№ 5760
гр. София, 01.04...4 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря И И
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № ..21110138326 по
описа за ..2 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.04...4 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар И И
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 38326 по описа за ..2 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. М.., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к „..“, бл. .., вх. Д, ет. 1, ап. 87, против С О, с ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „..“ №
33, представлявана от кмета Й.ка Ф., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от
100 лв., претендирана частично от сумата от общо 5 962,15 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, челно стъкло, таван,
дясна рамка, врата, десен фар, десен калник, ляв калник, предна броня, тапицерия на таван и
автомобилно табло, на собствения на ищеца лек автомобил „Оа“, с рег. № .., причинени в
резултат на падане на клон от дърво, принадлежащо към зелената система на С О,
увреждането настъпило на 02.05...2 г. в гр. София, ж.к. „..“, бл. .., между вход В и вход Д,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
15.07...2 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
01.05...2 г., около 23,50 ч., паркирал лекия си автомобил „Оа“, с рег. № .., на паркомясто,
разположено перпендикулярно на бл. .., между вх. В и вх. Д в гр. София, ж.к. „..“. На
02.05...2 г., около 03,00 ч. съседката на ищеца се събудила от силен трясък, погледнала през
прозореца и видяла, че се е отчупил клон от дърво, който паднал върху лекия автомобил на
ищеца и върху още два автомобила., за което подала сигнал на тел. 112, а впоследствие
уведомила и ищеца. Твърди, че дошли представители на полицията и служители на
Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които отрязали клона.
При отстраняване на клона се събрали хора и ищецът разбрал от съседка, че многократно е
информирала общината за отстраняване на сухите и опасни клони, но от общината
отговаряли, че не достигат средства. За настъпилия инцидент на ищеца било издадено
удостоверение от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. В
резултат на инцидента били увредени преден капак, челно стъкло, таван, дясна рамка, врата,
десен фар, десен калник, ляв калник, предна броня, тапицерия на таван и автомобилно
табло, на собствения на ищеца лек автомобил, като за отстраняване на щетите ищецът
платил сумата от 5 962,15 лв. Излага твърдения за бездействие от страна на ответника, а в
условие на евентуалност твърди, че ответникът носи отговорност за щети, причинени от
нейна вещ. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба по смисъла на
2
чл. 131 ГПК от ответника С О. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция като частично неоснователна. Не оспорват настъпването на инцидента,
но оспорват претенцията по размер като завишена. Оспорват причинно-следствена връзка
между инцидента и част от твърдените увреждания върху собствения на ищеца лек
автомобил. Твърди се, че не е отчетено овехтяването на автомобила, който към момента на
инцидента е бил в експлоатация 18 години. Излагат се подробни съображения. Моли съда да
отхвърли предявената искова претенция за сумата над 2 050 лв., претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът С О, чрез процесуалния си представител,
оспорва исковата претенция. Моли съда да отхвърли предявения иск като частично
неоснователен и да намали размера на претендираното обезщетение, претендира
направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 50 от ЗЗД.
Направено е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет по делото заверен препис от свидетелство за регистрация, I
част, се установява, че лек автомобил „Оа“, с рег. № .., е собственост на ищеца. Видно от
представения заверен препис от Удостоверение № 7.. от 05.05...2 г., издадено от СД
„Пожарна безопасност и защита на население“ – МВР се установява, че на 02.05...2 г., около
3,00 ч. е получено съобщение за възникнало произшествие – техническа помощ, при което
специализиран екип от СДПБЗН е оказал техническа помощ при отстраняване на паднало
дърво върху три броя леки автомобила, единият от които е „О..“, с рег. № .., на адрес: гр.
София, ж.к. „..-2“, пред бл. ...
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че автомобилът е въведен в експлоатация на 17.03.2004 г. и до датата на
увреждането е бил в експлоатация 18 години, като стойността на причинените щети към
датата на настъпване на увреждането по средни пазарни цени вещото лице определя на
2 667 лв., като прави заключение, че е налице тотална щета. Вещото лице също така прави
заключение, че между процесното събитие и настъпилите щети за автомобила е налице
причинно-следствена връзка. В съдебно заседание вещото лице установява, че за
заключението е използвал като аналог същата марка автомобил и същия модел.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че на 02.05...2 г. в гр. София, ж.к. „..“, пред бл. .., е
паднало дърво върху три броя леки автомобила, единият от които е „О..“, с рег. № ..,
собственост на ищеца. В резултат на настъпилото събитие е било причинено увреждане на
собствения на ищеца лек автомобил.
3
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
По делото не се спори, че зелените площи в населените места са общинска
собственост съгласно чл. 2 от ЗОС. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая
пострадалото лице, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 50 от ЗЗД.
От събраните в хода на производството пред настоящата инстанция доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност за съда се налага извод, че собственият на
ищеца лек автомобил е бил увреден в резултат на падане на дърво, при което са настъпили
щети, които се намират в причинно-следствена връзка. Това прави предявената искова
претенция за обезщетение за имуществени вреди доказана по основание.
По отношение на размера на предявената претенция за имуществени вреди, съдът
намира следното:
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че средната пазарна стойност на процесния автомобил към дена на
увреждането е в размер на 2 667 лв. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като
основателна и доказана за претендираната част от 100 лв. следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира за основателна и претенцията за присъждане на лихва за
забава. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. В конкретния случай лихвите имат
компенсаторен характер и по силата на закона вземането към делинквента става изискуемо
и без покана, т.е. от деня на увреждането, съобразно с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Доколкото лихва
се претендира от предявяване на исковата претенция – 15.07...2 г., същата следва да бъде
присъдена на ищеца.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер от 200 лв., от които: сумата от
50 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за вещо лице.
В конкретния случай ищецът има право и на разноски на адвокат, но с оглед на липсата на
доказателства за размера на договореното и платеното адвокатско възнаграждение, разноски
за адвокат не следва да му бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
4
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул. ”..” № 33, представлявана от кмета В. Т., да
заплати на Д. Д. М.., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к „..“, бл. .., вх. Д, ет. 1, ап. 87, на
основание чл. 50 от ЗЗД, сумата от сумата от 100 лв. /сто лева/, претендирана частично от
сумата от общо 2 667 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на преден капак, челно стъкло, таван, дясна рамка, врата, десен фар, десен
калник, ляв калник, предна броня, тапицерия на таван и автомобилно табло, на собствения
на ищеца лек автомобил „Оа“, с рег. № .., причинени в резултат на падане на клон от дърво,
принадлежащо към зелената система на С О, увреждането настъпило на 02.05...2 г. в гр.
София, ж.к. „..“, бл. .., между вход В и вход Д, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 15.07...2 г. до окончателното плащане на
вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5