О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри Въззивен
граждански състав
На 25 юни 2020 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 353 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба подадена от
И.Щ.И.,***, чрез: адвокат Е.Г.П. от САК, против Решение №121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г.
по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е отхвърлил
иска на И.Щ.И. ***, с ЕИК-********* , в разликата над 1500 лв. до размера на 10 000 лв.
Подадена
е и въззивна жалба от ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, с ЕИК-********* против Решение
№121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г. по описа на ЯРС, в частта
му, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на И.Щ.И., на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от
1 500 лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от ПТП настъпило на 14.04.2018 год. ,ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Съдът констатира, че
жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимни
страни и при наличие на правен интерес от обжалване. Същите са редовни от
външна страна, поради което следва да се внесат за разглеждане в открито
заседание.
По жалбата на И.Щ.И. е постъпил отговор от насрещната страна.
Страните не са
направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата, който да
връчи на страните заедно с призовката
за с.з., поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в о.с.з. на 13.10.2020 год. от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши
доклад на жалбите и отговора, както
следва:
В жалбата на И.Щ.И.
се сочи, че решението в обжалваната отхвърлителна част е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Твърди се, че присъдената
сума е занижена, като не съответства
на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да
репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество, като съдът неправилно е
определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. Сочи се, че при определяне на
конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в
резултат на ПТП неимуществени вреди на ищеца, съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно
съществуващи факти, не е съобразил съдебната практика при компенсиране на вреди
от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в
жалбата се претендира отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на
предявения иск до размера от 10000лв. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение, с оглед установените разпоредби за
представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В писмен
отговор, ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София оспорва жалбата на И.Щ.И..
Изразява становище, че решението в отхвърлителната му част е правилно и
законосъобразно. От заключението на
медицинска експертиза, било видно,че ищецът е постъпил в болницата на
14.04.2018 г. в 20.10 часа и е бил изписан в 21 часа, като реално единствено той
посочвал, че имал някакви проблеми, но такива не били установени при прегледа.
Той постъпил отново в болница чак 10 дни по-късно, за да бъде хоспитализиран,
но това му поведение било мотивирано не от настъпили усложнения вследствие
претърпени травми, а единствено и само с оглед воденето на съдебен процес и
снабдяване с медицински документи за същия. В констативният протокол за ПТП с
пострадали лица, представен с молбата-претенция до застрахователя, И.Щ.И.
въобще не бил посочен като пострадал в ПТП-то на 14.04.2018г. При липса на
доказателство удостоверяващо участието на ищеца в ПТП настъпило на
14.04.2018г., за застрахователя не било възникнало задължение да изплати
застрахователно обезщетение. Дори
да се приемело, че уврежданията са в резултат на ПТП-то, същите въобще не били
във вид и размер определящ обезщетението претендирано с жалбата. Принципа за
справедливост и съразмерност в чл. 52 ЗЗД изисквал от съда да определи
обезщетение, което той би следвало да получи по застраховка „Гражданска отговорност",
съобразно претърпени вреди. Видно от всички доказателства по делото и
изслушаната в съдебно заседание на 18.02.2020год. медицинска експертиза,
вредите не били големи, доколкото изобщо имало такива, тъй като наличието им се
установява единствено от обясненията от самия пострадал, но не и от други
медицински документи.По съображения в отговора се претендира
потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В жалбата
на ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, се сочи, че решението в осъдителната му част е необосновано и
незаконосъобразно, като произнасяйки се съществото на спора се претендира съда
да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, или ако счете, че
има основание на ищеца да се присъди обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, размера на същото да бъде съобразен с критерия за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като така определения размер се намали на
осн.чл.51 ал.2 от ЗЗД, като и в двата случая да се присъдят направените пред
съдебните инстанции съдебни разноски. Сочи се, че необосновано се приело от
районния съд, че е доказана причинно-следствената връзка на твърдените от ищеца
увреждания и настъпилото ПТП с МПС за което има сключена застраховка "гражданска
отговорност". ищецът е постъпил в болницата
на 14.04.2018 г. в 20.10 часа и е бил изписан в 21 часа, като реално единствено
той посочвал, че имал някакви проблеми, но такива не били установени при
прегледа. Той постъпил отново в болница чак 10 дни по-късно, за да бъде
хоспитализиран, но това му поведение било мотивирано не от настъпили усложнения
вследствие претърпени травми, а единствено и само с оглед воденето на съдебен
процес и снабдяване с медицински документи за същия. В констативният протокол за
ПТП с пострадали лица, представен с молбата-претенция до застрахователя, И.Щ.И.
въобще не бил посочен като пострадал в ПТП-то на 14.04.2018г. Дори да се приемело, че
уврежданията били в резултат на ПТП-то, същите въобще не били във вид и размер
определящ обезщетението присъдено от районен съд - 1500 лева. Причинени
на ищеца от ПТП, ако се приеме че има такива, не били сериозни и по никакъв
начин не обуславяли обезщетение в размера на присъденото. Сочи се, че и самия
пострадал с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите.
Съдът приканва страните към
спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Препис от отговора на
ЗД„БУЛ ИНС“АД гр.
София да
се връчи на насрещната страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.