Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ……………/06.08.2021 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХХІІІ с-в, в
публично съдебно заседание на четвърти
август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1369/2021 г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по повод изпратена по подсъдност от Шуменски
окръжен съд жалба на Ч.
С.П. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
затвора гр. Варна, в частта
в която иска се прекратяване на
действията на началника на затвора – Варна да прави удръжки от личната му партида към затвора гр. Варна.
В обстоятелствената част на жалбата се излагат доводи
за несеквестируемост на средствата по личната партида на лишения от свобода ,
тъй като според чл. 78 от ЗИНЗС се
правят удръжки от възнаграждения за
труд, но само до 2/3 . Оспорва се подхода да се удържат всички постъпили
парични средства по партидата, тъй като П. не полага възмезден труд в затвора ,
респ. не получава възнаграждения за труд , а постъпленията по личната му
партида са от превеждани суми на негови
близки. Твърди се, че с действия си
органът по изпълнение на наказанията накърнява
неговото човешко достойнство и поражда чувство на незащитеност. Той е принуден да нарушава забраната по чл. 97, т.2 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично
и поддържа искането си, чиято основателност подробно аргументира . Твърди
незаконност на действията на ответника предвид регламентацията на чл. 78, ал.3 от ЗИНЗС и чл. 444, т. 8 от ГПК.
Поведението на органа по изпълнение на наказанията се преценява като нарушение
по чл. 3 от ЗИНЗС и в тази връзка се иска преустановяване на тази неправомерна
дейност .
Ответникът – началникът на затвора гр. Варна , редовно
уведомен, не се явява , но негов представител по пълномощие излага позиция за
неоснователност на искането, тъй като удръжки по личната партида на
лишения от свобода П. се правят във връзка с изпратени от ДСИ запорно
съобщение . В тази връзка началникът на затвора има задължението на пазач по
чл. 507 от ГПК.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Ч. С.П.
изтърпява наказание „ лишаване от свобода“
в затвора гр. Варна .
Срещу него е бил издаден изпълнителен лист по чнд. № 555/2020 г. на Окръжен съд -Варна със задължение –
държавна такса от 5 лв.
Последвало е образуване на изпълнително дело №
20203110404180 от държавен съдебен изпълнител при Варненския районен съд с общ
размер на задължението към 04.12.2020 г. от 103.50 лв., включващ неолихвяема
част от 5 лв. и такси и разноски по
изпълнението от 98.50 лв.
На 04.12.2020 г. държавният съдебен изпълнител е
изпратил запорно съобщение до окръжен
затвор – Варна във връзка с наложен
запор върху трудовото възнаграждение и върху личната партида на Ч.П. на основание чл. 405, ал.3 , чл. 507 и чл.
508 от ГПК .
Запорното съобщение е било получено на 10.12.2020 г. и
по изпълнение на същото е била удържана сума от 68 лв. от личната партида на П.
и преведена на ДСИ .
Към настоящия
момент действието на запора не е преустановено, но удръжки не се правят поради
липса на постъпления по личната партида на П. .
Ч.П. е подал жалба срещу действията на ДСИ по
цитираното изпълнително дело , изразяващи се в насочване на принудително изпълнение към вземания по личната му партида и по принудителното събиране на сумата от 68
лв.. Тази жалба е била разгледана от Окръжен съд- Шумен, който с решение №
27/28.05.2021г. по в. гр. дело №
202113600500169 е отхвърлил жалбата като неоснователна . Решението е влязло в
законна сила на 18.06.2021г.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
Статутът на Ч.П. на лице, изтърпяващо наказание
лишаване от свобода и насрещната страна по неговото искане- началникът на
затвора гр. Варна, който е орган по изпълнение на наказанията , предполага
съждение за правоотношение между лишен от свобода и орган по изпълнение на
наказанията . Нормативната регулация на подобна правна връзка се съдържа в
ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от посочения нормативен
акт гласи, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1.
прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията
или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2.
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3.
Новелата на чл. 3 от
закона не изброява лимитативно , а само примерно случаите на
нарушения на тази норма предвид формулировката „ …както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства , които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност “.
В хода на проведеното открито съдебно заседание П.
изложи фактическо твърдение , че обжалваните действия на началника на затвора
са породили у него чувство на
незащитеност и на уронено човешко достойнство . Тази негова преценка е
субективен поглед към събитията и няма обективен характер . П. се е почувствал
незащитен , но същевременно е използвал всички възможни законови способи за
защита на своите права и законни интереси както по реда на глава ХХХІХ от ГПК,
но и по рена на АПК - обжалвал е
действия на държавния съдебен изпълнител , подал е жалба срещу действията на
началника на затвора – Варна, но също така предвид дадените обяснения в съд. заседание на 04.08.2021г. е
падал и иск по чл. 439 от ГПК. Тези данни сочат за гарантирана съдебна защита
на неговите субективни права , което не
може да се отъждестви с незащитеност.
Статутът на П. на длъжник по изпълнително дело, във
връзка с който са предприети действия по налагане на запор върху средствата по личната му партида , имат за
цел удовлетворяване на взискателя по изпълнителното производство и са резултат
от пасивността на П. по доброволно изпълнение на паричното му задължение . В
тази връзка действията по принудително събиране на задължението, които имат своята нормативна
опора, не може да се квалифицират като уронване на човешкото достойнство .
В контекста на изложеното няма основание за
удовлетворяване на неговото искане по
реда на чл. 276 от ЗИНЗС.
Дори
и да се приема тезата на П., че правната квалификация на неговото искане е по
глава ХV от АПК „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията “ , то
задължително условие за удовлетворяване на подобно искане е атакуваните
действия на органа да не се основават на
закона или на административен акт/ арг. чл. 250 от АПК/. В случая началникът на затвора-Варна е удържал
суми от личната партида на П. по
изпълнение на получено запорно съобщение от ДСИ по изпълнително дело №
20203110404180.
На
лишените от свобода могат да се правят удръжки предвид правната норма на чл. 78, ал.3
от ЗИНЗС. Съгласно чл.450, ал.3 ГПК, запорът върху вземането на длъжника се
смята за наложено спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено
запорното съобщение съгласно чл.507. От момента на налагане на запора длъжникът
се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под
страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта / чл.
451, ал.1 ГПК/ . Според чл.507, ал.2 ГПК
в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава
дължимите от него суми на длъжника. От деня на получаване на запорното
съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи и суми.
При тази правна регламентация се налага умозаключение
, че действията на ответника имат нормативна опора и поради тази причина не са
незаконни по смисъла на чл. 250 от АПК.
Мотивиран от изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ч. С.П. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.
Варна, за прекратяване
действията на началника на затвора – Варна да прави удръжки от постъпващите
парични средства по личната му партида в
затвора гр. Варна .
Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от
обявяването му, пред тричленен състав на Варненския административен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на страните по
делото.
Административен
съдия: