Р Е Ш Е Н И Е
№65/19.3.2020г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 26.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1131 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с основание чл. 49 СК и
чл. 56 СК. Ищецът С.А.Б., ЕГН **********, твърди, че с ответника А.А.Б., ЕГН **********,
са съпрузи, сключили граждански брак на 30.04.1983г. в гр. Суворово. Твърди, че
от девет години трайно живее и работи извън страната, като се връща
изключително рядко, ответникът продължава да живее на първоя етаж от общия им
дом , но с друга жена и по този начин на практика с друго семейство. Счита, че
бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и
следва да бъде прекратен, поради неразбирателство, брачна изневяра и влошени
взаимоотношения между съпрузите. С оглед изложеното моли за прекратяване на
брака без съдът да се произнася по въпроса за вината. Настоява се придобитото
по време на брака жилище да бъде предоставено за ползване по следния начин: на ответника да бъде предоставено ползването
на първи етаж, на ищцата да бъде предоставено ползването на втори етаж. В
о.с.з. ищцата чрез проц. представител поддържа така предявените искове.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, уведомен,са явява
в о.с.з. не оспорва иска.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Представено
е дубликат на удостоверение от
28.11.2001г. за сключен граждански брак
между А.А.Б., ЕГН ********** и С.А. З., ЕГН **********, за което
обстоятелство е бил съставен акт за граждански брак №10/30.04.1983г. от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Суворово. След сключване на брака съпругата е приела да носи
фамилното име Б..
Съгласно
удостоверение за родствени връзки с изх. №9/15.10.2019г. на Община Суворово от брака
са родени децата – А.А.Б., понастоящем на 36 г., Н. А. Ш., понастоящем на 33 г.
и А. А. Б., понастоящем на 29г.
Представено
е удостоверение за идентичност на имената на
С.А.Б., ЕГН **********, С. А. Б.и С. Д. А.
С
нотариален акт за дарение №88, том 1,
дело №171/1986г. на РС Девня Д. Х. П.дарява
на внучката си С. Д. А.само 300 кв. м. от дворно място от 655 кв. м., включено
в парцел III -97 в кв.14 по плана на гр. Суворово.
Представено
е разрешение за строеж №72 от 25.08.1986г., с което е разрешено на Д. Д. П.и С.
Д. А.изграждане на двуфамилна двуетажна жилищна сграда / близнак / в парцел III
-97 в квартал 14 по плана на гр. Суворово. Представена е обяснителна записка и
проект.
По
делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Д. Д. по назначената от
съда СТЕ, неоспорено от страните.
Ангажирани
са и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на ищеца. В
своето изявление пред съда свидетелят И. Д. А., далечен роднина по съребрена
линия на ищеца по делото, излага, че от десет години ищцата живее и работи в
Австрия, като се връща в страната за по 20 дни. Твърди, че С. не поддържа връзка
с ответника. Явства, че А. живее на семейни начала с друга жена в къщата, в
която преди живеел заедно със С..
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 49, ал.1 от СК и бракът между
страните следва да бъде прекратен. Установеният
в процеса факт,че ищцата е напуснала семейното жилище и липсата на данни след раздялата между съпрузите, да
са полагали усилия за преодоляване на
разногласията и заздравяване на брачната връзка сочи на раззстройство на
брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Съществуващата между
страните брачна връзка има само формален характер, с оглед липсата на воля у
двамата съпрузи за съвместното им живеене това й състояние не може да бъде
преодоляно.
Искане
за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е
направено, следователно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно
разпоредбата на чл.56 СК, при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Когато семейното жилище е общо първо се преценява възможността то да се
ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се
предоставя на единия от тях. Семейното жилище може да се ползва от двамата
съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се
обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в
предназначението им, независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако
няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните
помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между
бившите съпрузи са търпими. Съгласно § 1 СК семейното жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват
самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Съгласно ППВС № 12/1971
год., семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на съпрузите, децата и пълнолетните
членове на семейството, като законът има предвид жилището, ползвано до
прекратяване на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата.
Съгласно
изслушаната по делото СТЕ жилището на адрес в ***се състои от : - в приземния
етаж -стълбищна клетка, коридор и изба ;
на първи етаж -вход откъм улицата,
стълбище от избен етаж и към втори етаж, две спални, санитарен възел, лоджия и
стълбище към двора ; - на втори етаж
–стълбище от първи етаж и към подпокривното пространство, коридор, кухня с
дневна, спалня и лоджия; Приземният и първи етаж към момента на огледа се ползват
от ответника, вторият етаж към момента на огледа не се обитава от никого,
когато синът на страните А.А. Б.е в България го ползва той. Инсталациите -ВиК и ел. инсталация, са общи за приземния и
двата етажа. Входът за етажите на жилищната сграда е един, стълбището,
свързващо лоджията от първи етаж с двора, не отговаря на изискванията за вход
към първи етаж. Складовото помещение е едно и се намира в приземния етаж. На
втори етаж няма санитарен възел. Жилищните и сервизни помещения не могат да
бъдат преустроени в отделни жилища без значително преустройство, изменения и
промяна на предназначението. Възможно е да се разпределят жилищните помещения
при общо ползване на основния вход от двамата съпрузи без общо ползване на
сервизните помещения при положение, че на втория етаж се изгради и оборудва
санитарния възел, който фигурира в проекта на сградата, но не е изграден и е
отразен като екзекутив и подпокривното пространство се използва като складово помещение, общо
ползване ще има само за основният вход в жилищната сграда.
Установи
се, че семейното жилище, представляващо първи етаж на сградата, се ползва от
ответника, тъй като ищцата трайно пребивава и работи в чужбина. Същевременно
втори етаж от жилищната сграда се обитава от пълнолетния син на страните при
завръщането му в страната, поради което същия не представлява част от семейното
жилище, тъй като не се ползва към момента от никой от съпрузите. Установи се от
изслушаната и приета по делото СТЕ, че няма възможност от жилищните и сервизни
помещения от еднофамилната жилищна сграда да се обособят отделни жилища по
смисъла на чл. 108 и чл. 110 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони без значителни преустройство,
изменения и промяна предназначението. В тази връзка следва да се отбележи, че
за разпределяне ползването на семейното жилище следва да се прецени броя и вида
на помещенията съобразно законоустановените нормативи за самостоятелно жилище
във вида, в който се намира жилището към момента без съобразяване на евентуални
бъдещи преустройства, изменения и промяна на предназначението на помещенията. При
установени отношения на търпимост между бивши съпрузи съдът може да позволи съжителството
в семейно жилище при общо ползване на сервизни помещения. В Решение
№ 428 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 524/2010 г., IV гр. отд. на ВКС се
приема, че ако по време на трайна
фактическа раздяла единият или двамата съпрузи са заживели на съпружески начала
с други лица, отношенията им очевидно са нетърпими с оглед възможността да бъде
разпределено ползването на семейното жилище. Настоящият казус е именно такъв.
Наведените твърдения в исковата молба, че ответникът обитава семейното жилище с
друга жена не бяха опровергани от ответната страна, като за тези обстоятелства
свидетелства в о.с.з. и свидетелят И. Д. А.. Единствената останала възможност
за ползването на семейното жилище която следва да бъде разгледана от съда, е за
предоставяне на единия съпруг. Няма данни и доказателства за влошено здравословно
състояние на някой от съпрузите, в който смисъл са и изявленията на ответника и
проц. представител на ищеца в о.с.з. на 22.01.2010г. Представени са справки от
СВ Варна за страните за липса на вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидите на страните. Доколкото по делото се установи, че за продължителен
период от време от фактическата раздяла ответникът трайно обитава семейното
жилище, което предполага трайно установен начин на живот в населеното място от
негова страна, то съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да се
предостави нему съобразно установеното от години фактическо положение на
ползването.
По
въпросът, свързан с фамилното име на ищцата нормата на чл. 53 СК следва да се
тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване
на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва брачното си фамилно име. За казусът иск по смисъла на чл. 53 СК не
е предявен от ответницата, поради което тя следва да запази фамилното си име от
брака.
Съдът определя държавна такса по
иска за развод при решаване на делото в размер на 75 лв., на осн. чл.6, т.1 и
т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните поравно съгл. чл 329 от
ГПК , при приспадане на вече платената от ищеца държавна такса от 25 лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между С.А.Б., ЕГН **********, и А.А.Б.,
ЕГН **********, за което е съставен Акт за граждански брак №10 от 30.04.1983г.
от длъжностно лице по гражданското състояние при гр. Суворово, община Суворово,
област Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име Б.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се
на адрес в ***, на А.А.Б., ЕГН **********
ОСЪЖДА
А.А.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и 50 стотинки/,
представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т.1 и т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както
и държавна такса от 5,00 лева /пет
лева/, ако за принудителното събиране на същата съда издаде служебно
изпълнителен лист
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата
от 12,50 лева /дванадесет лева и 50
стотинки/, представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6,
т.1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и държавна такса от 5,00 лева /пет
лева/, ако за принудителното събиране на същата съда издаде служебно
изпълнителен лист
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: