Определение по дело №542/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

В срока за произнасяне по настоящето дело, постъпи молба от въззивника С. В. С., ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., с искане за спиране производството по делото, поради преюдициалност на същото със спор по в.гр.д. 152/2015 г. по описа на Б..

След запознаване с молбата, материалите по делото и след извършена служебна справка по делата в А., Б. констатира действителна преюдициалност между спора по двете дела, който спор е между едни и същи страни и за едно и също вземане, както по размер, така и като основание на вземанието, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на жилище от 26.11.2007г. Претенцията и по двете дела е за сумата в размер на 5 200 евро, като по в.гр.д. 152/2015г. по описа на Б., правното основание на иска е по чл. 422 ГПК, а по настоящето в.гр.д. 403/2015г. на Б. е по чл. 79 ЗЗД.

Връзката между двете дела, налагаща спиране на производството по едното в очакване на приключването на производството по другото с влязъл в сила съдебен акт, е следната: по едното дело – обуславящото, спорното правоотношение се намира в преюдициалност към правоотношението по другото дело, което, като обусловено, следва да бъде спряно. Субективното право или задължението, част от съдържанието на едното правоотношение, следва да възникна от фактически състав, включващ целия фактически състав на възникване на другото правоотношение. Връзката на обусловеност, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е съотношение между две правоотношения. Така всъщност обусловеното дело се спира, за да изчака формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото дело.

Фактите по преюдициалното в.гр.д. 152/2015г. на Б. са следните:

Делото е образувано, въз основа на подадена въззивна жалба от С. С. срещу решение № 8824/18.12.2014 г., постановено по гр.д. 1481 по описа за 2014 г. на Б..

Производството пред РСБ по гр.дело 1481/2014г. по описа на с.с. е образувано по подадена искова молба от С. В. С., ЕГН [ЕГН], представляван от адв. Д. Б. против В. А. Т., ЕГН[ЕГН].

С. С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 5 200 евро, равняваща се на 10 172, 08 лв. и за мораторна лихва от 65,12 за периода от 26.5.2014 г. до 17.6.2014 г. въз основа на запис на заповед. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1250 по описа за 2014 г. на РСБ като РС е издал в съответствие със заявеното заповед за изпълнение № 440/17.6.2014 г., с която се е разпоредил В. Т. да заплати на С. С. заявените суми и разноските по заповедното производство. След получаване на 25.6.2014 г. покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, с която му е връчена и заповедта за изпълнение, Тънов депозира в 14 дневния срок, визиран от чл. 414 от ГПК възражение, вследствие на което след указания от РС до заявителя за последиците по чл. 415 ГПК за необходимостта от предявяване на иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на указанията е образувано РСБ исково производство по реда на чл. 422 ГПК.

Видно от представения запис на заповед В. Ал. Т. като издател неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на настоящата запис на заповед да плати без разноски и протест на С. В. С. или на негова заповед сума в размер на 5 200 евро, на падежа: При издаване акт № 15 за сграда с идентификатор 04279.615.216.5, с адрес на имота [населено място], ул. „Т.Ал.” № .. и с място на плащане – [населено място]. За дата на издаване е посочена 25.9.2008 г. и място на издаване – Б..

С решение № 8824/18.12.2014 г., постановено по гр.д. 1481 по описа за 2014 г. на Б. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. С., ЕГН [ЕГН], против В. А. Т., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 200, 00 евро, представляваща вземане по запис на заповед както и сумата в размер на 65, 12 лв., представляваща лихва за периода 26.05.2014 г. – 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 17.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 603, 44 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, като неоснователен. По повод въззивно обжалване на този акт на РС, е образувано, въз основа на подадена въззивна жалба от С. С. – в.гр.д. 152/2015г. по описа на Б.. С Решение N 1740/23.04.2015г., постановено по в.гр.д. 152/2015г. по описа на Б., въззивният съдебен състав е Обезсилил, като недопустимо решение № 8824/18.12.2014 г., постановено по гр.д. 1481 по описа за 2014 г. на Б., в частта, в която е отхвърлен иска предявен от С. В. С. против В. А. Т. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 603,44 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски и е Потвърдил решението в останалата му част. По така постановеното решение на Б. е постъпила касационна жалба и в момента производството по делото е висящо пред ВКС.

Производството по настоящето в.гр.д. 403/2015г. по описа на Б., макар и с различно правно основание – чл. 79 ЗЗД е с идентичен,като гореописания, предмет, и е за същото вземане в размер на 5 200 евро. То е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от С. С. и насочена против Решение №1770 от 09.03.2014 г., постановено по гр.д.№2582/2014 г. по описа на РС – [населено място]. Производството пред първата инстанция се е развило във връзка с предявените отС. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Т.“ № ., против В. А. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] ул. „Т. Ал.“ № .., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 200.00 евро или 10 172.0793 лева, представляваща неизплатена трета вноска в размер на 10% от общата сума, дължима съгласно сключения между страните Предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за строителство от 26.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата. РС е приел така предявената искова претенция за неоснователна и на това основание я е отхвърлил. Като мотив в обжалваното решение е прието, че - от представените по делото доказателства се установява основанието и размера на претендираната сума, а именно от процесния предварителен договор, но не се установява настъпването на нейната изискуемост. Прието е, че не се представят никакви доказателства за това дали и съответно кога е бил издаден акт Образец № 15 за сградата, в която е изградено процесното жилище, поради което съдът приема, че условието не се е сбъднало, задължението на ответника да заплати претендираната сума съгласно сключения с ищеца договор не е възникнало и не е станало изискуемо.

Предвид всичко изложено до тук и след констатирането му, чрез служебна справка по делата в А., а както и имайки предвид постъпилата молба от въззивнка С., Б. намира, че е налице преюдициалност между производствата по в.гр.д. 152/2015г. по описа на Б. и по в.гр.д. 403/2015г. по описа на Б.. Касае се за производства образувани между едни и същи страни и за едно и също вземане, по съществото си представляващо неплатена трета, последна вноска по предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за строителство от 26.11.2007 г. Ето защо, настоящия съдебен състав счита молбата за спиране за основателна такава и производството по настоящето в.гр.д. 403/2015г. по описа на Б., следва да бъде спряно до приключване производството по в.гр.д. 152/2015г. по описа на Б..

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото може да бъде спряно, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Волята на законодателя, изведена при тълкуване на нормата е, че само връзката на преюдициалност, в случаите, когато по предявения иск съдът би могъл да зачете силата на пресъдено нещо на решението по делото, до решаването на което се спира производството по иска, може да бъде основание за спиране на производството по смисъла на разглежданата хипотеза.

Водим от горното и на основание чл.253 от ГПК и на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя протоколно определение от 06.10.2015г., в частта, с която е даден ход на устните състезания и ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

СПИРА производството по настоящето в.гр.дело N 403/2015г. по описа на Б., на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид преюдициалност с в.гр.д. N 152/2015г. по описа на Б..

Определението подлежи на обжалване пред САС, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: