№ 6302
гр. С, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110122428 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Ц. Л. В., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 1 149,89 лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и 89 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул.“Х“ №
51, вх.Г, ап.69, аб.№ 33670, ведно със законна лихва за период от 14.02.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 195,71 лева (сто деветдесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
31.01.2022 г., 3,00лева (три лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва
върху тази сума за период от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,30 лева
(един лев и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 31.01.2022 г. По
така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 7436/2022г. по описа на СРС, 25
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед е връчена на
длъжника и в законоустановения срок от същия е подадено възражение, поради което на
“ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в
срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като собственик на
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ул.“Х“ № 51, вх.Г, ап.69, аб.№ 33670 е потребявала
топлинна енергия за посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че дължи посочените в заповедта суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Ц. Л. В., с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Счита, че исковете за заплащане на сума за
дялово разпределение и лихва върху сумата за недопустими. Считат исковата молба за
неоснователна, като се твърди, че ответницата не е потребител на ТЕ за имота, като не е
подавала заявление за разкриване на партида. Посочват заплащане на сума в размер на
396,13лв. на 07.06.2022г. по фактура от 31.07.2020г. Противопоставя се възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва се методиката по която ищеца начислява суми за
дялово разпределение. Считат акцесорния иск за лихва върху сумата за цена на ТЕ за
недоказан.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
2
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В отговора на исковата молба изрично се оспорва качеството на потребител относно
ответника. По делото е изискана и приета като доказателство Заповед от 04.04.1983г. ИК на
СНС, с която като обезщетение за отчужден недвижим имот, в собственост на Ц. Л. Г-В. е
поставен апартамент №69, находящ се в гр. С, ул.“Х“ № 51, вх.Г. Представена е и
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която се установява, че е декларирала процесния имот
като своя собственост на 27.04.1998г.
С оглед на изложеното ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
Придобитото веднъж качество на потребител на ТЕ законът не свързва със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от различните нови основания /формални или не/ за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на ТЕ и загубването на това
качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационни отношения. Доколкото между
страните няма данни да е сключен индивидуален писмен договор уреждащ техните
отношения, то като съдържание на съществуващото между тях отношение следва да се
считат, посочените в закона -ЗЕ и в общите условия, против които потребителя не е
възразил по смисъла на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, права и задължения на страните. Дружеството -
ищец има задължение да доставя ТЕ, а ответникът има задължение да заплаща реално
доставената му ТЕ до размера на квотата си в собствеността. Законът облича фактическите
отношения по потреблението на ТЕ в договорна форма, като приема, че ако физическо лице
ползва ТЕ за битови нужди, а топлофикационното дружество му доставя такава ТЕ, то
между тези страни съществува договорна връзка, неформална, със съдържание посочено в
закона и в ОУ, против които настоящия потребител не е възразил.
Съответствието на разпоредбите, касаещи налагането на административния елемент на
регулиране на отношенията с потребителите е било предмет на решения на Съда на ЕС, с
които е прието, че такъв тип регламентация е допустим. Съгласно Решение на Съда
3
(четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 1) Член
27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. От заключението е видно, че на уреда са били извършвани периодични проверки
съгласно БДС 1434 – 2001 през м.10.2016г., м.09.2018г. и м.03.2022г.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния период
Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г.,
периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години Средствата за
търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ технически средства за измерване,
които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват
при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на
4
топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/. Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия – чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза периодична метрологична проверка на монтираното
на адреса СТИ е направена през м.10.2016г. и последваща такава през м.09.2018г., т..е. по-
малко от 2 години след предходната проверка. Съгласно цитираните разпоредби,
последваща проверка е следвало да се извърши през м.10.2020г., което е след края на
исковия период, поради което СТИ е било изправно за целия период на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕООД, като за абоната не се изчислява
ТЕ за отопление на имот, а ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от 2 броя
редовно отчетени водомери и „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
238м3. От вещото лице е установено, че разпределението е извършвано в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 1592,39лв., от която 556,16лв. за отопление на имот и
сградна инсталация и 1036,23лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -441,45лв. за връщане, т.е. сумата следва да се
извади от сумата, получена по фактури за отопление, като размера на реалното потребление
е 1150.94лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на
СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
5
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е постъпило в съда на 14.02.2022г., така че към момента на подаването му вземанията на
ищеца за главница за периода м.01.2019г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.
Вземането за м.01.2019г. е станало изискуемо на 28.02.2019г., поради което не е погасено по
давност. Следователно обхванати от погасителна давност са вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018г. Видно от заключението на СТЕ задължението за потребена ТЕ
за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018г. е в размер на 443,13лв., като същото се явява
недължимо поради изтеклата погасителна давност.
За останалия период, необхванат от погасителна давност – м.01.2019г.-м.04.2020г.
съгласно СТЕ стойността на реалното потребление е в размер на 707,81лв.
Съгласно изслушана по делото ССчЕ при извършена проверка в счетоводството на
ищеца, вещото лице е установил, че към датата на проверката 09.11.2022г. е постъпило и
осчетоводено плащане на сума в размер на 50лв., с което се погасява главницата по обща
фактура №*********/31.07.2019г. за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. Вещото лице е
отбелязал, че на стр.53 от делото е представена вносна бележка от 07.06.2022г. за сумата
396,13лв., с посочено основание за плащане „ф-ра №**********/31.07.2020г., като е
посочил, че фактурата се отнася за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., но “ф-ма” ЕАД я е
осчетоводила за погасяване на задължения, възникнали след исковия период.
Първото плащане е за период, част от който е обхванат от погасителна давност.
Доколкото плащането е частично – в размер на 50лв. за заплащане на задължение по обща
фактура с много по-висока стойност, следва да се приеме, че частичното плащане е покрило
част от главницата по фактура за най-ранния период на отоплителния сезон, доколкото
първо се покриват най-старите задължения и тази заплатена сума от 50лв. не следва да се
изважда от сумата, определена от вещо лице по СТЕ за периода, необхванат от погасителна
давност. С второто плащане обаче се покрива сума за главница по фактура за период,
необхванат от погасителна давност, поради което сумата 396,13лв. следва да се извади от
6
стойността на реалното потребление от 707,81лв. и разликата да се приеме за размер на
дължимата сума за стойност на доставена ТЕ – 311,68лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи за посочената сума 311,68лв. и период
01.01.2019г.-30.04.2020г..
Върху главницата от 311,68лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
14.02.2022 г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
Видно от заключението на ССчЕ лихва за забава се претендира само по отношение на
фактура №********* за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. Фактурата обаче включва
задължения за период, голяма част от който е обхваната от погасителна давност, поради
което лихва се дължи само за вземането за периода м.01.2019г.-м.04.2019г., което съгласно
таблица на стр.4 от заключението на ССчЕ е в размер на 334,41лв. При използване на
интернет калкулатор, настоящия състав определя законната лихва върху посочената сума за
периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. в размер на 80,81лв. до който размер следва да се
уважи претенцията.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
7
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. От СТЕ и ССчЕ е установено, че услугата е извършена. От
ССчЕ се установява, че се претендира сума за дялово разпределение само за м.03.2020г. в
размер на 3лв., който иск следва да се уважи.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете, като се вземе
предвид, че част от задължението за главница е заплатено в хода на производството и
ответника е станал причина за завеждане на делото, поради което следва да понесе
8
разноските и по отношение на заплатената част от претенцията, поради което се дължат
разноски в общ размер от 278,37лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален
размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 7436/2022г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 15,83лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 29,32лв.
Разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК се дължат и в полза на ответника върху отхвърлената
част от исковете, с изключение на частта, заплатена в хода на производството, в общ размер
от 165,43лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № **, против Ц. Л. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ул.“Х“ № 51, вх.Г, ап.69, че Ц. Л. В. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 311,68лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2019г.-30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул.“Х“ № 51,
вх.Г, ап.69, аб.№ 33670, ведно със законна лихва за период от 14.02.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019
г. до 31.01.2022 г. в размер на 80,81лв. и сума в размер на 3,00лева (три лева),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума за период от
14.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 7436/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над 311,68лв.
до пълния предявен размер от 1 149,89 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018г.,
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена ТЕ за сумата над 80,81лв. до пълния предявен размер от 195,71 и претенцията за
установяване дължимост на сумата 1,30 лева (един лев и 30 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.12.2019 г. до 31.01.2022 г.
ОСЪЖДА Ц. Л. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“Х“ № 51, вх.Г, ап.69 да
заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №**
направените по ч.гр.дело № 7436/2022г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
15,83лв. за заплатена държавна такса и 29,32лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
9
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 278,37лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №** да
заплати в полза на Ц. Л. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“Х“ № 51, вх.Г, ап.69 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 165,43лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10