Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
06.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на седми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря И.Коцева, като разгледа гр.д. №89 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е образувано по искова молба на В.Т.Т. – Б. ЕГН ********** като
майка и законен представител на малолетната М.В.Б. ЕГН ********** от гр.Елхово
чрез пълномощник адв.А.Г. от САК, с която е предявен иск за осъждане на
Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ гр.София , БУЛСТАТ ******** да й заплати на основание
чл.282 ал.3 КЗ /отм./ сумата от 2610,41лева – неплатена част от обезщетение за
имуществени вреди, пропусната издръжка в общ размер от 4800 лева за периода
29.06.2010 г – 26.06.2012г. , ведно със законната лихва от 26.06.2012г. до
окончателното заплащане на сумата и сумата от 120лева месечно за периода
27.06.2012г. – 11.08.2022г. - неплатена част от обезщетение за имуществени
вреди, пропусната издръжка за периода в общ размер от 200 лева, ведно със
законната лихва от 1-во число на всеки месец върху всяко едно от месечните
плащания до окончателното им заплащане, от смъртта на баща й В.Х.Б.при ПТП на
29.06.2010г., по вина на водач на МПС с регистрационен номер от държава-членка
на системата „Зелена карта“.
Претендира
разноски.
Налице е влязло в сила решение на
СРС за сумата от 2189,59лв. част от обезщетение за имуществени вреди,
пропусната издръжка в общ размер от 4800лв. за периода 29.06.2010г. –
26.06.2012г., ведно със законната лихва от 05.01.2013г. до окончателното
изплащане на сумата и за сумата от 80лв. – част от обезщетение за имуществени
вреди, пропусната издръжка за периода в общ размер от 200лв., ведно със
законната лихва, считано от 1-во число на всеки месец върху всяко едно от
месечните плащания до окончателното им заплащане.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 29.06.2010г.
при настъпило ПТП, причинено виновно от С.К., водач на т.а.“Мерцедес Акрос“ с
рег.№BLLG070
е загинал нейният баща В.Х.Б.. Вината на водача била установена с влязла в сила
присъда по НОХД №426/2010г. по описа на Ямболски окръжен съд.
Твърди се в исковата молба, че със смъртта на
своя баща ищцата е загубила издръжката, на която има право по закон на осн.
чл.142 от СК. Той получавал брутно трудово възнаграждение в размер на
463,93лв., от което отделял по 300лв. месечно за издръжката на дъщеря си за
храна, облекло, за учебници, пособия, ваканция и други. Твърди се, че с
Разпореждане №********** на М.Б. е била определена наследствена пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 108,86лв., което било недостатъчно за
посрещане на разходите й. Твърди, че считано от датата на ПТП – 29.06.2010г. до
26.06.2012г. тя е загубила издръжка в размер на 4800лв. по 200лв. всеки месец,
като за в бъдеще до навършване на пълнолетие – 11.08.2022г. ще продължава да
търпи вреди от загуба на издръжка от своя баща.
Твърди се, че към датата на ПТП – 29.06.2010г. по отношение на т.а. “Мерцедес
Акрос“ с рег.№BLLG070 е
била налице валидна застраховка „зелена карта“ за вреди, причинени на трети
лица както следва: за влекач с рег.№ ******– Зелена карта №MD/06FA/06139289, валидна от 17.02.2017г. до
16.02.2011г.; за полуремарке с рег.№BLFA 838 – Зелена карта №MD/06FA/06139290, валидна от 17.02.2010г. до
16.02.2011г.
В законов срок ответникът Сдружение „Н.Б.НА
Б.А.З.“ е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание и по
размер. Развива подробни доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От представената присъда №121 от 27.09.2010г. по НОХД №426/2010г.
по описа на СГС се установява, че С.К. е признат за виновен за това, че на 29.06.2010г.
около 15,40ч. на път I-7км
300 в участък от него между гр.Елхово – с.Лесово, община Елхово, обл.Ямбол, при
управление на т.а. “Мерцедес Акрос“ с рег. ******и
прикачено към него ремарке с рег.№BLFA 838 с посока на движение от гр.Елхово
към с.Лесово е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16 ал.1
т.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непердпазливост е причинил смъртта на
В.Х.Б.от гр.Елхово.
Присъдата е влязла в сила на 09.02.2011г.
От представеното удостоверение за наследници
изх.№003018 от 26.07.2010г., изд. от община Елхово се установява, че В.Х.Б.е
оставил за свои законни наследници В.Т.Т. - Б. – съпруга и М.В.Б. – дъщеря.
От представеното по делото Решение №3240 от 14.05.2012г.
по гр.дело №8197/2011г. по описана СГС се установява, че ответникът е бил
осъден да заплати на осн.чл.284 от КЗ на М.В.Б. и на В.Т.Т. - Б. сумите в
размер от по 100 000лв. на всяка за обезщетение за неимуществени вреди, търпени
от смъртта на В.Х.Б., в резултат на процесното ПТП от 29.06.2010г. С решение №838
от 26.04.2013г. по в.гр.д.№3406/2017г. по описа на САС размерът на присъденото
обезщетение е бил увеличен с още 5000лв. за всяка от ищците.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищцата като наследник - дете на починалия
при ПТП В.Б.на 29.06.2010г.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Зелена карта“ на т.а. “Мерцедес Акрос“ с рег. ******и прикачено
към него ремарке с рег.№BLFA 838, управляван от С.К., със срок на валидност за
процесния период.
Представена е справка от НАП за приходите на
НОИ за лицето В.Х.Б., от която е виден декларирания осигурителен доход до м.06.2010г.
Установява се, че от м.02.2006г. до м.06.2010г. Б. е получавал осигурителен
доход, започвайки от 268.30лв., стигайки до 463,93лв. От представеното
Удостоверение от НОИ от 20.09.2013г. и
приета като доказателство, се установява, че за периода от м.01.2007г. до
м.08.2012г. В.Т.Т. – Б. е получила обезщетение за безработица в общ размер на
1241,17лв. за целия период.
От Разпореждане №********** от 08.02.2011г. ТП
на НОИ гр.Ямбол се установява, че на М.В.Б. е отпусната Наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 108.86лв., считано от 29.06.2010г.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице П.Д., се
установява, че размерът на месечната издръжка на едно непълнолетно лице е
206,65лв. към м.06.2010г., като за периода от 29.06.2010г. – 26.06.2012г. е
общо в размер на 2817,76лв.
Вещото лице е посочило, че размера на нетния
месечен доход на В.Б.и съпругата му В.Т. - Б., от датата на раждането на ищцата
до датата на смъртта на баща й е в размер на 31481,30лв.
Съдът кредитира изцяло изготвената експертиза
като обективна, компетентно изготвена, подкрепена от доказателствения материал
по делото и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.282 ал.3 от КЗ/отм./.
Съгласно разпоредбите на чл.282, ал.3 и ал.5 от КЗ (отм.), ответното
сдружение е представително национално бюро за България, което участва и
съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на държавите - членки на международното споразумение
"Зелена карта". Ответникът изплаща вместо чуждия застраховател
обезщетения за вреди, причинени на територията на Р България от водачи на МПС с
чуждестранна регистрация, сключили с чуждестранния застраховател договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с издаден
международен застрахователен сертификат "Зелена карта", валидна за
територията на Р България, в случаи когато чуждестранния застраховател няма
кореспондент на територията на страната.
Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Според т.д.№645/2010г. на първо ТО на ВКС при
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, каквото в настоящия казус е
налице и не се спори, установимо от приложените по делото решения по
гр.д.№8197/11г. на СГС и в.гр.д.№3406/2012г. по описа на САС, понесени от
ненавършилите пълнолетие ищци от смъртта на техен родител и данни за издръжката
им от последния, претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се
в загубване на възможността за получаване на издръжка е установена по
основание.
Съдът,
зачитайки с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК задължителната силата на присъда №№121
от 27.09.2010г. по НОХД №426/2010г. по описа на СГС, приема за безспорно, че
водачът на МПС т.а. “Мерцедес Акрос“ с рег. ******и прикачено към него ремарке
с рег.№BLFA 838 С.К. е виновен за това,
че при ПТП на 29.06.2010г. по непредпазливост е причинил смъртта наВ.Б..
Причиняването на смъртта при пътно –
транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
поражда право на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно общата разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ,
на присъждане подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. В ППВС № 4/61 г и 4/68г. изрично е постановено, че при причиняване
на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им
имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били
издържани от него или са имали право на
издръжка и правото на обезщетение възниква, когато вредата не може да бъде
компенсирана от пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в
практиката на ВКС /решение по т.д.№ 157/2011г. на 1 т.о. и решение по т.д.№
645/2010г. на 1 т.о./ становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната
полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните
вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита
от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл.142,ал.2 СК.
Базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера на
обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди е необходимо да
бъде установен действителният обем на предоставяното приживе от починалия
родител, при изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от
личен труд, спестявания и от всички други доходи.
Обезщетение за имуществени вреди могат в
случай на смърт, да търсят непълнолетните низходящи, които действително са били
издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да
получават тази издръжка. При определяне на размера съдът съобразява
задължителната практика, обективирана в Решение № 100 от 28.07.2011 г. на ВКС
по т. д. № 645/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.М., според която
следва да бъдат съобразени реализираните приживе от покойния приходи в
годишните му данъчни декларации по закона за корпоративното подоходно облагане
и евентуално по този за облагане доходите на физическите лица, но и при
съблюдаване правилото на чл. 142, ал. 2 СК за минималната издръжка на едно
дете, както и да се съпостави приносът на другия родител в осигуряването на
издръжката и след приспадане на получаваната наследствена пенсия по чл. 82 КСО.
Съобразно разпоредбата на чл.142 ГПК размерът на издръжката се определя според
нуждите на имащия право на издръжка и
възможностите на задълженото лице да дава издръжка
Правото на детето на издръжка е безусловно и
то може всякога да търси обезщетение за неполучената възможност да бъде
издържано от своя баща до пълнолетие, като следва да бъде съобразено правилото
на чл.142,ал.2 СК - минималната издръжка не може да е под размера на ¼ от
минималната работна заплата за страната, а размерът следва да се определи при
съпоставяне на приноса на бащата в осигуряването й и след приспадане на
получаваната от детето пенсия по КСО - т.е. да се установи, че получаваната
наследствена пенсия не покрива щетите. В случая такова компенсиране не е налице
- пенсията е 108,76лв. и тази сума не покрива това, което бащата е давал, тъй
като доходът му е бил в размер на 463,93лв., към датата на смъртта му.
Съобразявайки се с изложеното и с минималния
фиксиран размер на дължимата издръжката от
¼ от минималната работна заплата за различните подпериоди от процесния
период – 2010-2012г.), на осн. чл.142, ал.2 СК, съдът, с оглед доходите на
починалото лице, намира, че В.Б.е имал възможност да дава издръжка на ищцата в
размер най- много от 200лева, в предвид ниските доходи на неговата съпруга В.Т.
- Б..
От данните по делото, съдът приема, че
разходите, необходими за издръжката на ищцата за периода от 29.06.2010г. до 26.06.2012г.
възлизат на 4800лв. или по 200лв. месечно, а за периода от 27.06.2012г. до
11.08.2022г. сумата възлиза на 24 200лв. или по 200лв. месечно.
От тези суми обаче следва да бъде приспаднат
размера на наследствената пенсия, която е била отпусната в размер на 108,76лв.
месечно, за същите периоди възлизаща на 2610,24лв. за периода 29.06.2010г. до
26.06.2012г., а за периода от 27.06.2012г. до 11.08.2022г. възлизаща на 13 123,66лв. Или от
дължимата издръжка, която настоящият състав намира за основателна в
претендирания размер от 200лв. следва да се извади сумата от 108,76лв., която
ищцата получава месечно като наследствена пенсия или на нея й се дължи месечно
сума в размер на 91,40лв. от ответника до навършване на пълнолетие. От този
размер следва да се извади присъдения от СРС по гр.дело №44 149/2012г.
размер на месечна издръжка от 80лв., което решение е влязло в законна сила и
съдът зачита СПН. В крайна сметка ответника дължи още 11,40лв. месечно.
Исковата претенция за периода от 29.06.2010г.
до 26.06.2012г. възлиза в размер на 273,60,
като за разликата до претендирания размер от 2610,41лв. ще бъде отхвърлен като
неоснователен.
Исковата претенция за периода от 27.06.2012г.
до 11.08.2022г. претендирана в размер от 120лв. след приспадането на месечната
наследствена пенсия от 108,76лв. се получава, че е дължима в размер на
11,24лв., като до сумата от 120 месечно ще бъде отхвърлен иска като
неоснователен.
Претендираната лихва за забава е от датата на
предявяване на исковата молба в съда от 26.06.20102г.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 65,35лв., платима по
сметка на СГС.
На осн. чл.78 ал.1 ответника следва да заплати
на ищцата разноски в размер на 114,43лв съобразно уважената част от иска и
65,35лв. държавна такса по сметка на СГС.
На
осн. чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 2005,26лв.
съобразно отхвърлената част от иска.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ гр.София ,
БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул.“********ДА
ЗАПЛАТИ на М.В.Б. ЕГН ********** от гр.Елхово чрез нейната майка и
законен представител В.Т.Т. – Б. ЕГН ********** СУМАТА от 273,60лв. /двеста
седемдесет и три лева и 60ст./, – неплатена част от обезщетение за имуществени
вреди, пропусната издръжка за периода 29.06.2010г – 26.06.2012г. , ведно със
законната лихва от 26.06.2012г. до окончателното заплащане на сумата и сумата
от 11,24лв., месечно за периода 27.06.2012г. – 11.08.2022г. - обезщетение за
имуществени вреди, пропусната издръжка за периода, ведно със законната лихва от
1-во число на всеки месец върху всяко едно от месечните плащания до
окончателното им заплащане, от смъртта на баща й В.Х.Б.при ПТП на 29.06.2010г.,
по вина на водач на МПС с регистрационен номер от държава-членка на системата
„Зелена карта, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 273,60лв. до претендирания
размер от 4800лв. и за разликата над 11,24лв. до претендирания размер от 120лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Сдружение „Н.Б.НА
Б.А.З.“ гр.София , БУЛСТАТ ******** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Б. ЕГН ********** от
гр.Елхово чрез нейната майка и законен представител В.Т.Т. – Б. ЕГН **********,
114,43лв съобразно уважената част от иска и 65,35лв. държавна такса по сметка
на СГС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ог ГПК М.В.Б. ЕГН **********
от гр.Елхово чрез нейната майка и законен представител В.Т.Т. – Б. ЕГН **********
да заплати на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ гр.София , БУЛСТАТ ******** разноски в
размер на 2005,26лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: