РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Кюстендил, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
130/02.04.2021 г. от Н.К.С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. *** и М.
В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. „***“, бл. *** чрез процесуалния им
представител по пълномощие адв. Е.А. от АК – Кюстендил, с адрес: гр. ***, ул. „*** № 8,
насочена против решение № 4 от 15.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
1478/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил "***" ЕООД, ЕИК ***
да заплати на Н.К.С. и М. В. М., разходи, необходими за поправка на недостатъците на
изпълнената работа по договор от м. април 2018 г. между страните за извършване на
строителни дейности за реконструиране на сграда с идентификатор 68789.14.157.2, на
стойност 1174 лева: разходи, необходими за доизграждане на гредите от втория етаж до
необходимата кота от проекта – 454 лева и разходи, необходими за извозване на останалите
в обекта неизвозени отпадъци - 720 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2020 г. до окончателното
издължаване; като за разликата над присъдения размер от 1174 лева до претендираните 10
000 лева – частичен иск от иск в размер на 40 000 лева и за разходи, необходими за поправка
на: липса на арматура в замазката на входа, неизвършено събаряне на две стени,
1
недовършена зидария, неизпълнено стълбище, некачествено изпълнена покривната
конструкция е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е "***" ЕООД да заплати на
ищците разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 264 лева.
Осъдил е Н.К.С. и М. В. М. да заплатят на "***" ЕООД разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 985 лева.
Въззивниците обжалват първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен предявения от тях иск за заплащане на разходи, необходими
за поправка на недостатъците на изпълнената работа по договор от м. 04.2018 г. като
релевират доводи за неговата неправилност. Твърди се, че решението на районния съд в
обжалваната част е несъобразено със събраните по делото доказателства, от които се
установявало, че ответникът не бил спазил архитектурния проект във всички части,
допускайки съществени отклонения в строителните работи, които оскъпили и затруднили
ищците при довършване на строежа и сочат аргументи в подкрепа на това – независимо, че
му било заплатено, строителят не бил изградил стълбище между първия и втория етаж на
сградата, налагало се изменение на проекта на сградата в част Конструкции поради
некачественото изпълнение на СМР, нарушена била заметръсоустойчивостта на сградата.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на
ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се деловодните
разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***“
ЕООД чрез пълномощника адв. С.Г., с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, същевременно се приема за правилно решението на ДнРС в обжалваната
му част, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон въз основа на
комплексна преценка на доказателствата по делото. С отговора се твърди, че въззивниците
не успели да докажат по делото да има неизпълнени СМР и некачествено изпълнени такива
и се възразява срещу твърденията изложени във въззивната жалба, като неподкрепени с
доказателства. Изрично възразява срещу твърдението на въззивниците за нарушена
земетръсоустойчивост на сградата, като сочи, че същото се въвежда с подаване на
въззивната жалба, и счита, че е преклудирано. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението на ДнРС в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноските за въззивното производство.
В законоустановения срок е депозирана насрещна въззивна жалба с вх. №
621/04.06.2021 г. от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ бл. ***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С.Г. насочена против
решение № 4 от 15.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1478/2020 г. по
описа на същия съд, в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищците
разходи, необходими за извозване на останалите в обекта неизвозени отпадъци в размер на
720 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на и.м. до окончателното
плащане, както и да им заплати разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 264 лева.
2
Въззивникът смята решението в обжалваната част за неправилно, като постановено в
противоречие със събраните доказателства, като твърди, че претенцията досежно разходи за
извозване на отпадъци е останала недоказана и сочи доводи в тази насока. Иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор по подадената насрещна въззивна
жалба.
ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба
и насрещната въззивна жалба са допустими, като подадени в срок, от страна, която има
право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, респективно насрещната въззивна жалба като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои
фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните.
Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и
съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред РС Дупница е бил предявен иск с правно основание 265, ал.1, т.2 от ЗЗД за
сумата от 10 000 лева – частичен иск от 40 000 лева, представляваща част от необходимите
разходи за поправяне на некачествено извършени от ответника СМР, както следва: липса на
арматура в замазката на входа; обърнати бетонни трегери, водещи до невъзможност да бъде
изпълнен проекта; неизпълнение на договорено събаряне на две стени; недовършена
зидария; неизпълнено стълбище; неразчистени и неизвозени строителни отпадъци,
некачествено изпълнена, а впоследствие изцяло развалена покривна конструкция на сграда,
които некачествени работи са били конкретизирани от ищеца с последваща молба –
уточнение след надлежно дадени по реда на чл. 129, ал.2 ГПК указания.
Районният съд с доклада по делото е отделил за безспорни следните обстоятелства:
че ответникът е извършвал строителни дейности в сграда с идентификатор 68789.14.157.2 в
поземлен имот с идентификатор 68789.14.157 по кадастралната карта и кадастралните
3
регистри на гр. ***, включително е изпълнил гредоред и покривна конструкция на сградата,
които след това демонтирал, че за извършените дейности е получил от ищците сумата от
57 800 лева.
С обжалваното решение съдът е уважил частично иска - за сумата от 1174 лева, към
която спадат необходими разходи за доизграждане на гредите на втория етаж до
необходимата кота от проекта в размер на 454 лева и разходи, необходими за извозване на
останалите в обекта неизвозени отпадъци в размер на 720 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. За разликата над присъдения размер от 1174 лева до претендираните 10 000 лева
– частичен иск от 40 000 лева, и за разходи, необходими за поправка на: липса на арматура в
замазката на входа; неизвършено събаряне на две стени; недовършена зидария; неизпълнено
стълбище; некачествено изпълнена покривна конструкция, е отхвърлил иска като
неоснователен. За да отхвърли исковата претенция за тези разходи районният съд е приел, че
доколкото е доказано, че между страните няма сключен договор за възлагане на СМР, то не
е налице и изрично приемане на изработеното по смисъла на чл.264 ЗЗД. Аргументирал е, че
простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично
или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с
договора, не съставлява приемане по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав споделя изложеното от районния съд. При така
направената констатация и съобразявайки, че с предявяването на иска възложителите са
упражнили и правото си на избор по чл.265, ал.1 ЗЗД, претендирайки част от разходите,
необходими за поправка на недостатъците на изпълнената работа, към които спадат: липса
на арматура в замазката на входа; обърнати бетонни трегери, водещи до невъзможност да
бъде изпълнен проекта; неизпълнение на договорено събаряне на две стени; недовършена
зидария; неизпълнено стълбище; неразчистени и неизвозени строителни отпадъци,
некачествено изпълнена, а впоследствие изцяло развалена покривна конструкция на сграда,
районният съд е уважил само доказаните от ищците претендирани разходи, посочени по-
горе в изложението.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по
отношение на тях.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният
съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на страната, обжалваща
първоинстанционното решение.
По въззивната жалба на Н.К.С. и М. В. М..
С въззивната жалба се оспорва извода на районния съд, че не са доказани разходите
по отстраняване на сочените от ищците некачествено извършени СМР.
Твърди се, че ответникът, като не е спазил предоставения му архитектурен проект във
всичките му части, е допуснал съществени отклонения в строителните работи, които
4
съществено биха оскъпили и затруднили ищците при довършване на строежа. Набляга се, че
е заплатено изграждането на стълбище между първия и втория етаж на сградата и доколкото
било налице некачествено изпълнение на СМР, сега следвало да се измени конструктивния
проект на сградата, за да се свърже стълбището с втория етаж, тъй като строителят не бил
оставил в плочата на втория етаж т.нар. „Чакаща арматура“. Нарушена била и
земеустойчивостта на сградата, тъй като колона, обозначена като К13, не била изпълнена по
проекта.
За да възникне притезателното право по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, е необходимо в
обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки: 1.
наличие на некачествено изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя по договора за
изработка; 2. констатиране на недостатъците по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и 3.
остойностяване на разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното.
От приетото в първоинстнационното производство експертно заключение по
назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че извършените строителни
дейности на процесния строителен обект възлизат на стойност 50 795 лева без ДДС, с
включена печалба за строителя от 12 %. Съгласно представената по делото ценова оферта е
следвало да се извършат строителни дейности на обща стойност 65 846 лева, а по
твърденията на ответника извършените дейности са на стойност 67 818, 90 лева, като според
вещото лице разликата се дължи на различните стойности, приети за дейностите по
разрушаване, доставка на материали, направа на фундамент; отделно от
горното, в посочените от ответника дейности е включен монтаж на гредоред и покривна
конструкция за 8 690 лева и демонтажа им за 2 370 лева Вещото лице сочи, липсата на
съставени актове за скрити работи като пречка вещото лице да отговори на въпроса, дали
има арматура в замазката на входа.
При външния оглед на строежа вещото лице е установило, че една от колоните,
означена като К13, е изпълнена перпендикулярно на уличната регулационна линия, вместо
успоредно на нея; не е изпълнено стълбището за втория етаж; гредите от втория етаж не са
изпълнени по проект във височина. 3а промяната на посоката на К13 е необходимо да бъде
извършена проверка относно сеизмичната устойчивост при тази промяна, като трябва и да
се провери, дали правилно е изпълнен фундаментът под същата колона, което ще доведе до
разкопаване и разбиване на бетоновата настилка и възстановяването на същата. За
изпълнение на стълбището, проектантът следва да даде решение как да бъде изпълнено, като
съобрази липсата на чакащи железа от плочата. Не са оставени чакащи железа за колони на
бъдещ гараж, които по проект се насаждат в изпълнени фундаменти за процесния обект.
Няма документ, удостоверяващ изпълнен ли е канализационният клон към бъдещия гараж.
При неизпълнен, за осъществяването му следва да се разбива настилката, да се продължи
изкопа и да се положи тръбата. Тухлената зидария за стълбищно рамо не е изпълнена от
единични тухли. Изпълнената зидария следва да се замени с единични тухли.
Общо предполагаемите разходи за възстановяване на строежа са в размер на 11 900
лева, в които са включени: 500 лева за експертна проверка за промяна на посоката на
5
колоната, обозначена от вещото лице с К 13; 600 лева за експертна проверка дали правилно е
изпълнен фундаментът под същата колона; 2000 лева за изпълнение на стълбището до груб
строеж; 300 лева за изпълнение на чакащи железа за колони на бъдещ гараж; 300 лева за
изпълнение на канализационния клон към бъдещия гараж; 200 лева за зидария с единични
тухли за стълбищно рамо; 8000 лева за експертиза за наличие на невидими отклонения от
проекта.
В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че описаните разходи за експертни
проверки не могат да бъдат избегнати, преди да се пристъпи към евентуални строителни
дейности. За да се установи евентуална липса на армировка в замазката на входа е
необходимо разбиване на стойност 100 лева.
Изграждането на покривна конструкция на съществуващата сграда възлиза на 7 074,
48 лева.
В заключението си по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза
вещото лице сочи, че необходимите разходи за доизграждане на гредите от втория етаж до
необходимата кота от проекта възлизат на 454 лева Устно вещото лице е уточнило, че
единственият останал строителен отпадък в дворното място около строежа е земя от
изкопните работи, като сочи, че „може да има за един камион, за повече няма“.
Свидетелят К.С. /баща на ищцата/ сочи, че между страните било договорено
извършване на груб строеж, включително покрив на сградата. Ответникът не извършил
качествено строителните дейности: изграденият покрив бил изкривен; бетонните колони не
били вибрирани и имало дупки в бетона; не изградил стълбище; не поставил армировка в
замазката на входа; останали неизвозени отпадъци. Свидетелят по поръка на М. В. М.
предавал на управителя на ответника договореното между тях възнаграждение, като общо
предал близо 57 000 лева; в тях не се включвала стойността на покрива – той останал
неплатен поради установеното при огледа му лошо качество на изпълнение.
Свидетелят С.З. /работещ за ответното дружество/ сочи, че е участвал в извършеното
разрушаване на съществувалата сграда и извършените от ответника строителни дейности.
Ръчното разрушаване продължило 50 дни, а извозването на отпадъците било извършено от
камиони с повече от 20 курса. На обекта нямало технически ръководител, а свидетелят /без
образование в областта на строителството/ разчитал строителната документация. При почти
всички извършвани дейности идвал К.С. и не е възразявал срещу качеството на
изпълнението; по негово указание сменили посоката на колоната, описана от вещото лице. В
замазката била поставяна арматура.
Настоящият състав на въззивен съд споделя извода на районния съд, че по делото не
са ангажирани доказателства от ищците относно твърдяната липса на арматура в замазката
на входа, съществуването на стари стени в новоизградената конструкция, както и
недовършена зидария.
За да се обезпечи отговорността по чл.265, ал.1, предл. 2 ЗЗД ищците следва да
докажат, че са се намирали в договорни отношения с ответника – условията по договора за
6
строителни дейности по описаната сграда, недостатъците на изпълнените от ответника
строителни работи – кои са некачествените строителни дейности по вид и количества и
съответно каква е тяхната стойност, респективно стойността на необходимите материали и
труд за отстраняване на недостатъците.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд по делото не е установено
сключването на представения с исковата молба договор за строителни дейности.
Представения договор за изпълнение на СМР е без отбелязване на възложителя и съответно
липсва подпис от последния. Въпреки това чрез свидетелските показания се установява, че
ответникът е извършвал строителни дейности в процесната сграда и като цяло дейността е
възложена от ищците. По делото обаче остава недоказано обстоятелството дали на
изпълнителя са дадени техническите и инвестиционни проекти за обекта, с които той е
следвало да се съобрази при изпълнение на СМР. От друга страна не е спорно, че за
изпълнението на работите не са издавани протоколи акт обр. 19, респективно приемо –
предавателни протоколи за извършени дейности и вложени материали.
Липсата на актове за скрити работи е препятствала възможността вещото лице се
установи дали е вложена армировка в елементите, за които е предвидена. Свидетелските
показания в тази насока са противоречиви. Според експерта единствено чрез пробиване на
замазката това би могло да бъде установено.
При огледа вещото лице не е установило стари съществуващи стени, както и
недовършена зидария.
Не е установено и да има изградено стълбище, свързващо първия и втория етаж на
сградата. Впрочем въпросът дали е налице изградено стълбище не е спорен, доколкото както
от СТЕ, така и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че
стълбище не е било изградено в процесната сграда. Спорният въпрос е дали е било
уговорено изграждане стълбище. От показанията на св. К.С. се установява, че по уговорка
между страните следвало да се направи груб строеж и покрив на сградата. Свидетелят сочи,
че като цяло строежът бил изграден, но не качествено и във вида, в който е трябвало да бъде.
Стълбище не било направено. От своя страна св. С.З. твърди, че не знаел дали е възлагано
изграждането на стълбище.
В представената към договора оферта от изпълнителя липсва дейност изграждане на
стълбище. От своя страна свидетелските показания в тази насока са противоречиви и съдът
не може да ги кредитира. Изложеното води до извод за недоказаност възлагането на
изпълнителя да изгради стълбище между първия и втория етаж. Извършването на СМР при
изначалната липса на изискуемите за доказване на възложените материали и изпълнени
работи протоколи акт обр. 19, респективно приемо – предавателни протоколи за извършени
дейности и вложени материали, води до невъзможността да се докаже по надлежния ред
устно уговорените работи, които е следвало да бъдат изпълнени по обекта.
Неточното изпълнение на колона, обозначена като К13, се установява от експертното
заключение. Доколкото обаче тази дейност не е посочена от ищците като некачествено
7
извършена в молбата – уточнение на исковата молба, а се въвежда едва с въззивната жалба,
то по отношение на тази претенция липсва надлежно предявяване. недопустимо е по този
начин въвеждане на претенция и поради обвързаността на съда от очертаните от страните
рамки на производството съдът не дължи произнасяне по тази претенция, респективно
уважаването й б било произнасяне свръхпетитум..
Правилно не е уважена и претенцията на ищците за заплащане на разходите,
необходими за поправка на недостатъците на изпълнената работа, отнасяща се до
неизградената покривна конструкция, както и възражението на ответника за заплащане на
разходите за изпълнение на гредоред и покривна конструкция и за демонтирането им. Не е
спорно, че гредоред и покривна конструкция са били изградени и впоследствие
демонтирани от възложителя. От показанията на св. К.С. се установява, че стойността на
покрива не е заплащана, при което ищците не могат да претендират разходи за поправка на
нещо, което не е изградено. Ответника от своя страна може да претендира заплащане на
одобрена и приета работа, а в случая такава не е налице. Дейности по демонтиране не са му
възлагани, при което и тази претенция е неоснователна.
Правилно районният съд не е обследвал останалите установени от вещото лице
недостатъци на извършените строителни дейности, тъй като разходите за отстраняването им
не са претендирани от ищците и са извън предмета на доказване по делото.
По въззивната жалба на „***“ ЕООД
С въззивната жалба се възразява срещу извода на районния съд, че на ищците следва
да се заплати стойността на неизвършените 9 курса за извозване на строителни отпадъци от
обекта, възлизащи на сумата от 720 лева.
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 19.02.2021 г. последното е
заявило, че при огледа на обекта е установило наличие на неизвозени строителни отпадъци
от изкопните работи. Уточнило е, че в изчисленията по първоначалната съдебно –
техническа експертиза е включено извозването на отпадъци изцяло. Съобразявайки това,
районният съд е отчел, позовавайки се на заключението, че за извозването на строителните
отпадъци са необходими 30 курса с единична цена 80 лева. Съобразил е показанията на св.
Здравков, според който в обекта били извършени над 20 курса по извозване на отпадъци,
при което е приел, че ответното дружество не е изпълнило 9 курса по извозване на
строителни отпадъци, възлизащи на сумата от общо 720 лева.
Настоящият въззивен състав не споделя този извод на районния съд. предвид
изричното пояснение на вещото лице в о.с.з., че единствените строителни отпадъци, които е
установило на обекта, са земя от изкопните работи. Същото посочва:че тези строителни
отпадъци могат да се извозят с един камион, т.е един курс. Отделно израза „над 20 курса“ е
твърде относителна величина, за да се приеме изначало, че са извозени точно 21 курса.
Въззивният съд се доверява на експерта, като лице, притежаващо съответните специални
познания, което на място е посетило обекта и е получило пряко възприятие на същия. Ето
защо съдът намира, че следва да бъдат заплатени разходи за извозване на един курс
8
строителни отпадъци, възлизащи на сумата от 80 лева. За разликата от тази сума до
присъдената от районния съд сума от 720 лева и в частта на присъдените разноски,
решението следва да бъде отменено като неправилно.
В останалите части решението като правилно, ще бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК всяка от
страните има право да й бъдат репарирани направените пред двете инстанции разноски.
Ищците в първоинстанционното производство са сторили общо деловодни разноски в
размер на 2 220 лева, от които следва да им бъдат възложени разноски в размер на 118.54
лева, изчислени по компенсация. Във въззивното производство са сторили разноски в
размер на 176.52 лева, от които им се следват разноски в размер на 9.42 лева, изчислени по
компенсация.
Ответното дружество в първоинстанционното производство е сторило разноски в
размер на 1120 лева, от които следва да им бъдат възложени разноски в размер на 1060.19
лева. във въззивното производство сторените разноски са в размер на 700 лева, съгласно
приложен списък, от които им се следват разноски в размер на 662.62 лева, изчислени по
компенсация.
Воден от горното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 от 15.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1478/2020
г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***“ бл. *** е осъдено да заплати на Н.К.С., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. *** и М. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк.
„***“, бл. 51, вх. А, ет. 4, ап. 25 сума за разликата над 534 лева до 1174 лева, представляваща
разноски, необходими за поправка на недостатъците на изпълнената работа по договор от м.
април 2018 г. между страните за извършване на строителни дейности за реконструиране на
сграда с идентификатор 68789.14.157.2 на стойност 640 лева - разходи, необходими за
извозване на останалите в обекта неизвозени отпадъци, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
издължаване, както и в частта за присъдените разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Предявеният от Н.К.С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***
и М. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. „***“, бл. 51, вх. А, ет. 4, ап. 25 против
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ бл. *** иск
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 640 лева, представляваща разноски,
9
необходими за поправка на недостатъците на изпълнената работа по договор от м. април
2018 г. между страните за извършване на строителни дейности за реконструиране на сграда
с идентификатор 68789.14.157.2 - разходи, необходими за извозване на останалите в обекта
неизвозени отпадъци, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 15.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 1478/2020 г. по описа на същия съд в частта, с която е уважена исковата претенция
за сумата до 534 лева, включваща сумата от 454 лева - разходи, необходими за
доизграждане на гредите от втория етаж до необходимата кота от проекта и сумата от 80
лева - разходи, необходими за извозване на останалите в обекта неизвозени отпадъци, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2020 г. до окончателното издължаване, както и в частта, с която искът е отхвърлен
като неоснователен за разликата над присъдения размер от 1174 лв. до претендираните 10
000 лева – частичен иск от 40 000 лева, и за разходи, необходими за поправка на: липса на
арматура в замазката на входа; неизвършено събаряне на две стени; недовършена зидария;
неизпълнено стълбището; некачествено изпълнена покривната конструкция.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Н.К.С., ЕГН ********** и М. В. М.,
ЕГН **********, разноски по делото за първата инстанция, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на 118.54 лева и за въззивната инстанция в размер на 9.42 лева.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН ********** да заплатят на „***”
ЕООД, ЕИК *** разноски по делото за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част
от иска, в размер на 1060.19 лева и за въззивната инстанция в размер на 662.62 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при обосноваване на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10