№ 5667
гр. София, 01.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110137393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Предявен е от **** срещу ЕМ. АЛ. ХР. иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за
заплащане на сума, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, при
което ответникът е управлявал лек автомобил, като е бил неправоспособен водач на МПС.
В разпоредбата на чл. 113, изр. 1 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г./ възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2
ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. За разлика от
предходната правна уредба в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези местната подсъдност
се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното
правомощие на съда дори при липса на отвод да вземе отношение за наличието й.
Предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ представлява иск срещу
потребител на застрахователни услуги по смисъла на КЗ, поради което спрямо него е
приложима местната подсъдност по смисъла на чл. 113 ГПК. Това е така, тъй като от
твърденията в исковата молба и писмените доказателства по делото се установява, че
материалноправното основание за възникване на регресното вземане произтича от договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът има
качеството на потребител на предоставената му застрахователна услуга. В този смисъл е
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014
г., II т.о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл,
поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете
1
от/срещу физически лица – потребители на застрахователни услуги по Кодекса на
застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по
Закона за платежните услуги и системи и др.
В случая исковата молба е заведена в Софийския районен съд на 28.06.2021 г.,
поради което следва да се приложат новите процесуални разпоредби. При действащата
редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. В случая oт служебно изисканата от съда справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че настоящият адрес на ответника е в гр. Варна.
Доколкото искът с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, предмет на делото, не е
предявен пред съда по настоящия адрес на ответника – РС – Варна, а пред СРС, то
производството по делото пред СРС следва да се прекрати и делото следва да се изпрати по
местна подсъдност на РС – Варна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 37393/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 30
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2