката и модела на автомобила, управляван от подсъдимия К. и неговия регистрационен номер, както и относно това, дали са знаели името на подсъдимия, когато са били изпратени да го установят, съдът преодоля чрез прочитане показанията на този свидетел  от Досъдебното производство.

 

Съдът кредитира и показанията на останалите двама свидетели – митнически служители М.Б.С. и Т.П.К.. Действително, само М.С. е бил очевидец на самото деяние, като същият подкрепя казаното то ЧО Н. относно съществените обстоятелства, свързани с това, че Н. се е приближил към автомобила, управляван от К., разговарял е с него през спуснатото стъкло и му се е легитимирал, като му е показал служебната си карта. Същият потвърждава изцяло казаното от Н. относно последващите действия на К., предприетите от него маневри, с цел да напусне местопрестъплението, притискането на Н. към стената от автомобила на К., както и относно начина по който подсъдимият е напуснал мястото на деянието. Същият потвърждава, че познава и свидетелката А.Ц. от друг случай. Доколкото казаното от този свидетел кореспондира с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намери основание да кредитира неговите показания в цялост. Липсата на спомени, относно някои конкретни обстоятелства по делото, беше преодоляна чрез прочитане на неговите показания от ДП, които свидетелят поддържа.

 

Казаното от този свидетел се подкрепя и от показанията на третия служител на митницата Т.К., който също затвърждава казаното от Н. и С. относно причината да бъдат изпратени на местопрестъплението. Действително  К. не е очевидец на самото деяние, но от неговите показания може да се направи извод за наличие на други свидетели – очевидци, както и за начинът по който К. е напуснал местопрестъплението.

 

С оглед на изложеното, настоящият състав възприе като последователни, логични и правдиви показанията на свидетелите, включени в първата група и изгради въз основа на тях заключенията си, относно фактическата обстановка. От една страна техните показания напълно кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото, а от друга, въпреки служебното си качество, в показанията на същите не се наблюдава стремеж към утежняване положението на подсъдимия К., а напротив – същите излагат ясно, точно, последователно, обективно и логично всичко, което са наблюдавали или им е станало известно по отношение на инкриминираното деяние.

 

Във втората група, съдът включи показанията на останалите свидетели – очевидци на деянието, които нямат служебно качество, а именно : Б.В.Б., И.К.Р., С.М. Х., В.А.М., Г.Т.Х., С.И.А. и А.С.Ц..

 

Следва да се посочи, че показанията на всички тези свидетели кореспондират помежду си относно това, че са станали свидетели на пътно транспортно произшествие с участници – автомобил Тойота Хайлукс и пострадалият – ЧО Н.. Поначало, най – подробни са показанията на св. Б., която е била и най-близо до инцидента, поради което е възприела и най-точно и пълно ставащото. Същата дава подробни показания за облеклото на пострадалия, автомобила на подсъдимия, неговите действия и напускането на местопрестъплението. Действително, същата говори общо за „прегазване“ на крака на пострадалия, което не съответства на събраните по делото медицински данни, доколкото е ясно, че нараняванията са в следствие от притискане на крака на Н. към стената, а не от преминаване на гумата на автомобила през крака му /прегазване/, но това е разбираемо с оглед емоционалното състояние на свидетелката и опитите й да предотврати ставащото, като е изскочила пред автомобила и е започнала да вика на подсъдимия К. да спре, тъй като прегазва пострадалия Н.. В същото време, казаното от нея за времето, мястото и начинът на извършване на деянието и за описанието на автомобила, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

 

Доверие заслужва и казаното от нея за това, че К. е наблюдавал в задното си огледало положението на пострадалия Н., както и че пострадалият е паднал на земята, както и че е удрял по автомобила с ръка, а автомобилът на К. е извършвал маневри „напред – назад“. Същата подробно описва и начинът по който автомобилът, управляван от подсъдимия К. напуска местопрестъплението, като казаното от нея съответства и на казаното от останалите свидетели – очевидци на деянието. Ето защо и съдът кредитира нейните показания в тази им част като логични, последователни и безпротиворечиви. Същата е категорична и за това, че именно подсъдимият К., когото възприема в съдебната зала е лицето, което е управлявало автомобилът, осъществил ПТП-то.

 

Съдът анализира  казаното от тази свидетелка относно заявеното от нея „прегазване“ на крака на пострадалия, доколкото това не кореспондира със събраните по делото медицински документи, както вече беше посочено по-горе, но приема, че употребения термин „прегазване“ е употребен от тази свидетелка в общ смисъл на осъществено пътно транспортно произшествие между автомобил и пешеходец, а не в конкретния технически смисъл на „преминаване на гумата на автомобила през крака на пострадалия“, поради което и това противоречие не е съществено и не е основание съдът да не кредитира показанията на тази свидетелка и в тази им част.

 

Съдът не дава вяра на казаното от този свидетелка единствено по отношение на липсата на автомобил, който да прегражда пътя на автомобила, управляван от подсъдимия К.. Това е така, защото от една страна се установява по безспорен начин, че такъв автомобил е имало и това е служебният автомобил с който са пристигнали св. Н. и св. С., а така също и от обясненията на самия подсъдим и от неговите действия – да напусне местопрестъплението през бордюра на паркинга, блъскайки два други автомобила, което не би станало, ако действително свободното му напускане на местопрестъплението не е било възпрепятствано от друг автомобил. Съдът намира, че липсата на спомени у свидетелката за този автомобил се дължи най-вече на това, че нейното внимание е било изцяло концентрирано върху съприкосновението на автомобила на К. с тялото на пострадалото лице, поради което и същата не е обърнала достатъчно внимание на заобикалящата я обстановка.

