Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в публично заседание на девети септември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Йордан
Димов
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Тони
Томов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1539 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от П.А.А. срещу
Решение № 49/19.05.2021г. постановено по НАХД № 20203130200405/2020г. по описа
на ПРС, с което е потвърдено НП № 20-0324-000751/25.09.2020г. на началика на
група към ОД МВР Варна, РУ Провадия.
В
касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за
постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.
Ответникът, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на
ВОП дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Решение № 49/19.05.2021г. постановено по НАХД № 20203130200405/2020г. по
описа на ПРС, с което е потвърдено НП № 20-0324-000751/25.09.2020г. на началика
на група към ОД МВР Варна, РУ Провадия. С НП на П.А.А. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на
3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл.175а, ал.1, пр.трето от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че на 08.07.2020г. около 20.30ч. в
гр.Дългопол, обл.Варна, на ул.“Георги Димитров“ в централната част на града, до
дом № 136 г-н А. е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“, с рег.№ *** собственост на С. С. С. с адрес Великобритания, като извършвал
маневри, въртял МПС в кръг и преднамерено извеждал МПС извън контрол, чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в
АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на относимата нормативна уредба, направил извод, че НП е издадено
в съответствие с процесуалния и с материалния закон и го потвърдил.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната инстанция констатира, че спора
повдигнат пред въззивната инстанция е за авторството на нарушението. Във
въззивната жалба е релевирано твърдение, че установената от АНО в НП фактическа
обстановка не отговаря на действително настъпилите факти. Това възражение е
поддържано от процесуалния представител на г-н А. и в пледоарията му по
съществото на спора. В тази посока са и сочените и събрани от г-н А. чрез
процесуалния му представител доказателства в хода на
административно наказателното производство. В касационната жалба отново се
поддържа твърдението, че ., че г-н А. не е извършил соченото в НП
административно нарушение и има изрично оплакване за допуснато процесуално
нарушение на съда, поради игнориране на свидетелските показания на А. Д..
Касационната инстанция констатира, че
административно наказателното производство е започнало срещу г-н А. за
управлението на МПС, по отношение на което има данни, че е собствено на г-н С.и отсъстват доказателства, че е предоставено за
управление на наказаното лице. От събраните гласни доказателства включително и
от твърденията в жалбите се установяват като безспорни два факта, че водач с
тъмен на цвят лек автомобил е извършвал маневри по пътя, които свидетел,
възприел ги непосредствено определя като дрифт и, че МПС управлявано от г-н А.
е претърпяло ПТП. Не са събрани доказателства и не са изследвани противоречията
в данните от събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания:
че г-н С. е предоставил МПС за управление на г-н А.; че МПС
управлявано от г-н А. е претърпяло ПТП (преди осъществяване на деянието, за
което е ангажирана отговорността му) и съответно, че не е могъл предвид
възникналата повреда на МПС да осъществи състава на нарушението и, че именно
г-н А. е осъществил нарушението ( напр. свидетелят П.Я.сочи, че са гледани
записите от камерите на Общината, но не са вписани в протокола от проведеното
съдебно заседание показанията му какво се е констатирало от тези записи;
свидетелката, която е посочена от г-н Я. като очевидец на нарушението, при снемането на
показанията й не е потвърдила, че е разпознала г-н А. като нарушителя, който е
въртял гуми на улицата, нито е посочила, че е разпознала управляваното от него
МПС).
Съгласно посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари пътищата отворени за обществено ползване. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“.
Съвместният анализ на цитираните разпоредби налага извод, че за да бъде реализирана административно наказателната отговорност на конкретно физическо лице следва да са установени не само съставомерните признаци на нарушението, но и, че деянието е осъществено именно от това лице и в какво точно качество - водач, собственик или този, на когото е предоставено моторното превозно средство. Предвид чл.13 НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, въззивния съдия не е проявил нужната процесуална активност да събере записите от камерите на Общината, които свидетелят П.Я.е гледал; да разпита свидетеля по АУАН за тези записи; да проведе очна ставка между актосъставителя и свидетелката Атанаска Иванова за противоречието дали водач на процесния автомобил е П.А..
В компетентността на въззивната инстанция е при проверката на НП да установи и авторството на деянието, чрез събирането на относимите доказателства. Това налага отмяната на съдебния акт и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 49/19.05.2021г.
постановено по НАХД № 20203130200405/ 2020г. по описа на ПРС.
Връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.