РЕШЕНИЕ
№ 3733
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110113000 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „Б. В. И. Г.“ ЕАД твърди, че при ПТП станало на
27.03.2023г. при движение в гр.Варна, ул.„Девня“ при престрояване от дясна в
лява колона след ЖП гара между Шел и Кауфланд Б. Р. Б., като водач на МПС
марка Мерцедес, ДК №***, собственост на „К.Б.С.л.Б" ЕООД, с ползвател „М.
К." ЕООД, попада последователно в шахта и дупка на пътното платно -
необозначени и необезопасени. Между ЗЕАД "Б. В. И. Г." и собственика на
МПС марка Мерцедес, ДК №***, собственост на на „К.Б.С.л.Б" ЕООД, с
ползвател „М. К." ЕООД е сключен договор за застраховка Каско стандарт със
застрахователна полица №4704220820000398 материализираща и
удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок
от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 24.05.2022г. до 23.05.2023г.
Щетите нанесени на Мерцедес, ДК №***, собственост на „К.Б.С.л.Б" ЕООД, с
ползвател „М. К." ЕООД са подробно описани в опис-заключение по щета
№470422232316129. При настъпилото застрахователно събитие са увредени
задна лява гума и джанта на автомобила. На 28.04.2023г. е преведена сумата
от 371,59лв., а на 01.06.23г. е преведена сумата от 600лв. на ползвателя „М.
К." ЕООД за щетите по увредения автомобил. За ликвидация на щетата в
ЗЕАД "Б. В. И. Г." са сторени ликвидационни разноски в размер на 25лв.
Причина за настъпването на застрахователното събитие е необозначени шахта
и дупка на пътното платно. На длъжника е връчена на 10.08.2023г. регресна
покана изх.№2224/08.08.23г. Липсва плащане на претендираната по регреса
сума. Твърди, че ответника носи отговорност пред пострадалия собственик на
1
автомобила, тъй като нейните работници и служители не са изпълнили
задължението си по поддържане на пътното платно в изправност. Община
Варна съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗОбС следва да полага грижи за
собствеността си, като добър стопанин, съгласно чл.167, ал.(1) от ЗДвП.
Неизпълнението на задълженията по чл.167, ал.1 от ЗДП е причината за
настъпване на вредата, поради което следва да се ангажира отговорността на
ответника ответник по реда на чл.49 от ЗЗД.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 996,59лв.,
представляващи изплатено застрахователно обезщетение в размер на
971,59лв. и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД "Б. В. И. Г." в размер на
25лв., лихва за забава в размер на 49,03лв. сбор от 21,23лв. от 28.04.23г. до
09.10.23г. лихва върху 371,59лв. и 27,80лв. от 01.06.23г. до 09.10.23г., лихва
върху 600лв. и законна лихва от датата на исковата молба до деня на пълното
изплащане на сумите, на основание чл.86 от ЗЗД и сторените по делото
разноски.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който
сочи, че оспорва изцяло претенцията, като неоснователна и недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни да
съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и
видимост, за да бъдат в състояние да спират при всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и да спрат при
налична опасност на пътя. Водачите на ППС не се е съобразил с
императивната правна норма и това е довело до настъпване на ПТП и
нанасянето на вреди по автомобила. Липсват доказателства, установяващи
обстоятелствата дали водачът е шофирал със съобразена с пътните и
метеорологичните условия скорост. Счита, че по делото липсват доказателства
от които да се направи извода, че процесното ПТП е настъпило именно в
сочения район, както и по отношение наличието на дупка и шахта. Счита, че
претендираната сума за възстановяването на описаните по автомобила щети е
завишена. Размера на обезщетение следва да репарира действителните вреди
към датата на настъпване на процесният инцидент, в противен случай ще е
налице неоснователно обогатяване в полза на ищеца за сметка на ответника.
Моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД.
Съставът, след преценка на наведените твърдения и събраните по делото
доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят относно настъпването на ПТП на
27.03.2023г. на посоченото от ищеца място, за възникването на щети от
2
същото и техния вид, както и за това, че увреденото МПС е било застраховано
при ищеца и, че той е изплатил на трето лице застрахователно обезщетение.
Собствеността на автомобила, наличието на застраховка Каско за него,
настъпването на застрахователното събитие и плащането на застрахователно
обезщетение се установяват и от представените по делото доказателства-талон
за собственост на МПС, застрахователна полица и преписка по щета.
Страните не спорят и относно отправянето от страна на ищеца до
ответника на регресна покана, като това се установява и от представените
копие от същата и известие за доставяне.
Съгласно нормата на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата (ЗП)
общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините. В чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС вр. с
§7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е
общината, като на основание чл.11, ал.1 от ЗОбС следва да я управлява с
грижата на добрия стопанин. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е предвидено, че
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на
това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците на територията на гр.Варна, включително да
не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът
изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и
носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действия или
бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място
/решение № 15/25.07.2014г. по т.д.№1506/2013г. на ВКС, І Т0/.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в шахта с
липсващ капак на пътното платно, собственост на ответника. Последният не е
изпълнил задължението си, произтичащо от чл.13, ал.1 от ЗДвП да
предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е
наличието на шахта с липсващ капак на пътното платно, като постави
необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с
бездействието си за сигнализиране на същата е причинил на застрахованото
при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди
не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от
неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се
ангажира на основание чл.49 от ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
3
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на сума от 1
279лв. съгласно заключението на САвтЕ, която значително надвишава
претендираните и изплатени от ищеца 996.59лв.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49
от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо
да се установят следните факти: 1 наличието на валиден договор за
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2
в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът
/бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; 3 в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил и
негов спътник, като и двамата сочат, че автомобила им е попаднал в две
последователни дупки, които не са били обозначени. Свидетелят шофирал
лекия автомобил сочи, че карал с разрешените от закона 50-55км/ч.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите счита за
логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото искане за
обезщетение, като всички доказателства са взети предвид от вещото лице по
приетата САвтЕ, която установява причинната връзка между този механизъм
и настъпилите вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на
описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – шахта на
пътното платно с непоставен капак, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Воден от горните съображения съставът намира, че предявеният иск за
главница следва да бъде уважен изцяло, като неговото уважаване се явява
предпоставка за приемане за доказан по основание и на иска за лихви за забава
4
върху сумата която се претендира. Що се отнася до конкретния размер на тези
лихви, то те изчислени от съда служебно за времето от 28.04.2023г. до
9.10.2023г. върху сумата от 371.58лв. и за времето от 1.06.2023г. до 9.10.2023г.
върху сумата от 600лв. съвпадат с претендираните от ищеца съответно
21.23лв. е 27.80лв.
Предвид извода за основателност на претенциите, направеното искане и
представените доказателства съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 100лв. сторени по
делото разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.” АД, ЕИК***
със седалище и адрес на управление гр.София, ** сумата от 996.59лв.
представляваща изплатено от застрахователното дружество застрахователно
обезщетение по щета №50-04000-01044/23/27.03.2023г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 9.10.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл.410, ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД, 49.03лв.
сборна лихва върху изплатената като застрахователно обезщетение на две
части главница начислена за времето от 28.04.2023г. до 9.10.2023г. и от
1.06.2023г. до 9.10.2023г., на осн. чл.86 от ЗЗД и 1 100лв. разноски по делото
на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок
от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5