ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 291 27.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 2023 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е частна
жалба вх.№ 8134/07.10.2019 г. и въззивна жалба вх.№ 8424/15.10.2019 г.,
подадени от Н.А.К., със съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.И., против Решение № 176/19.09.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър.
С първоинстанционното решение е допусната ДЕЛБА между С.Я.Н. и Н.А.К. по отношение на следните
недвижими имоти:
1)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.22 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на
имота: гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.4, находящ се в Сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по
документ 45.18 кв.м.; прилежащи части: 3.81 кв.м. общи части; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.23,
11538.2.95.3.21, под обекта – 11538.2.95.3.16, над обекта – няма;
2)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.23 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на
имота: гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.5, находящ се в Сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по
документ 38.11 кв.м.; прилежащи части: 3.21 кв.м. общи части; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.24,
11538.2.95.3.22, под обекта – 11538.2.95.3.17, над обекта – няма;
3)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на
имота: гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.6, находящ се в Сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по
документ 66.71 кв.м.; прилежащи части: 5.63 кв.м. общи части; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.23, под обекта –
11538.2.95.3.18, над обекта – няма,
при квоти по ½ и.д.ч. за всеки един от съделителите.
С решението на основание чл.344, ал.2 ГПК е ПОСТАНОВЕНО
трите жилищни имота, представляващи: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 11538.2.95.3.22,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.23 и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.24, всички по КККР на
гр.Свети Влас, ДА СЕ ПОЛЗВАТ от С.Я.Н. до
окончателното извършване на делбата, като е ОТХВЪРЛЕНА преденцията на Н.А.К.
да му бъде предоставено ползването на същите имоти до приключване на делбеното
производство.
С частната жалба вх.№ 8134/07.10.2019 г. на Н.А.К.
първоинстанционното решение по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър се
обжалва В ЧАСТТА му имаща характер на определение, с което на основание чл.344,
ал.2 ГПК е постановено делбените имоти да се ползват от С.Я.Н. до окончателното
извършване на делбата и е отхвърлено искането на Н.А.К. по чл.344, ал.2 ГПК за
ползване на същите имоти до приключване на делбата.
По
тази жалба въззивният съд се е произнесъл с Определение № ІІ-2546/30.12.2019 г.
по възз.гр.д.№ 2023/2019 г. по описа на БОС, поради което частната жалба вх.№
8134/07.10.2019 г. не е предмет на настоящото въззивно производство.
С въззивната жалба вх.№ 8424/15.10.2019 г.
на
Н.А.К., подадена чрез пълномощник – адв.Тодор Йонев, първоинстанционното
решение се обжалва в частта му по
допускане на съдебната делба по отношение на недвижимите имоти. Въззивникът
счита постановеното решение за неправилно, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила, както постановено при липса на мотивна
част. Според въззивника, решението е неправилно, тъй като с исковата молба
ищецът е поискал от съда да допусне до делба трите самостоятелни обекта,
намиращи се на четвърти жилищен етаж в Сграда 3, като се е легитимирал в
качеството си на собственик въз основа на договор за доброволна делба от
14.11.2006 г. Сочи се, че предмет на договора за доброволна делба е била
подялбата на правото на строеж на жилищната сграда № 3, която е трябвало да се
състои от три еднакви етажа и четвърти подпокривен етаж, представляващ складово помещение, за
които по-късно е посочено, че са изградени съобразно одобрените архитектурни
проекти и строителни книжа в груб вид. Но от данните по делото било установено,
че при изграждането на сградата горните обекти не са били изградени, а вместо
тях е налице едно общо помещение, чиято обща площ не е установена по делото,
т.е. не е установена идентичност между трите имота – предмет на иска и
установеното от вещото лице фактическо обстоятелство на образувания общ обект.
Поради това, въззивникът счита, че в случая съдът не е установил имота, който
да е обект на делбено производство и за който се иска делба, а това
обстоятелство е съществено и на самостоятелно основание е пречка за
продължаване на делбеното производство, както и за отмяна на постановения
съдебен акт. На следващо място се посочва, че според цитирания договор за
доброволна делба, ищецът е придобил правото на строеж на четири самостоятелни
обекта на четвъртия етаж, а с исковата молба е поискана делба на три обекта,
които обаче никога не са били изграждани, тъй като вместо тях е било изградено
едно единствено функционално обособено пространство. Поради това и тъй като в
решението си НРС не е коментирал каква е квадратурата на делбения имот,
въззивникът счита, че по делото не е конкретизиран процесния имот и дали в
неговите граници влиза ап.1, на ет.4, на кота +8,25, с площ от 70.07 кв.м.,
ведно с 5.12 кв.м.ид.ч. или този имот е изключен от процесния. При това положение,
според въззивника делбата е недопустима само за частта , която е поискана в
исковата молба, тъй като имотите, описани в нея не представляват самостоятелни
обекти, а са само част от реално съществуващия обособен обект, т.е. така
описания в искоата молба предмет, за който се иска да се допусне делба, не
съществува и не може реално да се индивидуализира, както и няма пълно
съвпадение на неговите граници и площ, съпоставено с реално съществуващия
самостоятелно обособен обект, поради което районния съд е следвало да отхвърли
иска и постановеното от него решение е неправилно. Сочи се също, че в
обжалваното решение е налице сериозно противоречие, тъй като съдът е допуснал
съдебна делба на трите имота, въпреки, че е установил от приетата СТЕ, че в
действителност тези имоти са обединени в едно общо обособено жилище и не
представляват самостоятелни обекти. При това съдът е индивидуализирал имотите по данните от КККР, без да изложи
мотиви защо е игнорирал експертното заключение, което според въззивника
съставлява порок на решението, който сочи на необоснованост на същото и е
основание за неговата отмяна. В заключение, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли
иска за делба. Алтернативно се моли, при допускане на делба на процесните имоти
съдът да се съобрази с особените изисквавия на закона, спрямо обстоятелството,
че същите са делими. Не се правят доказателствени искания.
Във
въззивната жалба са изложени и доводи в частта на първоинстанционното решение,
с което районният съд се е произнесъл по исканията на страните по чл.344, ал.2 ГПК. Тези доводи са възпроизведени в депозираната от Н.К. частна жалба вх.№
8134/07.10.2019 г., по която въззивният съд се е произнесъл с окончателно Определение
№ ІІ-2546/30.12.2019 г. на БОС по настоящото въззивно дело, поради което не са
предмет на въззивна проверка и не следва да бъдат докладвани на страните.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия-ищец С.Я.Н., подаден чрез пълномощник адв.Т.И., с които въззивната жалба на Илка Баева
се оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Моли
решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваните части. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчено на
въззивника Н.К. на 27.09.2019 г. чрез
адв.И., като въззивната му жалба е подадена по пощата на 11.10.2019 г., видно
от пощенското клеймо на плика. Следователно жалбата е депозирана в двуседмичния
срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
СЪДЪТ констатира, че към въззивната жалба не е приложено
пълномощно на адв.Тодор Йонев, издадено от въззивника Н.К. за процесуално
представителство по настоящото въззивно производство. Между кориците на
първоинстанционото дело не е налице пълномощно за процесуално представителство
от адв.Йонев. В този смисъл, на въззивника следва да се укаже да представи
адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.Тодор Йонев
по в.гр.д.№ 2023/2019 г. по описа на БОС, или въззивникът да потвърди
извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване на
настоящата въззивна жалба.
Предвид горното и след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, съдът намира, че делото
следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267,
ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2023/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника Н.А.К. и постъпилия
писмен отговор от въззиваемия-ищец С.Я.Н..
УКАЗВА на въззивника Н.А.К. В СРОК до съдебното заседание ДА
ПРЕДСТАВИ по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.Тодор Йонев за извършване от негово име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 2023/2019 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от негово име, без представителна власт
действия по подаване на въззивната жалба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. и
чрез процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.