 

Казаното от тази свидетелка се потвърждава в различна степен и от показанията на останалите свидетели – очевидци на деянието, в това число от нейния колега И.Р. относно местоположението на автомобила, управляван от подсъдимия К. и пострадалия, виковете на Н., които е възприел лично, както и това, че К. е гледал в огледалото за обратно виждане и начинът по който е напуснал местопрестъплението. Празнотите в неговите показания бяха преодолени от съда чрез прочитане на показанията на св. Р., които той поддържа изцяло.

 

Свидетелят Х., Х. и М. също потвърждават казаното от първите двама свидетели, доколкото същите са възприели от далеч ставащото – за начина по който автомобилът, управляван от К. е напуснал местопрестъплението, наличието на други хора и викове.

 

Съдът анализира и показанията на двете свидетелки на защитата А.С.Ц. и С.И.А., като кредитира същите в частта в която свидетелките сочат, че този ден е валял дъжд, че са видели автомобила, управляван от подсъдимия К., че същият е изглеждал уплашен, както и че са възприели удари от страна на пострадалия Н. по автомобила с юмруци и неговите искания К. да отвори вратата на автомобила, както и виковете му от болка „Ох, кракът ми“. В тази им част, показанията на свидетелките кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което и съдът им даде вяра. Съдът дава вяра и на казаното от свидетелката Ц., че е посещавала РПУ във връзка със запален автомобил в който е имало цигари, макар и двете свидетелки да заявяват, че не разпознават св. Н.. Действително, тези свидетелки не сочат, да са видели пострадалия Н. да държи служебната си карта и да се легитимира на К., но те са възприели ставащото едва от момента в който пострадалият е бил притиснат от автомобила на подсъдимия, поради което и липсата на възприятия за това обстоятелство по никой начин не опровергава казаното от самия пострадал Н. и неговия колега С..

 

Ето защо съдът даде вяра на казаното от свидетелите от втората група, като счита, че същите добросъвестно, подробно, последователно и логично са изложили фактите и обстоятелствата, така, както са ги възприели, с оглед момента от който са забелязали инцидента, както и мястото на което са се намирали, поради което им даде вяра в посочения по-горе обем.

 

В третата група, съдът включи показанията на свидетелите, които не са очевидци на деянието. Това са свидетелят К.М.С. и св. Б. Л.Д..

 

Съдът кредитира казаното от св. К.С., че е собственик на автомобила Тойота Хайлукс, че я е дал на подсъдимия К. да я управлява с пълномощно, доколкото са налични писмени доказателства за същото.

 

Съдът дава вяра и на показанията на св. Д., който дава показания за друг случай в който подсъдимият К. е бил спрян за проверка от органите на МВР, избягал е и след това се е явил в 9 РПУ с оплакване, че е бил обект на грабеж, но такива данни нямало. Свидетелят е категоричен, че именно подсъдимият К. е бил лицето, което е било спряно за проверка по другия случай. Макар така дадените показания да са неотносими към предмета на доказване по делото, съдът няма основания да се съмнява в показанията на св. Д.. Няма никакви данни същият да е предубеден и да дава показания в ущърб на подсъдимия К., като свидетелят заявява, че не разполага с информация за процесното ПТП и не е бил свидетел на същото. Съдът разбира аргументите на прокурора и частното обвинение, че дадените показания сочат на един изработен модел на поведение у К., който и в настоящия случай и в случая, посочен от св. Д. е избягал от местопроизшествието, за да не му бъде извършена проверка, но следва да отбележи, че макар съдът дава вяра на показанията му, намира същите за ирелевантни за предмета на доказване, доколкото предмет на доказване е извършеното инкриминирано деяние и участието на подсъдимия в него, а показанията на Д. не изясняват фактическата обстановка по настоящото дело.

 

Съдът подложи на самостоятелен анализ обясненията на подсъдимия К., като прецени същите в тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на средство за защита. Съдът взе предвид, че за нуждите на настоящото дело може да ползва само тези обяснения, които подсъдимият К. е дал по новото обвинение в последното по делото заседание и само те ще бъдат подложени на анализ.

 

Съдът кредитира казаното от К. относно това, че именно той е бил лицето, което на процесната дата, час и място е управлявал автомобил Тойота Хайлукс с рег. № *******, който е с автоматична скоростна кутия, доколкото такива данни по делото са събрани категорично, като освен свидетелските показания в тази насока, има събрани и писмени доказателства /Пълномощно, дадено на К. от св. К.С., талон на автомобила. Съдът дава вяра и на това, че подсъдимият К. е възприел автомобила на митническите служители и че същият е бил без отличителни черти, както и че самият пострадал Н. е бил цивилен, а не в униформа, както и че служебният автомобил е препречвал пътя към улицата. За това показания са дали всички свидетели – очевидци, поради което и настоящият състав дава вяра на казаното от подсъдимия.

 

Съдът дава вяра и на казаното от подсъдимия, че е предприел маневра и е придвижил автомобила си напред и назад, но не кредитира казаното от подсъдимия, че пострадалият не е падал на земята и е предприел маневрите, единствено с цел да го освободи, а самото притискане е станало неволно, както и че пострадалият не се е легитимирал, а подсъдимият бил помислил, че е станал жертва на нападение. В тази част обясненията на подсъдимия, съдът възприема като защитна версия, която не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства и се явява житейски нелогична.

