Р Е Ш Е Н И Е
№ ..………./………………..2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев
въззивно
гражданско дело № 2007 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 32246/07.11.2018 г., подадена от Д.М.А., чрез адв. Й.А., с искане да
бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1743/25.10.2018 г., постановено по настоящото дело, както и да бъде допълнено
същото решение в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на
молителя за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 247,
ал. 2 и чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД не е
изразила становище по молбата.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Молбата е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
В
производството пред настоящата инстанция, Варненският окръжен съд е бил сезиран
с въззивна
жалба вх. № 25648/07.09.2018
г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, против
решение № 3277/12.07.2018
г. постановено по гр.д. № 1026/2018
г. на ВРС
С Решение № 1743/25.10.2018
г. Варненският окръжен съд се е произнесъл, като е потвърдил Решение
№ 3277 от 12.07.2018 година, постановено по гр.дело № 1026/2018 година, по
описа на ВРС, четиринадесети и пети състав. С въззивното решение са
присъдени разноски за адвокатски хонорар пред ВОС.
Молбата по чл. 247 от ГПК е подадена от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно трайната
съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на
постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в
постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено
нещо. В постановеното от Варненския окръжен съд решение, не е налице
несъответствие между изложените мотиви и постановения диспозитив.
По
настоящото дело Варненският окръжен съд се е произнесъл по решение
№3277/12.07.2018 г. по гр. д. № 1026/2018 г. по описа на ВРС като в диспозитива
на решението си ясно е обозначил номера на първоинстанционното такова.
Настоящият състав
приема, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, поради което
молбата следва да бъде оставена без уважение.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната
може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Когато извършването
на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по
правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от въззиваемата Д.М.А., чрез адв. Й.А. преди приключване на последното съдебно заседание. Пред въззивната инстанция са претендирани разноски в размер на 421,00 лв.
за адвокатско възнаграждение, видно от списък по чл. 80 от ГПК, приложен на
лист 22 по делото. Извършването на разноски в претендираните размери е
удостоверено посредством представяне на договор за правна защита и съдействие
от 15.10.2018 г.
При постановяване на решението си в частта за разноските, съдът е
преценил наличието на предпоставките на чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски
в полза на въззиваемата страна. Разгледал е направеното възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е възприел същото за
основателно, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, времетраенето на процеса и обема на извършените
процесуални действия от страна на пълномощника. Не следва да се допуска
преразглеждане на въпроса относно размера на присъдените при
първоинстанционното разглеждане на делото разноски, тъй като въззивният съд не
е бил надлежно сезиран с такова искане от молителя, доколкото същият не е подал
молба за изменение на решението на ВРС в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Съставът на ВОС
счита, че не са налице предпоставки за допълване на въззивното решение в частта
за разноските, поради което молбата следва да бъде оставена уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от
изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32246/07.11.2018 г., подадена от Д.М.А., чрез адв. Й.А., в
която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на очевидна
фактическа грешка в Решение № 1743/25.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2007/2018 г. по описа на ВОС, както и да бъде
допълнено същото решение в частта за разноските.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.