№ 449
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 585298-F584847 от
02.07.2021г. на * на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
„ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 183, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си нарушителят, чрез процесуалния му представител моли
съда да отмени издаденото НП поради неговата неправилност и
незаконосъобразност, като се излагат доводи за допуснати процесуални и
материалноправни нарушения, сред които неправилно приемане, че лицето
било дерегистрирано по ЗДДС, поради неизвършена процедура по
съобщаването на този факт, не били спазени сроковете по ЗАНН, липса на
компетентност у наказващия орган, приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на
жалбата, поради което иска потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
установения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд. Поради това е допустима, а разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
1
Дружеството „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК ********* било
регистрирано по ЗДДС и съгласно данните подадени в търговския регистър
същото било със седалище и адрес на управление ***. На посочения адрес
обаче през 2019 г. не е имало дори сграда, още по-малко седалище на
юридическо лице. В търговския регистър не бил посочен друг адрес за
кореспонденция.
На 05.07.2019 г. по инициатива на орган по приходите, с акт за
дерегистрация № 160991901140967/30.04.2019 г., на основание чл.176, ал.3 от
ЗДДС дружеството жалбоподател е било дерегистрирано по ДДС.
Съобщението по чл.32 от ДОПК е било поставено на табло, находящо се в
сградата на ТД на НАП Пловдив и свалено на 05.07.2019 г., която дата е
приета от административнонаказаващия орган за дата, на която е връчен и
актът за дерегистрация.
В хода на ревизионно производство срещу жалбоподателя, било
установено че дружеството след като е било дерегистрирано по ЗДДС, е
издало данъчен документ - фактура № **********/25.07.2019 г. с получател
Алан Маркет ООД с данъчна основа 742,81 лв. и ДДС 148,56 лв. Било прието
че е извършено административно нарушение по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС и
представляващия дружеството бил поканен за съставяне на АУАН на
04.01.2021 г. На посочената дата за явяване, а именно 06.01.2021 г. не се явил
представител на нарушителя по закон или пълномощие. Поради това на
07.01.2021 г. от свид. Г. С. Г. - *** в НАП при ТД на НАП Пловдив, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F
584824 за това, че „Черноморец“ ООД с ЕИК ********* след като е било
дерегистрирано по ЗДДС, е издало данъчен документ - фактура №
**********/25.07.2019г., като посочил стойността на ДДС.
Същият бил връчен редовно на упълномощено лице – О. М. Х..
Нарушителят не се възползвал от правото си в тридневен срок да депозира
възражения.
На база на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което
е ангажирана административната отговорност на дружеството.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на ** Г. С. Г., чиито показания съдът кредитира като обективни,
достоверни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, а именно:
АУАН, фактура № **********/25.07.2019г., Акт за дерегистрация по ЗДДС
№ 160991901140967/30.04.2019, Протокол № **********/23.04.2019 г.,
справка за задължения, протоколи за извършено посещение, съобщение по чл.
32 от ДОПК, съобщение изпратено по пощата, ведно с плик и обратна
разписка, заповед за възлагане на ревизия, протокол за получаване на
документи № 1560709/07.10.2020 г. покана за съставяне на АУАН ведно с
обратна разписка, оправомощителна заповед № ЗЦУ-149/25.08.2020 г.
справка за получени съобщения по електронен път, извадка от търговски
регистър, пълномощно в полза на О. М. Х., бюлетин за връчени съобщения по
чл. 32 от ДОПК, извадка от софтуер за изпратени по електронен път
2
съобщения, извадка от АГКК за адрес ***, писмо от ТД на НАП Пловдив,
писмо от ** С. П.,ведно с извадка от нотариалния регистър.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение макар и неправилна.
Съдът не споделя възражението на нарушителя и процесуалния му
представител, че актът не е редовно съставен, тъй като бил съставен в
отсъствието на представител на дружеството, както и не бил връчен. Видно от
поканата, представител на дружеството е бил поканен за съставянето на
АУАН, като същата е връчена лично на представител на дружеството. След
като не се е явил през целия ден, определен за съставяне на АУАН, на
следващия ден такъв е бил съставен и видно от пълномощното е бил връчен
на редовно упълномощено да представлява дружеството пред НАП лице,
притежаващо нотариално заверено пълномощно от управителя, а именно – А.
К.. Видно от справката от ** П. същият е заверил такова пълномощно със
заверка № 1422/27.03.2015 г. и няма данни същото да е оттегляно.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. т.1.3 б. „В“ * на
дирекция „Контрол“ в териториалната директция на НАП са оправомощени
да издават наказателни постановления по чл. 183 от ЗДДС. Постановлението е
в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователно се явява и възражението, че не е бил спазен срокът по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се посочи, че бездействието да се състави
АУАН по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН е винаги бездействие на
компетентния да състави АУАН орган. Именно предвид това и действието по
„откриване на нарушителя“ по смисъла чл.34, ал.1 от ЗАНН е винаги действие
на същия този компетентен да състави АУАН орган, а не на която и да е
държавна институция. В случая **т ясно сочи, че нарушението е установено
от него вследствие на представени на 07.10.2020г. фактури, включително
процесната. Затова и именно това се явява и датата, на която е открит
нарушителят, тъй като изпълнителното деяние на нарушението се състои
именно в издаването на съответния данъчен документ - фактура, без
запознаването с която като счетоводен документ няма как да се извърши
преценка каква е съответната доставка, която е отразена в документа, както и
дали в него е посочен данък - които се явяват и съставомерните факти на
процесното административно нарушение.
