№ 8448
гр. София, 01.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110146705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „А.К.П.З“
ООД, ЕИК 2********, срещу ответника М. ИВ. СЛ., за признаване за установено
съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 12.02.2021
г., връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок
ищецът е изпълнил указанията на съда и е предявил исковете си, за което е представил
доказателства по заповедното производство.
Искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по чл. 131 от
ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо към правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да бъде уважено.
С оглед направеното от ответника в срока за отговор на исковата молба оспорване на
автентичността на договора за кредит, на ищеца следва да бъдат дадени указания да заяви
дали ще се ползва от посочения документ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.
238, ал. 1 от ГПК срещу ответника, тъй като по делото е подаден отговор по чл. 131 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
1
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, с оглед направеното оспорване на автентичността на договора за
кредит, в срок до първото съдебно заседание да заяви дали ще се ползва от него, на
основание чл. 193, ал. 2 от ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б. тел. 088*******.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 350 лева, платими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по сметка на Софийския
районен съд за депозити.
УКАЗВА на ищеца в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на
депозит.
Ищецът да се уведоми по телефона за определения депозит, така както е
поискано в исковата молба (стр. 5).
След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми
за поставените задачи и да се призове за о.с.з.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 7303/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.05.2022 г. в
14,15 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители и
вещото лице след внасяне на депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. ИВ. СЛ., ЕГН
**********, дължи на ищеца „А.К.П.З“ ООД, ЕИК 2********, сумата от 3000 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 5545944, сключен на
2
21.08.2019 г. между ответника и „В. Кр.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 868,35 лв., мораторна
лихва за периода от 20.09.2019 г. до 13.11.2020 г. и лихва за забава в размер на 180,15 лв. за
периода от 21.09.2019 г. до 22.01.2021 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на
договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение към него от 01.07.2020 г. в полза на ищеца,
за което длъжникът е уведомен, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.02.2021 г. по ч.гр.д. № 7303/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „В. Кр.“ ООД е предоставило на ответника
заем в размер на 3000 лв., като последният се е задължил да го върне на 15 равни вноски,
всяка в размер от 404,80 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва или сума в размер
общо на 6072 лв. Твърди, че ответницата не е извършила плащания по договора, като
изпаднала в забава и понастоящем дължи главницата ведно с лихвите. Твърди, че
вземанията по договора са му прехвърлени въз основа на рамков договор за цесия от
01.12.2016 г., ведно с приложение от 01.07.2020 г. от заемодателя. Прави искане
претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез назначения му особен представител адв. С.Т., в който оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на уведомяване за прехвърлянето на вземане, както и
валидността на договора за цесия. Оспорва изпълнение на задължението за предаване на
заетата сума. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между
първоначалния цедент „В. Кр.“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;
както и че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК обстоятелства няма.
3
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4