РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Петя Кр. Георгиева
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков
като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242100601422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК и е
образувано по повод въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура-
Бургас против присъда № 32/17.09.2024г., постановена по НОХД № 658/
2023г. по описа на Районен съд-Несебър. С протестираната присъда Районен
съд-Несебър е признал подсъдимия Д. И. Н. ЕГН ********** за невинен в
това, че на 11.10.2022г., в игрална зала „****“ гр.*****, ул.“*****“ № ****,
отнел чужди движими вещи - сумата от 1540 лева, от владението на А. Т. Т.,
ЕГН **********, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - напръскал лицето на пострадалата със спрей и я
избутал с ръце, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Със същата
присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. И. Н. ЕГН
********** за виновен в това, че на 11.10.2022г., в гр.С. В., общ.*****,
обл.*****, в дома си на ул.„*****“ № ****, без надлежно разрешително
съгласно разпоредбите на чл.7, чл.16 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.73,
ап.1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а именно -
коноп, с нето тегло 2,680 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 11,20
%, на обща стойност 16,08 лева, определена според Приложение № 2 към член
единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за
1
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, предл. първо от НК и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание
чл.354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата неизразходваната част
от наркотичното вещество, предадено за съхранение в Централно митническо
управление-София, която следва да бъде унищожена на основание чл.112, ал.2
от НПК, както и веществените доказателства по делото – един брой плик с
опаковки, които да бъдат унищожени, като вещи на незначителна стойност.
По отношение на веществените доказателства: един брой ДНК обтривка, един
брой оптичен носител DVD-R „Office & More“, 4,7 GB, с ръкописен текст с
черен маркер „Св. Влас“, казино част № 1, един брой оптичен носител DVD-R
„Office&More“ 4.7 GB, с ръкописен текст с черен маркер „Св. Влас, казино
част № 2“, един брой оптичен носител CDR „HP“, 700 MB, с ръкописен текст
„Св. Влас, ул.*****, срещу № 39 и един брой оптичен носител DVD-R „Office
& More”, 4,7 GB, с ръкописен текст с черен маркер „Зелената къща гр.****“,
компакт диск CD-R с ръкописен надпис с черен маркер върху него „10584р
858/13.03.2023г., на гърба на л.24 към извършена експертиза № 73 от
30.03.2023г., съдът е постановил да останат по делото в срока на съхранението
му, след което да бъдат унищожени, а на основание чл.111, ал.1 от НПК на
подсъдимия да бъдат върнати веществените доказателства, иззети с протокол
за претърсване и изземване от 11.10.2022г., а именно: „Обект № 1“ – 1 брой
долнище на анцуг, сиво на цвят, без надписи по него, с два странични джоба с
ципове.
Недоволен от постановения съдебен акт, представителят на Районна
прокуратура-Бургас е протестирал присъдата в законоустановения срок, с
доводи за неправилност, с искане за отмяна и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения на
основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК. Протестът съдържа
оплаквания за необоснованост на атакуваната присъда, поради противоречие
на изводите на съда със събрания доказателствен материал. Сочи се, че по
отношение на обвинението по чл.198, ал.1 от НК, при оценката и анализа на
доказателствата съдът е игнорирал факта, че свидетелката Т. познавала добре
подсъдимия. По тази причина тя била сигурна, че макар и с маска на лицето,
същият е извършител на грабежа. Освен зрителен, свидетелката е имала и
физически контакт с него. Загубата й на зрение била настъпила в един по-
късен момент, вследствие от действието на сълзотворния газ, когато е
набирала тел.112 за да подаде сигнал за извършения грабеж. Съдът бил
игнорирал и обстоятелството, че полицейските служители, при прегледа на
записите от камерите, също са разпознали подсъдимия, тъй като познавали
същия освен в личен план, така и по повод службата си. Претендира се отмяна
на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения
за престъпления по чл.198, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас в съдебно заседание
поддържа протеста по изложените доводи. Счита, че в хода на досъдебното
производство и в съдебното следствие са събрани достатъчно косвени
2
доказателства, които в своята съвкупност могат да обосноват в пълна степен
обвинителната теза. В този смисъл пледира за отмяна на първоинстанционния
акт и постановяване на нова присъда от съда, с която подсъдимият на
основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК да бъде признат за виновен.
Наред с това твърди, че в хода на съдебното производство
първоинстанционният съд е нарушил закона и е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не било разпитано и
призовано пострадалото лице, който търпи щети от извършеното
престъпление.
Защитникът на подсъдимия адв.Димо Гочев от АК-Бургас оспорва
протеста, като неоснователен, като моли съда да потвърди присъдата на
Районен съд–Несебър. Според него първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си визирани в чл.13, чл.14, чл.16 и чл.105 от НПК, тъй като е
обсъдил абсолютно всички доказателства, и е стигнал до правилни изводи,
поради което е оправдал подсъдимия за извършеното престъпление по чл.198,
ал.1 от НК, в което е обвинен. Счита, че съда се е мотивирал в достатъчна
степен за преквалифицията на второто обвинение по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1
от НК. Относно твърдението за евентуално допуснато процесуално
нарушение, касаещо неуведомяване на пострадалото лице за настоящото
производство, акцентира върху определението на Окръжен съд-Бургас.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си. Заявява, че желае
присъдата да бъде изцяло потвърдена, тъй като не е извършил престъплението
по чл.198, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и е съгласен с решението
на съда по отношение на обвинението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
След цялостна преценка на наличния по делото доказателствен материал
в рамките на предмета и пределите на въззивния контрол по чл.313 и чл.314 от
НПК, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения преклузивен срок,
пред компетентния съд, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
За да постанови протестираната присъда първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
На 10.10.2022г. свидетелката А. Т. била на работното си място в игрална
зала „В. В.“ в гр.****. Тя била управител, но едновременно с това работела на
смени на място в залата. Същият ден игралната зала посетил подсъдимият Д.
Н.. Той играел в залата, като няколко пъти се връщал до дома си да взема пари
и искал от свидетелката Т. кредит, за да играе още, но тя му отказала.
След 03:00 часа на 11.10.2022г. подсъдимият Д. Н. си тръгнал
окончателно от игралната зала, а свидетелката Т. се насочила към работното
си място – стая с параванна вратичка, която се затваряла с лостче, където се
намирал и оборотът на игралната зала, в чекмедже, служещо за каса. Т.
затворила вратата и я заключила с лостчето, седнала на стол и заспала. Около
04:00 часа, неустановено по делото лице, облечено с тъмно долнище и тъмен
анурак с качулка, с маска на лицето, разбило вратата на помещението, в което
се намирала свидетелката Т. и нахлуло в стаичката. Свидетелката се
стреснала, събудила се и скочила от стола. В този момент извършителят я
3
напръскал със спрей в лицето, след което направил опит да стигне до
чекмеджето с оборота. Свидетелката Т. се опитала да му противодейства, но
съпротивата й продължила само няколко секунди, като извършителят успял да
я избута, да отвори чекмеджето и да вземе пари от него. Неустановеното лице
тръгнало да бяга, но се ударило в параванната врата и изпуснало част от
парите, след което избягало от територията на игралната зала, като
впоследствие се установило, че липсващата сума била в размер на 1540 лева.
За случилото се свидетелката Т. се обадила на брат си – свидетеля Г. Т. и
на дружество, осъществяващо охрана „СОТ“ в обекта. Подала сигнал и на
телефон 112. В телефонния разговор заявила, че е напръскана в опит за
нападение на игралната зала, като посочила, че влязъл човек, който я нападнал
и я напръскал в очите. Поискала да бъде изпратена линейка за да й промият
очите, тъй като „изгаряла“. Заявила, че извършителят избягал и поискала да
бъде изпратена полиция.
По същото време, намиращите се в района охранителни камери, пред
игрална зала „В. В.“ гр.***** заснели лице от мъжки пол, облечено с тъмно
горнище с качулка на главата, тъмен дълъг панталон и тъмни чорапи на
краката, управлявайки тъмен на цвят велосипед със светла в предната част
„V” образна рамка, което се отдалечава от мястото.
На сигналите, които били подадени от свидетелката Т., на място първо се
отзовал свидетелят Т. Б., който към онзи момент работел за „Венит“ СОТ. Т.
отключила на свидетеля и той установил, че тя била в шок, очите й били
видимо подути, а по пода в игралната зала имало пръснати пари. На място
пристигнал и свидетелят Г. Т. – брат на свидетелката Т., а непосредствено след
него и свидетелите Л. и А. – полицейски служители в РУ МВР - Несебър.
