Решение по дело №536/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20197060700536
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. Велико Търново, 14.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                   РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                        

при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Донка Мачева, като разгледа адм. дело № 536 по описа за 2019 г., докл***ано от съдия Данаилова и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 191, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново с искане да се отмени Наредбата за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 424 по Протокол № 26 от 28.04.2005г. на Общински съвет Горна Оряховица, алтернативно да се отменят разпоредбите на чл. 15 и чл. 21 от нея.

Излагат се доводи, че при приемането на оспорената наредба са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като не са изпълнени изискванията на чл. 2а от ЗНА /редакция от 17.06.2003 г. – отм./ и чл. 20 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА /редакция от 21.05.1974 г./. Липсват доказателства за публикуването на проекта или огласяването му по друг начин, проведено обсъждане и дадена възможност за изразяване на становище по  него. Твърди се, че проектът не е придружен от мотиви, каквото е било изискването на чл. 28 от ЗНА в относимата редакция. На последно място, протестиращият прокурор отбелязва, че няма данни и не се твърди наредбата да е била разгласена по предвидения в чл. 37, ал.2 от ЗНА ред. В условията на алтернативност се излагат съображения за материална незаконосъобразност на чл. 15 и чл. 21 от Наредбата.

 В съдебно заседание оспорващия прокурор поддържа подадения протест, по съображенията изложени в него. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура – Велико Търново направените по делото разноски в размер на 20,00 лв. – внесена такса за обявяване в „Държавен вестник“ на съобщението за оспорването на наредбата. 

 

Ответникът – Общински съвет – Горна Оряховица, редовно призован, се представлява от *** И., който заема становище за основателност на протеста. В съдебно заседание обосновава становище, че Общински съвет няма правомощие да регулира обществени отношения свързани с пожарната и аварийната безопасност. Счита, че с постановяването на съдебен акт, ще се внесе яснота при тълкуването на процесната наредба.

     

Във връзка с императивните изисквания на АПК, раздел ІІІ, гл.Х, съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 188 от АПК чрез обявление в ДВ бр.75/24.09.2019 г., чрез поставяне на копие от него на определеното място в Административен съд-Велико Търново, като същото е публикувано и на интернет страницата на ВАС. Няма присъединили се лица към оспорването, нито встъпили като страни при условията на чл. 189, ал. 2 от АПК.

 

Великотърновският административен съд, тричленен състав, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и след цялостна служебна проверка на оспорената наредба приема за установено следното:

 

От представената и приета като доказателство преписка, изпратена от Общински съвет – Горна Оряховица с писмо вх. №4152/30.09.2019 година се установява, че административното производството по приемане на Наредба за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийната безопасност на територията на Община Горна Оряховица е започнало във връзка с постъпило предложение с рег. индекс и датата № 112/11.03.2005 г. от кмета на Община Горна Оряховица, адресирано до Общински съвет – Горна Оряховица, ведно с проект на въпросната наредба.

Липсват доказателства за начина на оповестяване на проекта за нова наредба и за неговото предварително обсъждане.

 Представеният от кмета проект на Наредбата е обсъден на проведеното на 24.03.2005 г. от 09.00 часа заседание на Общински съвет – Горна Оряховица, на което при обсъждането и гласуването на нормативния акт са присъствали всички 28 общински съветници.

С Решение № 386 по Протокол № 24 от 24.03.2005 г. на основание чл.22, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ с 24 гласа „за“, „против“ и „въздържал се“ – няма на първо четене е приета процесната наредба.

С Решение № 424 по Протокол № 26 от 28.04.2005 г. на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ с 19 гласа „за“, „против“ и „въздържал се“ – няма на второ четене е приета процесната наредба.

По делото липсват данни за разгласяването на Наредба за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийната безопасност на територията на Община Горна Оряховица по реда на чл. 78, ал. 3 от АПК.

По протест с рег. № 330/10.09.2019 г., подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново чрез Общински съвет  - Горна Оряховица, е образувано настоящото адм. дело № 536/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново против цялата Наредба за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийната безопасност на територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 424/28.04.2005г. по Протокол № 26/28.04.2005г. на Общински съвет – Горна Оряховица, и в условията на алтернативност - против чл. 15 и чл. 21 от Наредбата като материално незаконосъобразни.

С вх. № 2185/29.06.2020г. е постъпило становище от Общински съвет Горна Оряховица, чрез *** И.И., че протестираната наредба не съществува, тъй като към момента на протестирането й същата е отменена с други подзаконови нормативни актове, приети съответно с решение на Общински съвет Горна Оряховица, а именно § 2 от ПЗР от Наредбата за организация безопасност на движението в Община Горна Оряховица, приета с Решение № 531 от Протокол 48 от 25.02.2010г. на Общински съвет – Горна Оряховица, и § 7 от Наредба за осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението на територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 219 от Протокол 17 от 26.07.2012г. и Решение № 254 от Протокол 19/27.09.2012г., с която се отменя Раздел ІV „Пожарна и аварийна безопасност“ от протестираната наредба.

Служебна справка в интернет страницата на Община Горна Оряховица потвърждава, че с § 2 от ПЗР от Наредбата за организация безопасност на движението в Община Горна Оряховица, приета с Решение № 531 от Протокол 48 от 25.02.2010г. на Общински съвет – Горна Оряховица е отменен Раздел ІІІ Безопасност на движението от Наредбата за поддържане на обществения ред, безопасността на територията на Община Горна Оряховица, а с § 7 от Наредба за осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението на територията на Община Горна Оряховица, се отменя Раздел ІV „Пожарна и аварийна безопасност“ от протестираната наредба.

С Определение от 30.06.2020 г., съдът е задължил Общински съвет Горна Оряховица да представи доказателства за отмяната на Раздели I, II, V и ПЗР или посочи решения на ОС, с което е направено това. Изрично е уточнено, че няма твърдения и доказателства обосноваващи отмяната на протестираната наредба в цялост. Освен това, протестираните чл. 15 и чл. 21 от нея не попадат в раздел ІІІ или ІV.

Като писмени доказателства по настоящото делото са приети представените в съдебно заседание от ответника заверени преписи на препис-извлечение от Протокол № 24/24.03.2005г., показващ гласуването и приемането на Наредба за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица на първо четене, ведно с Решение № 386 към него; Препис-извлечение от Протокол № 26/28.04.2005г., показващ гласуването и приемането на Наредба за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица на второ четене, ведно с Решение № 424 към него; предложение с проекта за Наредба за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица, постъпили писмо с вх. № 4152/30.09.2019 г. от Общински съвет – Горна Оряховица; проект за решение от председателя на Общински съвет - Горна Оряховица до Общински съвет - Горна Оряховица рег. индекс 421/09.12.2019г.;  Наредба за организация и безопасността на движението на община Горна Оряховица, която е приета с Решение № 531 по Протокол 48/25.02.2010 г. и с която се отменя раздел ІІІ от протестираната наредба и Наредба за осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението на територията на община Горна Оряховица, която отменя раздел ІV от протестираната наредба, приета през 2012г.

 

Въз основа на горната фактическа обстановка тричленният състав на съда прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 186, ал. 2, вр. с ал. 1 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, пред компетентния да го разгледа съд и от външна страна протестът отговаря на изискванията за редовност по чл. 150 и чл. 151 от АПК, а съгласно  чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Горните обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по същество на протеста, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура – Велико Търново. Оспорването е разгласено надлежно по реда на чл. 188 АПК, във вр. с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК.

В раздела III на Глава десета от АПК не са посочени основанията за оспорване на подзаконовите нормативни актове. Ето защо, по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК приложими са основанията за оспорване на индивидуалните административни актове, по чл. 146 от АПК, при отчитане на спецификите, свързани с производството по издаването им и правната им характеристика. Предметът на съдебен контрол в производството по оспорване на подзаконов административен акт, съгласно разпоредбите на чл. 146, т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на издателя на акта; спазване на изискванията за форма и на административно-производствените правила при издаването на акт; съответствието на материално-правните разпоредби с релевантните нормативни разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона.

С нормата на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на съответния оспорен текст от наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК. Като съобрази посочената разпоредба от кодекса,  тричленният състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в редакцията към ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 г. Общинският съвет решава и други задачи с местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. С нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА в относимата редакция Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител в седемдневен срок. В чл. 7, ал. 2 от приложимата редакция на Закона за нормативните актове (ЗНА) е посочено, че наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Приложимата норма на чл. 8 от ЗНА конкретизира, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. По изложените съображения съдът намира, че оспорената наредба е издадена от оправомощен за това орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност.

Спазена е изискуемата от закона специална форма, доколкото са съобразени изискванията на относимата редакция на Глава ІІІ „Строеж на нормативните актове“ от Указа, приложима по силата на чл. 9, ал. 2 от ЗНА към ДВ, бр. 39/1974 година. При структурирането на акта са взети предвид повелите на Глава ІV „Формулиране на разпоредбите на нормативните актове“ от Указа и е съблюдавана регламентацията на Глава V „Нормативни актове по прилагането на други актове“ от Указа, в редакцията му към 1997 г.

Съдът обаче намира, че Наредбата не е приета при спазване на специалните процесуални правила за това. Според чл. 20 от Указа при изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13. Нормата на чл. 10 регламентира, че в плана за изготвяне на законопроекта се определят: 1. наименованието на закона; 2. етапите и сроковете за изготвяне на законопроекта съобразно чл. 13; 3. съставителят на законопроекта. Съгласно чл. 11 съставител на законопроект може да бъде комисия или отделно лице. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 гласи, че изготвянето на законопроекта обхваща: 1. изготвяне на първоначален проект; 2. обсъждане на проекта; 3. изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект. Според втората алинея съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следващи варианти на проекта. Налага се извод, че производството по одобряване на проект за наредба, който да бъде представен на общинския съвет за гласуване, принципно обхваща следните фази: планиране, проектиране и обсъждане, включително неколкократно обсъждане в определени хипотези. От съвкупния анализ, систематическото място на цитираните норми в Глава втора „Изготвяне на проектите за нормативни актове“ и предвид чл. 9, ал. 1 от Указа, се налага извод, че планът по чл. 10 се съставя от органа, който трябва да издаде акта, а когато този орган е колективен – от неговия председател.

 В настоящия случай липсват данни за планиране приемането на процесната Наредба – не е ясно кой е възложителят и кому е възложено съставянето на проекта, не са разписани етапите и сроковете за изготвяне и обсъждане. Приложеният печатен вариант на Наредбата, датиращ тринадесет дни дни преди заседанието на Общинския съвет не би могъл да се приеме за първоначален проект по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20 от Указа в относимата му редакция. Освен това, не става ясно кой е негов съставител по смисъла на чл. 10, т. 3 и чл. 11 от Указа.

Нещо повече, дори да се приеме, че в случая е изготвен първоначален проект, същият категорично не е придружен с мотиви, както изисква чл. 28 от ЗНА в относимата редакция – законопроектът (в случая проектът на Наредбата) се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане. Той се придружава от мотиви. Съдът намира тази норма за общо приложима не само по отношение на законите, а и на подзаконовите нормативни актове.

Това се потвърждава и от последвалите законодателни промени в нормата на чл. 28 от ЗНА, в духа на които правната тежест на мотивите, изготвени съобразно изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, е определена от законодателя с разпоредбата на ал. 3 на същия текст, която вменява забрана за обсъждане на предложението от компетентния орган в случай, че към него не са приложени мотиви. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативни актове, както и на нормативните административни актове. Това е съществено изискване, залегнало в основите на административните производства въобще. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за проект на Наредба препятства възможността на заинтересованите лица да направят предложения и да изложат становища преди приемането му. Процедурата, касаеща приемането на подзаконов нормативен акт е регламентирана императивно в защита на публичния интерес, като нарушаването й винаги е съществено. Мотивите безспорно имат съществено значение, обезпечават и гарантират ефективността на етапа на обсъждане.

Както правилно сочи протестиращият прокурор липсват доказателства за проведено обсъждане на проекта, като въпреки изричните указания на съда документи от хода на производството не са представени. Смисълът на закона е да се даде гласност, да се осигури достъп и възможност за ангажиране на становища от постоянни и временни комисии, както и от граждани – адресати на подзаконовия административен акт. Няма данни за разглеждане и обсъждане на проекта от никакви постоянни или временни комисии. Липсва всякакво доказателство за проведено гласуване и приемане на предложената наредба от някоя комисия, а това опорочава консултативния и съвещателен характер на подготвителния етап по приемане на дадена Наредба от Общинския съвет.

Само по себе си одобряването на първоначалния проект без корекции и последващи обсъждания не би било проблем и порок на административното производство (такава хипотеза е  предвидена в чл. 13 от Указа), но само в случай, че безспорно е осигурена възможност и действително е проведено обсъждане на проекта, от документирането на което да е непротиворечиво ясно, че първоначалният проект в пълнота удовлетворява обществените потребности и изпълнява законовите изисквания. Обсъждането не е формален етап, който може да бъде подценяван и пренебрегван, тъй като е израз на основни принципи на административния процес като откритост, достъпност, публичност и прозрачност. Законодателят е придал изключително значение на възможността за предварителното разгласяване и обсъждане (включително неколкократно предвид чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Указа) на проекта за нормативен акт с всички заинтересовани лица и организации преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, тъй като именно обсъждането осигурява реализиране на възможността за изразяване на мнения, становища и възражение на заинтересованите лица, които биха довели до приемане на различна редакция на оспорената Наредбата. Целта е да се гарантира обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове. В случая, не е осигурено обсъждане, с което съществено са нарушени процесуалните правила по издаване на оспорения подзаконов административен акт.

В настоящия случай, нито се твърди, нито се доказва да е осведомено населението за приетата Наредба, както и изпратена ли е тя на областния управител в седемдневен срок. В същото време, независимо от факта, че на страницата на общината наредбата е с това заглавие, на хартиен носител от страна на ответника е представена във варианти без безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност – л. 88 – 100 от делото. Раздел ІІІ за безопасността на движението съществува в заглавието, а би следвало към 2010г. вече да е отпаднало, а в същото време Раздел ІV пожарна безопасност липсва при положение, че отпада 2012г. С нито едно от решенията, с които е изменяна наредбата обаче няма параграф за отпадане на част от наименованието й, а само са отменяни раздели от нея. Всичко това показва, че се касае за една, а не за две и повече различни наредби, които няма как да се приети на едно и също заседание, от една и съща дата.

Всички изброени пропуски съществено нарушават реда за приемане на Наредби, който е така регламентиран, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството на актовете, приемани от общинския съвет, поради което неспазването му е нарушение на предвидената процедура по изработване и приемане на актовете на Общинския съвет и съставлява основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 от АПК.

Отделно от изложеното, разпоредбите на чл. 15 и чл. 21 от процесната Наредба са и материално незаконосъобразни.

Разпоредбата на чл. 15 е със съдържание: „Забранява се продажбата на алкохол и цигари в районите на училищата, спортните площадки, културни и здравни заведения“. Предвижда се и глоба в размер на от 50 до 200 лв. Настоящият съд съобразява, че съгласно чл.54 от Закона за здравето /ЗЗ/ в приложимата към момента на приемане на наредбата редакция се забранява продажбата на алкохолни напитки на лица под 18 години; лица в пияно състояние; територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; спортни прояви; обществени мероприятия, организирани за деца и ученици. Аналогично в чл. 30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия се съдържа забрана за предлагането и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи; тютюневи и свързани с тях изделия на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.

Видно от съпоставката на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата и чл. 54 от ЗЗ, респ. чл. 30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, неправилно ОбС е уредил въпроси, които са вече уредени в нормативен акт от по-висок ранг и следва да бъде отменен като противоречащ и на материалния закон.

Подобно несъответствие се наблюдава и по отношение на чл. 21 от Наредбата, който предвижда възможност при маловажни случаи на нарушения наказващите органи да налагат на място глоба в размер на 10 лева, за което се издава фиш.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лв. В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.

Безспорно е, че съобразно нормата на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА, общинските съвети са овластени от разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗМСМА да издават нормативни актове – правилници и наредби, с които да уреждат обществени отношения от местно значение, но при всички случаи те са ограничени в тези свои правомощия в поставените им от посочените норми рамки, а именно – приетите от общинските съвети подзаконови нормативни актове от местно значение следва да са съобразени и да са в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, включително и когато с тези наредби се приемат и административнонаказателни разпоредби, то предвидените в тях наказания като вид и размери, както и възможността за обжалването им, следва да са в съответствие с нормативни актове от по-висока степен, които в свои норми уреждат и регламентират същите обществени отношения.

Предвид наличието на изрична регламентация в ЗАНН за налагането на глоби за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, както и за явно маловажни случаи на нарушения, местният законодател е допуснал смесване на двете предвидени в ЗАНН хипотези по отношение на размера на глобата и вида акт, с който се налага глобата. В случая, с протестираната разпоредба на тази Наредба, приета от Общински съвет – Горна Оряховица, са уредени обществени отношения с местно значение, но същите не са съобразени с действащ нормативен акт от по-висока степен, а именно – не са съобразени действащите към момента на приемането й разпоредби на ЗАНН, от което се налага извода, че тази разпоредба е материално незаконосъобразна, поради противоречието й с норми от по-висок ранг.

 

По изложените съображения, протестът подаден от прокурор при ВТОП се явява основателен, а оспорената Наредбата за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица, като приета при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, следва да бъде отменена.

 

При този изход на спора в полза на Окръжна прокуратура – Велико Търново следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 20,00 лв. – внесена такса за обнародване на съобщение за оспорването в „Държавен вестник“.

 

Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е следвало да бъде обявена самата наредба.

 

 

Водим от изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административният съд – В. Търново, първи касационен състав,

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново Наредбата за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 424 по Протокол № 26 от 28.04.2005г., изм. с Решение № 531 от Протокол 48 от 25.02.2010г., Решение № 219 от Протокол 17 от 26.07.2012г. и Решение № 254 от Протокол 19/27.09.2012г. на Общински съвет Горна Оряховица.

ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на Окръжна прокуратура – Велико Търново разноски по делото в размер на 20,00 /двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

РЕШЕНИЕТО след влизането му в сила, да се обяви по реда, по който е следвало да бъде обявена Наредбата за поддържане на обществения ред, безопасността на движението, пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 424 по Протокол № 26 от 28.04.2005г. на Общински съвет Горна Оряховица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.