Решение по дело №69/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260094
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20215310200069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260094

 

гр. Асеновград, 10.05.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи април  през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

         с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 69 по описа на Асеновградския  районен съд за 2021 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С електронен фиш серия К № 2765814  на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1  т. 3 от ЗДвП  на Ф.Ф.А.  ЕГН: ********** *** е  наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1  от ЗДвП.

          Недоволна от електронния фиш е останала Ф.А. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но чрез пълномощника адв. П. се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди за неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна. 

      Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – гл.юрисконсулт Белова   взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на  ЕФ  като правилен и законосъобразен.

         Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е издаден  срещу жалбоподателя в качеството му  на ползувател, на когото е било предоставено превозното средство и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

         На 11.12.2018 г., в 23:00 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България“ до № 68, бил паркиран служебен автомобил на РУ-Асеновград, в който имало монтирано автоматизирано техническо средство TFR- М   566. Контролните органи настроили техническо средство съобразно разрешената за участъка скорост и го привели в работен режим.  В 23:00 часа системата заснела лек автомобил „Фолксваген Джета" с рег. № РВ 4856  СТ  да се движи  със скорост от 72 км/ч. при разрешената за участъка в населено място 50 км/ч.  Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу ползувателя на автомобила  – Ф.А. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП  й е наложено административно наказание- глоба в размер на 100 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

На базата на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и  действително на датата и мястото  отразени в електронния фиш, описаният в него  автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М    566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение,  а именно 75 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 72 км/час., която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. Съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3%. В тази връзка в електронния фиш, коректно са намалени  в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост от 75 км/час е намалена на 72 км/час.

         Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден по отношение на Ф.А.  в качеството й на лице, на което е предоставено ползването на превозното средство. Съгласно нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая е била подадена декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП и приложен договор за ползване, от които е видно, че собственикът С.А. е предоставил дългосрочно ползването на процесния лек автомобил на Ф.А., за срок от 12 месеца включително и към датата на нарушението. По този начин в достатъчна степен е удостоверен факта, кой е бил ползувател на автомобила към момента на извършване на нарушението и правилно първоначално издадения електронен фиш е бил анулиран и е издаден такъв именно срещу Ф.А., като лице ползувател на автомобила, по силата на нарочен договор между страните.   Същата не се е възползвала на свой ред от процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП,  да оспори факта, че тя е управлявала автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за констатираното нарушение издаден  електронен фиш. Съобразно правилото на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Обжалвания ЕФ  съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

На констатираното нарушение е дадена правилната правна квалификация.  В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от приобщените и приети по надлежния процесуален ред като веществени доказателства видеоклипове  на нарушението. В случая скоростта е била ограничена до 50  км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. От приложеното   по делото  копие от протокол за проверка е видно, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като  по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо и прилагането на  снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението,защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само  при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

По отношение на наложената глоба в размер 100 лв. съдът намира, че  АНО правилно е определил  размера, съответно на  посочената санкционна разпоредба 182 ал.1 т.3 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение. Същата предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено място от 20 до 30 km/h – в абсолютно определен размер от  100 лв.  като  не е предвидена диапазон за конкретно оразмеряване на санкцията по преценка на АНО. Следователно  като е наложил глобата в този размер същият правилно е приложил закона, поради което и административното наказание се явява правилно определено и справедливо.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски  за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 120 лева  и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

 Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р     Е    Ш    И:

               

         ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2765814 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1  т. 3 от ЗДвП на Ф.Ф.А. ЕГН: ********** с постоянен адрес:                              *** е наложено административно наказание - глоба  в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1  от ЗДвП.

        ОСЪЖДА жалбоподателя Ф.Ф.А. ЕГН: ********** *** сумата от 120 лв. представляваща направени  разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на  обжалване  в 14–дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: