МОТИВИ
към ПРИСЪДА №14 от 27.02.2012г по НОХД№
571/2011г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Х.И.К. за
извършено престъпление по чл.116 ал.1
т.6предл.2 и 3 вр.чл.115 от НК
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Частният обвинител и граждански
ищец чрез повереника си поддържа обвинението.
Предявен е граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на
120 000лв ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.12.2010г
до окончателното изплащане на главницата, както и заплащане на направените по
делото разноски.
Разпитан в с.з. подсъдимият К. се признава за виновен. Направено е
искане от подсъдимия производството да се развива по
реда на съкратеното съдебно следствие –чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава
всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът приема за установена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, тъй като подсъдимият
признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Установено бе, че самопризнанията на подс.К. се
подкрепят от събраните по делото във фазата на досъдебното производство
доказателства. Съдът с изрично определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обвинителния акт. В този смисъл, без да извършва разпит на
свидетелите и вещите лица, съдът прие за установена фактическата обстановка, твърдяна от
представителя на държавното обвинение в обвинителния акт :
Подс.Х.И.К. живеел в бащината си къща в С.Я., общ.Котел на
семейни начала със свидетелката Е.Р.О.. В тази къща живеела и неговата майка.
Подсъдимият и свид.Р. работели като общи
работници на различни строителни обекти.
На 01.12.2010г,
след като приключили работа на строителен обект в С.Я., около 14.00ч подс.К. изпратил свид.Р. в дома
им. Употребил алкохол и около 17.00ч отишъл в хранителния магазин на ул.”О.” в
същото село. В магазина имало маса за клиенти , на която маса подсъдимият и
други клиенти употребявали алкохол. Като влязъл в магазина, на масата за
клиенти вече бил седнал пострадалия Х. Х. Ч..Последният пиел от двулитрова бутилка бира „Болярка”. Подсъдимият същи си
купил бира и седнал на масата до пострадалия като започнал да пие. Двамата
разговаряли. По време на този разговор не е имало повишаване на тон, нито пък
двамата са се карали. В един момент подсъдимият извадил автоматичния си нож и
го поставил на масата като заявил, че ножът трябва да стои на масата „ако дойде
някой да иска нещо или да прави проблеми”. Около 19.45ч подсъдимият и
пострадалият били предупредени, че трябва да напуснат магазина, тъй като
приключвало работното време. В 20.15ч от магазина излезли подсъдимия и
пострадалия. Подс.К. започнал да уринира до магазина
като през това време пострадалият пресякъл улицата и се отправил в посока към
дома си. В този момент от магазина излезли продавачката и –свид.К.
и собственичката Зьохрие М., която заключила входната
врата. Свид.К. тръгнала към дома си, но подсъдимият,
който живеел в горната махала на селото и следвало да вървят заедно със
свидетелката в една посока, не тръгнал с нея. Подс.К.
тръгнал след пострадалия по ул.”О.”. Малко пред дома на пострадалия на сущата улица-„О.” №*, подс.К. настигнал пострадалия Ч. и му нанесъл удар в
дясната скулна област. В резултат на този удар пострадалият , който бил повлиян
от употребения алкохол, паднал по гръб. Тогава подсъдимият, държейки ножа с
дясната си ръка, замахнал с ножа в хоризонтална
посока по предната повърхност на шията и по този начин, чрез заколване, е
причинил прободно-порезна рана в областта на предната повърхност на шията
непосредствено над горния ръб на щитовидния хрущял на пострадалия. След това
със силни замахвания на дясната ръка с посока на ножа отдолу нагоре и отпред
назад, подсъдимият нанесъл пет удара в лявата половина на гръдния кош като три
от тях в областта на сърцето. След това, поради умора на дясната ръка,
подсъдимият взел ножа с лявата ръка и отново със силни замахвания с посока на
ножа отдолу нагоре и отпред назад, нанесъл два удара в дясната половина на
гръдния кош и удари в дясната половина на лицето на пострадалия. В резултат на
тези наранявания пострадалият Ч. изпитал мъчителни болки и страдания и смъртта
му е настъпила за кратко време, но не мигновено. Подсъдимият, бързайки да
напусне местопроизшествието, оставил ножа си на местопрестъплението и тръгнал
за дома си. Около 01.00ч след полунощ се прибрал в дома си. Свид.Р.
