РЕШЕНИЕ
№ 260071
10.09.2020г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.09.2020г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
При секретар Катя Станоева като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 229 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивни жалби от двете главни страни по
делото срещу Решение №145 от 15.11.2019г., постановено по гр. д. №360/2019г. по
описа на Радомирския районен съд.
Ищеца по делото Д.Д. обжалва решението в частта, с която
е отхвърлен над сумата от 20000,00 лева предявения от него срещу „Галко“АД иск по чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за обезщетение
на неимуществени вреди от трудова злополука, като счита, че
неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД. Прави оплакване, че не са съобразeни здравословното състояние, тежестта на увреждането, страданията и трудностите, които търпи и понастоящем.
„Галко“АД обжалва в частта, с която иска е уважен над сумата от 10000,00 до 20000,00
лева, като счита, че не са обсъдени всичките му доводи и възражения, не били
обсъдени всички доказателства, а други били превратно обсъдени. Твърди нарушена
доказателствена тежест. Твърди, че не е влязло в сила разпореждането на НОИ за
признаване злополуката за трудова. Твърди груба небрежност на ищеца. Дружеството
е депозирало и частна жалба срещу определение на РРС постановено по реда на чл.
248 ГПК.
Страните са депозирали отговори на жалбите срещу
решението.
Такъв е депозирало и третото лице помагач на ответника
по исковете, което оспорва позицията на ищеца и поддържа оплакванията на
работодателя. С отговорите всяка страна оспорва жалбите на другите страни.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила, като необжалвано в осъдителната си част за сумата 10000,00 лева, както и по отношение
иска за имуществени вреди.
ПОС след
служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваните части. По отношение на неговата правилност проверката е ограничена
до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор, че ищеца и ответника
са се намирали в трудово правоотношение към ***г., като ищеца е изпълнявал длъжността „***“. Няма спор и че на посочената дата е настъпил
инцидент, като докато ищеца е изпълнявал трудовите си функции и при преместване
на метална греда същата се обръща и пада върху кракът му. Не се спори и по вида
на телесните увреждания, които е получил.
По
оплакванията в жалбата на ответното дружество-работодател ПОС намира следното:
Оплакването, относно разместена доказателствена тежест
за факта на влизане в сила на представеното с исковата молба разпореждане на
НОИ (с което инцидента е признат за трудова злополука) ПОС намира за
неоснователно. С Определението си по насрочване на делото РРС е указал на
ищеца, че следва да докаже признаването на злополуката за трудова по
административния ред затова.
В решението си е приел, че няма оспорване на факта, че
представеното разпореждане на НОИ е влязло в сила, а направеното в хода на
устните състезания и с писмени бележки такова е недопустимо. Това становище се
споделя и от ПОС.
Направените в отговора на исковата молба оспорвания на
фактическия състав на чл. 200 са бланкетни. Конкретни възражения в отговора на
исковата молба са били направени само във връзка с твърдяното от ответника
умишлено увреждане на здравето от страна на самия работник и евентуално
направеното възражение за съпричиняване поради груба небрежност.
Съгласно трайната практика на ВКС работника носи
тежестта да докаже влизането в сила на разпореждането на НОИ, но ако е
представил препис от него и няма изрично оспорване от работодателя, че то е
било обжалвано и не е влязло в сила, то други доказателства не е необходимо да
се представят от работника. Така е и в случая – липсва изрично оспорване на
ответника в такъв смисъл, а след срока по чл. 131 ГПК то не може да се направи.
В този смисъл Решение № 164 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4012/2017 г., IV г. о., ГК). Още
повече, че самия ответник е представил доказателства за изплатена сума на
работника за лечение на основание станала трудова злополука (л. 107 от делото
на РРС).
Освен това
в случая дори да не бе преклудиран на основание чл. 133 ГПК, то във въззивното
дело отново не би могъл да се дискутира въпроса за влизането в сила на
посоченото разпореждане на НОИ,
защото с влизане в сила на
първоинстанционното решение по иска за неимуществени вреди до размер от
10000,00 лева и по иска за имуществени вреди се формира сила на присъдено нещо относно правопораждащите вземането за
обезщетение факти. В такива случаи във въззивното производство могат да се
обсъждат само оплаквания касаещи единствено размера, надхвърлящ частта за която
решението е влязло в сила, но не и правоизключващи възражения, каквито са тези
за липса на елемент от сложния фактически състав на чл. 200 КТ. Хипотезата е аналогична на уважаване на
частичен иск, по която на 22.04.2019г. е постановено ТР 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС.
По същите съображения ПОС споделя изводите на ПРС за
липса на умишлено увреждане. Щом е налице установена трудова злополука, няма
как да се приеме, че има умисъл, тъй като съгласно ал. 3 на чл. 55 КСО при
умисъл няма трудова злополука.
Не могат да бъдат споделени оплакванията за наличие на
хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ - съпричиняване поради груба небрежност.
Според ПОС няма данни за нарушения от страна на
работника на правилата за работа. Цитираните в жалбата свидетелски показания не
са коректно тълкувани от жалбоподателя. Свидетелите не казват, че работника не
е отворил докрай товаро-захватното съоръжение (щипката на крана). Те посочват, че
принципно ако е отворена докрай щипката не би трябвало да се закачи за гредата
и последната да се обърне. Свидетелят Н. е завил, че не може да каже - не е
видял дали е била отворена докрай шипката. Св. С. е посочил, че щипката се
отваря ръчно и при нейното откачване едната страна се е била отворила, а от
другата не, но в това време кранът се е вдигнал и обърнал гредата. От това
следва извод, че краниста е започнал вдигане преди да се отвори щипката и то
като е бил в непосредствена близост (била е на около 2 метра от щипката и е
имала видимост към щипката според св. С.)
От друга страна свидетелите са потвърдили, че вдигане
на крана (щипката) става само след сигнал до краниста, но не са видели
работника да подава такъв сигнал. Според свидетеля С. се ползват всякакви
сигнали. След като не е установено пострадалия да е дал сигнал за вдигане до
краниста е без значение дали е отворил докрай щипката работника, защото
краниста няма право да вдига щипката преди да получи сигнал от лицето
окачващо/откачващо товара. Функцията на такъв сигнал е именно, че товара е
откачен и подсигурен за стабилност.
Следва да се има предвид, че по делото няма данни и
твърдения да са спазени от работодателя разпоредбите на специалната НАРЕДБА за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (обн. ДВ
бр.73/2010г.) - чл. 58, чл. 62, които
изискват специален инструктаж и предоставяне от работодателя на специално
изготвени схеми за товарене и разтоварване. Няма данни да е изготвена
задължителната инструкция по чл. 59, ал. 1, т. 3 от наредбата.
Няма данни и дали са били обучени
работниците за ползване на сигнали и какви сигнали за повдигане на товара (чл.
64 от същата наредба вр. с приложение 8 към чл. 11, ал. 3 от НАРЕДБА № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за
минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при
работа). Нещо повече св. С. посочва, че били ползвани всякакви сигнали, което води
на извод, че работниците не са обучени да ползват императивно заложените в
горепосочената наредба сигнали.
Според наредбата сигналът за вдигане е вдигната нагоре
дясна ръка с дланта напред описваща бавно кръгови движения. След като
инструктаж явно е бил провеждан, но въпреки това работниците ползват всякакви
сигнали, то или инструктажа е неправилен или непълен или работодателя не
провежда контрол за неговото спазване и така „узаконява“ неправилни и
противоправни практики, което е основание за липса на груба небрежност. Липсата
на обучение относно сигнализацията явно е довела и до липсата на координация
между краниста и пострадалия-такива са и констатациите в протокола за
разследване на трудовата злополука, т. VIII- анализ на причините - л. 115 от делото. Този
протокол съгласно чл. 58, ал.6 КСО е обвързващ и констатациите в него не са
оборени според ПОС в хода на делото. Констатациите в т. IX – допуснати нарушения също не са оборени, нито са
оспорвани. Самият протокол е представен от работодателя. Изводът за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен
начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и
внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за
безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Случая не е такъв.
Предвид на гореизложеното ПОС намира за
правилни изводите на ПРС за липса на хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ.
По
оплакванията и в двете жалби, свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
ПОС намира, че действително не са доказани
трайни психични травми. Показанията на майката на ищеца, че същият не можел да
спи след инцидента и изпитвал стрес от затворени пространства не са подкрепени
от други доказателства по делото, а следва да се има предвид и нейната
заинтересованост от изхода на делото. При посещенията си в болнични заведения и
пред ТЕЛК видно от приложените медицински документи не е излагал оплаквания от
този род. Майката свидетелства, че не е търсена помощ от психолог или
психиатър. При тези данни ПОС намира, че не е доказано някакво сериозно увреждане
на психиката на ищеца.
Въпреки
това според ПОС справедливия размер на обезщетението е занижен. Според ПОС той е претендирания от 30000,00
лева. За да стигне до този извод ПОС взема предвид тежкия характер на
счупването- открито и са счупени и двете кости; продължителния период на възстановяване
от 1 година - с два месеца повече от обичайния според експертизата.
Продължителния период на силни болки – 6 месеца според СМЕ, както и
последващите периоди на силни болки при трите хирургични намеси (за поставяне
на пирони и винтове и частичното им изваждане); наличието на трайни белези
(цикатрикси), продължителния период на обездвижване (няколко месеца); нуждата
от ползване на помощни средства след това, включително към ***г. според
записаното в епикризата на л.48 от делото на ПРС. Постоянния характер на
ограничението на движенията в глезенната става-вероятно за цял живот според СМЕ,
което води до непълноценна възможност за клякане - една от основните
опорно-двигателни функции и действие, което нормално се извършва в множество
житейски ситуации, особено при спортуване; младата възраст на пострадалия (21
г. към злополуката) и неизбежното му изолиране поради належащото домашно
лечение, което винаги има негативни емоционални последици; причинените битови
неудобства-налагало се е обслужване от майка му в битово и хигиенно естество.
Всички тези установени факти по делото водят до извод за по-висок размер на
обезщетението. Липсата на доказателства за трайни психически травми обуславя по
нисък размер. ПОС обаче взема предвид и съдебната практика относно размера на
присъжданите за подобни увреждания обезщетения Решение № 58 от 20.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2017 г., IV г.
о., ГК; Решение т.д. № 2346/2017 г., II Т.О.
на ВКС; Решение търговско дело №2236/17 г. II Т.О. на ВКС и др.) която
съдебна практика не е взета предвид от ПРС, а е трябвало.
Освен това ПОС намира, че макар да е
посочил като критерий икономическата обстановка в страната ПРС не е посочил
каква е тя в страната към деня на злополуката. Според публично оповестените на интернет страницата на НСИ данни е
налице увеличаване на икономическото благосъстояние на населението в сравнение
с предходните години (общ доход средно
на едно лице от 4814,00 лева през 2013г. до 5586,00 лева за 2017г
-увеличение със 14%; ниска инфлация на годишна база до 2,8 %, а за 2014, 2015 и
2016г. е налице дефлация; ръст на минималната работна заплата от 310,00 лева
през 2013г. до 460,00 лева през 2017г.- увеличение с 33 %). Тези невзети под
внимание обстоятелства мотивират ПОС да увеличи присъдения размер до пълния
претендиран.
Предвид изложеното жалбата на ищеца е основателна и
следва да се уважи, а тази на ответника да се отхвърли.
По частната
жалба на „Галко“АД срещу
определението по чл. 248 ГПК:
Частна жалба е неоснователна. За да допълни решението
в частта за разноските ПРС е приел, че липсата на договор, в който да е
отразена воля за безплатно представителство не е пречка за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По този въпрос има различни виждания в теорията и практиката. ПОС в
настоящият си състав споделя виждането, че договор с изразена в такъв смисъл
воля е необходим.
Въпреки това определението е правилно. Такъв договор е бил представен с молбата от
14.10.2019г. на пълномощника на ищеца за последното заседание пред ПРС и в
договора (л.229 от делото) чл. 2 изрично е посочено, че представителството е
безплатно. При което положение на ПОС не е ясно, защо е прието, че нямало
договор в който да е отразена волята на ищеца и адвоката му за безплатна правна
помощ.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че
договора не бил връчван на ответника за становище. Няма такова задължение за
съда. Молбата с която е представен договора е била подробно докладвана от съда
в последното по делото заседание, което се установява от съдебния протокол. Видно
от изявлението на адв. Б. в хода на устните състезания той: „…Правя възражение,
ползвайки становището на ищцовата страна, като последна възможност за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение“. От това
изявление се налага категоричен извод, че е бил запознат с молбата от
14.10.2019г. и приложенията към нея. Няма възражения на ответника по
приложенията към нея включително договора за правна помощ.
Същевременно чл. 38, ал. 2 от ЗА изобщо не изисква да
се посочва конкретна хипотеза по ал. 1, т.1,2 или 3. Ал. 2 от чл. 38 ЗА
предвижда присъждане на хонорар във всяка една от трите хипотези посочени в ал.
1, което категорично следва от употребеното множествено число („..в случаите..“).
Освен това има и нарочно посочване в молбата и списъка по чл. 80 ГПК на
конкретната хипотеза, което е достатъчно.
По
разноските:
С оглед на изхода на спора във въззивната инстанция
следва да се присъдят в полза на адвокатското дружество, представляващо ищеца
още 608,21 лева с включено ДДС- хонорар за първата инстанция освен присъдения с
определението на ПРС.
За въззивната инстанция ищецът е направил разноски за
адвокат в размер на 2000,00 лева с ДДС при материален интерес от въззивното
производството в размер на 20000,00 лева. Направеното възражение от ответника
„Галко“АД, че друго лице е платило сумата ПОС намира за неоснователно. Вярно е,
че като вносител на сумата е посочено лице различно от ищеца, но като основание
на плащането е посочен договора между ищеца и адвокатското дружество. Няма
пречка което и да било лице фактически да внесе сумата, която е била уговорена
и в такава хипотеза не следва извод, че плащането не е от ищеца и не са
направени разноски.
„Галко“ АД е направило и възражение за прекомерност на
хонорара на адвоката на ищеца за въззивното дело. Минималния хонорар според Наредба 1/2004г. е
1130,00 лева без ДДС или 1356,00 лева с ДДС. Уговорения и заплатен е 2000,00
лева с ДДС, което е с около 1/3 повече
от минимума и който размер ПОС не намира за прекомерен с оглед извършената
работа (въззивна жалба, отговор на такава, отговор на частна жалба) и
фактическата и правна сложност на делото.
„Галко“АД няма право на разноски с оглед изхода на
спора, поради което и решението в частта му за присъждане на разноски на
дружеството следва да се отмени.
Следва да се присъдят допълнително в тежест на
ответника, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК още 399,99 лева –държавна такса за
първата инстанция и 200,00 лева държавна такса по жалбата на ищеца.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №145 от 15.11.2019г., постановено по гр. д.
№360/2019г. по описа на Радомирския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за разликата над 20000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 30000,00 лева, предявеният от Д.Е.Д. срещу
„Галко“АД иск по чл. 200, ал. 1, предл. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, КАКТО И В ЧАСТТА по разноските присъдени в полза на
„Галко“АД КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Галко“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.Д. с
ЕГН ********** още 10000,00 /десет хиляди/ лева, представляващи разликата между
присъдения от първоинстанционния съд размер от 20000,00 и претендирания размер
от 30000,00 лева- обезщетение за неимуществени вреди от злополука, настъпила на
***г., призната за трудова с Разпореждане ***г. на ТП на НОИ – гр. П., ведно
със законна лихва върху сумата от ***г. до окончателното плащане.
Осъжда „Галко“АД ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.Д. сумата от
2000,00 лева – разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Осъжда „Галко“АД ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пернишки окръжен съд с IBAN: *** при „ОББ“АД сумата от
399,99 лева –дължим остатък до пълния размер на държавната такса за
първоинстанционното дело, както и сумата от 200,00 лева
държавна такса за въззивното дело по жалбата на Д.Д..
Осъжда „Галко“АД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д. и
Х.“ с Булстат *********, вписано в
регистъра на адвокатските дружества към Софийски градски съд по дело 86/2016г.
със седалище и адрес на управление в *** още
608,21 лева с включено ДДС-
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство в първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №145 от 15.11.2019г., постановено
по гр. д. №360/2019г. в останалата
обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение 30/23.01.2020г. поставено по
реда на чл. 248 ГПК по гр.д. 360/2019г. на Радомирски районен съд.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц
България Живот“АД с ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
„Галко“АД.
Въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните и ТЛП.
Председател : Членове : 1. 2.