О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..05.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията, търговско
дело №861 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Еврокапитал-България“ ЕАД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е,
представлявано от Д П Д и Н А Г-синдик,
против “М Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Ар Би Лизинг“ и по-предишно
“И Еф Джи Лизинг“/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йпредставлявано
от И Н К и К В Г и “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: Р Х Йпредставлявано от Асен Василев Ягодин и Милена Ивайлова
Ванева, в качеството на универсален правоприемник на “И Ар Би Лизинг България“
ЕАД, с ЕИК *********, в резултат на преобразуване, чрез вливане, със съдебен
адрес ***, офис 5-6, чрез адв.М.Р., с която при условията на обективно,
евентуално и кумулативно съединяване са предявени искове, както следва:
-с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на сключеният между ищеца и първия ответник Договор за лизинг
№004572-001/24.03.2008г., с който страните са постигнали съглашение, в което е
предвидено различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на
кредитора, или в евентуалност на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като
страните са постигнали привидно съглашение, че сключват договор за лизинг, с
който прикриват договор за заем;
-с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на сключеният между ищеца и първия ответник Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №196, том I, рег.№2035, дело №167
от 27.03.2008г. по описа на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, вписан в
СВ-Варна с вх.рег.№7747 от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII, дело №5655/2008г.,
с който страните са постигнали съглашение, с което е предвидено различен от
предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, или в евентуалност
на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като със сделката, ищеца привидно е
прехвърлил собствеността върху имот, предмет на атакувания договор, на
ответника, с която покупко-продажба е прикрито обезпечение по договор за заем;
-с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл.17, ал.2 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между ищеца от една страна и ответниците от друга страна, че
“Юробанк България“ АД, в качеството на правоприемник на “И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, не е станало собственик на УПИ /Дворно място/, находящ се в Р Х
Йи ул.“**“ №*, съставляващ УПИ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон на
гр.Варна, целият с площ по скица от ** кв.м., а по нотариален акт 453.68 кв.м.,
заедно с построените върху дворното място Административна сграда, състояща се
от: Подземен етаж, със застроена площ от 456 кв.м.; 2. Партерен етаж, със
застроена площ от 409.3 кв.м.; Първи етаж, със застроена площ от 440.3
кв.м.; Втори етаж, със застроена площ от
440.30 кв.м.; Трети етаж, със застроена площ от 389.30 кв.м.; Четвърти етаж,
със застроена площ от 130 кв.м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части
на сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху имота,
представляващи Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна, приета със
Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК, изменена със Заповед
№КД-14-03-803/26.03.2012г. на Началник на СЕКК-Варна, ведно с построената в
него Сграда с идентификатор ***.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците,
са депозирали отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
недопустимост и за неоснователност на претенциите.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищецът е
постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията,
релевирани в отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците, са депозирали допълнителен отговор, с
които се поддържа становището недопустимост и неоснователност на исковете, като
се оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба и се доразвиват
насрещни такива.
По допустимостта на
предявения иск:
Предявените искове,
са процесуално допустими, местно и родово подсъдни на настоящият съд, поради
което производството, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази
връзка, съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество за
недопустимост на претенциите, поради нередовност на исковата молба, за липсата
на правен интерес, за наличието на специален съдопроизводствен ред за водене на
процесните претенции и за настъпила процесуална преклузия, тъй като сезиращата молба
не страда от твърдените пороци, за ищцовата страна, е налице интерес от
заявените искове, като по отношение на същите не е предвиден специален ред или
настъпила процесуална преклузия. В частност не е налице нередовност на исковата
молба, поради невнасяне на дължимата държавна такса, тъй като процесните искове
са насочени към установяване на принадлежност на имуществено право на ищеца,
т.е. към възстановяване на имущество, съответно увеличаване /попълване/ масата
на несъстоятелността, поради което по отношение на същите е приложима
разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ, респективно държавната такса не се дължи
авансово, а при приключване на производство. В този смисъл за ищеца е налице
интерес от водене на процесните установителни искове, като по отношение на
защитаваните с тях права, не е налице специален ред-искове по чл.694 от ТЗ,
доколкото въпросните претенции са приложими парични вземания, а не за права на
собственост върху имот. Неоснователни, се явяват и оплакванията на ответниците
за недопустимо изменение на иска, тъй като такова не е налице. Вярно е, че в
уточняващата си молба ищеца е посочил, че прави изменение на петитума на
последната си претенция, но това не е съставлява изменение на иска, е поправка
на нередовност на оставената без движение искова молба, поради което правилата
на чл.214 от ГПК, са неотносими. Що се касае до доводите за липса на интерес
основани на изтекла придобивна давност, то същите са относими към
основателността на иска, а не към неговата допустимост. Не са налице и пороци
на представителната власт по отношение на ищцовото дружество, доколкото дори за
надлежното сезиране на съдът, да не е необходимо волеизявление от страна на
изпълнителният директор на дружеството или на синдика на същото, полагането на
подпис от първия не опорочава легитимността на изявлението на втория и
обратното, като този факт не води до неяснота по въпроса кой е ищец по делото,
а имено-дружеството. Правото на защита на ищеца, чрез предявяване на искове за
нищожност и за собственост, не е преклудирано по реда на чл.133 от ГПК, поради
ненаправени възражения в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителният договор за продажба на недвижим имот,
инкорпориран в атакувания в настоящия процес договор за лизинг, доколкото
предмета и целта на двете групи претенции, са противоположни, като претенцията
предмет на настоящото производство не би могла да бъде заявена за разглеждане,
чрез възражение в другия съдебен спор.
Възражението на
ответниците за местна неподсъдност на спора е неоснователно, тъй като в случая
по отношение на иска за собственост е приложима специалната императивната
разпоредба на чл.109 от ГПК, която дерогира общите изборни такива визирани
чл.105 и чл.117 от ГПК, като наред с това разпоредбата на чл.210, ал.2 от ГПК
запретява разделяне на предявените в условията на обусловеност искове. В този
смисъл неоснователно, се явява както искането за прекратяване на настоящото
производство и изпращане на делото на СГС, така и за разделянето на исковете за
нищожност и този за собственост, след което първите да се изпратят на СГС, а
производство по последният да се спре в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
По отношение на
искането за съединяване на настоящото производство с това по гр.д.№1979/2017г.
на ОС Варна, следва да се посочи, че настоящият състава на съдът не е
компетентен да го уважи, доколкото съединяването на делата се извършва, чрез
присъединяване на по-късно образуваното към по-ранното, в резултат, от което
искането следва да се адресира, към съдът разглеждащ гражданският спор.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на
чл.365 от ГПК съдът счита, че същите следва да се разгледат по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства, се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Що се касае до оплакването на ответниците, че не им е връчен пълният комплект от книжата приложение към
исковата молба, следва да се посочи, че според отбелязването в разписката за
връчване на ИМ, на ответниците са връчени всички приложения, като дори това
отразяване да не отговаря на действителността, то правата на страната не биха
могли да бъдат накърнение, доколкото същата може да се запознае с документите,
който са находящи в корицата на делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени
към медиация или към спогодба,
като им се
разясни, че приключването на спора по доброволен
ред ще съкрати
продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ
без уважение искането на
ответниците за прекратяване на
производството по настоящото дело и изпращането му по подсъдност на СГС,
съответно за разделяне на исковете за прогласяване на нищожността на Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, и
на иска за собственост на имота, предмет на атакуваните договори, респективно
за изпращане на исковете за нищожност по подсъдност на СГС и за спиране на
настоящото производство до постановяване на решение в производството за недействителност
на договорите, както и искането за съединяване на настоящото производство с
това по гр.д.№1979/2017г. на ОС Варна.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от “Еврокапитал-България“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********,
против “М Лизинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и “Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, с която при условията на обективно, евентуално и кумулативно
съединяване са предявени искове, както следва:
-с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на сключеният между ищеца и първия ответник Договор за лизинг
№004572-001/24.03.2008г., с който страните са постигнали съглашение, в което е
предвидено различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на
кредитора, или в евентуалност на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като
страните са постигнали привидно съглашение, че сключват договор за лизинг, с
който прикриват договор за заем;
-с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на сключеният между ищеца и първия ответник договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за №196, том I, рег.№2035, дело
№167 от 27.03.2008г. по описа на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, вписан в
СВ-Варна с вх.рег.№7747 от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII, дело №5655/2008г.,
с който страните са постигнали съглашение, с което е предвидено различен от
предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, или в евентуалност
на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като със сделката, ищеца привидно е
прехвърлил собствеността върху имот, предмет на атакувания договор, на
ответника, с която покупко-продажба е прикрито обезпечение по договор за заем;
-с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл.17, ал.2 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между ищеца от една страна и ответниците от друга страна, че
“Юробанк България“ АД, в качеството на правоприемник на “И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, не е станало собственик на УПИ /Дворно място/, находящ се в Р Х
Йи ул.“**“ №*, съставляващ УПИ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон на
гр.Варна, целият с площ по скица от ** кв.м., а по нотариален акт 453.68 кв.м.,
заедно с построените върху дворното място Административна сграда, състояща се
от: Подземен етаж, със застроена площ от 456 кв.м.; 2. Партерен етаж, със
застроена площ от 409.3 кв.м.; Първи етаж, със застроена площ от 440.3
кв.м.; Втори етаж, със застроена площ от
440.30 кв.м.; Трети етаж, със застроена площ от 389.30 кв.м.; Четвърти етаж,
със застроена площ от 130 кв.м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части
на сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху имота,
представляващи Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна, приета със
Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК, изменена със Заповед
№КД-14-03-803/26.03.2012г. на Началник на СЕКК-Варна, ведно с построената в
него Сграда с идентификатор ***.
В исковата молба се
твърди, че на 24.03.2008г. между “М Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Ар
Би Лизинг“ ЕАД и с по-предишно“И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, в качеството на
лизингодател и ищеца, в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за
лизинг №004572-001/24.03.2008г., по силата на който първото дружество, се е
задължило да придобие и достави на второто, лизингов актив, съставляващ
Урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в Р Х Йи ул.“**“ №*,
съставляващ УПИ /парцел/ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон на гр.Варна,
при граници: от двете страни улици, поземлен имот /парцел/ пл.№2, поземлен имот
/парцел/ пл.№12, целият с площ от **кв.м. по скица, а по нотариален акт
453.68кв.м., заедно с построените върху дворното място Административна сграда,
състояща се от: 1. Подземен етаж /гараж/, включващ зала за коли /паркинг/,
помещение за шофьори и обслужващ персонал и помещение за главно ел.табло и
машинно със застроена площ от 456кв.м.; 2. Партерен етаж, включващ главен вход
с фоайе, кът за охрана, асансьор и стълбищна клетка, второстепенен вход-банков
офис с кабинет за директора, офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли
със застроена площ от 409.30кв.м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет
с офис за секретарка, стая за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една
голяма зала, санитарни възли със застроена площ от 440.30кв.м., заедно е
припадащата се идеална част от общите части на сградата; 4. Втори етаж, състоящ
се от два директорски кабинета със стая за секретарка, четири канцеларии и една
зала, санитарни възли и стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от
440.30кв.м.; 5. Трети етаж, състоящ се от директорски кабинет и стая за
секретарка, стая за почивка със санитарен възел, кафе-бар със склад, три
канцеларии и конферентна зала с тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с
асансьор, със застроена площ от 389.30кв.м.; 6. Четвърти етаж, състоящ се от
един склад /архив/, санитарен възел и технологична покрив-тераса за климатични
машини, стълбищна клетка е асансьор, със застроена площ от 130кв.м., ведно с
припадащите се за всеки един от горепосочените етажи идеални части от общите
части на сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху
имота, представляващи по скица от Агенция по кадастъра Поземлен имот с
идентификатор 10135.1508.79, по КККР на гр.Варна, приета със Заповед
№РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК, изменена със Заповед №КД-14-03-
803/26.03.2012г. на Началника на СЕКК-гр.Варна, с площ от 468кв.м, със стар
идентификатор квартал **, парцел 1-1, ведно с построената в него
Административна сграда с идентификатор ***, с административен адрес: Р Х Йсъс
застроена площ 409кв.м., при доставна цена от 3157002.40 евро. Сочи се, че с
договор за покупко-продажба, обективиран в НА №196, том I, рег.№2035, дело №167
от 27.03.2008г. на Нотариус с рег.№012 от НК, вписан в СВ-Варна с вх.рег.№7747
от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII, дело №5655/2008г., на 27.03.2008г. лизингодателят, в качеството
на купувач, придобива от ищеца, в качеството на продавач, лизинговият актив, за
продажна цена от 3157002.40 евро, без включен ДДС, която е изплатена по
специална доверителна сметка. На 27.03.2008г. между лизингодателя и
лизингополучателя, е съставен Протокол за прихващане на плащания по фактури,
като според чл.2 от протокола първото дружество издава фактура на второто за
доставка с цена от 3157002.40 евро и ДДС в размер на 651280.67 евро. Съгласно
чл.3 от протокола лизингополучателя-ищец издава фактура на “И Еф Джи Лизинг“
ЕАД по нотариален акт за покупко-продажба във връзка с Договор за лизинг
№004572- 001/24.03.2008г. за доставна цена в размер на 3157002.40 евро и ДДС в
размер на 651280.67 евро. Според чл.5 от протокола страните по същия, са се
съгласили размерът на дължимия ДДС по чл.2 и чл.3 от протокол, в размер на
651280.67 евро да бъде прихванат със задължението на ищеца с вземането на същия
от лизингодателя-купувач. Поддържа се, че в резултат от горепосоченото
споразумение, сключено във формата на протокол за прихващане на плащания по
фактури, ищецът вместо да получи цената на лизинговия актив, с включен ДДС, се
е съгласил да не получава размера на ДДС, като по този начин го е платил
авансово за предоставянето на лизинговите средства за период от 180 месеца.