 

Основателни са в тази връзка наведените от повереника на ЧО доводи, че деянието е извършено през светлата част на деня, в оживен софийски квартал, на място, където е имало много хора, включително и в непосредствена близост /св. Б. и св. Р./, пострадалият се е приближавал към автомобила на подсъдимия съвсем сам, поради което не е имало никаква причина К. да приема, че е обект на грабеж. Не стана ясно също така, дали К. е имал ценни вещи в автомобила си или голяма парична сума в себе си, което да сочи на евентуална опасност някой да му ги отнеме чрез грабеж. За такива обстоятелства самият подсъдим не съобщава. Основателни са и доводите на повереника за това, че дори да се приеме, че К. е решил, че е обект на нападение, то след като е видял, че е наранил пострадалия и към мястото са придошли множество хора, то към този момент за него не е съществувала нито реална, нито мнима опасност от страна на пострадалия Н., поради което и не е имало пречка да остане на място, каквото е обичайното поведение при ПТП. Още повече, че при наличие на пострадал човек, добросъвестният гражданин би следвало да извърши необходимото, за да помогне на пострадалия или да се убеди, че същият ще получи медицинска помощ, ако се нуждае от нея. Нищо от това обаче подсъдимият К. не е направил, а напротив – побързал е да напусне местопрестъплението и то по такъв начин, че е причинил вреди на още два леки автомобила, поради което и съдът не кредитира обясненията му в тази им част.

 

В противовес на казаното от него са и показанията както на пострадалия Н., така и на свидетеля М.С., които са категорични, че  когато се  е приближил към автомобила, управляван от К., пострадалият Н. е държал служебната си карата, легитимирал се е и е заявил гласно искането си да бъде извършена проверка на автомобила на подсъдимия К., който го е възприел през отворения прозорец на автомобила и едва след този момент, К. е предприел маневрите, с цел да напусне местопрестъплението.

 

Ето защо и с оглед на изложеното, съдът кредитира обясненията на подсъдимия само частично и то само доколкото казаното от него кореспондира с останалия доказателствен материал. В останалата им част, съдът ги възприема за неподкрепена с никакви доказателства защитна версия.

 

Съдът дава вяра и на писмените доказателства по делото, като кредитира Протоколите за оглед на местопроизшествие и албуми към него /т. 1, стр. 17 и 25/. От него се установява конкретните особености и параметри на местопрестъплението. Протоколът е изготвен по реда на НПК и при спазване на всички законови изисквания, поради което и съдът го кредитира изцяло. Записаното в този протокол подкрепя и кореспондира с казаното от свидетелите и вещите лица, което дава още веднъж основание на съда да кредитира както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства, относно посочените по-горе обстоятелства.

 

Съдът кредитира и писмените доказателства, относими към собствеността на автомобила, управляван от К., както и съответното пълномощно с което свидетелят К.М.С. му го е предоставил, доколкото същите подкрепят събраните по делото гласни доказателства.

 

Съдът кредитира и Писмо с приложения към него, от което се установява длъжностното качество на пострадалия М.В.Н. и св. М.Б.С.. Установяват се и техните конкретни правомощия и задължения, както следва : право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно- пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната; да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол; да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол; да изискват представяне на документ за самоличност; да изискват писмени или устни обяснения; да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита; да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

 

Съдът кредитира и медицинската документация, приложена по делото, която кореспондира с изготвените съдебно-медицински експертизи.

 

От свидетелството за съдимост на подсъдимия, приложено по делото съдът прие, че К. е неосъждан.

 

Съдът кредитира и доказателствата, представени в съдебно заседание от защитата : скица от Столична община, район  „Люлин“ № 50-14, виза за проектиране, 2 схеми на гаража и на паркинга, с отбелязано мястото на инцидента, нотариален акт № 062, от нотариално дело № 254/2008 г., за учредяване право на строеж върху имот, в който е построен паркинга. Същите са издадени от компетентните органи, в кръга не техните правомощия и като такива съдът им дава вяра. Отнесени към предмета на доказване, същите подкрепят констатациите на вещите лица и закрепеното в Протоколите за оглед на местопроизшествие.

 

Съдът подложи на анализ експертните заключения, изготвени по делото, за да установи въз основа на тях, какви са конкретните телесни повреди, причинени на пострадалия от инкриминираното деяние, механизмът на тяхното причиняване, механизмът и конкретното своеобразие от обстоятелства, касаещи процесното ПТП.

 

Следва да се отбележи, че заключенията на вещите лица по отношение нараняванията на пострадалия бележат развитие, с оглед на различния времеви момент в който са изготвени, като са базирани и на различни доказателства.

 

В този смисъл, съдът не кредитира СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ – т. 1, стр. 42. Експерт – д-р Ц.Р.В., относно телесните увреждания на крака на пострадалия, представляващи „подкожен закрит кръвоизлив и охлузване на кожата на левия крак, преценени от вещото лице като ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, тъй като експертизата е изготвена в начален етап и при непълнота на доказателствата. По отношение на травмата на ръката, изразяваща се в счупване на 5 предкиткова кост, в тази му част заключението кореспондира с всички събрани по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира.