забелязала, че по панталона, по ръцете, по якето и по обувките му има кръв.
Подсъдимият накарал свидетелката да измие обувките му, а кървавите дрехи да
сложи в торба и да я изкара извън къщата. Подсъдимият измил ръцете си от кръвта
и седнал да пие ракия. На въпроса на свид. Р. откъде е тази кръв, подсъдимият
отговорил, че е клал прасе.
Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, пострадалият Ч. е получил
седем прободно-порезни рани, всички с проникване в
сърдечната и гръдната кухина, както и заколване в областта на предната
повърхност на шията, довели до смъртта му. Пострадалият е бил в съзнание и е
изпитвал мъчителни болки и страдания. Смъртта му е настъпила бързо, но не е
била мигновена. Получените от пострадалия увреждания се характеризират с
жестокост. Пострадалият Ч. е бил със съдържание на алкохол в кръвта 2.688
промила / а от протокола за химическа експертиза на изпратените за изследване
проби урина от трупа на пострадалия се установява етилов алкохол в количество
3.257 промила/.
Видно от
заключението на комплексната съдебно-медицинска и биологична експертиза по
метода на ДНК-профилиране, кръвта, намерена по дрехите и обувките на подсъдимия
е човешка и показва пълно съвпадение с ДНК-профила от сравнителния материал на
пострадалия Ч..
Видно от
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
преди и по време на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние
на алкохолно опиване, което не представлява разстройство на съзнанието по
смисъла на закона. Той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпките си. Състоянието на
алкохолно опиване го е улеснило в извършване на деянието. Подс.К.
има интелект в долните граници на нормата и към настоящия момент не страда от
психично разстройство, което да представлява продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Р. /О./,К., К., Ч., М., М., справка за
съдимост на подсъдимия, декларация за
семейно и имотно състояние, заключение за извършена съдебномедицинска
експертиза, заключение за извършена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, заключение на
комплексна съдебно-медицинска и биологична експертиза, характеристични справка.
Подс К. е с основно образование, работи като общ работник
в строителството, неженен, неосъждан.
Подсъдимият е с
чисто съдебно минало и е с тежко материално сположение.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.116
ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр.чл.115 от НК като на 01.12.2010г в С.Я., общ.Котел по
особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено умъртвил Х. Х. Ч. ***.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият е получил
седем прободно-порезни рани, всички с проникване в сърдечната
и гръдната кухина, както и заколване в
областта на предната повърхност на шията довели до смъртта му. Причината за
настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на хеморагичен шок и травматичен такъв вследствие масивните кръвоизливи от прличинените
прободно-порезни
и порезни рани в областта на шията, лицето и гърдите с нарушаване на
целостта на магистрални кръвоносни съдове и засягане на лявото предсърдие и двете камери на сърцето. От друга страна
механичната травма на гръкляна с натрошаване на подезичната кост и хрущялите на
гръкляна са довели до изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок.
Получените увреждания са причинени приживе, което се установява от кръвонасяданията около нараняванията, аспирирането на кръв
в белите дробове и анемизиране на кожата, лигавиците
и вътрешните органи.
Чрез същата
експертиза се установява и друг елемент от състава на престъплението от
обективна страна, а именно причиняването на смъртта по мъчителен начин за пострадалия. Описаните във фактическата обстановка наранявания
пострадалият е получил приживе,т.е. бил е в съзнание и е изпитвал мъчителни
болки и страдания. Действително смъртта е настъпила бързо, но не е била
мигновена. В тази връзка в СМЕ експертът е посочил, че зацапванията на ръцете и
гърдите с кръв посочват, че по време на инцидента пострадалият е възприемал
тежкото си общо състояние. От друга страна уврежданията се характеризират с особена жестокост, тъй като всичките са
нанесени в онези области на тялото, в които се намират жизненоважни органи. Индиция за проявената особена жестокост на дееца са броя на
нараняванията, техния вид и силата на замахванията с ножа.
Причинените порезни и прободно-порезни
наранявания в областта на шията и гръдния кош са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия смъртен изход и говори за умисъла на подсъдимия.
По безспорен начин е изяснен и механизмът на деянието, при което се е
стигнало до умъртвяването на пострадалия. Механизмът е изяснен чрез назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Авторството на деянието е установено както чрез
разпита на свидетелите, описани по-горе, така и чрез съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства-вещи на подсъдимия, иззети от дома му и
нож, иззет от местопрестъплението. Според експерта по посочената експертиза
човешката кръв по тези обекти има ДНК
профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на сравнителния материал
от пострадалия Ч..
С оглед
гореизложеното съдът прие, че е безспорно установено, както авторството, така и
извършването на деянието от подсъдимия по описания в обстоятелствената част на
обвинителния акт начин, и причинно- следствената връзка между действията на
подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат-
смъртта на пострадалия. Поради което счете, че деянието е доказано по несъмнен
начин от обективна страна.
В съдебната практика
се приема, че е налице „особено мъчителен начин” на убийството, когато
пострадалият е преживял извънредни мъки по обем и качество, които са обективно
констатирани, както и когато се изживяват тежки предсмъртни мъки, които са прижизнени. От заключението на СМЕ се установява, че по
тялото на пострадалия са били причинени наранявания от нанесените множество удари с достатъчен по сила и
интензитет ,довели до изживяване на тежки
предсмъртни мъки, както и значителни и изключителни болки и страдания, макар и
в непродължителен период от време.
За да е налице
убийство извършено с особена жестокост, по смисъла на т.6, предл. трето на
чл.116 от НК, е необходимо да бъде установено, че при извършване на деянието
деецът е проявил особена ярост, ожесточение и садизъм, характеризиращи го като
жесток човек / в този смисъл е т.15 на ППВС № 2/ 1957г./. Последното обстоятелство освен че представлява характеристична данна за дееца, сочи и на по- висока степен на обществена
опасност с оглед начина на извършване на деянието. Безспорно установено с оглед
гореизложеното е, че подсъдимият е действал с особена жестокост като този извод
се обосновава от самия механизъм на причиняване на уврежданията, описан в
съдебно-медицинската експертиза. Тези му действия и средствата, които са
употребени, както и начина на извършване на деянието говорят сами по себе си за
проявената при извършването на деянието особена ярост, садизъм и ожесточение,
които характеризират подсъдимия като жесток човек.
От субективна
страна, че по време на извършване на деянието подсъдимият е действал умишлено, а с оглед заключението на СППЕ, е бил
психически годен да разбира свойството и значението на извършеното както и да
ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Понастоящем също е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни показания за тях, а психичното му състояние
позволява да участва във фазите на предварителното и съдебно производство.
От заключението на
съдебната комплексна психиатрична и психологична експертиза се установява още ,
че подсъдимият преди и по време на
извършване на деянието се е намирал в
състояние на алкохолно опиване, което обаче не представлява разстройство на съзнанието по смисъла на
закона, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е бил в
състояние да ръководи постъпките си. Според експертите подсъдимият има интелект в долните граници на нормата и
не страда от психично разстройство, което да представлява продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и е искал настъпването им, т.е. извършил е деянието с пряк умисъл.
В тази насока е
и съдебната практика, която приема, че
винаги, когато деецът действа със значителна сила, в продължителен период от
време, нанасяйки многобройни удари в жизнено важни зони, със средства и по
начин, които са годни да причинят смъртта на жертвата, умисълът е пряк.
При
индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът изходи от общите разпоредби на закона/ чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от
предвиденото в специалната разпоредба на закона конкретен вид и размер
наказание.
Разпоредбата на чл.116,
ал.1 т.6, във вр. с чл.115 от НК, предвижда налагането на наказание„Лишаване от
свобода” в размер от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор
без замяна”.
Предвид начина, по
който протече съдебното производство и задължителната за приложение разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК, при която съдът при постановяване на осъдителна присъда
е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, /ред. Д.в. бр.
26/2010г./ като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, съдът
определи наказанието на подсъдимия, прилагайки разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3
от НК.
С разпоредбата на
чл.58а, ал.2 от НК законодателят е създал специална юридическа техника за
определяне на наказанието в случаи като настоящия, при които за извършеното
престъпление законът предвижда в условие на алтернативност
налагането на две или повече като вид наказания /в случая доживотен затвор,
доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода/. В тези случаи съгласно
приложимата материално правна разпоредба на чл.57 от НК, съдът следва да
определи най-подходящото по вид и размер наказание като се ръководи от общите
разпоредби на НК /чл.54 и сл. НК/. Когато при тази хипотеза съдът определи като
най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор съгласно чл.58а, ал.2 от НК
същото се заменя с наказание лишаване от свобода от 20 до 30 години. А съгласно
ал.3 на чл.58а от НК съдът следва да определи размера на наказанието лишаване
от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален
размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал.2 и
наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на НК.
Изхождайки от
горепосочените разпоредби на закона при определяне вида на наказанието на
подсъдимия съдът прецени като
най-подходящо наказанието „доживотен затвор”. При определянето на това
наказание съдът взе предвид изключително високата обществена опасност на
конкретното деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид и при
посочените квалифициращи обстоятелства; броят на квалифициращите обстоятелства,
обстоятелството, че деянието е извършено в състояние на алкохолно опиянение,
както и високата лична обществена опасност на подсъдимия, намерила израз в
начина на извършване на деянието, поради което счете, че следва да наложи на
подсъдимия наказание по втората алтернатива на чл.116, ал.1, вр. с чл. 115 от НК, а именно „доживотен затвор”.
С оглед
императивната разпоредба на закона- чл.58а, ал.2 и 3 от НК, според която когато
съдът налага едно от алтернативните наказания, които в случая са доживотен
затвор или лишаване от свобода, наложеното наказание следва да се замени с по-
лекото от тях. Ето защо съдът замени наказанието „доживотен затвор” с наказание
лишаване от свобода, което определи съгласно горната разпоредба на закона в
границите между 15 години /най-ниския размер на наказанието лишаване от
свобода, предвиден в Особената част на този кодекс в чл.116 от НК/ и 30 години
/най- високия размер лишаване от свобода,
определено при условията на ал.2 на чл.58а от НК/. При определяне
размера на наказанието съдът изходи от степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете високата обществена опасност както на деянието,
така и на дееца /намерила проява в описаната характеристика на деянието/.
Съдът прецени като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
тежкото му материално състояние и съжалението му за извършеното от него
престъпление. Като смекчаващо отговорността обстоятелство не се взе предвид
направеното самопризнание, тъй като същото е инициирало производството да се
развие по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Предвид тези
обстоятелства съдът прецени, че за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер,
който гравитира около средния, а именно 20 години лишаване от свобода. Съдът
прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които
не биха могли да бъдат постигнати по друг начин. Съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален “строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит тип” съгласно чл.61 т.2, вр. с чл.60, ал.1
от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на
подсъдимия, считано от 03.12.2010г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза
на Държавата вещественото
доказателство нож със стикер №04195, а останалите веществени доказателства
постанови да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила, поради тяхната негодност за употреба.Вещите, принадлежащи на подсъдимия,
които не са послужили за извършване на престъплението бе постановено да се върнат на същия.
Предявен бе граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от дъщерята на пострадалия против подсъдимия
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
120 000лв ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
увреждането до окончателното изплащане на главницата, както и за заплащане на
направените по делото разноски.
Съдът намира, че претенцията на гражданския ищец З.Х.М. е доказана по своето основание. В конкретния казус са налице всички
елементи от фактическия състав на института на непозволеното увреждане:от виновното и противоправно
поведение на подсъдимия са настъпили
уврежданията на пострадалия, които са били несъвместими с живота му. Смъртта на
пострадалия е причинила болки и страдания на гражданския ищец, за които съдът по
справедливост определи паричен еквивалент в размер на 100 000лв. Въпреки,
че пострадалият е бил на 77г, смъртта му е била внезапна, насилствена и
причинена по особено мъчителен начин и с особена жестокост, което неминуемо е довело до негативни емоции от страна на ищеца М. в качеството на дъщеря на
постр.Ч.. Между причинените на ищеца вреди и виновното поведение на
подсъдимия е налице причинно-следствена връзка. Определената
от съда сума в размер на 100 000лв следва да бъде заплатена от подсъдимия
ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 01.12.2010г до
окончателното изплащане на обезщетение.
Поради основателността на главния иск съдът уважи и акцесорната
претенция за заплащане на направените по делото разноски в размер на 500лв. Останалата част от
предявения иск с правно основание чл.45 от до пълния му размер от 120 000лв съдът
отхвърли като неоснователна.
С оглед правилата на процеса
съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото съдебни разноски в
размер на 1 654.73лв, както и държавна такса, определена върху уважената
част от гражданския иск в размер на 4 000лв по сметка на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: