РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Кюстендил, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101531 по описа за 2022 година
Г. В. С., ЕГН ********** от ***********, съдебен адрес: гр. Кюстендил,
бул. “Македония“№ 2, ет. 5, ст. № 6, чрез адвокат Г. Д. от Адвокатска
колегия-Кюстендил, е предявил против ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес: гр.
Кюстендил, пл. “Велбъжд“ № 1 иск да бъде установено по отношение на
последната, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор
44183.36.11 по КККР на землището на с. Л., Кюст. област, целият с площ от
551 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно позване - друг вид трайни насаждения, находящ се в местността „Под
чешмето“. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответната Община Кюстендил оспорва иска като поддържа,че на
осн.чл.19,ал.1 ЗСПЗЗ е придобила собствеността на имота,който
практически представлява земеделски имот.
КРС,след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
С договор за покупко-продажба оформен в нот.акт № 15,том I,нот.дело №
3381955 год./л.68/ В. С. Я. и Ф. А. Я. закупили овощна гадина от около 0,8
ара в м.“При чешмето“ в землището на с.Л.,Кюст.област.Видно от договора
за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 66,том IV,рег.№ 9065,дело №
1
535/2005 год./л.7/на Нотариус Боян Алексов с рег.№ 325 при Нотариална
камара София,горните лица прехвърлили собствеността на ищеца на
поземлен имот с площ от 551 кв.м.,находящ се в м.“При чешмето“в
землището на с.Л.,Кюст.област,при описани в акта граници и съседи.Видно
от Удостоверение № УТ19-315/04.04.2019 год./л.8/ изд.от Община
Кюстендил е това,че описаният по-горе недвижим имот представлявап
понастоящем имот с идентификатор 41183.36.11 по КККР на с.Л.,Община
Кюстендил, и по разписния лист към кадастралният и регулационен план от
1964 год. е записан като имот с планоснимачен номер със собственици В. С.
Я. и Ф. А. Я. ,както и това че ПИ № 036011 по КВС е идентичен с ПИ
44183.36.11 от КККР,представлява земеделска земя по чл.19,ал.1
ЗСПЗЗ,съгласно приложение № 1 към раздел 1,т.1 от протоколно решение №
1 от 27.02.2009 год. на комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ,назначена със
Заповед № РД-05-52/19.02.2008 год. на директора на ОД „Земеделие“-
Кюстендил.
От протоколно решение № 9830.03.2021 год./л.37-38/ на
комисия,назначена със заповед на Директора на ОД“Земеделие“ и
приложение № 1 към същата /л.39/ се установява това,че комисията
приема,че имот № 441834.36.11 с площ от 0,542 дка,представлява ливада с
овощни дръвчета ,поради което е земеделска земя по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ3.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 2284/07.03.2023 год./л.98-1108,изг.от в.л.
инж.С. С. процесният имот в периода 1927-1964 год. е попадал в
регулацията на с.Л.,по КВС представлява имот с идентификатор 036011 и е
извън регулация,а по КККР е имот с идентификатор 44183.36.11 и също е
извън регулация. Вещото лице заключава още и това,че : 1. имот с
идентификатор 036011 е идентичен с имот с идентификатор 44183.36.11 по
КККР;2.Процесният имот по време на ТКЗС се е намирал в регулация и не е
представлявал земеделски имот;3.Реално измерената на място площ на имота
е 551 кв.м.,по скица е 542 кв.м.,като разликата от 9 кв.м. в площта се дължи
на начина на изработване на КВС за района.От показанията на свидетелите
К. Л. и Е. Б. се установява,че имота никога не е внасян в ТКЗС,бил е владян
от родителите на ищеца,а след това от него,никой не е оспорвал правото му
на собственост.
Съгласно скица № 15-974239/26.08.2022 год. на ПИ с идентификатор
2
44183.36.11 /л.27/,изд.от СГКК този имот представлява земя по чл.19
ЗСПЗЗ.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените
доказателства, а останалите като неотносими към спора ,или непроменящи
крйните изводи на съда, не се обсъждат.
Като съобрази горното съдът счита,че предявеният иск е допустим и
основателен и следва да се уважи.Мотивите на съда са следните:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес ищецът сам определя кога, доколко и какъв
обем защита на свои накърнени права да търси. Съдът счита,че ищеца има
правен интерес от предявяването на настоящият иск / съобразено и с
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК на
ВКС /,тъй като Община Кюстендил оспорва правото му на собственост на
процесният имот.Наличието на правен интерес е обусловено от наведеното
твърдение, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
44183.36.11 от КККР, макар същият да е вписан като земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ,собственост на Община Кюстендил .
Ищеца ангажира необходимите доказателства установяващи,че е придобил
собствеността на имота чрез транслативна сдЕ.-покупко продажба, от своите
праводатели,който от своя страна преди него също са придобили
собствеността му по този ред, владяли са спокойно и необезпокоявано имота
и същият не е бил внасян в ТКЗС.Идентичността на имота по различните
титули за собственост и настоящата му сигнатура по КККР се установи от
приетото като неоспорено експ.з-ние на в.л. инж.С. С..
Следва да се обсъди основанието,на което ответната Община претендира за
собствеността на имота, именно-по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
За да се приеме, че собствеността е придобита по силата на тази правна
норма е необходимо установяването на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ, като
способ за придобиване на земеделски земи, стопанисвани от общината и е
осъществен сложният фактически състав по тази процедура. Следва да се
отбележи,че в така предвената процедура ищецът не разполага с правната
възможност да обжалва решенията на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, както
и заповедта на Директора на Областна дирекция „Земеделие”, с която се
одобрява решението на комисията за определяне на имотите по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ. Това обосновава интереса му от предприетата защита, заради което
исковата претенция се явява допустима.
При наведените в отговора на исковата доводи, относими към отправеното
към съда искане, се приема, че в тежест на ответника е да проведе пълно и
главно доказване на наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
доколкото основава правото си на собственост върху процесния имот на
3
основание разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С оглед на това от значение
за преценка на основателността на иска е дали са били налице законовите
предпоставки за придобиване на правото на собственост върху този имот
именно на посоченото основание. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
установява способ за придобиване на право на собственост на общината
върху земеделски земи, останали след възстановяване на собствеността на
правоимащите лица, с влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на възстановената собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 -
ал. 14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически
от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на
посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно
фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на
отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на определена категория имоти, а именно
земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Той реално е запазил статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, заради което не подлежи на възстановяване по
ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително
разпоредбата на чл. 79 от ЗС, в т. ч. и наследяване, давност и
покупко[1]продажба. В контекста на горното по делото липсват данни
имотът, предмет на делото, макар и земеделски понастоящем, да е бил
включван в блок на ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ, с
оглед на което за него са неприложими разпоредбите и чл.19 от ЗСПЗЗ, а и на
чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. В случая, не се твърди да е заявяван от ищците или
техен праводател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък да е
включван в ТКЗС или ДЗС. В този смисъл и вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза заключава,че имота не е бил включван в
блокове на ТКЗС,като уточнява че от 1927г. до 1964 г. имотът е бил в
регулация.Обстоятелството, че имотът е изключен от регулация и то след
1964 г. не означава автоматично, че се касае за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - в
този смисъл практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК /Р-е- №
395/22.10.2012 г. гр. д. № 144/2012 г. І г. о., р-е № 249/07.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 621/2010 г. І г. о., р-е № 12/13.07.2011 г. по гр. д. № 3594/2008 г. ІV г.
о., р-е № 488/19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г. І г. о./,поради и което не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,от което пък и извода че
общината не може да придобие правото на собственост по отношение на него
по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
Поради горното,както и поради пасивното поведение на ответната
4
Община,която не ангажира събирането на доказателства относно
приложимостта на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и на
такива,установяващи имотът да е бил коопериран или одържавяван, респ.
отнеман фактически или юридически на друго основание, обосновават извод,
че той е запазил през посочения период статута си на частна /лична/
собственост и е владян в реални граници, в които се ползва и към настоящия
момент. Като се съобрази това и установеното,че имота е владян от
придобиването му през 1955 год. до датата на исковата молба от
праводателите на ищеца,а след това и от него,т.е владението на имота никога
не е губено то искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските
На основание чл.78 от ГПК и предвид изхода от спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищеца е
сторил разноски за държавна тасса от 50,00 лв.,за вписване на ИМ от 10,00
лв., за възнаграждение на процесуалният си представител 600,00 лв. и за
възнаграждение на в.л. 553,00 лв.,или общо 1213,00 лв.,която сума ще се
възложи в тежест на ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Г. В. С., ЕГН ********** от
***********, и ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес: гр. Кюстендил, пл.
“Велбъжд“ № 1,че последната не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 44183.36.11 по КККР на землището на с. Л., Кюст. област,
целият с площ от 551 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно позване - друг вид трайни насаждения, находящ
се в местността „Под чешмето“,при съседи– имоти с идентификатори:
44183.888.9901; 44183.36.89; 44183.36.12; 44183.36.10.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес: гр. Кюстендил, пл. “Велбъжд“
№ 1,даДА ЗАПЛАТИ на Г. В. С., ЕГН ********** от ***********,сумата от
1213,00 /хиляда двеста и тринадесет лева/,лв.,представляваща сторените от
последният разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5