Сочи се, че според Глава 12 “Собственост“ от Общите условия /ОУ/ към договора
за лизинг, собствеността на лизинговата вещ, не се прехвърля на
лизингополучателя автоматично по силата на самия договор и със заплащането на
всички вноски, а той има опция да придобие вещта. Сочи се още, че съгласно
чл.12.6 от ОУ е нужно един месец предварително лизингополучателя да отправи изрично
волеизявление до лизингодателя, с искане за уговаряне на нотариалното
прехвърляне, след изтичането на срока на договора за лизинг и при налично изпълнение
на условията описани в чл.12.3 от ОУ. С чл.2.18.3 от ОУ изпълнението на договор
за лизинг, е поставено в зависимост и от други договори за лизинг сключени,
както между същите страни, така и със свързано с лизингодателя дружество, а
именно “И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД. В същия член от договора, е предвидено, че
лизингодателят си запазва правото да променя условия по всички или по който и да
е от договорите за лизинг сключени с “Петрол холдинг“ АД, “БПИ“ ЕАД, които са
свързани дружества с ищеца. В чл.12.1 от ОУ е предвидено право на
лизингодателят на изключително разпореждане с лизинговия актив, включително
ипотекирането му в полза на трети лица. Твърди се, че договора за лизинг и ОУ
към него, уреждат множество допълнителни условия за ползването, преотдаването
под наем, застраховането, погиването на лизинговия актив, като възникването, на
което и да е от тях, предпоставя невъзможност лизингополучателят да придобие
актива по силата на договора за лизинг, с изплащането на всички вноски по него.
Твърди се, че с чл.2.4. от договор за лизинг, е уговорено допълнително
заплащане, различно от дължимите лизингови вноски, а именно остатъчна стойност
в размер на 1242954.52 евро. Поддържа се, че гореизложеното обуславя извода, че
договора за лизинг, е с опция за придобиване на лизинговия актив. Сочи се, че
към договора за лизинг, са сключени Анекси /допълнителни споразумения/
№1/13.06.2008г., №2/27.12.2013г. и №3/02.02.2015г., като с първите два, са
изменени срокът на договора, броят и размера на погасителните вноски, размера
на лихвата и е актуализирана остатъчната стойност на актива, а с третия анекс лизингополучателят,
се е задължил в срок до 01.04.2015г. да издаде в полза на лизингодателя нов
Запис на заповед, със срок за предявяване за плащане, не по-късно от
01.09.2023г. за размера на цялото оставащо задължение по договор за лизинг към
текущата дата на подписването, който ЗЗ следва да е авалиран от “Петрол Еко Тур
Инвест“ ЕООД, или Митко Василев Събев, или друго юридическо лице, с минимален
размер на активите от 5000000 евро. Сочи се, че на 27.04.2017г. ищецът е
изпратил писмено предложение до лизингодателя с цена за закупуване на
недвижимият имот, предмет на лизинговия договор, като лизингодателят е
отговорил с Писмо с изх.№01991/30.06.2017г., съдържащо отказ да бъде прието
предложението. С Писмо от 07.07.2017г. с вх.№01582 до лизингодателя, ищецът
е потвърдил намерението си да закупи
лизинговия имот, при цена определена по взаимно съгласие, на което писмо не е последвал
отговор. С Нотариална покана с
рег.№8042, т.III, №183 от 05.07.2017г. на Нотариус с рег.№491 на НК, получена
от ищеца на 21.08.2017г., лизингодателят е отправил покана за заплащане на едностранно
определена от него сума, като след изтичане на определен срок, на поканата е
придадено действие на изявление за прекратяване /разваляне/ на договор за
лизинг. Поддържа се, че въпросното изявление е недействително, тъй като има
съществена разлика между правните последици от прекратяването на договора и
тези от развалянето на същия, както и че с едно и също волеизявление процесния
договор не би могъл едновременно да бъде прекратен и развален. Сочи се, че с
чл.2.18.1 от договора за лизинг, на същият се придава качеството на
предварителен договор за покупко-продажба на лизинговият актив при цена и
условия, определени в договора. Поддържа се още, че предвид недействителност на
волеизявлението за прекратяване /разваляне/ на договора за лизинг и разпоредбата
на чл.2.18.1 от същия, ищецът се е възползвал от право по чл.19, ал.3 от ЗЗД да
поиска обявяване по съдебен ред на предварителният договор за окончателен, при
отказ да бъде сключен такъв с нотариален акт за покупко-продажба. За целта на
13.09.2017г. ищецът е депозирал в ОС Варна искова молба, с правно основание по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, въз основа на която е образувано гр.д.№1979/2017г., като
исковата молба е вписана в СВ на 08.01.2018г. На 27.10.2017г., чрез нотариус,
на ищеца е връчено уведомление, в което като приложения, са посочени кредитни
известия с №********** и с №**********, но такива в действителност не са били
приложени. На 31.10.2017г. ищецът е уведомил лизингодателя, че отказва да
получи и осчетоводи неправомерно издадените кредитни известия и се
противопоставя на, съдържащо се в нотариалното уведомление, изявлението за
прихващане. На 12.01.2018г. едноличния собственик на капитала на “И Ар Би
Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, е взел решение за
преобразуване на дружеството, чрез отделяне, което обстоятелство е вписано на
07.02.2018г. На 15.02.2018г. “И Ар Би Лизинг“ ЕАД е подало молба по
гр.д.№1979/2017г. на ВОС, с която моли “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД да бъде
конституирано като ответник по делото, поради настъпилото преобразуване и тъй
като процесният имот вече се намира в патримониума на новосъздаденото
дружество. Изложени са подробни доводи за други водени между страните съдебни и
изпълнителни производства, касаещи процесния договор за лизинг, респективно
имота предмет на договора, като се поддържа, че въпросните действия предприети
от лизингодателят, са насочени към възпрепятстване на възможността за
лизингополучателят да придобие обратно лизинговия актив и едновременно с това
претендира, както запазване на актива, така и изплащане на лизингови вноски по
“твърдения“ прекратен /развален/ договор за лизинг. Поддържа се, че с
процесният договор за лизинг, страните са постигнали съглашение, в което е
предвидено различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на
кредитора, респективно че това съглашение, се явява нищожното по смисъла на
чл.152 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че процесният договор не е “Договор за
финансов лизинг“ по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ, защото доставчикът не е трето
лице, от което лизингодателят е трябвало да придобие лизинговата вещ, а е
самият лизингополучател. Поддържа се още, че в случая е налице ненаименуван и
неуреден от закона договор, понякога наричан договор “за обратен лизинг“, чието
единствено основание, е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят
дотогава не е ползвал, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на
собствеността върху тази вещ, а даването и получаването на паричен кредит, с
предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху лизинговата
вещ, като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита, с
лихвите таксите и разноските. Сочи се, че уговорката за изкупуване на вещта от
продавача по чл.333 от ТЗ и правото на лизингополучателя по чл.342, ал.3 от ТЗ
не могат да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ, защото
предпоставките на закона за упражняване на първото, са несъвместими с
договорените от страните облигационни условия за евентуална реализация на
второто. Сочи се, че в тази хипотеза правният и търговски смисъл от
прехвърлянето на собствеността, е само финансирането на продавача под формата
на платена от купувача цена и директно обезпечаване вземанията на купувача-кредитодател
/лизингодател/ за връщане на предоставената на продавача сума по кредита, със
съответно уговорените лихви и такси. Същевременно, ако при договора за финансов
лизинг свободният пазар, е регулатор на цената, на която лизингодателят
придобива вещта от третото лице, при т.н. обратен лизинг пазарна регулация
изобщо няма, тъй като е достатъчно, лизинговата вещ да бъда продадена от
бъдещия лизингополучател, срещу цена, равностойна само на необходимия за
момента кредит. Поддържа се, че чл.1 от процесния договор, съдържа съглашение,
с което предварително е било уговорено, че ако задълженията на
лизингополучателя не бъдат изпълнени, или бъдат изпълнени неточно,
лизингодателят ще остане собственик на недвижимия имот, който имот, като
обезпечение на вземанията по лизинговия договор, му е бил продаден, респективно
че това съглашение съставлява различен от предвидения в закона начин за
удовлетворяване на кредитора. Твърди се, че недействителността по чл.152 от ЗЗД
се отнася и до съглашения, чрез които предварително се урежда отговорността за
неизпълнението на евентуално неизправния длъжник, като вземането се обезпечава,
чрез прехвърляне на право на собственост върху вещ и така кредиторът придобива
привилегията на заложен кредитор, но без риск от неудовлетворяване при
осребряването на заложената /ипотекираната/ вещ. Развити са подробни съображения
за института на недействителност в хипотезата на цитираната правна норма и за
приложимостта на същия по отношение на търговските сделки и в частност по
отношение на процесният договор за лизинг, както и че договорът за
покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за
заем, е нищожен като симулативен, поради което няма вещно-прехвърлително
действие. На следващо място са развити доводи за спецификата на процесната
нищожност, съответно за неприложимост по отношение на претенциите, с които тя
се заявява на преклузивните срокове визирани в глава 41 от ТЗ, както и че
установителните искове за нищожност и за собственост, следва да се считат за
приравнени на исковете за попълване на масата в несъстоятелност, тъй като
успешното им провеждане води до увеличаване имуществото на несъстоятелният
длъжник, съответно до увеличаване на масата на несъстоятелността.
С депозираният от ответниците отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД е собственик на процесният недвижимия имот в качеството на правоприемник на “И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с предходно наименование “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД/, като е придобило собствеността в резултат на преобразуване, чрез отделяне вписано в ТР на 07.02.2018г. Сочи се, че праводателят е придобил имота на самостоятелно правно основание, годно да го направи собственик, в предвидената от закона форма, а именно Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №196, том I, рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Нотариус с рег.№012 от НК. Поддържа се още, че цитираните договори, не са нищожни на никое от основанията, посочени от ищеца, както и че договорът за обратен лизинг е действителен, както според приложимото в страната право, така и според съдебната практика. Твърди се, че договорът за обратен лизинг, е уреден в Регламент /ЕО/ №1126/2008 на Комисията от 03.11.2008г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти /МСС/ в съответствие с Регламент /ЕО/ №1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, сред които е МСС №17 “Лизинг“. Сочи се, че правото на ЕС има предимство пред вътрешното право, като в частност регламентите, са пряко приложими на основание чл.249 от ДЕО, което означава, че тяхното влизане в сила и прилагането им, са независими от каквито и да е мерки предприети в националното право. Твърди се, че съгласно чл.58 от МСС №17 сделката за продажба с обратен лизинг, е свързана с продажбата на актив и обратното наемане на същия актив, като лизинговото плащане и продажната цена обикновено са взаимозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажбите с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор /финансов или оперативен/. Съгласно чл.60 от МСС №17, ако обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя. Съгласно дефиницията, дадена в чл.4 от МСС №17 финансовият лизинг, е лизингов договор, при който по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив като в края на договора правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. На следващо място се поддържа, че договорът за обратен лизинг е уреден и в Национални счетоводни стандарти, приети с Постановление №46 на Министерския съвет от 2005г. Сочи се, че съгласно т.6 от Счетоводен стандарт №17 сделката за продажба с обратен лизинг, е свързана с продажбата на актив и обратното отдаване под наем на същия актив на доставчика, а съгласно т.6.2., когато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя, като активът се явява обезпечение. Поддържа се още, че процесният договор за лизинг е в съответствие и с установения в чл.9 от ЗЗД принцип на договорната свобода, който е приложим на основание чл.288 от ТЗ. Твърди се, че освен изрично уредените в Търговския закон оперативен и финансов лизинг, съществуват и редица други видове лизинг, разновидности на финансовия-обратен или възвратен /при който участват само две лица/, разделен или ливериджид /при който участват четири лица/, финансов лизинг с отворен край, финансов лизинг със затворен край и др. Сочи се, че за неуредените по нормативен ред въпроси, приложение следва да намери търговския обичай, доколкото сключването на договори за обратен лизинг, е обичайна практика от десетки години, както в България, така и в цяла Европа. Твърди се, че е налице и съдебна практика, според която договорът за обратен лизинг, не противоречи на разпоредбите на българското право и съобразно него представлява действителна правна сделка, като се цитира конкретна практика. На следващо място се твърди, че в правната теория безспорно се приема, че договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг, е действителен според българското законодателство и обвързва страните, които са го сключили. Поддържа се, че анализа и тълкуването на разпоредбите на процесните договори, установява, че същите са типични сделки по обратен финансов лизинг, като страните по тях са имали намерение и са изявили воля да сключат именно сделки по обратен финансов лизинг. Твърди се, че според договор за лизинг, лизинговият актив безусловно се приема и от двете страни като собствен на лизингодателят и се третира като такъв, а не като ползване на обекта на лизинга в рамките уговорения срок, което е отразено и в нотариалния акт за продажбата. Сочи се, че в съответствие с чл.345 от ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател, а имено да плаща цена във формата на лизингови вноски, които са периодични, като при финансовия лизинг тя е изчислена така, че да покрива цената, по която лизингодателят е купил вещта, неговите разноски и печалбата му. Лизингополучателят, следва също така да пази актива, да плаща разходите свързани с ползването и поддържането му, и да върне вещта, ако не я изкупи, каквито уговорки се съдържат в процесните ОУ. По отношение на риска от случайно погиване или повреждане на вещта, с чл. 12.2 от ОУ страните са се договорили в съответствие с чл.343 от ТЗ, а именно че този риск е за лизингополучателя. Въпросното изключение от правилото, че собствеността и рискът вървят ръка за ръка, е една от най-характерните особености на договора за финансов лизинг, в това число и за обратния финансов лизинг. В заключение се поддържа, че сключените между страните сделки, не нарушават забраната на чл.152 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на собствеността на “И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, при сключване на договора за лизинг, е част от задължителното съдържание на сделката по обратен финансов лизинг, който е действителен според приложимото право и съдебната практика. Наред с това правото на собственост на лизингодателя върху лизинговия актив, е безусловно и не зависи от изпълнението или неизпълнението на задълженията на лизингополучателя, като договора за лизинг дава право на лизингополучателя да ползва актива, срещу възнаграждение. Процесните договори предвиждат възможност лизингодателя в бъдеще /в периода на ползване на актива или в края му/ да придобие собствеността върху лизинговия актив, която възможност се осъществява чрез нова, отделна сделка, т.е. ново волеизявление на страните, което потвърждава безусловността на правото на собственост на праводателя по нея-лизингодателя. По отношение на исковете за нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, се твърди, че прилика между договора за обратен лизинг и договора за заем се свежда до обстоятелството, че и двете правни фигури предоставят способ за набавяне на средства за финансиране. От друга страна договорите за заем и обратен лизинг, се отличават, освен по предмета си и по целта, за която страните се съгласяват и се стремят. За да бъде една сделка определена като привидна /симулативна/, страните по нея трябва да извършат волеизявления, характерни за конкретен вид сделка, но вътрешната им воля, е да не възникнат типичните за тази сделка правни последици. Поддържа се, че процесните договорите, съдържат всички характеристики на договора за обратен финансов лизинг, с който лизингодателят, се задължава да придобие имота от ищеца, съответно да го отдаде при условията на финансов лизинг. В изпълнение на това свое задължение лизингодателят е придобил лизинговия имот, като договора за лизинг, плащанията и лизинговият актив по него, са счетоводно отнасяни и от двете страни по договора през целия им период на действие, именно като обратен лизинг. Твърди се, че в случая не е налице една от предпоставките при симулативните договори, а именно двете страни да са постигнали съгласие, че не желаят настъпването на последици, произтичащи от направените от тях волеизявления, съответно липсва и документ /обратно писмо/, установяващ такова. По отношение на отрицателният установителен иск за собственост на процесният имот, се поддържа, че същият е неоснователен предвид неоснователността на исковете за нищожност, поради привидност на договорите за лизинг и за покупко-продажба. Поддържа се още, че иска е неоснователен и защото в случая не са налице предпоставките по чл.17, ал.2 от ЗЗД, която наред с това е не приложима в настоящата хипотеза, доколкото правоприемникът “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД не е придобил права въз основа на волеизявление на приобретателят на твърдяното съглашение “И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с последващо наименование “М Лизинг“ ЕАД/, а въз основа на волеизявление на трето неучастващо в процеса лице-“Юробанк Ергасиас“ С.А. На последно място се сочи, че вторият ответник е собственик на имота на основание изтекла 10 годишна придобивна давност в периода от 27.03.2008г.-датата на подписване на сключване на НА акт за покупко-продажба и подаване на настоящата искова молба. Сочи, се че ответното дружество се легитимирало като собственик на процесния имот и владелец на същия, като фактическата власт е упражнявала от ищеца, който е държател на веща в качеството му на лизингополучател, който до предявяване на настоящите искове не е оспорва, напротив и изрично е признавал правото на собственост на ответниците.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответниците
изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити доводите за
недействителност на атакуваните сделки. По конкретно се оспорват доводите за действителност
на атакуваните сделки на основание регулирането им от източници от общностното
право. Сочи се, че според чл.1 от Регламент №1126/2008 на Комисията от
03.11.2008г., целта на регламента е да се определи база за представяне на
финансовите отчети на предприятието с общо предназначение, за да се осигури
тяхната сравнимост, както с неговите финансови отчети от предходни отчетни
периоди, така и с тези на други предприятия. За да се постигне тази цел, в
стандарта се определят общите положения за представяне на финансовите отчети и
се предоставят указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания
за съдържанието на тези финансови отчети. Съгласно чл.2 от регламента
стандартът трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с
общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с Международните
стандарти за финансово отчитане. Твърди се, че тези цели и обхват на
регламента, предвиждат счетоводният стандарт да обхваща всички видове
съществуващи правоотношения и сделки, като създава правила за нуждите на
тяхното счетоводното отчитане и отразяване. Поддържа се, че един от основните
принципи на счетоводството, е този на прилагане на съдържанието пред формата,
т.е. че сделките и събитията се отразяват счетоводно, съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според
правната им форма. Ето защо се поддържа, че правната форма на обратният лизинг,
не е уредена нито в Регламент №1126/2008, нито в МСС. Сочи се, че настоящото
производство има за цел за проверка на правната форма на атакуваните сделки,
респективно следва да се съобрази законовата разпоредба, в която тя е уредена,
т.е. разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, а не на регламента или МСС. На следващо място се
сочи, че Регламент №1126/2008, който въвежда
МСС №17 е от 03.11.2008г., т.е. последващ атакуваните сделки, които са
сключени преди това през м.март на 2008г., преди регламента да започне да
действа, което обосновава извода, че тяхното съдържание не е съобразено с него.
Сочи се още, че понастоящем Регламент №1126/2008 е изменен с Регламент (ЕС)
№2017/1986 на Комисията от 31.10.2017г. като е приет нов Международен стандарт
за финансово отчитане /МСФО/ №16 Лизинг /действащ в България от 01.01.2019г./,
респективно към момента на иницииране на настоящото производство Регламент
№1126/2008, не е имал действие. Твърди се, че МСФО №16 Лизинг установява
принципите за признаването, оценяването, представянето и оповестяването на
лизинговите договори, съответно представянето на необходимата информация по начин,
осигуряващ достоверното отразяване на тези сделки, както и правила за
счетоводно отчитане, съответно третирането на сделките за данъчни цели и
финансовите отчети. Твърди се още, че МСФО №16 не прави разлика между
оперативен и финансов лизинг, като по същество оперативният лизинг, се отчита
като нормален наем, но взетите имущества под наем, вече влизат в баланса като
активи, които се амортизират като финансов резултат. Всъщност новата
разпоредба. В заключение се поддържа, че относно правната форма на конкретна
сделка и тълкуване на нейното съдържание, следва да се прилага съответния
материален закон, който обаче не се съдържа в регламент или счетоводен
стандарт. По отношение на доводите на ответниците, касаещи отрицателният
установителен иск за собственост, се поддържа, че придобиването на
собствеността върху процесния имот от ответника “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. е
оспорено още с исковата молба, като с уточняващата такава е прецизиран
кумулативно предявения иск за недействителност на придобивното основание на
втория ответник.
С подаденият от
ответниците отговор на допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите от
ищеца доводи за недействителност на атакуваните сделки, като на свой ред, са
доразвити съображения за неоснователност на претенциите. Сочи се, че към датата
на сключване на процесният договор за лизинг е действал Регламент /ЕО/
№1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19.07.2002г., с който е
приет МСС №17 “Лизинг“, като в т.49 от стандарта, се съдържа описателна
дефиниция на договора за обратен лизинг. Също така е действало и Постановление
№46 от 21.03.2005г. за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия, с което е приет Счетоводен стандарт №17-“Лизинг“,
като с т.6 от същия, се урежда обрания лизинг и му е дадена дефиниция. Твърди
се, че счетоводният стандарт обхваща всички видове съществуващи правоотношения
и той не би могъл да урежда счетоводно отчитане на сделки, които не съществуват
или са недействителни. Твърди се още, че въпросните регламенти на ЕО и
счетоводни стандарти, потвърждават наличието на правна регламентация на
договора за обратен лизинг, като неговата дефиниция се извежда от въпросните
норми, с които се доразвива вече съществуваща правна уредба на този вид сделка.
Сочи се, че обратният лизинг е разновидност на уредените в ТЗ оперативен и
финансов лизинг, като спецификата при него е, че в правоотношението участват
само две лица, което не противоречи на повелителна правна норма и е в
съответствие с принципа на договорната свобода. Поддържа се, че след като
законодателят с чл.333 от ТЗ допуска възможността между търговци да бъде
сключена продажбата с уговорка за обратно изкупуване, то по аргумент на
по-силното основание е валидна и сделка по обратен лизинг, какъвто е и
процесния. По отношение на доводите за неоснователност на отрицателният
установителен иск за собственост се допълва, че след като “Юробанк Ергасиас“
СА., няма качеството на ответник по иска, то решението не би му било
противопоставимо.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД, евентуално в чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, както и в чл.124 от ГПК във вр. с
чл.17, ал.2 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира, че са
безспорни и не се нуждаят от доказване сключването между ищеца и първия
ответник на Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Нотариус с рег.№012 от Нк, които имат
за предмет УПИ 1-1, кв.№**, по плана на 3-ти микрорайон на гр.Варна, с
адм.адрес: Р Х Йи ул.“**“ №*, заедно с построената в дворното място
Административна сграда, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на
сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху имота,
представляващи Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Варна, ведно с
построената в него Сграда с идентификатор ***.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
сключването на твърдените сделки-договори за лизинг и за покупко-продажба, съответно да
установи твърдените пороци на договорите, водещи то тяхната нищожност-противоречие
със закона или привидност. Ответникът, следва да установи валидността и
действителността на оспорените сделки, както и фактите обосноваващи
основателността на възражението за придобиване на процесният имот по давност.
Ищеца не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за симулативност на оспорените договори. Ответникът сочи доказателства в
подкрепа на твърдения си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните, писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№861/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 02.07.2020г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение, съдържащо проект за доклад и разпределение на
доказателствената тежест, ведно с указания за обстоятелства, подлежащи на
доказване и тези, за които не сочат доказателства.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението, в частта, с която се оставя
без уважение искането на ответниците за прекратяване на настоящото производство
и изпращането му подсъдност на СГС, подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му и не
подлежи на обжалване, в останалата му част.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: