Р Е
Ш Е Н
И Е
№
/ 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІV състав, в публично заседание на 25.03.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН
ИВАНОВ МАЯ НЕДКОВА
Секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
гр. д. № 271
по описа за 2019г.
Производството
е по въззивна жалба на „ВЮРДИГЕС АЛТЕРН“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление- гр.Варна, предявена чрез
адвокат И.Д., срещу решение №
4810/ 26.11.2018г., постановено по гр.д.№ 857/ 2018г. Варненски районен съд, XLVIII състав , с което:
1/ На основание чл. 357 КТ във връзка с чл. 67 от КТ е прието за установено, че по сключен договор
между страните на 20.02.2015г. е възникнало трудово правоотношение, със срок на
действие от 01.03.2015г. до 30.08.2015г., съобразно който ищцата –В.И.Б., е
заемала длъжността „ домашен помощник“ с място на работа гр.Рьотген ФРГ и
трудово възнаграждение от 900 евро, като за периода от 28.03.2015г. до 30.08.2015г. е дала съгласие да бъде
командирована във ФРГ- сем.Х.;
2/ На основание чл.
128, т.2 от КТ във вр. чл. 121, ал.3 от КТ / отм./ дружеството е осъдено да
заплати на ищцата сумата 5336.40 евро,
представляваща разлика между заплатеното
и дължимото месечно брутно трудово
възнаграждение за периода от
28.03.2015г. до 30.08.2015г., със законната лихва от датата на исковата молба-
19.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението;
3/ На основание чл.215 КТ във връзка с чл.20, ал.1 и чл.22 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина дружеството е
осъдено да заплати на ищцата сумата 1306.62
евро, представляваща дължимо и неплатено за периода 28.03.2015г.-
30.08.2015г. обезщетение за командироване , със законната лихва от датата на
исковата молба- 19.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както
и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят оспорва
решението само в осъдителните части, относно присъдените суми, с възражения за
неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила- чл.43 и чл.44 от КМЧП, чл.172, чл.202, чл. 235,
ал.2 ГПК, необоснованост-чл.236,ал.2 ГПК, и постановяването му в противоречие с Директива 96/ 71
ЕО / чл.3 § 7, ал.2 / и практиката на съда на ЕС- решение от 12.02.2015г. по дело
С-396/13. Изложени са правни аргументи за недоказаност на предявените искове. Счита,
че съдът не е установил релевантни факти – относно времето, през което ищцата е
изпълнявала трудовите си задължения, дали има положен допълнителен/извънреден
труд, който подлежи на компенсация, поради което неправилно е определил размера
на присъдените суми в размер на БТВ, без да приспадне ДОД и осигурителните
вноски; По същество претендира отмяна на решението в посочените части и
постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло,
както и да се присъдят разноските направени за двете инстанции.
Въззиваемата страна- В.И.Б.,
чрез адвокат А.П., изразява становище за неоснователност на жалбата по всички
възражения срещу решението, съобразно представения писмен отговор. В съдебно
заседание, чрез процесуалните представители пледира за потвърждаването му като законосъобразно по отношение на
уважените осъдителни искове.
Съставът
на Варненския окръжен съд,
съобразно становищата на страните и писмените доказателства към делото,
преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК , констатира :
Производството пред районен съд е образувано по
обективно кумулативно съединени искове
на В.И.Б. срещу „Вюрдигес Алтерн“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление- гр.Варна,
ул. „Хъшове“ №1, както следва:
1.За установяване в отношенията между страните на
възникнало трудово правоотношение по сключен договор с дата 20.02.2015г., за
периода 01.03.2015г. – 30.08.2015г. с посочена длъжност и място на работа , по
силата който ищцата е била командирована за периода от 28.03.2015г. до
30.08.2015г. в сем.Х., гр.Рьотген, ФРГ , при БТВ – 900 евро, на основание чл.
357 КТ вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Искът е уважен и решението в тази част е влязло в
законна сила.
2.Осъдителен иск за сумата 2553.53лв., левова
равностойност на1306.62 евро, представляваща сбор от дължимо и неизплатено
обезщетение при командироване за периода от 28.03.2015г. до 30.08.2015г., със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението дължима. Сумата е изчислена като разход за
командироване- дневни, в размерите съгласно
чл.20, ал.1 и чл.22 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина
3.Осъдителен иск за сумата 5497.61 евро,
представляваща сбор от дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от 28.03.2015г. до 31.08.2015г., изчислено на база отработени дни за
всеки месец при минимално брутно трудово възнаграждение на изпълняваната
длъжност, прието във ФРГ / 2020.55 евро/.
Ищцата твърди, че през исковия период е работила
общо 22 седмици с един почивен ден. Получавала е по 900 евро на месец по банкова сметка, ***.03.2015г. Общо
дължимо БТВ за целия период, след приспадане на преведените от ответника
суми, е в размер на 5497.61евро /
10 752.39лв.
Ответникът не оспорва, че сключеният граждански
договор с ищцата по правната си същност
е трудов, с уредените по трудово
правоотношение права и задължения. Оспорва
паричните претенции като неоснователни със следните доводи:
С подписаните договорни клаузи ищцата е приела да
бъде командирована във ФРГ срещу хонорар от 900 евро и да организира
изпълнението на поетия ангажимент без установено работно време. За срока на
командироване В.Б. е работила по 4ч.15
мин., с един почивен ден в седмицата. Вида и продължителността на извършваните
дейности са определени по предварително попълнен стандартен въпросник, и на тази база е договорена цената
на услугата. През целия период ищцата е разполагала със собствена стая,
безплатна храна и нощувка, не е дължала
средства за битови сметки.
От брутното трудово възнаграждение са приспаднати
дължимите данъци и осигурителни вноски, добавките за храна / 229 евро месечно/
и нощувка/ 223 евро месечно/, които са получени в натура. За времето, през
което ищцата е работила при сем., е получила по банкова сметка ***: - на
01.04.2015г.-1754.10лв.за м.март; на 07.05.2015г.- 1754.10лв. за м.април, на
08.06.2015г.-1754.10лв. за м.май, на 08.07.2015г.-1754.10лв. за м.юни, на
05.08.2015г.-1754.10лв. за м.юли, на 08.09.2015г.- 1852.40лв. за м.август.
,общо в размер на 10622.90лв. За периода март-август 2015г. дружеството е
внесло и 249.78лв.- осигурителни вноски, 200.04лв.- ДОД. Съобразен е
несеквестируемия минимум за 2015г.- 1049.99 евро при 8-часов работен ден, след
приспадане на всички удръжки , включително за храна и подслон, съгласно чл.
850с ГПК / ZPO / на ФРГ за 2015г.
Сумата на дължимите командировъчни е в размер на 2540.13лв.за
периода 28.03.-30.08.2015г. Изчислена е като сбор от командировъчните за
първите 30 дни- 315 евро/ 30 х 10.50/ и за останалите 125 дни- 983.75 евро / 125х 7.87 евро/, общо 1298.75 евро. Всички суми са изплатени на
ищцата по банков път.
Релевантни
за правоотношението факти и обстоятелства:
1.По силата на трудово правоотношение, възникнало със
сключен договор на 20.02.2015г. , „Вюрдигес Алтерн“ ЕООД-възложител, е възложил
на В.И.Б.- изпълнител, работа като домашен помощник за дейностите посочени в
договора и длъжностната характеристика , със
срок от 6 месеца, считано от 01.03.2015г. ,с място на работа – гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ 20, срещу месечно възнаграждение- 900 евро, изплащано по
банков път до 15-то число на следващия месец.
При сключването на договора Б. е дала съгласие да
бъде командирована в Германия. Издадена е командировъчна заповед №64/ 20.02.2015г. , на основание чл.
16 от Наредбата за командировки и обучение в чужбина и № 883/ 01.05.2010г. на
ЕС за социално обезпечение, според която следва да изпълнява работа по
длъжността при сем.Х.,
гр.Рьотген,, ФРГ , за периода 28.03.2015г.-30.08.2015г. Всички разходи по
пътуването , фиксирана дневна ставка, месечна заплата, здравна, социална и пенсионна осигуровка се поемат от дружеството.
2. Допуснати са гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите на ищеца- за установяване на времетраенето,
характера и начина на извършване на работата в срока за командироване, и
показанията на свидетелите на ответника за посочените обстоятелства, начина на
договаряне с клиентите и попълваните документи.
Като
свидетел на ищцата е разпитан И. Б.-съпруг, с показанията на който се
установява, че е работила при възрастна
жена, която е имала проблем с говора и придвижването, което е изисквало
постоянното й присъствие до
22.30.-23.00ч. Посочва дейностите, които
е следвало да извършва- подготовка на закуска, обяд, пране, гладене. Знае, че
почивният ден е бил неделя. Не е бил в Германия през този период.
Като
свидетели на ответника са разпитани Д.Г.и М.Н., без родство със страните.
Свидетелката Г. е осъществявала контакти
с клиенти, които потенциално търсят
болногледачи. На заинтересованите изпраща оферта с 15 сравнително подбрани
въпроса за здравното състояние на клиента, психическо състояние и жизнената
среда, който те попълват самостоятелно и въз основа на дадените отговори се
определя цените. В случая на госпожа Х.
подчертава, че е била
самостоятелна и искала да се справя сама. Очаквала помощ за приготвяне на закуска,
при обличане- събличане, понякога
покупки, разходки, почистване един път в седмицата. В офертата е посочила ,че има нужда от помощ около 3часа и 30
минути на ден. Свидетелката допуска, че впоследствие тези дейности може да са
повече, тъй като работата е с болни хора.
Свидетелката М.Н.,без родство, е изпълнявала същата
длъжност „ домашен помощник“ при г-жа Х. преди В. / Б./. Описва извършваните дейности/
приготвяне на закуска, обяд, вечеря, почистване, прахосмукачка два пъти в седмицата, помощ при обслужването,
контактуване и гледане на телевизия/ които съвпадат с посочените от ищцата по
дни и часове. Потвърждава, че работното време е 8 часа, но активната работа е около 3-4 часа, с право на един
почивен ден в седмицата.
3. Във връзка със спорните обстоятелства се
преценяват- анкета с данни за нуждаещото се от грижи лице /превод от немски/,
доказателства за преведените суми на В.Б. по открита банкова сметка ***, които
не са оспорени от насрещната страна. По същество- заключенията на допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза/ основно и допълнително/ по поставените от двете страните
въпроси.
По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ във връзка с
основанието по чл.123, ал.3 / отм. КТ приема следното :
Ищцата обосновава
правен интерес от търсената защита по чл.128, т. 2 от КТ в условията на
валидно трудово правоотношение с
ответника , възникнало със сключения /граждански/ договор на 20.02.2015г.,
съобразно произнасянето по иска с правно чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 357, ал.1
и чл.68 от КТ. Претендира дължимо и неплатено от ответника възнаграждение за
положен труд, съобразено с установеното в държава от Европейския съюз за
периода на командироване повече от 30 календарни дни, на основание чл.121, ал.3 от Кодекса на труда.
Изискванията на чл.3 от
Директива 96/71 ЕО са въведени в националното законодателство с конкретни
текстове- чл.121а КТ/ ДВ, бр.105 -2016, в сила от 30.12.2016г./ и Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги / обн. ДВ, бр.2 от 06.01.2017г./, които са приложими към правоотношение възникнали след разглеждания
период.
Събраните доказателства
обосновават непротиворечив извод за основателност на предявения иск по следните
съображения:
В приложното поле на чл.121, ал.3 КТ / отм.ДВ, бр. 106-2016г/., са случаите
на командироване за повече от 30 календарни дни в рамките на предоставяне на
услуги в друга държава- членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по
Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария, при който страните следва да уговорят, за срока на командировката,
поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Съгласно командировъчна
заповед №64/20.02.2015.В.Б. е командирована в държава от ЕС- ФРГ, за срок от шест месеца, считано от 28.03.2015г.,
и има качеството „ командировано лице“ за изпълнение на трудовите му задължения
в друга държава, по смисъла на чл.121, ал.1 и 2
от КТ. Легалното определение на
„командироване по смисъла на чл.121,ал. 3
според § 1, т.16 от ДР на КТ /
отм.ДВ, бр.105-2016г., в сила от 30.12.2016г./ е „изменение на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на страните поради изпращане на същата или
друга работа в друга държава –членка на Европейския съюз,в друга държава-страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария при условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата
държава, но не по-неблагоприятни от минималните установени в
нея“.
От съдържанието на
представената заповед не следва, че страните по делото са договорили условия на
заплащане, сходни със съществуващите минимални възнаграждение в приемащата
държава- ФРГ, поради несъответствието й
с реквизитите посочени в чл.5, ал.1, т.6 от НСКСЧ. Въпреки, че издадената от работодателя определя основанието, командировъчния период,
разходи и права на командирования, спрямо поставената цел – работа при
семейство Х., финансовите условия не са конкретно посочени. Според действащата
към този период норма на чл.5, ал.3 от НСКСЧ – в сила от 28.10.2010г./ при
командироване по чл.121, ал.3 от КТ работодателят и работникът или служителя
следва да постигнат съгласие по отношение на : продължителността на работния
ден и размера на междудневната и седмичната почивка,и на почивките в работния
ден; размера на платения годишен отпуск, размера на трудово възнаграждение,
заплащането на извънреден труд; безопасните и здравословните условия на
труд.
В контекста на
изложеното следва, че ответникът
неправилно интерпретира вписаното в трудовия договор съгласие за
командироване спрямо всички гопепосочени елементи, доколкото с него страните по
трудово правоотношение не уточняват период / превишаващ установения в
закон 30-дневен срок/, конкретни условия на полагания труд и почивка, съответно
заплащане, при които ищцата реално е полагала труд в Германия / ФРГ/,т.е. при
постигната взаимна договореност за извършваната дейност по длъжностна
характеристика на територията на друга държава от ЕС.
Според правната
доктрина, когато работници и служители на българско дружество са командировани
в рамките на предоставяне на услуги в други държави – членки на ЕС, следва да
се сключи допълнително споразумение , в
което страните уговарят изменение
на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването.Споразумението определя характера и мястото на работа,
времетраенето, чрез посочване началната и крайна дата на командироването,
размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, условията за полагане на извънреден / нощен труд , продължителността на работния ден и
работната седмица , други.
По размера на исковата претенция:
Заключението на допуснатата ССЕ от 15.05.2018г.
определя минималното възнаграждение за ФРГ , съобразно законово определения
минимум при минимална работна ставка от 8.50 евро на час, според действащия от
01.01.2015г. Закон за минималната
работна заплата. Посочени са варианти за целия исков период в зависимост от
отработените дни и часове от седмицата: първи вариант- 7480 евро, при 8-часов
работен ден в установените от закона работни дни; втори вариант – 8976 евро,
при 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден; и дължимо ТВ след приспадане
на реално полученото от ищцата БТВ :
първи вариант- 2029.56 евро/ 7480-5450.44/ ; втори вариант- 3421.56 евро /
8976- 5450.44/ .
С
допълнително заключение от 16.10.2018г. вещото лице определя размер на
минималната работна заплата за длъжността “домашен помощник“ отново в два
варианта,но при ставка 9.40 евро на
час, в сила на територията на Северен Рейн-Вестфалия, за периода
01.01.-31.12.2015г. Използвани са данните предоставени от Инспекцията на труда
с писмо изх.№ *********/ 04.09.2018г.
Решението е
постановено съобразно констатациите за минимално трудово възнаграждение при
ставка 9.40 евро на час, осемчасов
работен ден и шестдневна работна седмица. За целия разглеждан период, според
броя на отработените дни от месеца, е изчислено полагаемо ТВ в размер на 9926.40
евро, от което са приспаднати получените суми по 900 евро на месец общо 4590
евро. От разликата е формирано заключение за
дължимото възнаграждение, сбор от незаплатената част за всеки месец по
брой отработени дни за периода от 28.03.2015г.
до 30.08.2015г., в размер на 10 500.08лв. равностойни на 5336.40евро при курс 1.95583.
Настоящият състав
приема, че при изчисляване на ТВ следва да бъде съобразена минималната работна
ставка от 8.50 евро, въведена със Закона за минималната работна заплата, в
сила от 01.01.2015г. Размерът на полагаемото минимално трудово възнаграждение
за процесния период, изчислено при 8-часов работен ден и брой отработените
дни е
посоченият по т.2- втори вариант, СТЕ- 8976евро. Дължимата и неизплатена част от трудовото
възнаграждение, след приспадане на преведените от ответника за същия период по
ведомост за ТВ и по сметка на ТД на НАП, е в размер на 3421.56 евро, равностойност на 6691.99лв. В посочения размер искът
е доказан и следва да бъде уважен.
Неоснователно се
претендира от ищеца присъждане на възнаграждение при ставка 9.40 евро на час,
така както е посочена в §2 /1/ от Втора наредба за задължителните условия на
труд на сектор „ Грижи“ , приложена в заверен превод от немски език. Става
въпрос за подзаконов нормативен акт с ограничено приложно поле -§1, за предприятия , работещи в сферата на
извършване на грижи, и се отнася до работещите в тях , с изключение на
посочените в §1, ал.2 и 3. Според §1, ал.4 важи и за работници по смисъла на
ал.3 „ ако те в рамките на упражняваните от тях
дейности в немалък обем работят
заедно с обитателите в областта на структурирането на деня , активиращо, обслужващо
или полагайки грижи , по специално като : 1. Придружители в ежедневието;2.Обслужващ
персонал за хора с деменциални заболявания ; 3. Асистенти“.
Тълкуването на
посочените текстове с цел правоприлагане към настоящия случай налага на първо място да се формира
непротиворечив извод за това, че ищцата изпълнява работа по съдържанието на
ал.2,3 и 4. Доказване на това обстоятелство не е проведено. При положение, че
нейната длъжностна характеристика и реално полагания труд като „ домашен
помощник“ се доближават до посочените в ал. 4, т.1 и 3, или ал. 5 –обслужващ
персонал за хора със значителна потребност от общ надзор и грижа,с оглед
действието на наредбата в тази част, считано от 1 октомври 2015г., тя е неприложима към разглеждания период относно
фиксирания размер на минимално трудово
възнаграждение при ставка 9.40 евро на час за територията на обозначените
провинции, вкл. Северен Рейн-Вестфалия. По тези съображения неоснователно се
претендира от ищеца заплащане на минимално трудово възнаграждение, при ставка
от 9.40 евро на час .
С изложените мотиви
решението в частта, в която искът с правно основание чл. 128 КТ вр. чл.121,
ал.3 КТ /отм./ е уважен подлежи на
отмяна за разликата над дължимите 3421.56
евро- “остатък за доплащане“, с равностойност 6691.99лв., до присъдените в размер на
5336.40 евро, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода на
командироване: 28.03.2015г. – 30.08.2015г., със законната лихва от датата на регистрираната искова молба, а
искът в посочената част – на отхвърляне като недоказан и неоснователен за горницата
над 3421.56 евро до 5336.40 евро.
Съпоставимо с частичната основателност на претенцията следва да се коригира
размера на присъденото възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По иска с правно основание чл.215 КТ във
връзка с чл.20, ал.1 и чл.22 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина:
Районният
съд е приел частичната му основателност, предвид приложими норми на
националното законодателство при командироване в чужбина- чл.15, ал. 1 от
НСКСЧ, относно правото на командирования да получи дневни и квартирни пари в
размери и валута посочени в приложение 2 , което за Федерална Република
Германия е 35 евро на ден, и в намален размер / 30% от размера на полагащите се
дневни пари/, когато приемащата държава осигурява пълен пансион в натура ,
съгласно чл. 20 , ал.1 от НСКСЧ.
Определеното по този ред възнаграждение за дните на командироване на ищцата в
Германия е в размер на 1638 евро / 156
дни по 10.50 евро на ден/. Присъденото обезщетение от 1306.62 евро е в пълния претендиран от ищеца размер, ведно със
законната лихва от 19.01.2018г./ дата на регистрираната искова молба в съда/.
Решението в тази част е
оспорено с доводи за материална незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че в
случаите по чл.121, ал.3 и 5 от КТ изплащането на минималното трудово възнаграждение в приемащата държава покрива
вземанията на работниците за командировъчни пари. Позовава се на практиката на
Съда на ЕС, според която вземанията за дневни командировъчни следва да се
считат от минималната заплата при същите условия , при които се включват в
минималната заплата изплащане на местните работници при командироването им в
рамките на съответната държава- членка/ Решение на Съда от 12.02.2015г. по дело
С- 396/ 13 /. Позовава се Директива 96/71/ ЕО,
според систематичното тълкуване
на текстовете на чл.3, § 7, изр.1 и .2 ,
според които разходите за издръжка
свързани с командировката, се смятат част от минималната работна
заплата, освен ако не са изплатени за възстановяване на разходи, които фактически са били
направени във връзка с командировката- пътни, дневни и квартирни.
Съдът констатира, че
възражението в изложения смисъл е направено за първи път във въззивното
производство, и на процесуално основание е преклудирано.
С писмения отговор
ответникът не е оспорил основанието на
иска по чл.215 КТ във връзка с чл. 20-22 от НСКСЧ, като е изложил конкретни
съображения по неговия размер. Посочил е, че за целия период са изплатени
командировъчните дневни в размер на 2540.13лв.,които са включени в преведените
на ищцата по банкова сметка. ***етно доказани по делото.
Разглеждащият състав приема, че решението в
посочената част е правилно, съответстващо на приложимите законови разпоредби, а
по отношение на дължимия размер- със заключението на допусната ССЕ. При
командироване в условията на съществуващо трудово правоотношение според приложимия чл.215 КТ работникът има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още–пътни , дневни и
квартирни пари при условията и в размера
определени от Министерския съвет, т.е.
при регламентацията дадена с подзаконов нормативен акт. За разглеждания
период това е Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС 115 /2004г., която
предвижда, че разходите на командированите лица в Германия са 35 евро на ден /
приложение 2/.
Безспорно е, че ищцата
е изпълнявала своите задължения като домашен помощник в дома на обгрижваното
лице, като е ползвала пълен пансион по предварителна договореност със семейство
Х.. Според изискванията на чл. 20 ал.1 от НСКСЧ е имала право на командировъчни
дневни в размер на 30% от размера на полагащите се дневни за периода на
командироване, и при съобразяване на
това условие е изчислен размера на дължимото обезщетение за целия
командировъчен период. Съгласно
констатациите на ССЕ работодателят е превеждал суми в размер на договореното
възнаграждение, които са приспаднати със заключението при изчисляване на
остатъчната стойност, съобразно частичната основателност на иска с правно
основание чл.128 от КТ.
Извън предмета на доказване на факти и
обстоятелства, наведени за първи път пред настоящата инстанция, въз основа на
които може да се приеме, че сумите - пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство, са част
от получаваното възнаграждение на командирования в друга държава от ЕС по смисъла на чл. 121,
ал. 3 от КТ, и за командироващия не възниква задължение да бъдат изплащани като
компенсация. Подобен извод противоречи на съдържанието на командировъчната
заповед и становището по иска, поддържано в
първоинстанцинното производство.
С изложените мотиви
решението в обжалваната част, по иска с правно основание чл. 215 от КТ , следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно частичната
неоснователност на исковата претенция по чл.128 КТ, в полза на ответника следва
да се присъди сумата- 338.86лв., представляваща допълнителни разноски пред ВРС,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК , и сумата 363.66лв.- разноски направени пред
ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в размер на
480.41лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
На основание чл.271 ,ал.1 и чл.280 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 4810/ 26.11.2018г., постановено по гр.д.№
857/ 2018г. Варненски районен съд, XLVIII състав , в частта, в която на основание чл. 128, т.2 от КТ във вр. чл. 121,
ал.3 от КТ / отм./ „ВЮРДИГЕС АЛТЕРН“ ЕООД, ЕИК- *********, е осъдено да заплати
на В.И.Б., ЕГН- **********, дължимото
месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 28.03.2015г. до 30.08.2015г., за разликата
над 3421.56 евро до присъдените в
размер на 5336.40 евро за периода на командироване : 28.03.2015г. –
30.08.2015г., със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, и в частта на присъдените разноски, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, за разликата над 702.14лв. до 1306.62лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. И.Б.
срещу „ВЮРДИГЕС АЛТЕРН“ ЕООД, с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. чл.121, ал.
3 КТ / отм./, за разликата над 3421.56 евро до 5336.40 евро, със
законната лихва върху главницата, и изцяло иска с основание чл.215 КТ във
връзка с чл.20, ал.1 и чл.22 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, за 1306.62 евро, представляваща дължимо и неплатено за
периода 28.03.2015г.- 30.08.2015г. обезщетение за командироване , със законната
лихва от датата на исковата молба- 19.01.2018г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта, в която на основание чл.215 КТ във
връзка с чл.20, ал.1 и чл.22 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина „ВЮРДИГЕС АЛТЕРН“ ЕООД, ЕИК- *********, е осъдено да
заплати на В.И.Б., ЕГН- **********, сумата 1306.62 евро, представляваща дължимо
и неплатено за периода 28.03.2015г.- 30.08.2015г. обезщетение за командироване
, със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2018г.,
ОСЪЖДА
В.И.Б., ЕГН- **********, да заплати на „ВЮРДИГЕС АЛТЕРН“ ЕООД, сумата 338.86ллв- разноски направени пред
ВРС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК , и сумата 363.66лв.- разноски направени
пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВЮРДИГЕС АЛТЕРН“ ЕООД, ЕИК- *********, да заплати
на В.И.Б., ЕГН- **********, сумата 480.41лв.- направени разноски пред ВОС, на
основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението, в
необжалваната част по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с
чл. 357 КТ, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по иска с
правно основание чл.128 , вр. чл.121, ал.3 КТ, пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.