Полицейските служители запазили местопроизшествието и докладвали на
оперативния дежурен за предприемане на последващи действия. На мястото
на произшествието бил извършен оглед, за времето от 05:10 часа до 05:50 часа
на 11.10.2022г., обективиран в протокол за оглед, като при огледа на място
били установени множество разпилени банкноти с номинал от 5 лева, 10 лева
и 20 лева. Била взета ДНК обтривка от дръжката на отвореното чекмедже, в
което се намирали парите, приложена като веществено доказателство по
делото, от която видно от протокол № 22/ДНК-437 от 18.10.2022г., не може да
се извлече годен за идентифициране ДНК материал.
Междувременно явилите се полицейски служители, заедно със
свидетелите Т. и Т., извършили преглед на видеозаписите от охранителните
камери в игралната зала, като свидетелката Т. изказала мнението си пред
намиращите се на място лица, че извършител на деянието е подсъдимият Д.
Н., като им заявила, че го разпознала по телосложение, движенията на
крайниците и походка.
След като подсъдимият Д. Н. бил посочен от свидетелката Т., като
възможен извършител на деянието, на 11.10.2022г., за времето от 08:00 часа до
08:40 часа, било извършено претърсване и изземване в дома на Н.,
обективирано в протокол от същата дата, впоследствие одобрен по реда на
чл.161, ал.2 от НПК от Районен съд-Несебър. При извършеното претърсване
били иззети веществени доказателства – долнище на анцуг, сиво на цвят, без
надписи по него, с два странични джоба с ципове, намерено в гардероб в
спалното помещение на апартамента, като други относими към разследването
4
вещи не били открити и иззети.
Видно от протокол от 11.10.2022г., подсъдимият Н. е отказал да даде
съгласие за освидетелстване. По време на проверката подсъдимият Н. предал
доброволно на свидетеля В. Т. един брой полиетиленова торбичка, съдържаща
зелена суха тревна маса с неправилна форма, за което бил съставен с протокол
за доброволно предаване. С разписка свидетелят Т. предал посочените вещи за
нуждите на разследването, като бил извършен оглед на веществени
доказателства, документиран в протокол от 11.10.2022г.. Установено е, че при
извършения полеви тест зелената тревна маса реагирала на „канабис“.
От изготвената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза № 878/13.10.2022г. по описа на БНТЛ - гр.Бургас се установява, че
сухата зелена тревиста маса се определя, като коноп /канабис, марихуана/, с
нето тегло 2,680 грама, със съдържание на активно действащо вещество
„тетрахидроканабинол” - 11,20 % и представлява вещество с висока степен на
риск за общественото здраве.
В рамките на досъдебното производство е изготвена, техническа
експертиза, към която са приложени веществени доказателства : един брой
оптичен носител DVD-R „Office & More“, 4,7 GB, с ръкописен текст с черен
маркер „Св. Влас“, казино част № 1, един брой оптичен носител DVD-R
„Office&More“ 4.7 GB, с ръкописен текст с черен маркер „Св. Влас, казино
част № 2“, един брой оптичен носител CD-R „HP“, 700 MB, с ръкописен текст
„Св. В., ул. ****, срещу № 39 и един брой оптичен носител DVDR „Office &
More”, 4,7 GB, с ръкописен текст с черен маркер „Зелената къща гр.Св. Влас“,
предадени с протоколи за доброволно предаване. Според заключението на
вещото лице, установеното на кадрите лице, играещо в игралната зала би
могло да бъде разпознато, но по отношение на лицето от мъжки пол, облечено
с тъмно горнище с качулка на главата, тъмен дълъг панталон и тъмни чорапи
на краката, което напада служителката в игралната зала, извлечените кадри
/фотокопия/ от видеозаписите се определят, като негодни за лицева
идентификация, поради недостатъчна резолюция на изследваните
изображения, отдалечеността на ъгъла на заснемане на камерите, както и
поради това, че лицето носи качулка на главата, закрива лицето си с ръка и
през повечето време е с главата надолу. Същият извод за невъзможност за
лицева идентификация е направен и по отношение на лицето от мъжки пол, с
тъмно горнище с качулка на главата и тъмен дълъг панталон, което
управлявайки тъмен на цвят велосипед със светла в предната част „V”-
образна рамка, е напуснало района на игралната зала.
Като веществено доказателство по досъдебното производство е бил
приобщен един брой компакт диск CD-R, изпратен за нуждите на
разследването от „Районен център 112“ Бургас, по отношение на който е
извършена експертиза № 73 от 30.03.2023г., чрез която е възпроизведен, като
текст разговорът от звукозаписа на обаждане на свидетелката А. Т. на дежурен
център 112 – в 04:16 часа на 11.10.2022г..