3
От материалноправна страна:
Съдът намира че е безспорно установено че въпреки че е било
дерегистрирано по ЗДДС, или с други думи към този момент не е било
регистрирано по този закон, дружеството е издало първичен счетоводен
документ - фактура, в която е начислило ДДС, като е посочило данък в размер
на 148,56 лв. на отделен ред във фактура № **********/25.07.2019 г. и това
представлява административно нарушение по ЗДДС. Съдът обаче намира, че
неправилно е квалифицирано в АУАН и НП извършеното нарушение. В тези
два акта на административнонаказаващия орган, е посочено че
жалбоподателят е нарушил с тези си действия нормата на чл. 183, ал. 1 от
ЗДДС, която представлява санкционна норма. Съгласно Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен
административен съд в производството по реда на раздел пети, глава
трета на Закона за административните нарушения и наказания, районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай съдът
намира, че описаното от фактическа страна, съответства на диспозицията на
нормата на чл. 113, ал. 9, предл. първо от ЗДДС в редакцията й към времето
на извършването на нарушението, а именно: Данъчно задължените лица,
които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.
97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в
издаваните от тях фактури и известия към фактури. Именно и това следва да е
посочена като норма отразяваща нарушението и засягаща интегритета на
обществените отношения свързани с правилното определяне на данъка и
контрола извършван от органите по приходите.
Правилно е определена санкционната норма, която отговаря на
извършеното нарушение, поради което съдът следва да приложи закон за
същото нарушение, като измени постановлението в тази част и
преквалифицира деянието от такова по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС в такова по чл.
113, ал. 9 от ЗДДС (ред. Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.;
изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; доп., бр. 105 от 2014 г., в сила
от 01.01.2015 г.).
Съдът приема, че са изпълнени всички елементи на нарушението на чл.
113, ал. 9 от ЗДДС тъй като поради неизпълнение на задължения като
регистрирано по ЗДДС лице, дружеството - жалбоподател е било
дерегистрирано по ЗДДС с акт за дерегистрация по ЗДДС №
160991901140967 от 30.04.2019г. Изпратените съобщения чрез лицензиран
пощенски оператор били върнати поради тяхното непотърсване. При
изпълнение на процедурата за връчване на Акта за дерегистрация е било
установено, че на обявения като адрес на кореспонденция на дружеството и
адрес по чл.8 от ДОПК в гр. Пловдив ,***, нямало лице което да приеме
книжата и никой не е бил открит. Съобщението по чл.32 от ДОПК било
връчено чрез поставяне на табло, находящо се в сградата на ТД на НАП
Пловдив на ул.Скопие на 20.06.2019г. и дата на сваляне 05.07.2019г. В
4
законоустановения срок, след свалянето на съобщението, Актът за
дерегистрация не е бил обжалван пред *а на Дирекция „Обслужване и
данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.
По отношение на оплакванията в жалбата за неправилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя поради това че
процедурата по дерегистрацията не била спазена, като дружеството не било
надлежно уведомено за издадения акт за дерегистрация съдът намира, че в
производството по обжалване на наказателното постановление, съдът не
проверява законосъобразността на издадени актове в хода на ревизионно или
друго производство, включително и акта за дерегистрация. Проверовъчната
дейност на съда в производството по ЗАНН се изчерпва със
законосъобразността на административнонаказателното производство и
обосноваността и правилността на издадените в хода му актове. Няма данни
да са предприети каквито и да е действия по атакуване на издадения акт за
дерегистрация. По тази причина съдът следва да се съобрази с настъпилата
дерегистрация за дружеството жалбоподател и то към момента посочен от
административнонаказващия орган, тъй като това кореспондира със закона и
характера на настоящото производство. Налице е валиден акт на
дерегистрация.
На следващо място налице е и втория елемент от нарушението, а
именно издаване на фактура в която е посочен ДДС в размер на 148,56 лв. на
отделен ред. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е издал
процесната фактура, без да е имал регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, издало фактурата. Доколкото се касае до
нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се изследва
въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна. С
факта на установеното бездействие е налице осъществяване състава на
нарушението.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183 ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че лице,
което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който
посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв. Тъй като
диспозицията на санкционната съвпада с нарушението на чл. 113, ал. 9 от
ЗДДС, поради което и нарушението подлежи на санкциониране по реда на чл.
183, ал. 1 ЗДДС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 1000 лв.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин
и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в минималния размер
би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител
5
за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на
законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока,
тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата дейност. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са
във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой
или стойност на вещите – предмет на нарушението. Без да се изисква и щета,
която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска
чрез облагането с данък върху добавената стойност, като в него както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които
увреждат фискалните интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му
не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат,
изразяващ се в неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи и може да доведе до неправилно
определяне на данък за внасяне или ползване на данъчен кредит от
контрагентите на лицата извършващи нарушението по чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 183 ал. 1 от ЗДДС
няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния
случай по чл. 93, т. 9 от НК. Не се установява процесното неизпълнение да е с
по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид доколкото посочения данък с размер от 148,56 лв. и данъчна
основа в размер на 742,81 лв. не могат да се счетат за незначителни. С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване
на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5
6
от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, като
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на 120 лв. с оглед
фактическата и правна сложност и факта, че разглеждането на делото е
протекло в повече от две открити заседания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 585298-F584847 от
02.07.2021г. на * на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, издадено
срещу „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв., на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното нарушение от чл. 183, ал.1 от ЗДДС, в такова по чл. 113, ал. 9
от ЗДДС
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 585298-F584847 от
02.07.2021 г. в останалата част.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ТД на
НАП-Пловдив сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7