П Р И С Ъ Д А № 21
гр. Сливен, 12 април 2013 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на дванадесети
април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Ж.
Р.И.
при участието на секретар Е.Х. и прокурор ВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВА, като сложи за разглеждане НОХД
№ 146 по
описа за 2013г.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА Г.Е.Д. – роден на ***г***, българин, български
гражданин, с основно образование, не работен, неженен, осъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2012г. в гр.Сливен отнел чужда
движима вещ – цифров фотоапарат марка „Олимпос” на
стойност 90 лева от владението на Е.П.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл.194 ал.3 вр. ал.1 във вр.чл.58а ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Е.Д.,
с установена по делото самоличност, за ВИНОВЕН
в това, че за
времето от 23:04 часа на 30.08.2012г. до 00:42 часа на 31.08.2012г. в
гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен
документ – дебитна карта № 676952******9500, издадена от „ОББ” АД, без
съгласието на титуляра Ц.И.Г. ***, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.58а
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА., както и на ГЛОБА в размер на 440 лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Г.Е.Д. едно ОБЩО
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание
ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и наказанието ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 440 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия
Г.Е.Д., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по
бюджета на Съдебната власт сумата от 40 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Присъдата подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен
съд гр. Бургас в 15-дневен срок, считано
от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
М О
Т И
В И
към присъда № 21/12.04.2013г. по НОХД № 146/2013г. на СлОС
Съдебното производство е
образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен
акт п.д. № 19/2013г. от 14.03.2013г. против Г.Е.Д. *** за престъпление по
чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК и по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по искане на подсъдимия,
направено в с.з.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура поддържа
обвиненията против подсъдимия така както същите са били повдигнати и предявени
с обвинителния акт. Намира, че тези обвинения са доказани по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимият да
бъде признат за виновен по всяко от тях и съответно осъден. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания при
условията на 58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, но
не при условията на чл.55 от НК и размер около и под средния предвиден за
съответния вид престъпление. Конкретно за всяко от деянията /съответно по
чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 и по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК/
се претендира налагане на наказание в размер съответно на по три години
лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода, които съответно да бъдат
редуцирани по реда на чл.58а ал.1 от НК с по една трета. Предлага се и да се
определи едно общо наказание по реда на чл.23 от НК в размер на по-тежкото от
наложените наказания на подсъдимия, като се настоява това общо наказание да
бъде търпяно при първоначален строг режим в затвор и затворническо общежитие от
закрит тип. Предвиденото в разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК кумулативно наказание
глоба според прокурора следва да се присъедини по реда на чл.23 ал.3 от НК към
определеното общо наказание.
В настоящото наказателно
производство пострадалите Е.П.Г. и Ц.И.Г. не предявиха граждански искове против
подсъдимия и не пожелаха да се конституират като граждански ищци и частни
обвинители.
Подсъдимият М.А., лично и
защитника си, в с.з. не оспорва обвиненията така както същите са формулирани в
обвинителния акт, прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
стореното от него, като заявява, че се разкайват за извършените престъпления.
Не оспорва и правната квалификация на деянията. Основните претенции на защитата
на подсъдимия са свързани с размера на наказанията, които следва да бъдат
наложени за извършените престъпления, съответно размера на определеното общо
наказание. Като не се оспорват фактическите положения изложени от прокурора в
обвинителния акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и обоснованата
правна квалификация на извършеното, от страна на защитата на подсъдимия се
навеждат доводи, че процесуалното поведение на подсъдимия в съдебната фаза на
наказателното производство и направеното от него признание на фактите в
значителна степен е допринесло за изясняване на фактическата обстановка и е
облекчило по този начин работата на съда, което следва да бъде взето предвид
при определяне на наказанието. Обосновава се тезата на подсъдимия за деянията
му да му бъдат наложени наказания в минималния предвиден в съответните текстове
на чл.194 ал.3 от Нк и чл.249 ал.1 от НК размер, като този размер бъде намален
с по една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК. Изразява се съгласие и по
отношение на приложението на чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание.
От извършения внимателен анализ
на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства,
преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Е.Д. е роден на ***г***.
Жител ***. Български гражданин е. Има завършено основно образование. Не е женен.
Не работи. Осъждан е както следва:
- с присъда № 444/24.09.2009г. по
нохд № 538/2009г. на РС гр.Несебър, в сила от
09.10.2009г., за деяние по чл.195 ал.1 т.4 във връзка с чл.194 ал.1 от НК,
извършено на 30.08.2007г. – на три месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от три години;
- със споразумение от
02.12.2009г. по нохд № 755/2009г. на РС гр.Несебър, в
сила от 02.12.2009г., за деяние по чл.194 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
извършено на 18.07.2009г. – на шест месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от три години;
- със споразумение №
64/29.01.2010г. по нохд № 771/2009г. на РС
гр.Несебър, в сила от 29.01.2010г., за деяние по чл.194 ал.3 във връзка ал.1 от НК, извършено на 07.08.2009г. – на 150 лв. глоба и за деяние по чл.354ал.5 във
връзка с ал.3 т.1 от НК – на 300 лв. глоба, като е определено общо наказание
300 лв. глоба;
- със споразумение №
32/07.03.2012г. по нохд № 170/2012г. на РС
гр.Несебър, в сила от 07.03.2012г., за деяние по чл.354ал.5 във връзка с ал.3
т.1 от НК, извършено на 15.06.2011г. – на 1000 лв. глоба;
- с присъда № 246/27.09.2012г. по
нохд № 936/2012г. на ОС гр.Бургас, в сила от
15.10.2012г., за деяние по чл.354а ал.1 изр.1 предл.1
във връзка с чл.58а ал.1 от НК – на една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип,
както и на глоба в размер на 5000 лв.
На 30.08.2012 г.,
вечерта подсъдимият Г.Е.Д. *** и около 22.30 часа вървял по ул. „Г. Гюлмязов". Докато вървял, забелязал на улицата
паркиран пред жилищен блок № 7 лек автомобил „Ситроен Берлинго"
с рег.№ СН 3496 СА, ползван и управляван от свид. Е.Г.,***.
Приближавайки се към автомобила подс. Д. решил да
извърши кражба от него и за целта проверил дали вратите му са заключени.
Установил, че страничната плъзгаща врата не е заключена, отворил я и влязъл в
автомобила. Между предните седалки на автомобила намерил оставен цифров
фотоапарат „Олимпос", на стойност 90 лв.,
собственост на свид. Г. и го взел. След това проверил
какво има оставено в сенника на автомобила и там намерил и взел дебитна карта с
№ 676952******9500, издадена от „ОББ" АД на бившата съпруга на свид. Г. – Ц.И.Г., която по същото време се намирала в
Австралия и с която карта по молба на Г., свид. Г.
плащал месечните й сметки за консумирани електрическа енергия, вода и др. До
дебитната карта подс. Д. намерил и взел и лист с
изписан на него ПИН-код за достъп до нея, както и свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство - част II и талон за годишен технически преглед на
лек автомобил „Ситроен Берлинго" с рег.№ СН 3496
СА.
Откраднатият цифров
апарат „Олимпос", собственост на свид. Г., на стойност 90 лв., подс.
Д. противозаконно присвоил, продавайки го през следващите дни на друго лице, а
получените пари от продажбата му похарчил за лични нужди. С оглед стойността на
откраднатия цифров фотоапарат на свид. Г. и
произтичащата от това незначителност на вредните последици от деянието на подс. Д., същото се характеризира като такова,
представляващо маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Малко след
извършената кражба подс. Д. тръгнал по посока към пл.
„Левски" в гр. Сливен, с намерение да намери ATM-устройство, от което да
пробва да изтегли пари от сметката на Ц.Г., използвайки неправомерно дебитната
й карта. Отишъл до АТМ-устройство, собственост на „Райфайзенбанк" АД и в 23.04
часа на 30.08.2012г. поставил дебитната карта на Ц.Г. в него и след като набрал
ПИН-кода за достъп до нея осъществил успешна транзакция, изтегляйки сумата от
400 лв. След изтеглянето на тази сума подс. Д. решил
да направи втори опит да изтегли пари от картата, но решил да мине полунощ, тъй
като предполагал, че картата има дневен лимит за теглене на парични суми.
Тръгнал по посока към ул. „Цар Симеон" в гр. Сливен и пристигайки там,
влязъл в игрална зала, където престоял известно време. Около 00.42 часа на
31.08.2012г. подс. Д. отишъл до АТМ-устройство на
„Пощенска банка", намиращо се на същата улица, поставил дебитната карта на
Ц.Г. в него и след като набрал ПИН-кода за достъп до нея осъществил успешна
транзакция, изтегляйки сумата от 40 лв., след изтеглянето на която сума
установил, че по картата няма други налични пари, поради което я изхвърлил в
намиращ се наблизо контейнер за смет.
Извършените от подс. Д. две успешни транзакции с дебитната карта на Ц.Г.,
при които изтеглил от сметката й обща сума в размер на 440 лв., са осъществени
без нейно съгласие като титуляр на издадения й от „ОББ" АД платежен
инструмент - дебитна карта № 676952******9500, като по този начин осъществил
състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, като деянието му е осъществено
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК,
доколкото двете му деяния осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление - това по чл.249 ал.1 от НК и същите са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото му деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
През следващите дни
подс. Д. похарчил изтеглената сума в размер на 440
лв. за лични нужди.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направените самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Г.Д.
/прочетени/; показанията на свидетелите Е.Г. и Г. Топалов /прочетени/;
заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза /прочетено/, както и писмените доказателствени материали – по описа на приложеното
досъдебно производство № 1938/12г. на РУ „Полиция” гр. Сливен /прочетени/.
Съдът по принцип винаги
внимателно анализира обясненията на подсъдимите изхождайки от обстоятелството,
че наред с качеството си на доказателствено средство
като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимите, още
повече, че те в най-голяма степен са заинтересувани от изхода на делото, а и не
носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на
действителността. В конкретния случай, по време на разпита си в хода на
досъдебното производство, подсъдимият е депозирал подробни обяснения и е
заявил, че разбира в какво се състои обвинението и се признава за виновен по
него. Обясненията му са последователни, непротиворечиви, непротиворечащи на
останалия доказателствен материал по делото, относими към предмета на доказване и в много голяма степен
допринасят за изясняването на важни обстоятелства от него. В този смисъл
обясненията на подс.А. следва да бъдат напълно
кредитирани.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели /чиито показания бяха прочетени в с.з./, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него.
Съдът намира, че следва да се
кредитират заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство оценителна експертиза /също прочетена в с.з./. Това заключение
допринася за изясняване на важни обстоятелства от предмета на доказване
свързани със стойността на част от вещите, откраднати от подсъдимия. Това
заключение е изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и
специални знания съдът няма никакво основание да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за
съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по
отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от
фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени
материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянията си описани
по-горе подсъдимият Г.Е.Д. осъществил от обективна и субективна страна в реална
съвкупност два престъпни състава:
- по чл.194 ал.З вр.ал.1
от НК, като на 30.08.2012г., в гр. Сливен, отнел чужда движима вещ - цифров
фотоапарат марка „Олимпос" на стойност 90 лв.,
от владението на Е.П.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои, като случаят е маловажен
- по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като за времето от 23.04 часа на
30.08.2012г. до 00.42 часа на 31.08.2012г., в гр. Сливен, при условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта №
676952******9500, издадена от „ОББ" АД, без съгласието на титуляра Ц.И.Г. ***, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
С двукратното използване на
банковата карта без съгласие на титуляра й, са
осъществени деяния с правна квалификация чл.249 ал.1 от НК, които са извършени
в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК. Процесните деяния са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
С оглед на приетото
за установено от фактическа страна е несъмнено, че на посочената дата подс. Г.Д. е извършил кражба на движима вещ собственост на постр. Е.Г., както и че на същата и на следващата дата е използвал
платежен инструмент (дебитна карта № 676952******9500, издадена от „ОББ"
АД), без съгласието на титуляра му.
Подсъдимият Г.Д. е извършил
деянията предмет на повдигнатите му обвинения с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено опасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните им последици.
Като причини и условия за
извършване на престъпленията съдът преценява възрастта му и свързаната с това
социална незрялост, както и стремежа да се облагодетелства по незаконен начин.
Съставомерността на деянията на подсъдимия т.е.
обстоятелството, че той е извършил посочените престъпления и правната им
квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и
размера на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за
извършените от него престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в
съответните разпоредби на общата част на НК по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26
ал.1 и по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК във връзка с задължителното
приложение на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, препращаща към разпоредбата
на чл.58а от НК. Съдът отчете и степента на обществената опасност както на
извършителя, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали
подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какви
наказания като размер следва да се наложат за извършените престъпления, съдът
отчете обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъпления, които макар и
да са тежки по смисъла на закона, не разкриват някаква особено висока степен на
обществена опасност.
От друга страна съдът не прецени като
самостоятелно смекчаващо отговорността на подсъдимия направеното от него
самопризнание на фактите в хода да съдебното производството, тъй като това
самопризнание обуславя задължителното приложение на чл.58а ал.1 от НК и
определяне на наказание намалено с една трета.
В тази връзка като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се преценят невисоката степен на
обществена опасност на дееца, направеното от него признание и изразеното
съжаление, цялостното му процесуално поведение в хода на наказателното
производство, мотивите, които са го подтикнали към извършването на
престъпленията и невисоката стойност на отнетото. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се преценят механизма на извършеното, проявената
упоритост при преследването на престъпните цели и обстоятелството, че
подсъдимият е извършил и други престъпления т.е. обремененото му съдебно
минало.
С оглед на така коментираните
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а
от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъдат наложени за всяко от
извършените от него престъпления деяния наказание в размер между минималния и
средния предвиден за тези престъпления.
Така на подсъдимия Г.Е.Д. за
извършеното от него престъпление по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК
съдът прецени, че следва да се определи наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода, като този размер
следва да се намали с една трета и по този начин да му се наложи наказание една
година и осем месеца лишаване от свобода. Доколкото в разпоредбата на чл.249
ал.1 от НК се предвижда и допълнително наказание глоба, следва да му се наложи
такава в еднократния размер на получената сума – 440 лв.
На подсъдимия Г.Е.Д. за
извършеното от него престъпление по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК следва
да се определи наказание шест месеца лишаване от свобода, като този размер следва да се намали с една трета
т.е. да му се наложи наказание четири месеца лишаване от свобода.
На основание разпоредбата на
чл.23 от НК съдът следва да определи на подс. Г.Е.Д.
едно общо наказание, а именно – една година и осем месеца лишаване от свобода,
което с оглед на предишните осъждания на подсъдимия следва да се търпи
ефективно – при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл.23 ал.3 от НК към
така определеното общо наказание една година и осем месеца лишаване от свобода
следва да се присъедини и наказанието глоба в полза на държавата в размер на
440 лв.
Съдът прецени, че не следва така
определеното на подсъдимия общо наказание една година и осем месеца лишаване от
свобода да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК, доколкото се касае само за
две отделни деяния, които не са с висока степен на обществена опасност, самият
подсъдим също не е с висока степен на обществена опасност и за целите на
наказанието не е необходимо такова увеличаване.
Настоящият съд обсъди и
възможността за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, но стигна до
извода, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до констатацията,
че предвиденото най-леко наказания за съответните престъпления се явява
несъразмерно тежко и следователно да обосновават необходимостта за определяне
на наказанието по този ред. Впрочем такова искане не се прави и обосновава от
защитата на подсъдимия.
Подсъдимият следва да бъдат
осъден да заплати по сметката на СлОС направените по
делото разноски в размер на общо 40 лв.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :