РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500808 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от К. З. В., ЕГН ********** от *** против
Решение № 116/16.06.2023 г. по гражданско дело № 57/2023 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е отхвърлен, предявеният от него иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
че не дължи сумата от 1466.38 лв. за консумирана, но незаплатена електрическа енергия,
начислена на основание протокол № *** на БИМ за абонатен № ********** и е осъден да
заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 450 лв. – направени
разноски.
Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение
на материалния закон. Поддържа се, че спорната сума не е дължима, тъй като не е налице
посоченото основание за начисляването . Сочи се, че не е установен механизмът на
настъпване на констатираната повреда на СТИ, както и че по последното отсъстват следи от
външно въздействие, което изключва възможността тя да е причинена от въззивния
жалбоподател.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по
същество, като уважи изцяло предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на
1
направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен
отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е подробни съображения за
правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да
присъди направените разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е
изпратил представител.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
А. оспорва жалбата, поддържа писмения отговор. Искането към въззивния съд е да потвърди
обжалваното решение и да присъди сторените разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл
при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на
иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа
непълнота или за необоснованост на решението. Предмет на проверка е неговата правилност
с оглед спазването на материалния закон.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Въззиваемият - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за
цялата територия на град Перник, което не е спорно между страните и се установява от
приложените писмени доказателства.
Не се спори и относно обстоятелството, че въззивникът е собственик на
електроснабден обект, представляващ къща, находяща се в ***, с абонатен номер
********** и съответно има качеството битов клиент на електрическа енергия по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 3.1 от Общите условия за договорите за ползване на
електропреносната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега -
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, който купува електрическа енергия за битови
нужди за собствен имот.
2
От приетите констативен протокол № ***, констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 940/06.12.2022 г., писма изх. №
NTZ182577/15.12.2022 г., изх. № **********/19.12.2022 г., ведно с разписки за връчването
им, фактура № ***, справка за преизчислени количества електрическа енергия от 19.12.2022
г. и писмо изх. № УРИ 105810-290/16.03.2023 г. на МВР, Дирекция „Национална система
112“ и показанията на свидетелите Д.К., Е.Д. и С.С., дадени пред първоинстанционния съд,
се установява, че на 18.11.2022 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на
доставяната електрическа енергия в недвижим имот, с административен адрес: ***, с
абонатен № *** по партида, разкрита на името на К. З. В.. Констатирано е, че липсва пломба
на щита на електрическото табло и че при натоварване с външен товар от 6.74 А, дискът на
СТИ не се движи. СТЕ е демонтирано и изпратено за експертиза на Български институт по
метрология.
Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на
клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката му,
допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициран орган,
наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Констатирано
е, че липсва напрежителната верига, че няма видими промени в конструкцията на
електромера, че електрическата енергия не се измерва и съответно СТИ не съответства на
метрологични и технически характеристики.
Констативния протокол за извършена проверка е връчен на К. В. на 21.12.2022 г. До
него е изпратено и писмо, с приложена справка за преизчисление на количествата
електрическа енергия, от която е видно, че същата е определена по реда на чл. 50, ал. 1, б.
„б“ от ПИКЕЕ и е 2257 kWh, както и с фактура за дължима сума от 1466.38 лв. на основание
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ.
Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К.
Г.П.. От нея се установява, че е налице пълно неотчитане на потребена електрическа
енергия, че извършеното преизчислени по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ е
математически правилно и по действащите към този момент цени, както и че в период от
три месеца на процесното СТИ не е извършвана друга проверка.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи и на основание чл. 162 от ГПК,
въззивният съд е назначил и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице И. К.. Настоящият състав я кредитира, като пълна и обоснована, дадена от експерт с
необходимите професионални знания и опит. От нея се установява, че отчетът на
процесното СТИ се извършва ръчно чрез въвеждане на показаният в мобилно терминално
устройство и отразяването им в клиентската система SAP, чрез мобилната система MyAVIS.
Не може да се установи кога СТИ е спряло да измерва потребената електрическа енергия,
както и какви са възможните причини за спиране на измерването. Последният отчет преди
проверката на 18.11.2022 г., е извършен на 21.10.2022 г. и е с период един месец, като
количествата потребена електрическа енергия са: дневна тарифа - 3 kWh и нощна тарифа – 0
kWh. Количеството потребена електрическа енергия от същия абонат за аналогичен отчетен
период на предходната година – 21.09. – 21.10.2021 г. е дневна тарифа – 285 kWh и нощна
тарифа - 0 kWh. Средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия за
същия обект за предхождащия проверката от 18.11.2022 г. период и потребената
електрическа енергия за аналогичен отчетен период от предходната година е дневна тарифа
144 kWh и нощна тарифа – 0kWh . Средно аритметичното потребление за 24 часа е 4.8kWh.
Цената на средно аритметичното количество енергия по формулата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от
ПИКЕЕ за периода от последния отчет преди проверката – 21.10.2022 г. до датата на
проверката – 18.11.2022 г. е 93.56 лв.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
3
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявения иск, районният
съд е приел, че ищецът има качеството клиент на електрическа енергия за спорния обект, че
са били налице предпоставките на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ за преизчисляване на
количеството неизмерена електрическа енергия и е спазена процедурата за това, предвидена
в ЗЕ.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите налице ли са условията, предвидени
в раздел IX на ПИКЕЕ за преизчисляване на потребеното количество електрическа енергия
за процесния недвижими имот.
В раздел IX на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е предвидена възможност за
оператора на електроразпределителна мрежа да извърши преизчисление на потребеното
количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В зависимост
от вида на техническата причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване
на потребената електрическа енергия, са предвидени различни правила за преизчисляването
и/чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1 – ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по
посочените правила количество електрическа енергия се фактурира по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена за покриване на технологичните
разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор и се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора. Следователно процесното
вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и незаплатена
електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 от ЗЗД, според който
купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на веща, чиято собственост
му е прехвърлена.
Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или
измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 от
ПИКЕЕ. От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва,
че редът по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ,
а този по чл. 52 - при техническа неизправност. В случая операторът на
електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа
енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, при положение, че е налице
техническа неизправност на СТИ, без да е установена външна намеса. Съдът счита, че
доколкото по делото е установено, че количеството на използваната електрическа енергия
не е измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от външна
намеса, то за преизчислението и е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. При
определянето и по този ред, дължимата за нея цена е в размер на 93.56 лв., а не 1466.38 лв.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че за процесния електроснабден обект
е било налице основание за преизчисление на ползваната, но неизмерена електрическа
енергия, като дължимата стойност на същата е 93.56 лв. За посочената сума предявеният иск
е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. Затова обжалваното решение в
тази част следва да бъде потвърдено. За разликата над тази сума до начислената такава от
1466.38 лв., а именно за сумата от 1372.82 лв., искът е основателен и следва да се уважи. В
тази част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да се отмени частично и частта
за разноските, а именно за сумата от 423 лв., представляваща разлика над 27 лв. до
присъдените 450 лв. в полза на ответника.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 60
лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в негова полза следва да се присъдят такива,
съразмерно с уважената част от иска, а именно – 56.40 лв.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК, в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят разноски, съразмерно с
4
уважената част от жалбата, а именно – 310.20 лв., а на ответника – в размер на 6.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената и част.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 116/16.06.2023 г. по гражданско дело № 57/2023 г. по описа на
Районен съд – Радомир, в ЧАСТТА му , с която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че К. З. В., ЕГН ********** от *** не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център разликата
над 93.56 лв. до 1466.38 лв., представляваща консумирана, но незаплатена електрическа
енергия, преизчислена на основание протокол № *** на БИМ за абонатен № **********,
както и в частта, с която К. З. В. е осъден да заплати на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД разноски за разликата над 27.00 лв. до 450 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че К. З. В., ЕГН
********** от *** не дължи на „„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
Бенч Марк Бизнес Център сумата за разликата над 93.56 лв. до 1466.38 лв., представляваща
стойността на преизчислена електрическа енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се на адрес: *** за периода от 21.10.2022 г. до 18.11.2022 г., за която е издадена
фактура № ***
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116/16.06.2023 г. по гражданско дело № 57/2023 г. по
описа на Районен съд – Радомир, в ЧАСТТА му , с която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване на установено, че К. З. В., ЕГН ********** от *** не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център сумата от
93.56 лв., представляваща стойността на преизчислена електрическа енергия за обект с
абонатен № **********, находящ се на адрес: *** за периода от 21.10.2022 г. до 18.11.2022
г., за която е издадена фактура № ***
ОСЪЖДА К. З. В., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център сумата от
общо 6.00 лв. /шест лева/, представляваща разноски, направени във въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк
Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на К. З. В., ЕГН ********** от *** сумата 56.40 лв.
/петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 310.20 лв. /триста и десет
лева и двадесет стотинки/ - разноски във въззивното производство съразмерно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6