№ 11403
гр. С, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110143516 по описа за 2021 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от И. С. Т.
срещу „ВК“ ООД с искане за прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
сключения между страните Договор за паричен заем № 5628423 от 19.08.2020 г., поради
противоречие на закона и на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем
Standard 14 № 5628423 от 19.08.2020 г., ответникът като кредитодател е предоставил на
ищеца като кредитополучател сумата от 1000 лв., която последният се задължил да върне,
като общият размер на сумата, подлежаща на връщане в края на срока на договора от 60
седмици, възлизал на 1258,20 лв. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора ищецът
трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем в размер на 628,80 лв., а в чл. 5, ал. 2 от Договора била предвидена и неустойка в
размер на 419,40 лв. Посочва, че предвид това общата сума, която следвало да заплати
ищецът на ответника, възлизала на 2306,40 лв. В тази връзка излага твърдения за
нищожност на посочените клаузи поради противоречие с добрите нрави, тъй като с тяхното
включване в процесния договор се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на изгода за кредитора. Счита, че посочените клаузи заобикалят закона и поради
това се явяват нищожни, като в същото време са и неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП, доколкото предвидените в тях суми са необосновано високи. Твърди, че се достига до
уговаряне на допълнително възнаграждение на кредитора. Поддържа, че предвидените суми
са част от дейността по управление на кредита и следва да се включат в годишния процент
на разходите. Допълва, че доколкото уговорките за заплащане на разходи по допълнителни
услуги не са включени в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаляло изискването размерът на
ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Излага твърдения, че
1
поради това включените клаузи представляват заблуждаваща и нелоялна търговска
практика. Посочва, че в Договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва
методика за формирането му, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до
нищожност на договора, респективно на процесните клаузи. Моли за уважаване на исковете
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в чл. 5 от Договора било уговорено
задължение на ищеца в тридневен срок от датата на подписване на Договора да предостави
на кредитора обезпечение по негов избор при две алтернативни възможности, което
задължение ищецът не изпълнил и поради това била начислена процесната неустойка. С
оглед това счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Оспорва размерът на
уговорената неустойка да е прекомерен. Посочва, че ищецът доброволно е сключил
процесния договор, като преди това се е запознал с изискванията на кредитора. Оспорва
неустойката да представлява възнаграждение за кредитора и счита, че нейният размер не
следва да се включва в ГПР. Допълва, че за периода, за който се начислява неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, не се претендира от кредитора обезщетение за
забава. Твърди, че таксата за експресно разглеждане представлява цена на услуга за
експресно разглеждане на документите, от която услуга ищецът е имал право да се ползва
при желание от негова страна. Оспорва да е налице противоречие на посочената клауза с
добрите нрави, както и експресното разглеждане на документи да представлява действие по
усвояване или управление на кредита. Твърди, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
спазени. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между тях е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5628423 от
19.08.2020 г., по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищцата като
заемополучател сумата от 1000 лв., която последната се задължила да върне на тридесет
двуседмични погасителни вноски. В договора е уговорен годишен лихвен процент от 40,32
% и е посочен годишен процент на разходите от 49,37 %.
Предвид съдържанието на процесния договор за заем и страните по него следва
извод, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, по
отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че целият договор за заем е недействителен
поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва задължително да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В случая в чл. 3, т.8 от договора е посочен ГПР и е уточнено, че при изчислението му
са взети предвид следните допускания: че договорът ще е валиден за посочения срок, , всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихва за забава , неустойки за неизпълнение. В договора /чл.
2, т. 7/ е посочен и размер на всички плащания – 1887 лева. Поради това формално
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК, като е посочено,
че таксите и неустойките не са включени в определяне размера на ГПР, поради това и
възражението на ищеца, че те не са посочени при определянето му е неоснователно, тъй
като съгл. чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите,
произтичащи от неизпълнение на задълженията на потребителя.