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка въз
основа на събраните доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите А. Т., В.
Т., Т. Б., Г. Т., Н. Л., Ст. А., заключенията по извършените експертизи на
вещите лица Д. Ж., З. Л.-Б., П. М. и П. М., обясненията на подсъдимия,
протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за претърсване и
5
изземване, протокола за оглед на веществени доказателства, протокола за
доброволно предаване, справката за съдимост и други събрани в досъдебното
производство писмени доказателстава.
На базата на възприетите фактически положения, кореспондиращи със
събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд в съответствие
с императивната норма на чл.303, ал.2 от НПК, обосновано е заключил, че
повдигнатото спрямо подсъдимия Д. Н. обвинение за престъпление по чл.198,
ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което го е
признал за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това
обвинение. Съдът основателно не е дал вяра на показанията на свидетелката
Т., констатирайки противоречие между твърденията й за извършителя на
деянието и изнесените от нея фактически твърдения относно начина и
механизма на извършване, при които е възприела нападателя си.
Според настоящия въззивен състав, при извършената от
първоинстанционния съд оценка и анализ на доказателствата по отношение
обвинението по чл.198, ал.1 от НК не се констатираха дефицити. По тази
причина не може да се сподели становището, че съдът е игнорирал факта, че
свидетелката Т. и полицейските служители познавала добре подсъдимия, и
затова разпознали подсъдимия при прегледа на записите от камерите.
Свидетелката Т. твърди, че е разпознала извършителя по походката,
телосложението, бягането, краката, а в същото време е посочила, че към
момента на нахлуването му в помещението е спяла, и той я е напръскал със
спрей в очите. Последното се потвърждава от подадения от нея сигнал на
телефон 112, в който е съобщила, че очите й „горят“ с молба за медицинска
помощ. Настоящият съдебен състав споделя заключението на районния съд, че
описаният от свидетелката механизъм, при реализация на нападението, сочи
на извод, че тя не би могла да възприеме характерни особености на
нападателя си, тъй като всичко е станало за секунди, през което време била
събудена и веднага напръскана със спрей в очите. Отделно от това същата е
заявила в показанията си, че подсъдимият по време на престоя си в игралната
зала е бил пиян, а при разпита си не е описала нападателя като на лице, под
въздействие на алкохола. В противоречие с казаното от нея са и твърденията
и, че нападателят е действал преднамерено и целенасочено към нападението
й, и отнемането на парична сума от касата в заведението, и бързото напускане
на местопрестъплението. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал
и показанията на свидетелката Т., че е разпознала извършителя и по очите.
При разпита й тя не посочва очите, а акцентира изцяло върху телосложение и
походка. Непосредствено след нападението на тел.112, Т. не е посочила кой е
нападателят й, а е заявила, че е „влязъл човек“, който я е нападнал и напръскал
в очите, което противоречи на твърдението й, че е разпознала веднага
подсъдимия Н.. Районният съд е стигнал до правилен извод, че от
обстоятелствата около нападението и обстановката, при която свидетелката Т.,
и другите данни, установени по делото, същата обективно не би могла да
идентифицира нападателя си към момента на нахлуването му в стаята, и
следователно към този момент тя не би могла да формира представи за
личността му. Описаният от нея механизъм на събитията, не биха могли да и
позволят тя да възприеме характерна походка, телосложение и начин на
бягане на нападателя, което кореспондира с обстоятелството, че към момента
6
на подаване на сигнала тя не е идентифицирала нападателя си по име или
други данни. Изводът, че свидетелката Т. не е разпознала нападателя си към
момента на нападението, води до заключение, че разпознаването на лицето е
било извършено при последващите прегледи на записите от охранителните
камери в обекта. В същата насока са и показанията на свидетелите Г. Т. и В. Т.,
че при прегледа на записите са разпознали нападателя, като подсъдимия Н.,
тъй като го познавали отпреди. Така извършеното „разпознаване“ от прегледа
на тези видеозаписи, не може да бъде кредитирано, тъй като не е годен
доказателствен способ и не е в съответствие с чл.170 от НПК. Експертното
заключение по извършената техническа експертиза не установява с
категоричност съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние,
поради ниското качество на визуалната информация. Поради недостатъчната
резолюция на изследваните изображения, лицето от мъжки пол, извършило
нападението, не може да бъде идентифицирано от видеофайловете със записи
от охранителни камери, приобщени като веществени доказателства. При
извършеното претърсване при условията на неотложност в дома на
подсъдимия не са открити обективни находки, които да кореспондират с
показанията на свидетелката Т., че именно, че Н. е нападателят, извършил
соченото деяние. Показанията на свидетелите Т., Б., Т., Л. и А. пресъздават
твърденията на свидетелката Т. и се явяват вторични доказателства, поради
което правилно районния съд е приел, че не могат да бъдат годни източници,
установяващи обективната истина по делото.
Съгласно чл.104 от НПК доказателства в наказателното производство
могат да бъдат фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото,
които допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда предвиден в
НПК. Фактическите и правни изводи на съда относно обвинението по чл.198,
ал.1 от НК, обективирани в мотивите към присъдата са формирани въз основа
на надлежно събрани доказателства. Същите не са тълкувани превратно, в
разрез с правилата на формалната логика, а по вътрешно убеждение на съда и
не се основават върху произволно възприети фактически положения, а на
сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Обвинението по
чл.198, ал.1 от НК не може да се счете за доказано по несъмнен начин, тъй
като липсват преки или множество косвени доказателства, поради което
крайният извод за недоказаност на обвинението е правилен и обоснован.
По отношение на установеното у подсъдимия наркотично вещество, е
безспорно доказано, че същото се е намирало в негово държане, видно от
протокола за доброволно предаване. Според заключението на химическа
експертиза сухата тревиста маса е определена, като коноп /канабис,
марихуана/, с нето тегло 2,680 грама, със съдържание на активно вещество
„тетрахидроканабинол” - 11,20 %. С оглед ниската стойност на наркотичното
веществото, чистото съдебно минало на подсъдимия, първоинстанционният
съд е стигнал до извод, че вредните последици от деянието са незначителни,
поради което е квалифицирал деянието, като „маловажен случай” по смисъла
на чл.93, т.9 от НК. При правилно установена и безспорна фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е извел коректен правен извод, че от
обективна страна подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, алт. втора, т.1, предл.първо от НК, като от субективна
страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
7
обстоятелството, че държи високорисково наркотично вещество, без
необхоД.то за това нормативно предписано разрешение. При ангажиране
отговорността на подсъдимия първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния закон, като в съответствие с императивната норма на чл.78а, ал.1
от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Въззивният съд споделя и изводите на първоинстанциония съд, по
отношение разпореждането с веществените доказателства. Законосъобразно
на основание чл.354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета
на престъплението, като неизразходваната част от наркотичните вещества, е
постановил да бъдат предадени на ЦМУ- София за унищожаване, а
опаковките да се унищожат по реда на ПАС.
Предвид изхода на делото, настоящият въззивен състав констатира, че
липсва произнасяне по отношение разноските за химическа експертиза, като
последица от признаването на подсъдимия за виновен за престъплението по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, както и за дължимата държавна такса за
издаване на изпълнителен лист за наложената глоба. Този пропуск на съда
следва да бъде отстранен от първоинстанционният съд, чрез нарочно
произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Неоснователни са възраженията на прокурора за наличие на допуснато
съществено нарушение от първоинстанционният съд, по причина, че не било
разпитано и призовано пострадалото лице, претърпяло щети от
престъплението. По същество твърдението на прокурора, не касае нарушение
на процесуалните правила, доколкото има произнасяне по реда на чл.341, ал.
вр. ал.249, ал.3 от НПК на Окръжен съд-Бургас, а е възражение по допускане
на доказателства. Фактите, свързани с пострадалото лице и размера на
вредите, могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се
оценяват от страните и съобразяват от съда, като липсата им не води до
ограничаване на правата на правоимащите субекти /ТР № 2/2002г. по т.д. №
2/2002г. ОСНК ВКС/. Пълномощникът на „****“ООД Д. Н. е бил допуснат,
като свидетел по делото, но впоследствие съдът е отменил това определение,
по искане на страните страните, в т.ч. и на прокурора.
По гореизложените съображения и след извършената проверка по реда
на чл.314 от НПК въззивната инстанция счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваната присъда. В обобщение на проведения цялостен
съдебен контрол не се констатираха допуснати съществени нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, поради което присъдата,
предмет на въззивната проверка, следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 32/17.09.2024г., постановена по НОХД №
658/2023г. по описа на Районен съд-Несебър.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9