№ 4
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000500787 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 09.12.24г. /с участието на секретаря Йорданова/
въззивно гражданско дело № 787/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-16 състав от 16.01.24г. по г.д. № 16663/19г. е отхвърлен /изцяло/
частичен иск по чл. 49 от ЗЗД на Н. Г. против “Уникредит Булбанк“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Н. Г..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ писмени и
експертни доказателства - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на
страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
Страните /ответникът – банка, заемодател/ и ищцата /кредитополучател/ са били
обвързани от правоотношение /възникнало на основание на договор от 24.09.07г./. В рамките на
посочената договорна връзка – “Уникредит Булбанк“ АД е предоставила на Н. Г. парична сума
/кредит/. Вземането на банката по договора е било обезпечено с ипотека върху собствен на ищцата
недвижим имот. Дружеството се е снабдило /в рамките на производство по чл. 418 от ГПК във
връзка с чл. 417 от ГПК/ със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата. Срещу Н.
Г. е било образувано изпълнително производство и в рамките на същото са били предприети
изпълнителни действия /публична продан/ спрямо даденото в полза на банката обезпечение
/процесният ипотекиран имот/. Проданта е финализирана с влязло в сила постановление за
възлагане. Ответникът е провел производство по чл. 422 от ГПК и същото е приключило /в това
число и след осъществен касационен контрол/ с негативен за “Уникредит Булбанк“ АД резултат.
Описаните обстоятелства не са и спорни между страните /в това число и към момента;
на този етап от съдебното производство/.
Процесният дълг е индивидуализиран конкретно /от първоинстанционния съд/ по
основание и размер /и към момента на учредяване на земното правоотношение, и към момента на
1
финализиране на производството по чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417 от ГПК/. Същият съд е
индивидуализирал и процесния недвижим имот /който е бил ипотекиран в полза на банката - за
обезпечаване на вземанията й по договора от 24.09.07г./. В първоинстанционното решение е
проследена също /конкретно и подробно/ релевантната за спора част от проведеното срещу ищцата
/и имота й/ изпълнително производство.
С оглед това: в предходния абзац на настоящото решение не се съдържат конкретни
описания в посочените насоки /досежно всички изброени обстоятелства - въззивният съд препраща
към съдържанието на първоинстанционното решение/.
Ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени вреди вследствие на това, че: имотът
й е бил осребрен /в рамките на процесното изпълнително производство/ на занижена цена /в
сравнение с актуалната такава - и към момента на финализиране на публичната продан, и към
настоящия момент/.
С оглед това: Н. Г. иска да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД/
имуществената отговорност на “Уникредит Булбанк“ АД - в качеството й на взискател, който не е
осигурил /бездействал е да осигури/ възможността - обезпечението да бъде осребрено за най-
висока пазарна стойност. Искът е заявен /процесната имуществена отговорност се търси/ в
частичен размер, като цената на иска /обемът на претендираната имуществена вреда/ се
съизмеряват с разлика между двете цени: за която /занижена такава/ процесният имот е бил реално
осребрен и за която /действителна; пазарна такава/ е можел да бъде продаден.
Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение е постановено в
съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Възражението на банката /касаещо допустимостта на иска; поддържано и пред
въззивния съд/ е относимо към съществото на процесния правен спор: процесуалната легитимация
на ответника се определя спрямо /произтича от/ заявените твърдения в исковата молба;
материално-правната легитимация /относима към въпроса - дали соченият от ищеца правен субект
или различен такъв може да носи отговорност/ касае съществото на правния спор.