Предвид посоченото следва да бъде преценена самостоятелно действителността на
2
отделните, оспорени от ищеца, клаузи.
По претенцията за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лв. Разпоредбата
на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, уговорката за дължимост на допълнителна такса за разглеждане на искането
за кредит противоречи на императивна правна норма и е нищожна на основание по чл. 26,
ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че при потребителски заем за сума от 1000 лв.
със срок на ползване – 60 седмици уговарянето на възнаграждение за посочената услуга в
размер 628,80 лв, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно
на насрещната престация на заемодателя. Клаузите за уговаряне на възнаграждението за
допълнителни услуги в чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем, сключен с потребителя
драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото
възнаграждение, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и с добрите нрави,
поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
В допълнение следва да се отбележи, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора се явява и
пряко насочена към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
видно от договора за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е
49,37 % и добавянето на разходите за посочената „услуга“ би формирало краен размер на
ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
При тези съображения и на това самостоятелно основание по чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД
уговорката се явява нищожна поради заобикаляне на закона.
По претенцията за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора
С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено, че заемополучателят
следва в тридневен срок от сключване на договора да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: поръчител - физическо лице, което да
представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател
от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5
години да няма кредитната история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател; или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5,
ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото
обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от
419,40 лв. Уговорено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска, като размерът на последната в този случай е 76,88 лв., а общия размер на
задължението от 2306,40 лв.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
3
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в
тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. При
съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3
ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи
парична неустойка, ако в краткия тридневен срок, не осигури обезпечение съгласно
посочените в договора изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си договорно задължение – да връща на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е
удовлетворен интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това,
в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума,
кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и
в този случай, уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и
кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо обезпечение.
По изложените съображения клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем №
5628423 от 19.08.2020 г., с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 419,40
лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1 е
нищожна поради противоречие на добрите нрави – основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В обобщение на изложеното съдът намира за основателни предявените искове,
поради което следва да бъде прогласена нищожността на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от
договора за заем на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2, ал. 3 ЗПК поради
противоречие със закона и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради
заобикаляне на закона и на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от договора за заем на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, има право на
сторените разноски за производството в размер на 100 лева за заплатена държавна такса.
В производството ищецът е представляван от адвокат, който съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 21.07.2021 г. му е оказал безплатна адвокатска
защита. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата адвокатът, оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. С оглед посоченото адвокатът, оказал безплатна адвокатска
защита в производството, има право на адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
ал.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.7.2004г. в размер на 600 лева. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразява, че по двата предявени иска
оказаната адвокатска защита е припокриваща се, а атакуваните договорни клаузи са част от
едно правоотношение, поради което и е оказано съдействие на ищеца за защита на един
правен интерес – разрешаване на спора с ответника относно валидността на част от
договорното правоотношение.
Воден от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите от Договор за паричен заем № 5628423 от
19.08.2020 г., сключен между И. С. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Т, ул. ЯБ №5 и
„ВК“ ООД с ЕИК *** и адрес на управление гр. С, бул. ДН № 28 , АТЦ „СЦ“, ет. 2, офис
73Г по чл. 1, ал. 3 за дължимост на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2, ал. 3 ЗПК поради противоречие
със закона и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на
закона и по чл. 5, ал. 2 за дължимост на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВК“ ООД с ЕИК *** и адрес на
управление гр. С, бул. ДН № 28 , АТЦ „СЦ“, ет. 2, офис 73Г да заплати на И. С. Т. с ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж.к. Т, ул. ЯБ №5 сума в размер на 100 лв, представляваща
сторени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „ВК“ ООД с ЕИК *** и
адрес на управление гр. С, бул. ДН № 28 , АТЦ „СЦ“, ет. 2, офис 73Г да заплати на адвокат
М. В. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. П, бул. ПШ №81, ет. 2 сумата от 600 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана в производството безплатна адвокатска помощ и
съдействие на И. С. Т. с ЕГН **********, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 21.07.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5