РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Девня, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТ.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101194 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи
правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2111,35 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № CREX-
15673436/23.01.2018г., сумата от 260,57 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.11.2018г. – 05.02.2020г. и сумата от 244,77 лихва за забава за периода от 06.11.20178. до
датата на подаване заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 14.04.2021г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 626/2021г. по описа на РС-Девня.
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са :
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 23.01.2018г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на ответника кредит за покупка на стоки и
услуги по договор с № CREX[1]15673436. Общият размер на кредита бил 2740,41 лева от
които 2299 лева обща цена на закупени от ответника стоки и 441,41 лева застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“. Сумата по застраховката било договорено
да се заплати директно на застрахователен агент, а застрахователната премия е разпределена
за плащане заедно с погасителните вноски. Сумата по отпуснатия кредит било договорено
да се заплати директно на търговски партньор. Договорена е и възнаградителна лихва в
размер на 822,15 лева, като така общият размер на задължението станал 3562,56 лева, която
сума следвало да бъде изплатена на 24 броя равни месечни вноски, всяка от които по 148,44
лева. Срокът на договора е изтекъл на 05.02.2020г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
1
Ответникът дължи при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски
обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.
На ответника е начислена лихва за забава в размер на 244,77 лв. от 06.11.2018г. до датата на
подаване заявлението в съда. На 8.04.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД подписали приложение към Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. по силата на което вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу ответника било прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като прехвърлителят упълномощил „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето. Ищецът изпратил уведомително писмо до
ответника за извършеното прехвърляне, което било върнато с отбелязан резултат „
непотърсена пратка „ Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
626/2021г. на Девненски районен съд, но ответникът подал възражение против издадената
заповед, поради което на кредитора било указано да установи вземането си в исково
производство, във връзка с което е предявен настоящия иск.
В отговора на исковата молба ответникът чрез пълномощник адв. Кр. Т. от ВАК
изразява становище за неоснователност на исковете. Излага, че уведомлението за цесия не е
връчено на длъжника, поради което не е изпълнено изискването на чл. 99 , ал.3 ЗЗД. Твърди,
че процесния договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и сключен
в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Излага, че липсва погасителен план, в който да е
посочено как се формират месечните вноски и какви суми се включват в главниците, че
начислените суми за допълнителни услуги са за услуги главно по приоритетно изплащане и
разглеждане на сумата по кредита и за същите не кореспондира насрещно задължение на
кредитора по договора, че клаузата за заплащане на застраховка пакет „ защита на
плащанията „ е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената сума, същата предвижда, че цената на застраховката се дължи и когато има
предсрочно погасяване на договора или отказ от услугата, че размера на договорената лихва,
неустойка и годишен процент на разходите са прекомерни, че не е ясно върху каква
стойност и върху коя от забавените вноски се претендира лихва за забава. Излага, че
ответникът е извършвал плащания по договора, но липсва в исковата молба отразяване как
тези плащания са били отнесени към претендираното задължение. Оспорва извършената
цесия, тъй като вземането е възникнало с договор на 23.01.2018г., а договорът за цесия е
сключен през 2017 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е експретно
заключение на вещото лице Р.С. по назначената от съда счетоводна експретиза, неоспорено
от страните.
Съдът намира така предявените искове искове за допустими, като предявени от ищеца
против длъжника по заповедното производство в рамките на посочения в чл.415 ГПК срок.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 23.01.2018г. е бил сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
2
*********, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя Д. АТ. М.,
по силата на който кредиторът се е задължил да кредитира Д. АТ. М.,, като заплати пряко на
търговски партньор закупена от последния стока. Посочено е, че финансираната стока е
смартфон марка APPLE модел iphone x64gb silver на стойност 2299 лева. Договорът се
сключва при лихвен процент от 25,67 % и годишен процент на разходите 28,92 %. Освен за
стойността на смартфон марка APPLE модел iphone x64gb silver БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД кредитира и заплащането на премията по застраховка „Сигурност на
плащанията в размер на 441,41 лева, като така общият размер на предоставената в кредит
сума става 2740,41 лева, платими на месечни вноски, всяка от които в размер на 148,44 лв.
Според чл.3 от договора при забавено плащане на погасителна вноска се дължи лихва за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата, като при забава на две и повече
вноски цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо.
Представен е и издаден касов бон от 23.01.2018г. от магазина „Технополис България“
ЕАД за сумата от 2299,01 лева
Съгласно експертното заключение на 24.01.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е заплатило на „Технополис България“ ЕАД сумата от 2299 лева по фактура от
23.01.2018г. с основание CREX-15175055 за клиент Д. АТ. М..
По делото е представен и сертификат № CREX-15673436, в който се сочи, че същият
удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, застраховани стоки смартфон
марка APPLE модел iphone x64gb silver . В сертификата са посочени покритите рискове,
начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната сума, срокът на
застраховката и ползващи лица. Представени са и Общите условия за застраховка “ защита
на плащанията плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017г.,
с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД дължими суми на ответницата, като под №395 към Приложение
№1/08.04.2019г. към рамковия договор е посочен длъжникът Д. АТ. М., ЕГН **********, за
сумите от 2111,35 лева главница към 08.04.2019г., 260,57 лева договорна лихва към
08.04.2019г., 70,66 лева лихва за просрочие към 08.04.2019г.,., произтичащи от договор
CREX-15673436. Представено е писмено потвърждение на извършената продажба на
вземания по рамков договор от 27.07.2017г., както и пълномощни, с които представляващия
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България” са упълномощили представляващия „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да
осъществи уведомяване на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД на всички длъжници по сключения договор
за цесия и всички допълнителни споразумения и приложения къма него.
Представени са уведомителни писма до ответницата за извършената цесия и
товарителници и обратни разписки, видно от които съобщенията не са били доставени на
длъжника по причина “ непотърсен “ .
3
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че има
постъпили плащания по договора за кредит от ответника в общ размер на 1190,64 лв.
Размерът на задължението на ответника към датата на подаване на Заявление по реда на чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 1771,27лв. главница; 340,08
лева застрахователна премия, 260,57 лв. договорна лихва за периода от 05.01.2019г до
05.02.2020г. и 244,77 лв. законна лихва върху главницата за периода 06.11.2018г. –
30.01.2020г. За периода 23.01.2018г- 05.02.2020г. основния лихвен процент , определен с
ПМС, е 10 %. ГПР, посочен в договора в размер на 28,92 %, се формира от следните
компоненти : Главница 2740,41 лв; Брой погасителни вноски 24 ; периодичност на
погасителните вноски месечни ; първа погасителна вноска 05.03.2018г. ; последна
погасителна вноска 05.02.2020г. ; размер на погасителната вноска 148,44 лева. Размера на
ГПР надвишава размера на законната лихва 2,89 пъти.
При тази така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и
главно доказване на първо място наличието на действителен договор за потребителски
кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото
връщане. От приетия договор за потребителски кредит № CREX-15673436/23.01.2018г.
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, се установява наличието на
съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 2299 лева за закупуване на
стоки от магазин „Технополис България” ЕАД. Положените на документите подписи и за
ответника не са оспорени откъм авторство в преклузивния за това срок съгл. чл. 193, ал. 1
ГПК. Процесният договор за кредит CREX-15673436/23.01.2018г. е съставен на писмена
форма на хартиен носител, съдържанието му отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и
т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му. Налице е и погасителен план, инкопрориран в договора с точни дати за
погасяване. Както сочи съдебната практика, когато няма променяща се лихва, не е
необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от
лихвата и главницата погасява – напр. Решение на ОС Разград по в. гр. д. №20/2019г.,
Решение на ОС Пазарджик по в. гр. д. №298/2019г. Чл. 11, т. 11 ЗПК посочва, че договорът
трябва да съдържа „ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае
случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият
случай. В случаите, когато потребителят погаси предсрочно главницата по договора за
кредит, за него се поражда правото да иска нов погасителен план, съдържащ разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата съгласно
лихвения процент. Действително в договора са посочени само абсолютни стойности на
годишния процент на разходите и лихвения процент, но в чл.11, т. 10 от ЗПК не се съдържа
изискване за посочване на компонентите на годишния процент на разходите – в този смисъл
4
мотиви на Решение на ОС Варна по в. т. д. №623/2020г., а съгласно мотиви на Решение на
Апелативен съд Пловдив по по в.т.д. №789/2015г. договорна клауза, съдържаща уговорка за
определяем размер на парично задължение при ясно уговорен период на начисляване на
възнаградителна лихва за дните на фактическо ползване на кредита за целия период на
договора, е напълно валидна и не може да бъде клалифицирана като неясно в такава степен
съглашение, че то да бъде приравнено на липса на постигнато съгласие между договарящите
страни. Следва да се отбележи по отношение на сумата от 441,41 лв., претендирана като
главница, но съставляваща съгласно заключението на съдебния експерт сума за застраховка,
че тази претенция според настоящия съдебен състав представлява отделен иск от този за
главница по процесния договор. Такъв иск за застрахователна премия не е бил предявен,
поради това съдът приема, че не се дължи в настоящето производство сумата, посочена в
договора като застрахователна премия. За пълнота на изложението следва да се добави и че
не са представени доказателства за сключването на застрахователен договор. Съгласно
разпоредбата на чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора.Представения сертификат CREX-15673436 не представлява
застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ,
доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител
на посочените застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф
Общо застраховане, клон България", а е подписан само от ответника и от кредитора по
договора за кредит като застраховащ/ така чл.1 от представените Общи условия, където
ищеца е посочен като застраховащ/.. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ може да бъде
издаден сертификат, но този документ се издава от застрахователя и има удостоверителен
характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор.
Съдът констатира редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на
вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. В
представеното извлечение от списък с вземания, съставляващ Приложение №1/08.04.2019г.
към договора за цесия са посочени данни за номер на договора, име и ЕГН на длъжника,
дата на договора, разрешен размер, които изцяло съответстват на данните да кредита,
посочени от заявителя в заповедното производство. Съдът не приема възражението на проц.
представител на ответника, че прехвърляне действително не е било извършено, тъй като
рамковият договор за цесия е сключен на 27.07.2017г, а вземането по договора за кредит е
възникнало на 23.01.2018г. Рамковият договор не е самостоятелен източник на права и
задължения, защото няма окончателен предмет. Той е общата правна основа, въз основа на
която ще се реализират бъдещите самостоятелни сделки между страните. Или за казуса
юридическият факт, който е определил предмета на договора за цесия за вземанията от
процесния договор за кредит CREX-15673436/23.01.2018г. , е Приложение №1 от
08.04.2019г. Представено е и пълномощно от предишния кредитор до новия кредитор да
извърши на длъжника съобщението за цесията като негов пълномощник, Връчването на
исковата молба с приложените към нея уведомления представлява надлежно съобщаване за
цесията и следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК като факт от значение за
5
спорното право, настъпил след предявяване на иска. Фактът, че ответника е представляван
от адвокат не променя този извод, тъй като приемането на съдебните книжа не е действие,
за което се изисква изрично упълномощаване. Ишецът следователно се легитимира
надлежно като цесионер и е налице интересът му да установи придобития дълг по
отношение на ответника.
“ БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е изправна страна по договора за
потребителски кредит предвид предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на
стоките съгласно т.1 от заключението на вещото лице. От ответната страна, върху която
лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване
не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 05.02.2020
г., до когато е следвало да бъдат погасени. С оглед изложеното предвид размера на сумите,
установен от съдебния експерт по съдебно –счетоводната експертиза с оглед извървашните
плащания от ответника по делото, така предявените искове за главница до размера от
1771,27 лева и за възнаградителна лихва за размера от 260,57 лева за периода от
05.01.2019г. до 05.02.2020г. следва да бъдат уважени. По отношение иска за лихва за забава
с оглед договореното между страните в т.3 от процесния договор, че при забава на една или
повече месечни вноски кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, съдът
намира иска за основателен. Съгласно заключението на вещото лице размера на иска за
лихва за забава върху главницата от 2111,35 лв. за периода 06.11.2018г. само до 31.01.2021г.
се равнява на претендираните 244,77 лева. Тъй като плащанията от длъжника са извършвани
по различно време, а в погасителния план липсва разбивка на всяка една погасителна
вноска, съдът е невъзможност да изчисли размера на обещетението за забава върху
главницата за претендирания период 06.11.2018 г – 14.04.2021г. От друга страна
използвайки общодостъпен интернет калкулатор съдът определи размера на обещетението
за забава върху главницата от само 1771,27 лева за периода от 05.02.2020г. до 14.04.2021г. на
214,03 лв, съответно размера на обещетението за забава върху главницата от 2111,35 лива за
периода от 05.02.2020г. до 14.04.2021г. на 255,12 лева, от което логично следва, че размера
на обещетението за забава върху главницата за претендирания по-голям период от време от
06.11.2018г. до 14.04.2021г. е в близък или по -голям размер от претендираните от ищеца
244,77лева. Поради това на основание чл. 162 от ГПК съдът определя размера на
обещетението за забава за периода 06.11.2018г. до 14.04.2021.г на 244, 77 лв, колкото са
претендирани с исковата молба, до който размер иска следва да бъде уважен,.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят разноски от 462,96 лева
в настоящето производство съразмерно с уважената част от исковете и разноски в размер от
89,03 лева в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете. Съдът
намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Съгласно представения договор за правна помощ
6
правна защита и съдействие на ответника се осигурява от адв. Кр. Т. от ВАК при условията
на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се
определя от съда съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 300
лева за казуса или за сумата от 38,99 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. АТ. М., ЕГН
**********, гр. В., ул. “ Кр. “ бл.**, ет.*, ап. *, дължи на “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София , бул. “ Д-р Петър Дертлиев “ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, сумата от 1771,27 лева / хиляда седемстотин седемдесет и един лева и
27 стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
15673436, сключен на 23.01.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
кредитополучателя Д. АТ. М., вземането по който е цедирано, сумата от 260,57 лева / двеста
и шестдесет лева и 57 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019г.
до 05.02.2020г. и сумата от 244,77 лева / двеста четиридесет и четири лева и 77 стотинки/,
представляваща обещетение за забава за периода от 06.11.2018г. до 14.04.2021г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК -
14.04.2021г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. №626/2021г. на РС Девня, като отхвърля иска за главница за
разликата над 1771,27 лева до пълния претендиран размер от 2111,35 лева и иска за
договорна лихва за периода от 05.11.2018г. до 04.01.2019г.
ОСЪЖДА Д. АТ. М., ЕГН **********, гр. В., ул. “ Кр. “ бл.14, ет.2, ап. 4, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София , бул. “ Д-р Петър Дертлиев “ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, сумата от 89,03 лева /
осемдесет и девет лева и 03 стотинки / разноски за заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 462,96 лева / четиристотин шестдесет и два лева и
96 стотинки / разноски за настоящето производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА“ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София , бул. “ Д-р Петър Дертлиев “ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, да заплати на адв.
К.Т. от ВАК сумата от 38,99 лева / тридесет и осем лева и 99 стотинки / , дължима на осн.
чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради осъществената от адвокат К.Т. от ВАК безплатна правна помощ
7
на Д. АТ. М., ЕГН **********, в производството по гр. д. №1194/2021г. на РС Девня
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
626/2021 г. по описа на Районен съд Девня
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8