Предвид изложеното /и по съществото на правния спор/:
Ангажирането на имуществената отговорност на ответника /в хипотезата на чл. 49 от
ЗЗД/ предполага да бъде установена противоправност в „поведението“ /действията или
бездействията/ на банката /при водене на процесното изпълнително производство и конкретно –
при провеждане на процесуалните действия, насочени към определяне на цената на осребрявания
имот/. Именно тази законова предпоставка не се установява в случая:
Всички действия на кредитора /взискател/ са били съобразени /в посочената насока/ с
правилата на процесуалния закон /в актуалната му редакция към момента на движение на
изпълнителното дело/. Конкретно в тази връзка:
В процесният времеви отрязък /когато е била определена цената на имота/ нито
взискателят, нито длъжникът са разполагали с процесуална възможност да влияят върху
остойностяването на актива /тази дейност е била законодателно възложена изцяло в правомощията
на съдебния изпълнител, косвено и в компетентността на привлечен от органа по изпълнението
оценител – вещо лице/. Предвид изложеното: взискателят в случая е следвал точно законовата
изпълнителна /“осребрителна“/ процедура /която в спорната й част, касаеща цената на актива се е
движела изцяло служебно от органа по изпълнението/. Именно по този начин банката е защитила
своя имуществен интерес /произтичащ от ненадлежно изпълнен договор/. В този смисъл /предвид
също правната възможност по чл. 441 от ГПК; предвид възможността да се търси имуществена
отговорност при условията на чл. 45 от ЗЗД и от съответния оценител - привлечен от органа по
изпълнението като вещо лице/: процесният имуществен негатив в случая не може да бъде възложен
в тежест на ответника /заради противоправно бездействие от страна на дружеството/.
По същите съображения /предвид горните изводи относно липсата на
„противоправност“ в бездействието на банката/: доводите на ищцата /обосновани със
съдържанието на цитираната в исковата молба Директива на ЕС/ не могат да бъдат съобразени. В
тази връзка:
2
От една страна:
В случая е била следвана точно - изрично регламентирана законова процедура.
Процесната Директива не е била действащо право към релевантния за спора времеви
период /когато е текла публичната продан на имота; когато е била фиксирана цената на
имуществения актив/.
От друга страна:
Легитимиран ответник /в хипотеза на несъобразяване на правото на Общността/ е друг
/различен/ правен субект /в такава насока са постановките и по ЗОДОВ/.
Обстоятелството, че процесът на банката по чл. 422 от ГПК е бил финализиран с
негативен за дружеството резултат също не може да обоснове ангажиране /при условията на чл. 49
от ЗЗД/ на имуществената отговорност на ответника:
Посоченият иск е бил отхвърлен единствено поради постановката по т. 18 от ТР на 4 от
14г. на ВКС /но при липса на твърдения от страна на Н. Г. – същата да е била изправна страна в
рамките на процесната договорна връзка; напротив – в случая е налице доказано неизпълнение по
кредитното правоотношение; именно поради това банката е инициирала следващ общ исков
осъдителен процес срещу ищцата и същият към момента е с позитивен за кредитора резултат/.
Липсата на противоправност в „поведението“ на банката може да бъде обоснована и с
производството по чл. 420 от ГПК /което регламентира изричен способ за защита на правата на
длъжника в хипотеза на висящо принудително изпълнение/.
Предвид горните съображения /които налагат извод, че предпоставките по чл. 49 от ЗЗД
не са налице/ първоинстанционното решение следва да бъде – потвърдено.
На последно място:
Съдържанието на събраният в процеса доказателствен материал сочи, че: издаденият в
полза на ищцата обратен изпълнителен лист /след финализиране на процеса по чл. 422 от ГПК с
негативен за кредитора резултат/ е приведен в реално изпълнение /събраната от банката по
процесното изпълнително дело сума е била върната на ищцата; в тази връзка е бил оформен и
договор за цесия в полза на процесуалния представител на Н. Г./.
С други думи: стореното /заради процесния изпълнителен процес/ имуществено
разместване е било възстановено в полза на ищцата /с изключение само на претендираната разлика
в цената на имота, която обаче не може да бъде присъдена – предвид горните съображения/. Това
развитие на събитията е довело в крайна сметка до следния резултат: при изцяло върната сума
банката вече не разполага с гаранция /обезпечение/ да реализира правата си /дори и при успешно
финализиране на новото висящо исково производство срещу Н. Г./. Точно заради хипотеза като
описаната /за да бъде избегнат такъв правен ефект/ е създадена новата редакция на чл. 422, ал. 4 от
ГПК.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени
/при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство.
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е заявено от ищцата.
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-16 състав от 16.01.24г. по г.д. № 16663/19г.
ОСЪЖДА Н. С. Г. да плати на “Уникредит Булбанк“ АД 1 200 лева /съдебни разноски за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4