Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 1067
Дата: 3 юни 2024 г.
Съдия: Неделин Йорданов
Дело: 20247080700062
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1067

Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
   

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ административно дело № 20247080700062 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез * Б.Р. *** срещу Заповед №3345/12.12.2023г. на Ректора на УНСС, с която на основание чл.21, ал.1 от АПК, чл.32, ал.1, т. 8 от ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.31 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, на жалбоподателката е наложено административно наказание **,  поради нарушение на чл. 31, ал. 1, т.4 от Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. С жалбата се оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради  съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи, че в същата не са описани конкретните фактически нарушения, като дата и място на извършване, а вместо тях са цитирани писмени документи, което представлявало липса на мотиви. Поддържа се и нарушение на основни принципи в административното производство, състоящи се в отказ на административния орган да предостави на жалбоподателката уличаващи я доказателства от домакина на общежитието, неизпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.12, ал.1 и 2 и чл.9, ал.4 от АПК, а вместо това е издаден индивидуален административен акт, с характеристиката на наказателна операция спрямо санкционираната. Излага и съображения, че наложеното с обжалвания акт наказание е в грубо несъответствие с целта на закона и едновременно с това представлява извращение с него. Отправя искане за отмяна на оспорената заповед, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Доводите и искането се поддържат и в с.з. чрез ангажирания процесуален представител.

Ответникът – Ректор на УНСС – София, чрез * М., в писмен отговор и в с.з., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, при спазване на всички законови изисквания, със законосъобразно и правилно посочване на фактическите и правни основания за издаването й и ясно посочване на  нарушената правна норма от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Прави се искане за отхвърляне на жалбата с присъждане на направените разноски за процесуално представителство.

Като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално делото е било образувано под № 413/2024г. в Административен съд – София град, който с Определение № 683/19.01.2024г. е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Враца по постоянния адрес на адресата на акта, съобразно правилото на чл. 133, ал. 1 АПК за определяне на местно компетентния съд.

Заповедта е връчена на наказаното лице на 18.12.2023г., а жалбата е подадена на 20.12.2023г. поради което е спазен преклузивния 14-дневен срок за съдебното й обжалване по чл.149 от АПК. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване е Заповед №3345/12.12.2023г. на Ректора на УНСС, с която на основание чл.21, ал.1 от АПК, чл.32, ал.1, т. 8 от ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл.31 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, във връзка с Решение на Комисия по социално-битови въпроси на учащите се /КСБВУ/ при УНСС – Протокол № 07/27.11.2023г. на жалбоподателката е наложено административно наказание **. В мотивната част на заповедта е посочено нарушение на чл. 31, ал. 1, т.4 от Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Сочи се, че по повод нарушението е изготвен и представен пред КСБВУ доклад от В. М ** и Протокол на КСБВУ с решение на наказанието № 07/27.11.2023г.

Видно от цитирания в заповедта доклад на В.М., **, същият е изготвен по повод подадени жалби от * Б.Г. и М.М.. В приложените към преписката жалби до ** двете момичета излагат оплаквания срещу жалбоподателката Д., в които описват ** . В доклада на * се говори за битов скандал между М. и Д., вследствие на който родителите на М.М. дошли на сутринта и били много разтревожени. В доклада поведението на Н.Д. се оценява като **.  В показанията си пред съда като свидетел В. М. поддържа написаното в доклада, включително и дадената субективна оценка на жалбоподателката. Свидетелката твърди, че конфликта е възникнал вследствие спор за леглата в стаята между жалбоподателката и М.М., в резултат на който са подадените жалби и незабавно преместване по тяхно желание на другите две момичета. Вземайки отношение като ** свидетелката е изготвила своя доклад, който предоставила на КСБВУ, като преди това са дадени и писмени обяснения от жалбоподателката Н.Д.. Такива, с дата 10.11.2023г. са приложени към преписката и в тях тя описва своята гледна точка за развоя на скандала. Свидетелката установява, че когато връчила на Д. заповедта за преместване, последната й заявила, **.

В показанията си свидетелите на жалбоподателката – М.-М. М. и Ст. Б. също поддържат, че е имало спор за легло в стая на блок ** в ** което жалбоподателката настоявала, че е нейно, а друго момиче М. вече ползвало от началото на учебната година. Стигнало се до ескалиране на конфликта, като са намесили лелята на М., която дошла лично в общежитието и заплашила Д. с изгонване, както и един „внушителен мъж“ /според св.М./, който първоначално бил груб, но след като разбрал ситуацията се съгласил, че двете съквартирантки не е редно да се карат за някакво легло. Свидетелките твърдят, че от този развой на конфликта, жалбоподателката се разстроила, а по-късно се обадила на приятеля си, който същата вечер дошъл от П..

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като обективни, безпристрастни, логични и последователни. Същите са безпротиворечиви както помежду си, така и с писмените доказателства по делото.

На проведено заседание от 27.11.2023г. на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се при УНСС са разгледани постъпили доклади от управители на студентски общежития. Взетите решения са обективирани в Протокол № 7 от същата дата, като съгласно т.II от Дневния ред, е прието решение №3, с което във връзка с постъпил доклад от В. М., **, относно нарушение на Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове на УНСС, КСБВУ е взел решение за налагане на наказание ** на * Н.А.Д..

Въз основа на взетото решение от КСБВУ при УНСС по протокол №7/27.11.2023г., Ректорът на УНСС е издал оспорената Заповед № 3345/12.12.2023г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Заповедта е издадена от компетентен орган - лице, което е оправомощено по силата на закона да издава такива заповеди, в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС и в изискуемата писмена форма.

Неоснователен е довода на оспорващата за неавтентичност на обжалвания акт и съмненията за неговото авторство, поради невръчването му от канцеларията на ректора. Разпоредбата на цитирания чл.37, ал.2 от Правилника изрично предвижда засегнатите от заповедите да бъдат уведомявани писмено от управителя, както е сторено в случая, а не от ректора. На следващо място, видно от представеното от ответника извлечение от електронния регистър на УНСС, неоспорен от жалбоподателката, в него е отбелязана датата на завеждане на процесната заповед и нейния номер, вида на наложеното наказание и лицето, спрямо което е наложено, които напълно съответстват на данните от обжалваната заповед.

Съдът не споделя наведеното в жалбата оплакване за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, относно изискването за форма на акта, поради липсата на посочени фактически основания за издаването му. Оспореният административен акт – заповед, е издаден във валидна писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са обективирани в Протокол № 7/27.11.2023г. от заседание на Комисията по социално - битовите въпроси на учащите се при УНСС по т. 3, р. II , относно доклад от В.М., ** за нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС" и взетото решение на КСБВУ за налагане на наказание ** на * Н.А.Д.. Този протокол е част от административната преписка и изрично в оспорената заповед е налице позоваване от страна на органа на констатациите в него и взетото решение от Комисията. Доколкото доклада на * на ** В.М. и взетото решение по Протокол №7 от 27.11.2023г. от заседание на КСБВУ при УНСС и приложените към него писмени доказателства, съдържат фактическите установявания относно нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС" от * Н.Д., същите представляват мотиви на акта, съгласно ТР №16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ. Протоколът е приобщен към обжалвания административен акт с цитирането му и на него административния орган се е позовал изрично.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Вярно е, че мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика обаче, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката.

В конкретния случай следва да се съобрази, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на Решение на Комисията по социално - битови въпроси на учащите се при УНСС, взето на заседание от 27.11.2023г и обективирано в протокол №7. При така установеното, твърденията за липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед са необосновани, не намират опора в доказателствата и не се споделят от съда. В изложения смисъл е решение № 2869 от 11.03.2024г. по адм.дело № 8087/2023г. на ВАС, V отд., решаващите мотиви на което като относими, намират приложение и в настоящия казус.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Висшите училища на основата на Наредбата приемат свои правилници за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития, както и за ползване на студентските столове. Последните, както и сочената наредба вменяват задължения на настанените в общежитията студенти да ползват същото с грижата на добър стопанин, както и да опазват имуществото му и да спазват правилата за вътрешния ред и санитарно-хигиенните изисквания. В разпоредбата на чл.31, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, посочена като правно основание в оспорената заповед, изрично е посочено задължението на лицата, настанени в студентски общежития да не пречат с поведението си на другите живущи да упражняват правата си и да спазват морално-етичните норми на съжителство в общежитието. По делото се установи, че * Д. е провокирала битов конфликт за легло, което дори не ползва, тъй като рядко обитава стаята в общежитието и живее на друго място – при приятеля си, според показанията на свидетелката Б.. Св.М. установи, че жалбоподателката не я обитава от връчване на оспорената заповед през м.12.2023г., а другите две момичета, които към онзи момент са били настанени в същата стая, доброволно са пожелали да бъдат преместени, за да не съжителстват с нея, което е и сторено. В цитираната подзаконова материална норма, сочена от административния орган за нарушена от жалбоподателката, очевидно се използват абстрактните понятия от фразеологията на морала, което е равнозначно на  възлагане върху правоприлагащите органи на правомощие за дискреционна преценка относно смисъла на предписанието и приложимостта му към определено поведение.

В нашата правна литература съществува разграничаване на  морал и етика, разглеждани като съставни части на нравствеността. В научната литература се използва термина „морал“, за да обозначи задълженията на благосклонността, тоест за ненакърняване на чуждата правна сфера, докато етиката представлява система от задължения за активно поведение в чужда полза. С други думи според традиционните словоупотреби се касае за една обща нагласа към нравствените правила – те изискват и съблюдаване на забрани, и активно поведение за осъществяване на ценностите.

Доказателствата по делото категорично сочат, че административно-наказаното лице Д. е пречила на другите живущи да упражняват правата си на спокойно, несмущавано и безпрепятствено обитаване на стая в студентско общежитие. Провокирайки конфликт, довел и до подаване на жалби от двете й съквартирантки до домакина, е нарушила правилата на морално-етично съжителство, разглеждани в изтъкнатия по-горе контекст на спазване на забрани за осъществяване на определено поведение, като не се пречи другиму да упражнява свои права, както и активност за проява на внимание, отговорност и уважение в междуличностните отношения. В процесния случай спорът за въпросното легло не е разрешен доброволно с взаимни отстъпки и компромиси от спорещите страни, както изискват правилата на нравствеността, а е прераснал в скандал, с подаване на жалби, довел и до намеса на администрацията на студентските общежития. Това води до извод за нарушение от страна на Д. на вмененото на студентите задължение по чл.31, ал.1, т.4 от Правилника, както правилно е приел наказващия орган.

На следващо място, съдът намира за необходимо да подчертае, че в еднаква степен отговорност за разразилия се конфликт има и другото участвало в него момиче М. М., чието поведение, в частност неотстъпчивостта й и използването на способи за психическо въздействие върху опонента чрез трети лица, също противоречи на изискванията на нравствеността. Тя обаче, както се установи, още на следващия ден доброволно е напуснала стаята и по собствено желание е преместена другаде, вероятно, за да избегне прилагане и спрямо нея на административна санкция чрез налагане на административно наказание.

Неубедителен е довода на жалбоподателката, че неправилно е наказана с най-тежкото, предвидено в Правилника административно наказание. Санкционната разпоредба на чл.36, ал.1 от Правилника предвижда налагане на наказанията, изчерпателно изброени в същата, при системно или грубо нарушаване на вътрешния ред, за пренаемане на жилищното помещение от общежитието, както и за представяне на документи с невярно съдържание или деклариране на неверни данни в молбата-декларация. Сред изброените общо четири наказания, степенувани по тежест на засегнатите права и интереси, процесното по т.2 от нормата - ** е второ, а след него са други две по-тежки наказания - „отстраняване от общежитие до края на учебната година“ и „отстраняване от общежитие до края на следването“. В оспорената заповед е налице изрично препращане към коментираните вече документи – доклад на управителя на общежитието и Протокол на КСБВУ, въз основа на които е взето решение за налагане на наказанието. От цитираните документи се установява в какво се изразява нарушението на жалбоподателката и приетото, че същото представлява грубо нарушение на вътрешния ред, за което съразмерно е наложено и процесното /не най-тежко от предвидените в Правилника/ наказание. Затова и този довод не намира опора в съдържанието на цитираните санкционни разпоредби и не се споделя от съда.

По отношение оплакването, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, съдът намира и това твърдение за неоснователно. В обхвата на проверката за целесъобразност влиза само правилното упражняване на оперативната самостоятелност, определено от елементи като навременност, ефикасност, икономичност, максимална благоприятност за държавата и обществото и др. Административният орган е длъжен да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, което означава, че не трябва да допуска облагодетелстване на едни за сметка на други. С всеки административен акт трябва да се цели най-малко засягане на правата и законните интереси на заинтересованите страни, като се търсят най-благоприятния за тях мерки за постигане целта на закона. При издаването на административния акт спазването на принципа на съразмерност по чл.6 АПК е материалноправно изискване. Този принцип е съществен и неспазването му би представлявало материалноправно нарушение.

Такова нарушение в процесния случай съдът не констатира. Както се посочи оспореният акт е издаден при стриктно спазване на разписаната процедура за административно наказване, с изложение на фактическите и правните основания за издаването му, обосноваването му със съображенията, които са ръководили органа при засягане в негативна насока правната сфера на адресата му.

Според твърденията в жалбата наложеното наказание „е в грубо несъответствие с целта на закона и представлява извращение с него“. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано постигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно налагане на следващото се за извършеното нарушение административно наказание, с оглед на което възражението следва да се приеме за неоснователно.

Законосъобразното упражняване на правомощията от административния орган изисква на следващо място, то да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са недопускането на нарушение на правилата и вътрешния ред в студентските общежития. Предвид установените факти и изложените мотиви в административния акт, в случая не е налице превратно упражняване на правомощия и преследване на цел, която да се разминава с тази на закона.

Всичко изложено обосновава извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт и липсата на основание по чл.146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата срещу заповед № 3345/12.12.2023г. на Ректора на УНСС, като неоснователна следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на Университет за национално и световно стопанство - юридическо лице, в чиято структура е ответния административен орган, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо от жалбоподателката в размер на сумата 1200.00 лв. с ДДС, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и приложени доказателства за осъществяването им.

Мотивиран от горното и на основание осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез * Б.Р. *** жалба срещу Заповед №3345/12.12.2023г. на Ректора на УНСС, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание ** .

ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Университет за национално и световно стопанство сумата 1200.00 лв. с ДДС, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС-Враца  пред    ВАС-София  в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

Съдия: