№ 5672
гр.С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110166793 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Ц. П. В., с ЕГН ********** и М.
Г. В., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: грС., ул.“П.“№, ет. срещу А. И.
П., с ЕГН **********, с адрес: грС., кв.“Ди“, ул.“М.А.в“ № субективно активно
съединени искове за осъждане на ответницата да премахне посадените в най-северната
част на собствения й недвижим имот, находящ се в грС., кв.“Ди“, ул.“М.А.в“ №,
представляващ самостоятелен имот с идентификатор .... с площ от 1265кв.м., четири
ябълкови дървета.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 22.03.2023 г. на осн.
чл. 226 ГПК е заличен като страна починалия в хода на процеса М. Г. В. и са
конституирани на негово място законните му наследници Ц. П. В., с ЕГН **********,
Г. М. А., с ЕГН ********** и М. М. В., с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в грС.,
кв.“Ди“, ул.“К. п.“, № 2а, който имот представлява поземлен имот с идентификатор ...,
с площ от 1053 кв.м., със съседи: ... .... ... ... и ..., като ½ ид.ч. от имота твърдят да са
придобили по силата на договор за покупко-продажба в условията на СИО,
обективиран в нот. акт №, том ..., нот.д. ..г., а другата ½ ид.ч. била изключителна
собственост на ищцата Ц. П. В., придобита от нея по силата на договор за дарение,
обективиран в нот. акт №175, том XVI, нот.д. №.... Твърдят още, че ответницата била
собственик на недвижим имот, находящ се в грС., кв.“Ди“, ул.“М.А.в“ №,
1
представляващ самостоятелен имот с идентификатор .... с площ от 1265кв.м., при
съседи: ..., ..., ..., ..., ... и ..., който имот бил съседен, разположен в посока юг-югозапад
спрямо притежавания от ищците, като двата имота имали обща граница. Излагат, още,
че в северната част на имота на ответницата, на отстояние по-малко от един метър от
границата с имота на ищците, били засадени пет ябълкови дървета от праводателите на
ответницата, като към настоящия момент били налични четирите от тях.
Посочват, че доколкото ябълковите дървета били високи по смисъла на чл. 52
ЗС, то засаждането им е било в нарушение на посочената разпоредба, съгласно която
високи дървета могат да се посаждат на по-малко от три метра от границата с друг
имот. Твърдят, че овощните дървета им създават пречки, изразяващи се в това, че
правят сянка, корените им са започнали да надигат, деформират и разрушават зиданата
ограда между двата имота, разположена изцяло в имота на ищците, като в нея се
получавали дупки, които с времето се увеличавали и като бройка, и като размери.
Поради изложеното предявява настоящия иск, като претендират и разноски по
производството.
Ответникът, в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба,
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на посадени ябълкови дървета, както
и че същите са на отстояние по-малко от три метра от имота на ищците, както и
обстоятелството, че са високи дървета. Ето защо моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
В тежест на ищците по иска с пр. осн. чл. 109 ЗС е да установят следните факти:
че са собственици на имота, че ответникът е собственик на съседния имот; че в имота
на ответника има четири дървета, засадени в нарушение на правилата за отстояние до
съседния на ищците имот; твърдението си, че дървета им създават пречки за норамално
упражняване правото им на собственост.
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху
вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от
въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи
ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването
и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл.50
ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя
имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от
обикновените. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване пред
упражняване собственическите правомощия на съседа е конкретна за всеки отделен
случай с оглед вида на съответните действия и състоянието на съседните имоти. Наред
2
с това обаче законодателят е уредил в чл.52 ЗС и точно определено по своето
съдържание ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до
имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за
средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл.50 ЗС, това
ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя
неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато
отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност
посредством иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в
съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. Вярно е
обаче и обратното- когато дърветата са разположени при спазване на предвидените в
чл.52 ЗС отстояния, премахването им не може да се иска под предлог, че създават
пречки за ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон такива
пречки не са налице, щом не е нарушено нормативно установеното разстояние между
тези дървета и имота на съседа. Отговорът на поставения въпрос кореспондира с
практиката на ВКС при действието на аналогичната на чл.52 ЗС разпоредба на чл.142
ЗИСС /отм./- според Решение № 293 от 02.08.1941 г. на І г.о. исковата претенция за
премахване на салкъмова гора в съседния имот подлежи на уважаване не защото
дърветата причиняват вреда на лозето на ищеца, а защото при засаждането им не е
спазено предвиденото в чл.142 ЗИСС отстояние.
В случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно установеното
отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им
преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от
чл.52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или
кметството да отсече тези клони и корени, тъй като същите навлизат в
пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги търпи,
макар и да не може да иска премахване на самите дървета.
По въпросът коя е релевантната височина на дървото при определяне на
дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа, настоящият състав
намира, че по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният
дървесен вид. ( в този смисъл 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г., Г.К., ІІ г.о. на
ВКС, сочещо че меродавно за височината на дървото е възможната негова максимална
такава според вида, а не според моментното му състояние в хода на делото или при
посаждането му.). Този извод следва от самата формулировка на посочената
разпоредба, която забранява „посаждане” на дървета на разстояния, по-малки от
нормативно установените, от съседния имот.
Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл.94, ал.2 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони- високи дървета са тези с височина над 5,0 м., средни- с височина
3
до 5,0 м. и ниски- с височина до 2,5 м. Като се имат предвид така установените
нормативни критерии за определяне на дърветата като високи, средни и ниски
/включително по смисъла на чл.52 ЗС/, очевидно е, че забраната за посаждането им на
определено разстояние от имота на съседа има предвид височината на съответния
дървесен вид, доколкото не се предполага и е житейски недостоверно към момента на
засаждането дървото да е с височина над 5,0 м. Становището, че отстоянието от 3 м. за
високите дървета следва да бъде съобразено още при засаждането им с оглед вида на
съответния дървесен вид, е застъпено и в цитираното по-горе Решение № 293 от
02.08.1941 г. на І г.о.
С доклада по делото, неоспорен от страните са приети на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ..., както
и че ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор .....
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно и всестранно изготвено. От същото се установява, че след проверка на
писмените доказателства и извършен оглед вещото лице е констатирало, че имота на
ищците (поземлен имот с идентификатор ...) и този на ответника (поземлен имот с
идентификатор ....) са съседни, с обща граница. Между тях е изградена стабилна
каменна ограда с керемиден покрив, чиято височина е 2,40 м. Вещото лице е
установило, че в северната част на имота на ответницата, на по- малко от един метър
от границата му с имота на ищците, има засадени четри ябълкови дървета (Malus
Mill.), както следва: Първото ябълково дърво, в момента на огледа има височина 3,50
м. Има добре оформена корона без лакомци /силно растящи, изправени леторасти/, с
много плодни пъпки по клоните. Ябълковото дървото е средно висок вид. Тези дървета
достигат максимална височина до 5м. Второто ябълково дърво, в момента на огледа
има височина 3,50 м, но се наблюдават съкратени скелетни клони. Това ябълково
дърво е силно растящ, висок вид. Наблюдават се лакомци /силно растящи, изправени
леторасти/ и силно растящи клони в короната. Тези дървета достигат голяма височина
до 8 - 10м и повече. Третото ябълково дърво, в момента на огледа има височина 3,60 м.
Това ябълково дърво е силно растящ, висок вид. Наблюдават се лакомци /силно
растящи, изправени леторасти/ и съкратени скелетни клони, както и силно растящи
клони в короната. Тези дървета достигат голяма височина до 8 - 10м и
повече.Четвъртото ябълково дърво, в момента на огледа има височина 3,40м. Това
ябълково дърво е силно растящ, висок вид. Наблюдават се лакомци /силно растящи,
изправени леторасти/, силно растящи клони в короната и съкратени скелетните клони.
ро
Тези дървета достигат голяма височина до 8 - 10м и повече. Ябълковите дървета /2,
тото
3 и 4 дърво/ имат съкратени скелетни клони и по този начин е намалена
4
действителната им височина. Затова височината на тези три дървета е близка и се
доближава до височината на първото ябълково дърво. Вещото лице дава заключение,
че ябълковите дървета, находящи се в двора на ответницата, са посадени на разстояние
от оградата на ищците, както следва: първото ябълково дърво, намиращо се в двора на
ответницата, в източния край от оградата на ищците е засадено на разстояние 40 см от
границата на ищците, второто е засадено на разстояние 40 см от границата на ищците,
третото ябълково дърво на разстояние 50 см от границата на ищците и четвъртото
ябълково дърво е засадено на 50 см от границата на ищците.
В мотивите към ТР № 4/2015 от 06.11.2017 год. са изложени съображения в
смисъл, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело.
Смисълът на даденото от ВКС тълкуване е изяснен в мотивите към т.3, според
които понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно,
че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като един от
примерите за такава хипотеза са посочени случаите, когато действията на ответника са
в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са
установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето
на живеещите в определено населено място или част от него. С точния смисъл на
даденото тълкуване е аргументът, че ограничението по чл. 52 ЗС е в нормативно
определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на
съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът
разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне
премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да
доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му /Определение № 68 от 13.02.2020 г. по гр.д. № 2827/2019 г.
на ВКС, 2 г.о., мотивите за недопускане до касация на съответната част от въззивното
5
решение, Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г., Г.К., ІІ г.о. на ВКС/.
Нито един от посочените съгласно заключението на СТЕ посадени дървесни
видове в имота на ответника до границата на имота с този на ищеца не попада в
обхвата на Приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие,
поради което не са защитени видове и няма забрана за тяхното
премахване/преместване по реда на чл. 52 ЗС. Те не попадат и в обхвата на чл. 34, ал. 1
от Закона за опазване на селскостопанското имущество, поради което не се намират
под режим на особена закрила и по този закон.
Както се посочи отстоянията по чл. 52 ЗС са нормативно установени и тяхното
неспазване ограничава правото на собственост на съседния имот /използването му по
какъвто и да било начин/. С оглед на това съдът намира, че засадените 4 броя ябълкови
дървета под нормативните отстояния пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост чрез ползване на имота си и предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат
ищците, които са сторили разноски, както следва: 50 лв. – държавна такса, 600 лв. –
депозит за особен представител; 400 лв. – депозит за вещо лице; Съдът счита, че не
следва да се присъжда претендираното от ищците със списъка по чл. 80 ГПК
адвокатско възнграждение в размер на 900 лева. По делото е представен единствено
договор за правна защита и съдействие (л. 63), сключен между Ц. П. В., с ЕГН
**********, Г. М. А., с ЕГН ********** и М. М. В., с ЕГН ********** и адв. Т. Б.. В
същия е посочено, че договореното възнгражедение е заплатено от наследодателя М.
В.. Договор с починалия в хода на процеса М. В., от който да е виден размерът на
договореното възнаграждение и наччина на плащане не е представен по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. П., с ЕГН **********, с адрес: грС., кв.“Ди“, ул.“М.А.в“ № по
предявения от Ц. П. В., с ЕГН **********, Г. М. А., с ЕГН ********** и М. М. В., с
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: грС., ул.“П.“№, ет, иск с правно
основание чл. 109 ЗС да прекрати незаконосъобразните си действия си, с които
създава пречки на Ц. П. В., Г. М. А. и М. М. В. да упражняват необезпокоявано в пълен
обем правото си на собственост върху собствения им недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 1053 кв.м., със съседи: ... .... ... ... и ...
като предприеме действия по премахване на посадените в северната част на
собствения й недвижим имот, находящ се в грС., кв.“Ди“, ул.“М.А.в“ №,
6
представляващ самостоятелен имот с идентификатор .... с площ от 1265кв.м., четири
броя ябълкови дървета.
ОСЪЖДА А. И. П., с ЕГН **********, с адрес: грС., кв.“Ди“, ул.“М.А.в“ №, да
заплати на Ц. П. В., с ЕГН **********, Г. М. А., с ЕГН ********** и М. М. В., с ЕГН
**********, и тримата със съдебен адрес: грС., ул.“П.“№, ет, разноски за
производството в общ размер на 1 050 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7