 

Съдът анализира и КОМПЛЕКСНА ТРОЙНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ – Том ІІ, стр. 82. Експерти : Ц.Р.В. /починал/, заменен с д-р М.Г., М.П.Т. и К.А.С., както и депозираното от д-р Г. в съдебно заседание становище по експертизата. В посочената експертиза, вещите лица, на база наличните към датата на изготвяне писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са стигнали до извода, че на пострадалия е причинена контузия на левия крак, прободна рана на левия крак, подкожен закрит кръвоизлив и охлузване на кожата на левия крак – мекотъканни травми, които в съвкупност са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и СЧУПВАНЕ на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, която е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВЖИЕНИЕТО НА ГОРЕН КРАЙНИК, за срок по-дълъг от 30 дни.

 

Относно механизма на деянието, вещите лица са приели, че травмата на крака е причинена от директно въздействие на колелото на автомобила при преминаването му през крака на пострадалия, каквито доказателства обаче в съдебно заседание не бяха събрани. Събраните доказателства сочат не към прегазване, а към притискане на крака към стената на паркинга. Експертите сочат, че счупването на костта на дясната ръка е станало при удар върху стъклото на вратата на автомобила или при падането на пострадалия на земята.

 

В представеното заключение в съдебно заседание обаче и в показанията си пред съда, вещите лица поддържат виждането си, че по-вероятно, нараняването на китката да е получено при самонараняване, от нанесен от пострадалия удар върху вратата или стъклото на автомобила. Това тяхно заключение се подкрепя и от събраните свидетелски показания – самият пострадал Н. многократно заявява, че след като е бил притиснат от гумата на автомобила, управляван от подсъдимия е ударил няколко пъти с ръка по вратата и стъклото на същия. Вещите лица посочват, че е възможно нараняването да е получено както преди притискането на пострадалия към стената от автомобила на К., така и преди или след него. С оглед показанията на пострадалия обаче, за момента в който е почувствал болка в ръката си, както и предвид силата на удара, която е била достатъчна, за да си счупи костта при нанасянето му върху вратата на автомобила, то настоящият състав прима, че нараняването на китката е получено в момента в който пострадалият Н., притиснат от автомобила на подсъдимия К. е ударил с голяма сила върху вратата на автомобила, за да се предпази от него. Житейската логика сочи, че именно в този момент пострадалият Н. би нанесъл удар с достатъчно сила, че да счупи костта на ръката си, тъй като е изпитвал силна болка от притискането на крака си и нанасянето на силен удар върху причинителя на болката е естествена, инстинктивна реакция.

 

Заключенията на вещите лица съвпадат и със заключението на СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ – стр. 98, Т. ІІ, Експерт д-р Ц.Р.В., както и със СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКО ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ от проф. М.Т. – т. 2, стр. поради което направения по-горе анализ е относим и към тези заключения.

 

Съдът намери, че най-пълно, подробно и базирано на всички събрани доказателства е заключението на ПЕТОРНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА – т. ІІІ, стр. 44, изготвена от Л.А.П., П.Т., Б.С., Ц.Г. и Е.И.. От заключението на тази експертиза се установява, че пострадалият Н. е получи следните травматични увреждания: счупване под главичката на 5-та метакарпална предкиткова /следкиткова, дланна/ кост на дясната ръка; дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво.

 

Травмата на лявата подбедрица е в резултат от грубо въздействие на твърди тъпи предмети с елементи на удар, притискане и триене и отговаря да е причинена при притискане между неподвижна твърда повърхност при едновременното въздействие на движеща се част на автомобила, каквото е неговото колело, от което са травмирани само меки тъкани – кожа, подкожие, мускулатура, съдове с малък калибър и нерви, без да са засегнати костите на крайника.

 

Съдът кредитира заключението за този конкретен механизъм на деянието, тъй като всички вещи лица, разпитани в съдебно заседание бяха категорични, че при директно преминаване на колелото на процесния автомобил Тойота Хайлукс с тегло около 2 тона, уврежданията биха били значително по-големи, включително и счупване на кости, каквито в настоящия случай не се наблюдават. Ето защо и съдът прие, че причинените на пострадалия увреждания на левия крак са причинени от притискане на крака между колелото на Тойота Хайлукс, управлявана от подсъдимия К. и стената на паркинга. Това се подкрепя и от свидетелските показания, а така също и от казаното от самия подсъдим в неговите обяснения.

          

Към момента на изготвяне на петорна съдебномедицинска експертиза са били налице клинични данни за остатъчна фиброза на увредената мускулна тъкан и ЕМГ-данни за компресивно-исхемична лезия на неврус Перонеус в ляво със засягане на сетивната и моторната функция. Персистиращия оток на лявата подбедрица се дължи на нарушеното кръвообращение и лимфен застой в областта на травмата на лявата подбедрица, резултат от развилите се фиброзни промени в мускулатурата в хода на оздравителния процес. Налична персистираща деформация на мускулатурата от задната мускулна група на лявата подбедрица в областта на голям цикатрикс от получената рана. Травмата на лява подбедрица е съпроводена със слабост и умора при статично и физическо натоварване, корелиращи с установените ЕМГ-данни за увреда на нерви на лявата подбедрица. Тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителния оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, което е дало основание на вещите лица да приемат, че тези наранявания реализират критериите на медико-биологичния признак ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Този извод се споделя напълно от настоящата инстанция, доколкото за такива последствия съобщи и самият пострадал Н., който заяви, че и до настоящия момент има белези и неговия крак не е възстановен напълно.

 

Експертите приемат, че счупването на пета метакарпална кост на дясната ръка е получено в резултат на индиректно травмиране и може да бъде причинено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет в областта на метакарпофалангеалната става при сгъната в юмрук ръка. Това счупване само по себе си реализира критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за повече от 30 дни.

 

Съдът кредитира заключението на вещите лица, което се подкрепя и от вещите лица, участвали в изготвянето на КОМПЛЕКСНАТА МЕДИКО – АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА. В поставената от съда допълнителна задача, изпълнена и от Пеньо П. и д-р Г., подробно се обосновава, че травмата на ръката е получена при удар върху автомобила, а не при падане. Съдът изложи по-горе своите основания да приеме, че именно това е механизмът на получаване на травматичното увреждане, като се основа както на казаното от пострадалия, така и от становищата на вещите лица, че когато човек пада на земята, инстинктивно се подпира на дланта си, а не на юмрука си и че това е естествен рефлекс, инстинктивен, поради което и не подлежи на съзнателен контрол, а конкретното травматично увреждане би могло да се получи при падане, само ако пострадалият се е подпрял на свита в юмрук ръка, каквито данни по делото не са налице. В същото време, налице са достатъчно данни, че пострадалият е нанасял удари по вратата и стъклото на автомобил Тойота Хайлукс, управляван от подсъдимия К., като житейски логично е, да е нанесъл удар, достатъчно силен, че да си счупи костта, в момента в който кракът му е бил притиснат от гумата на автомобила към стената на паркинга.

 

Съдът кредитира и заключението на КОМПЛЕКСНА МЕДИКО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – т. ІІ, стр. 135, изготвена от  Ц.Р.В. /починал/, заменен с д-р М.Г. и П.Д.П., както и допусната към нея допълнителна задача. В представеното до съда становище, вещите лица са категорични, относно механизма на увреждането, получено от пострадалия на дясната ръка, а именно при удар върху вратата на автомобила /самонараняване/, а не при падане, за което съдът изложи съображения по-горе.

 

Съдът намери основание да кредитира експертизата и в нейната техническа част, като вярно и компетентно изготвена.

 

Съгласно заключението на експертизата, мястото на удара на пешеходеца Н. се намира по широчина на пътното платно от 4,0 метра до 4,5 метра вляво от левия бордюр на ул. „Г. Дражев“, считано в посоката на огледа и по дължина на пътното платно от 9.0 до 9.5 метра след ориентира, считано в същата посока. Скоростта на автомобила към момента на пътно-транспортното произшествие с пострадалия М.Н. е била от порядъка на 6 км/ч, а към момента на преминаване между двата автомобила „Мерцедес“ и „Форд“ е била от порядъка на 10 км/ч., а опасната зона за скорост 10 км/ч е 3-4 метра. Подсъдимия Р.К., като водач на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******* е имал възможност да възприеме обекти в зоната на задното ляво колело на разстояние до 0,75 метра вляво от автомобила и на височина по-голяма от 0,95 метра над терена. Намиращият се вляво от автомобила „Тойота“, паднал на земята пострадал М.Н. не е бил видим в лявото странично огледало за подсъдимия Р.К..

 

Според експертите, причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е субективното поведение на подсъдимия Р.К., който управлявайки товарния автомобил „Тойота“ е имал обективната възможност да възприеме намиращия се отвън, до вратата, до него пострадал М.Н. и въпреки това е потеглил, повалил е на терена Н. и е продължил движението си.  От техническа гледна точка за конкретните пътни условия подсъдимия Р.К. е имал обективната възможност да предотврати произшествието и вредоносните резултати, като остане на място – не потегли.

 

Съдът кредитира и новата АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА /стр. 353 от СП/, доколкото нейните заключения кореспондират със заключенията на КОМПЛЕКСНАТА МЕДИКО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

 

Съдът намери за безспорно установено и доказано авторството на деянието. От една страна, самият подсъдим в дадените пред съда обяснения не отрича, че именно той е лицето, което на посочения ден, час и място е управлявал автомобил Тойота Хайлукс и е осъществил ПТП с пострадалия Н.. Разпитаните свидетели – митнически служители също поддържат, че са имали данни както за конкретния автомобил, така и са разполагали с трите имена на пострадалия, като потвърждават, че именно той е лицето, което е управлявало автомобила. Същото сочи и св. Б., Ц. и А., които също потвърждават, че подсъдимият е лицето, което е управлявало автомобила.

 

От правна страна:

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Р.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1 , вр. ал. 1, пр. 3 от НК.

 

От обективна страна К. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № *******, с посока на движение от подземен паркинг на бл. 389, в гр.София, ж. к. „Люлин” към ул. „Г. Дражев”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата,  като с цел да осуети митническа проверка на управлявания от него автомобил от длъжностните лица – митнически служители М.Б.С. и М.В.Н., навлязъл на тротоарната площ /ляв тротоар/ на ул. „Г. Дражев” срещу бл. 389, вляво от изхода на паркинга, спрял на подаденото разпореждане и след легитимиране на служителя Н. и покана да осигури достъп за митническа проверка на автомобила, рязко потеглил с автомобила и реализирал пътно транспортно произшествие с намиращия се вляво от автомобила митнически служител при „Митническо разузнаване” при Столична митница – М.В.Н. с ЕГН:**********, като умишлено му причинил две средни телесни повреди без имуществени вреди, както следва: дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво – тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни,

 

Подсъдимият е извършил деянието чрез действие - подсъдимият потеглил напред и навил волана наляво към св.М.Н., като при това тръгване автомобилът притиснал ЧО М.Н. с предната си лява част към стената на прохода към паркинга до него, при което Н. се извъртял с гръб към стената в областта на горната част на тялото си. Подсъдимият, управлявайки автомобила „Тойота“ извършил още не по-малко от две маневри напред и назад в рамките на прохода за паркинга, при което автомобила се доближавал постепенно до стената, притискайки  ЧО М.Н..

 

С действията си, подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата : „Всеки участник в движението по пътищата:

с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората…”, както  и чл. 116 от същия закон „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…”

 

По делото безспорно е установено, че пострадалият Н. се е намирал непосредствено до автомобила, управляван от К., същият го е възприемал през цялото време, включително и чрез страничното огледало на автомобила и въпреки това предприел маневри с които е създал опасност за живота и здравето на пострадалия Н., като не е проявил и изискуемото от Закона внимание и предпазливост към пешеходците, какъвто се е явявал в този момент пострадалия Н..

 

В тази ситуация пострадалият несъмнено е бил в полезрението на подсъдимия, поради което съдът приема за установено, че подсъдимият е бил напълно наясно, че ако приведе в движение автомобила си, ще засегне неговото здраве, особено с оглед на конкретната обстановка – малкото разстояние между автомобила и стената, между които се е намирал и пострадалият Н.. Предприетите маневри от страна на подсъдимия представляват самостоятелна опасност за здравето и живота на пешеходеца, в резултат на което телесната неприкосновеност на Н. е била засегната от травматично притискане на левия му крак.

 

Тук е моментът съдът да даде отговор на възраженията на защитата, относно това,  дали разпоредбите на ЗДвП се прилагат за конкретното място. Според настоящия състав, доколкото ПТП-то е станало на изхода от паркинга за включване в движението, а не в самия подземен паркинг, то не е налице никакво съмнение, че при управлението на МПС важат всички правила, посочени в ЗДвП. Не може да се приеме и тезата на защитата, че нарушения на ЗДвП са извършени от самия пострадал, доколкото същият е имал качеството на контролен орган, осъществяващ своите правомощия по извършване на проверка. В тази връзка, пострадалият Н. е бил длъжен да се приближи до управлявания от подсъдимия автомобил, за да се легитимира и да поиска да извърши проверка, нещо което той е направил, и именно задължение на подсъдимия е било, да не предприема никакви маневри, които биха могли да застрашат живота и здравето на Н. при изпълнение на неговите служебни функции.

 

Налице е и съставомерния резултат от ПТП-то две средни телесни повреди без имуществени вреди, както следва: дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво – тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.

 

Между причинените телесни повреди и действията на подсъдимия К. е налице причинно-следствена връзка. По отношение нараняването на крака, тази връзка е пряка и непосредствена, тъй като именно при извършване на маневрите, автомобилът, управляван от подсъдимия К. е притиснал крака на пострадалия към стената на паркинга, като му е причинил посочените по-горе наранявания.

 

По отношение на травмата на ръката, то настоящият състав прие, че същата е получена от удар  /самонараняване/ на пострадалия, който, в момента в който е бил притиснат от подсъдимия К. към стената, е нанесъл достатъчно силен удар с ръка по вратата /прозореца/ на автомобила, при който удар си е счупил  5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост. Независимо, че вещите лица в конкретния случай говорят за самонараняване, то между така полученото телесно увреждане и действията на К. има пряка връзка. Безспорно е, че ако подсъдимият не беше придвижил автомобила си по начин, по който да притисне пострадалия Н. към стената на паркинга, притискайки крака му и премазвайки меките му тъкани, пострадалият не би нанесъл достатъчно силен удар по автомобила на подсъдимия в опит да се освободи, така че да счупи ръката си. Ето защо и за двете телесни повреди, според настоящия състав е налице пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия.

 

От назначената по делото комплексна медико-автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е субективното поведение на подсъдимия Р.К., който управлявайки товарния автомобил „Тойота“ е имал обективната възможност да възприеме намиращия се отвън, до вратата, до него пострадал М.Н. и въпреки това е потеглил, повалил е на терена Н. и е продължил движението си. От техническа гледна точка за конкретните пътни условия подсъдимия Р.К. е имал обективната възможност да предотврати произшествието и вредоносните резултати, като остане на място – не потегли.

 

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина – евентуален умисъл, като подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасните последици, но ги е допускал, се е отнесъл с безразличие към противоправния резултат.

 

Подсъдимият К. е съзнавал, че пострадалото лице се намира непосредствено до неговия автомобил, че разстоянието до стената е изключително малко и че когато приведе в движение управлявания от него автомобил, ще засегне неговото здраве, но въпреки това е предприел маневрите, с оглед да напусне по най-бързия начин местопрестъплението, като се е отнасял с безразличие към телесните увреждания, които неминуемо са щели да настъпят в резултат на неговите действия.

 

Действително, настоящият състав приема, че водещ мотив в поведението на подсъдимия К. е било да осуети митническата проверка /престъпление по чл. 270 от НК/. Именно с цел да направи това, К. е предприел всички необходими маневри, така че да успее да заобиколи спрелия пред него служебен автомобил на митническите служители и да напусне мястото на инцидента. Нанасянето на телесни повреди на пострадалия при тези негови действия без съмнение е било съзнавано от подсъдимия К. във всеки един момент, но същият е допускал и се е съгласявал с настъпването на тези повреди, макар и да не е целял пряко същите.

 

Изложеното по горе не сочи на случайно деяние по чл. 15 от НК, доколкото поведението на К. и извършеното от него нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия съставомерен резултат – причинените две средни телесни повреди на Н.. Настъпилото ПТП е логична последица от действията на подсъдимия, без да съобрази поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП,  което вече даде основание на съда да приеме, че формата на вина е евентуалният умисъл.

 

Не може да се приемат и аргументите на защитата, че е налице реална или мнима неизбежна отбрана, доколкото няма никакви данни, подсъдимият К. да е бил жертва на непосредствено противоправно нападение. Напротив – установява се, че в светлата част на деня, на оживено място, в присъствието на множество свидетели, към неговият автомобил се е приближил един единствен човек и това е бил пострадалият Н., който освен всичко друго се е легитимирал като митнически орган и е разпоредил на подсъдимия да изключи двигателя, да слезе от автомобила, за да бъде извършена проверка. Установи се по делото, че до този момент, никакви физически действия срещу подсъдимия или автомобила не са извършвани. Едва след като К. е затворил прозореца и е предприел маневри, пострадалият Н. е започнал да удря по автомобила и да се опитва да отвори вратата, в опит да спре К. да напусне местопрестъплението. Допълнително, твърденията на подсъдимия, че е помислил, че е жертва на грабеж се опровергават и от неговото последващо поведение. Както беше отбелязано и по-горе, ако подсъдимият действително е вярвал, че е бил обект на нападение, след като е нанесъл телесните увреждания на пострадалия Н. и към местопроизшествието са се приближили множество хора, то той е следвало, да остане на място, да съобщи в полицията и да окаже помощ на пострадалия, който към този момент вече не би могъл да представлява никаква заплаха за него. Вместо това, подсъдимият К. е избягал от местопрестъплението, което сочи на истинската му цел – да осуети извършването на митническа проверка на управлявания от него автомобил, за наличие на цигари без бандерол.

 

Настоящият състав прие също така, че с поведението си, подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

 

От обективна страна на 31.07.2015 г., в гр. София,  на ул. „Г. Дражев”, в близост до вход/изход на подземен паркинг на бл. 389 в ж. к. „Люлин“, противозаконно пречил на орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - М.В.Н., ЕГН:**********, главен митнически инспектор при „Митническо разузнаване” на Митница Столична – Агенция „Митници“,  да изпълни задълженията си - да извърши митническа проверка за наличие на акцизни стоки на управления от Р.Н.К. товарен автомобил марка “Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № *******, като след легитимиране на Н. и разпореждането му К. да слезе от автомобила, за да се извърши проверката, последният потеглил и избягал с автомобила, като така осуетил извършването на проверката.

 

Обект на престъплението „пречене на орган на властта“ са отношенията по упражняване на държавната власт и нормалното функциониране на държавните органи.

 

Престъплението „пречене на орган на власт“ (чл. 270, ал. 1 НК) е такова на просто извършване – с извършване на действия, които обективно затрудняват съответните органи на власт да изпълняват служебните си задължения, престъплението е довършено, като законът не изисква действително органът на власт да не е изпълнил функциите си. Достатъчно е само това изпълнение да е било затруднено.

 

Изпълнителното деяние по това престъпление обикновено съставлява действие (Решение № 16/24.02.2009 г. по н. д № 652/2008 г., ВКС, ІІІ НО), което е годно да попречи на орган на власт да изпълнява функциите си, като в редки случаи деянието може да се състои и в бездействие (ВКС : Решение № 55/28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., І НО; Решение № 435/05.10.2010 г. по н. д. № 418/2010 г., ІІІ НО; Решение № 113/20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., ІІІ НО). В случая подсъдимият К. е извършил такова действие – потеглил с автомобила си и е напуснал мястото на което е бил спрян за проверка от М.В.Н., който му се е легитимирал като служител на Агенция Митници и е поискал да бъде извършена проверка на автомобила.

 

Престъплението е насочено срещу Орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Към инкриминираната дата 31.07.2015г., М.В.А. е бил служител на Агенция „Митници“, назначен с трудов договор №1345/06.04.1999г., като към датата на деянието - 31.07.2015г. той заемал длъжността „Главен митнически инспектор“ в Митница Столична. Със заповед №864/17.06.2015г. на директора на Агенция „Митници“, той бил определен да изпълнява служебните си задължения в сектор „Оперативен контрол“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“.

 

Следва да се отбележи, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият Н. е служител на Агенция „Митници“. Съдът прие за безспорно установено, въз основа на показанията на самия пострадал Н. и неговия колега св. С., че ЧО се е легитимирал пред подсъдимия със служебната си карта, представил се е и му е отправил устно разпореждане да спре двигателя на автомобила и да излезе от него, за да бъде извършена митническа проверка, но не е направил това, а вместо това е затворил прозореца, предприел е описаните по-горе маневри с цел да напусне местопрестъплението и е напуснал същото с което е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 270 от НК.

 

Неоснователни са в тази връзка възраженията на защитата, че пострадалият и неговия колега не са потърсили съдействие на органите на МВР, не са използвали СТОП – палка и не са били в униформа. Действително, обичайна практика е, митническите служители да търсят съдействие на органите на МВР, но липсата на такова съдействие не е пречка пред осъществяване на техните правомощия по извършване на митнически проверки, които са самостоятелни и не са в зависимост от оказване съдействие от органите на полицията. Няма и установено нормативно задължение за митническите органи, да използват СТОП-палки или да бъдат с униформа и автомобил с опознавателни знаци. Достатъчно, за извършване на проверката е, същите да се легитимират, включително и със служебна карта, както това е направено от пострадалия Н. и подсъдимият К. е бил длъжен да се подчини, да изгаси двигателя, да излезе от автомобила и да позволи на митническите служители да извършат проверка.

 

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си – че напада орган на власт, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си – че ще попречи на органите закономерно да извършат действия по отношение на него – в случая – митническа проверка за наличие на акцизни стоки без бандерол за платен акциз, и е искал настъпването на този резултат, тъй като е целял да осуети извършването на митническата проверка, поради което е привел в движение автомобила си и е напуснал местопрестъплението.

 

По вида и размера на наказанието:

 

За извършеното умишлено престъпление по чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК, законът е предвидил наказание от ТРИ до ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или изключителни  такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

 

Настоящата инстанция намира, че по делото не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като наличните смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат преценени нито като изключителни, нито като многобройни.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст, а така също и значителният период, който е изтекъл от извършване на деянието – 31.07.2015г. до постановяване на присъдата – 22.02.2021г. Следва да се отбележи, че делото е престояло на досъдебната фаза в продължение на 3 години, а в съдебната – две години, като разглеждането на делото беше забавено и от извънредната епидемична обстановка в страната, което наложи отсрочване на делото. С оглед на посочените обективни причини, настоящият състав прецени, че изтеклият период следва да се разглежда като основание за налагане на наказание към минимума, посочен в правната норма, макар и да не разкрива характеристиките на изключително смекчаващо вината обстоятелство. Ето защо и съдът определи наказание при условията на чл. 54 от НК към минимума, посочен в цитираната по-горе правна норма, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ ГОДИНИ.

 

Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Действително, ЧО Н. се е намирал в непосредствена близост до автомобила, но това не е забранено от Закона, доколкото същият, в качеството си на митнически орган е изпълнявал своите служебни задължения, които изискват той да се приближи до водача на автомобила, да се легитимира и да му разпореди да изгаси двигателя и да слезе от автомобила, за да бъде извършена митническа проверка. Ето защо и поради липса на противоправно поведение от страна на пострадалото лице, което да се изразява в нарушение на ЗДвП, съдът прие, че в случая не е налице съпричиняване на резултата.

 

Настоящият състав намери, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. Наложеното наказание е до ТРИ години, подсъдимият не е осъждан, като за неговото поправяне, с оглед и изтеклия период от време, не се налага същият да изтърпи наказанието ефективно.

 

Съдът прие, че са налице основанията на чл. 342, ал. 4 от НК вр. чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК, поради което лиши подсъдимия Р.Н.К. (със снета самоличност) от ПРАВО да управлява моторни превозни средства за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила. По този начин съдът прецени, че с оглед на умишлено причинения противоправен резултат – две средни телесни повреди, нанесени на пострадалия Н., деецът следва да се напъти към спазване на закона и в частност на правилата за движение по пътищата именно чрез неговото временно лишаване от възможността да управлява превозно средство за срок равен на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

За престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ДО ТРИ ГОДИНИ или ГЛОБА от петстотин до две хиляди лева. С оглед посочените по-горе обстоятелства, съдът прецени, че целите на наказанието биха били постигнати, с налагане на наказание ЛОС в размер на 1 година, тъй като налагането на наказание ГЛОБА би се явило несъразмерно леко, с оглед взаимовръзката между двете престъпления. По делото беше установено, че основният мотив на К. е бил именно да осуети провеждането на митническа проверка и във връзка с това престъпление, той е извършил и престъплението по 342, ал. 3, пр. 2, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК.

 

Настоящият състав намери, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. Наложеното наказание е до ТРИ години, подсъдимият не е осъждан, като за неговото поправяне, с оглед и изтеклия период от време, не се налага същият да изтърпи наказанието ефективно.

 

Съдът намери, че са налице основания за прилагане на чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду посочените две наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ.

 

Настоящият състав намери, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК и по отношение на така определеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ. Наложеното наказание е до ТРИ години, подсъдимият не е осъждан, като за неговото поправяне, с оглед и изтеклия период от време, не се налага същият да изтърпи наказанието ефективно.

 

Съдът прецени, че на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 59, ал. 2 от НК следва да приспадне времето през което подсъдимият Р.Н.К. е бил задържан по реда на ЗМВР на 31.07.2015г. както и за 72 часа, считано от 01.08.2015г., както и времето през което същият е бил под Домашен арест.

 

Съдът намери, че на основание чл. 23, ал. 2 от НК следва да присъедини към определеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява моторни превозни средства за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

 

По разноските:

     

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът прецени, че следва да възложи направените по делото разноски в тежест на подсъдимия Р.Н.К., поради което го осъди да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на 1651,93 лв. /хиляда шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и три стотинки, сумата от 2802,50 лв. /две хиляди осемстотин и два лева и петдесет стотинки/ разноски за експертизи пред СГС.

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: