Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 12,07,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и
седми март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 20232 по описа
за 2014год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.Д.“ ЕАД
обективно кумулативно съединени искове, с които се претендира осъждане на С.И.Д.
за сумата от 260 000,00лв.,
представляваща главница по отпуснат от дружеството договор за банков ипотечен
кредит от 03,04,2008г., 17 147,03лв.–възнаградителна
лихва по кредита за периода от 25,10,2011год. до 26,07,2012год., 514,32лв.- такса за управление, ведно със законната лихва от датата на
получаване на препис от исковата молба от ответника/стр.84/до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че между ищеца и С.И.Д. е
сключен писмен договор за ипотечен кредит от 03,04,2008год., според който
дружеството се задължава да предостави на ответника кредит в размер на 260 000,00лв.
Твърди се, че кредита е изцяло усвоен от кредитополучателя. В чл. 7 от договора
е уговорена възнаградителна лихва в общ размер от 7,79%. Договорено е
погасяване на задълженията на равни месечни вноски за срок от 360 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, с падежна дата за издължаване до
25-то число на месеца, с гратисен период за издължаване на главницата по
кредита от 84 месеца, считано от датата на усвояването му. Сочи, че кредитът е
станал предсрочно изискуем на дата 29,02,2011год., поради забава в плащанията
за срок над 90 дни, поради което и на осн. т.20,2, раздел VІІ от ОУ целия
остатък от кредита става предсрочно изискуем. Поддържа се предсрочната
изискуемост да има действие от момента на връчване на исковата молба на
ответника. Налице е обезпечаване на задължението, чрез учредена договорна
ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София,
р-н „Красна поляна“, ж.к.. „********“, както и чрез учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен
срок по реда на чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен представител е постъпил
отговор от ответника С.И.Д., с който заявява становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Релевира възражение за неавтентичност на договора
за кредит. Оспорва усвояването на отпуснатия банков кредит. Поддържа да не е налице уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на банката съгласно
т.18 от ТР №4/2014год. на ВКС. Релевира възражение за недействителност на
клаузите за олихвяване на дължимата главница т.20.1 от ОУ и за предсрочна
изискуемост т.20,2 от ОУ. Сочи на нищожност на т.7 и т.14 от договора за
ипотечен кредит съобразно чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и
поради неравноправност съобразно чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съобразно изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен между страните договор
за ипотечен кредит от 03,04,2008год., по силата на който „Б.Д." ЕАД, в
качеството на кредитор, предоставя на С.Д.И., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 260 000лв. Срокът за издължаване на
кредита е 360 месеца от датата на неговото усвояване - т.2 от договора, с падежна
дата за издължаване на месечните вноски – 25-то число на месеца- т. 6.
Уговорен гратисен период за издължаване на главницата –
84 месеца, считано от датата на усвояването му, който изтича на 11,04,2015год.-
т.2. В рамките на същия, кредитополучателят има право при предоставките в
Общите условия /ОУ/, да погасява в избран от него момент /вкл.извън падежната
дата по т.6/ част или цялата усвоена главница, както и да усвоява отново суми в
рамките на направените погашения.
Уговорено е погасяване на кредита на равни месечни вноски
чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, съгласно погасителен план –
Приложение № 1 към договора, който се изготвя след изтичане на гратисния период
– т.5.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този вид
кредит, периодично определян от кредитора, и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК „Уют“ - Приложение № 2 към договора. Към датата на
сключване на договора БЛП е 4,69%, стандартната надбавка е в размер на 3,10
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7,79% - т.7.
В т. 8 е уговорено задължението по кредита да бъде
обезпечено с ипотека върху недвижими имоти – апартаменти находящи се в град
София в ж.к. „********” и на ул. „Ястребец”, подробно индивидуализирани в
договора.
Съгласно т. 11, неразделна част от договора са Общите условия
за преодставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица /ОУ/, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването му. В т. 12 е предвидено задължение
на последния да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „Б.Д.” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента
/Тарифата/, която е в сила към деня на извършване на плащането.
В т.14 е уговорено право на кредитора да извършва
изменения или допълнения в ОУ и Тарифата, които стават задължителни за
кредитополучателя, като го уведомява за същите чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката.
Съгласно т. 9.1 от и т. 9.4 от ОУ /л.14 и сл./, кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент
/БЛП/ и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя БЛП, за
което уведомява кредитополучателят по подходящ начин, определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредотополучателя нов
погасителен план.
Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно – т. 9.2. В гратисния период се погасяват само
начислените лихви върху усвоената част от кредита. Допуска се погасяване на
главницата като първо се погасява начислената към съответната дата лихва, а
остатъкът се отнася за намаляване на главницата – т. 10.4.
Съгласно т. 20.1 от ОУ, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. В случай на погасяване
на дължимата месечна вноска до 7-мия ден след падежната дата, наказателната
надбавка не се прилага.
При допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася
в просрочие – т. 20.2. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от
10 процентни пункта.
Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при наличие на предпоставките, посочени в т. 21.1, включително при
всяко неплащане в срок на уговорени погашения за лихва и/или главница.
В т. 25. 1 от ОУ е регламентиран вида на дължимите от
кредитополучателя такси. Съгласно т. 25.3, Кредиторът има право едностранно да
променя БЛП и таксите при наличие на някое от следните условия:
-
при изменение от поне
1% за месец на стойностите на LEONA, EURIBOR, LIBOR;
-
при изменение от поне 1
% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
-
при изменение от поне
0,5 % за месец на индекса на потребителските цени в България;
-
въвеждане на рестрикции
от страна на Централната Б. /ЦБ/ връху банковата система или върху Б.ДСК;
-
промени в нормативните
актове, както и в регулациите на ЦБ, засягащи функционирането и изискванията
към банките;
-
при изменение от поне
10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечени депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на ЦБ;
-
съществена промяна в
паричната политика на ЦБ, като премахване на валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
Във връзка с реда за определяне и изчисляване на БЛП
са представени Методология за определяне на БЛП, използван за определяне на
лихвения процент на физически лица, и Препис- извлечение от Протокол № 46 от
16,10,2008год. на КУАП при „Б.Д.“ ЕАД /л.167 и сл./.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 109 и
сл./, оспорено от ответника
и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт, се установява, че на 11,04,2008год. от страна на „Б.Д.“
ЕАД е преведена по разплащателна сметка на ответницата сума в размер на 260000лв., с който превод е
извършено еднократно и пълно усвояване на заемната сума по процесния договор за
кредит.
От движението на средствата по кредита
за периода 04,04,2008год. – 27,07,2012год. е видно, че са извършени начисления
в размер на 94 943,63лв. и плащания в размер на 77 309,28лв., от
които 75 993.20 лв. - за лихви и 1 316.08 лв. -за такси.
Последното
редовно плащане по кредита е на 02,08,2011год., на която дата е извършено
плащане по вноската с падеж 25,07,2011год. След тази дата сумите по кредита са
постъпвали със закъснение.
Към 29,02,2012год. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита забавате е 94 дни.
Към 16,12,2014год.
- датата на входиране на исковата молба, забавата е 1101 дни, а към 27,03,2015год.
– датата, на която ответникът се счита за уведомен за забавата- 1 202 дни.
Към датата на подаване на исковата молба–
16,12,2014год., дължимите суми към Банката са 260000- главница, 71679,22лв.- договорна
лихва, и 622,72лв. – неплатени застраховки на обезпечение по кредита. В конкретния
случай, съгласно т. 2 от Договора за кредит, тече гратисния период за
издължаване на главницата, т.е. по кредита няма падежирала главница, върху
която да се начислява санкционираща лихва посочена в т.20.1 от ОУ към договора
за кредит.
Към 27,03,2015год. -
датата на получаване на исковата молба от ответника, дължимите суми по кредита са
следните: 260000лв. – главница, 78091,00лв. – договорна лихва, и 622,72лв. –
неплатени застраховки на обезпечение по кредита.
За събиране на
вземането, въз основа на издаден изпълнителен лист от 27,09,2012год., е
образувано изпълнитело дело № 20147900400109 по описа на ЧСИ Р.М.с взискател
„Банка Д.“ ЕАД и длъжник - ответницата. По същото от длъжника на 06,04,2015год.
и на 08,05,2015год. са постъпили суми в общ размер на 155 868,05лв.
От
изслушаното по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/л. 174 и сл./, оспорено от ответника
и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт, се установява, че към датата на сключване
на договора- 03.04.2008год. базовият лихвен процент е 4.69 %, стандартната
надбавка е в размер на 3.10 процентни пункта или лихвения процент по кредита е 7,79% /чл.7 от договора/.
В Б.„Д.“ ЕАД има методология за определяне на БЛП,
използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица,
съгласно която БЛП е функция на обективни фактори /цена на капитала,
лихвени и нелихвени фактори/, които
влияят върху себестойността на банката на един кредит, без оглед на субективни
специфични характиристики, които произтичат например от целевия сегмент и
разноообразните параметри на конкретния кредитен продукт. Банката следи за
съществена промяна в тези обективни фактори, въз основа на което взема решение
относно промяна стойността на БЛП. Промените на БЛП се извършват с решения на Комитета
за управление на активите и пасивите на „Б.Д.“ ЕАД (КУАП).
Налице
е препис-извлечение от Протокол № 46/16,10,2008год. на КУАП на Банката, съгласно който считано от 21,10,2008год.
БЛП по съществуващи и новоразрешавани жилищни и ипотечни кредити в лева се
увеличава с 1.00 п.п. и от 4.69% се променя на 5.69%. Като основание за
промяната е посочено: „Във връзка с изменение над 1% за месец на лихвените проценти
за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щ.долар и изменение над 0.5% за месец на индекса
на потребителските цени за България (CPI) през последното шестмесечие.“
Действителното
олихвяване по кредита е извършено с различни от първоначално
договорения лихвен %, които по периоди и размер са както следва:
-
04,04,2008год. – 25,05,2008год. – 7.79
%;
-
23,06,2008год. – 25,09,2008год. – 7.29%;
-
21,10,2008год. – 26,11,2010год. – 8.29%;
-
14,02,2011год. – 16,12,2014год. – 8.79%.
В Приложение №
1 експертизата систематизира в таблица дължимите по погасителен план вноски по
кредита с реално извършените начисления и плащания. Отразени са всички вноски
по погасителен план и съответно начисленията, плащанията и дължимите суми за
периода 04,04,2008год. – 27,03,2015 год. От приложението е видно, че за този
период лихвата по погасителен план е в размер на 141 890.24лв., а действително начислената лихва – с отразени
промени в лихвения процент, е в размер на 154084,23
лв.
За периода, в
който олихвяването е извършвано с по-нисък лихвен процент месечната вноска е с
по-малък размер и съответно при увеличение на лихвения процент месечната вноска
е с по-висок размер. Начислената месечна лихва по вноските дължими на 25,07,2008год.,
25,08,2008год. и 25,09,2008год. е в размер на 1579,50 лв. вместо предвидената в
погасителния план месечна лихва в размер на 1687,83 лв. След това с промяната
на лихвения % размера на месечната лихва се променя на 1796,17 лв. и 1904,50
лв.
От датата на
усвояването е договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита
- 84 месеца т.е. 7 години. От таблицата в Приложение №1 е видно, че съгласно
погасителния план издължаването на главницата започва от 85 вноска и за периода
25,04,2008год. — 27,03,2015год. не се дължи главница.
Задълженията по
погасителен план за периода от 25,04,2008 /дата на първо олихвяване по кредита/
до 27,03,2015год. /датата на уведомяване на ответника/, сравнени с
фактическите, са както следва: 319 937,49
лв. – дължим остатък съгласно първоначално договореното, и 332 301,94лв. – дължим остатък
съобразно действително начислените суми.
Към 16,12,2014год. -
датата на подаване на исковата молба, задължението по кредита, изчислено с
първоначално договорения лихвен процент - 7.79% е както следва: 260 000лв. –
главница, 59 314,77лв. – договорна лихва, и 622,72лв.- такси и разноски – общо 319 937,49лв.
Установено е, че по процесния договор за кредит не е
извършвано капитализиране на лихви към главницата.
По делото е изслушано заключение на съдебно- почеркова
експертиза, обективирено в протокол № 89/25,11,2016год. /л.143 и сл./, оспорено
от ответника и прието от съда, от което се установява, че подписите за кредитополучател
в процесния договор за ипотечен кредит от 03,04,2008год., общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към него и калкулатор - КСПЖ за
сумата от 260 000 при 360 вноски при лихвен процент 7,79 от 02,04,2008год, са
положени от ответницата – С.Д.И..
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Съдът приема за установено, че между „Б.Д.“ ЕАД и С.И.Д. на
03,04,2008год. е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката
е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез
превод по банкова сметка, *** /заключение
на ССчЕ/. В тази връзка съдът намира за неоснователно релевираното от ответника
възражение за неавтентичност на договора за кредит, тъй като от изслушаното по
делото заключение на съдебно-
почеркова експертиза, което като еднопосочено и непротиворечиво следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния
акт, категорично сочи, че подписите за кредитополучател върху договора и
приложенията към него, са положени от ответницата, т.е. налице е валидно
възникнало облигационно правоотношение, което обвързва страните по делото.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год. постановено по
реда на чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно
следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. Възражение в този смисъл е
релевирано и от ответницата досежно следните разпоредби от договора за кредит и
ОУ към него:
- т. 7 и т. 14 от договора за ипотечен кредит - на осн. чл.146
вр. чл.143, т. 5 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /л.73/;
- т. 20.1 от ОУ и т. 20.2 от ОУ към договора за икредит - на осн. чл.146
вр. чл.143, т. 5 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /л.73/.
Съгласно т. 7 от договора за кредит, кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют“, като към датата на сключване на договора БЛП е 4,69%,
стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта или лихвеният процент
по кредита е общо 7,79%.
Съгласно т. 14 от договора за кредит, кредиторът
има право да извършва изменения или допълнения към ОУ, които стават
задължителни за кредитополучателя, като за всяка промяна последният се
уведомява чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.
Съгласно т. 20.1. от ОУ, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. В случай ня погасяване
на дължимата месечна вноска до 7-мия ден след падежната дата, наказателната
надбавка не се прилага.
В т. 20.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава
в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта
По възражението за недействителност по чл.143 от ЗЗП,
вр.чл.146 ЗЗП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1
ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора
за финансиране и задоволяване на нуждата
от потребителски блага, поради което освен приложимите правила на чл. 58
от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички
договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите
относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за
добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи. Същите
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната
хипотеза спорните клаузи от договора, съдът намира да не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2
от ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на
банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Налице са предварително изготвени условия, които са одобрени от страна на
търговеца. От страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 от ЗЗП досежно доказателствената тежест не е проведено
доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално
договаряне с потребителя.
Предвид
горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146,
ал.1.
Договора за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на
лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.7 от договора за определяне
периодично на БЛП следва да се тълкува във връзка с т.25,3 от ОУ. Съгласно
настоящия състав преценката на спорните клаузи би могла да се разглежда в
контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза,
когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена
в чл.7 от договора, вр.чл.25,3 от
ОУ към договора
сочи изрично условията, при които кредитора
може да изменя лихвения процент. Въпреки
това липсват данни как „промяната на условията по т.25,3 от ОУ би повлияло на
лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за
формиране на едностранно променената
лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на
чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в
посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно
разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
По действителността на т.14 от
договора:
Съгласно императивната норма на чл. 298, ал. 1 ТЗ, клаузите в Общите
условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги
приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно. В случаите когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма,
установените от търговеца Общи условия обвързват другата страна само ако са й
били предадени при сключването - чл. 298, ал. 2 ТЗ. Договорът за банков кредит
е формална сделка - чл. 430, ал. 3 ТЗ, поради което, за да бъде обвързан от
новите Общи условия, кредитополучателят трябва да заяви писмено, че ги приема.
Следователно с горепосочената клауза от процесния договор се създава
значително неравновесие в отношенията между страните, тъй като на банката се
предоставя правото по всяко време на действието на договора едностранно да
определи по свое усмотрение размера на различните банкови такси, заплащани за
използване на предоставения финансов ресурс. Същевременно в оспорената клауза
/или в други клаузи/ не е предвидена възможност договорът да бъде прекратен
безусловно от кредитополучателя при изменение на Общите условия, предвиждащо
увеличаване на размера на таксите и комисионните, поради което същата се явява
неравноправна съобразно чл.143, т.12
от ЗЗП, което води до нейната нищожност - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По отношение действителност на
т.20,1 от ОУ.
Клаузата на чл.20,1 от ОУ настощия
състав намира да не е неравноправна, тъй като съставлява санкция за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя в уговорените срокове и не
осъществява състав на нормата на чл.143 от ЗЗП. Освен изложеното
действителността на посочената клауза е ирелевантна за настоящия спор, тъй като
не е заявена претенция на посоченото основание.
Клаузата на т.20,2 от ОУ съдът намира да не е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП, с оглед въведеното възражение на длъжника, тъй
като в случая не е нарушен баланса в отношенията по договора за кредит. От една
страна с оглед горните мотиви се установи да е налице предвидено условие за
възможната промяна на БЛП от кредитора, а от друга страна се касае до реакция
на кредитора да получи предоставената на
кредитополучателя сума при договорно неизпълнение на последния, във връзка с
което последния губи предимството на срока при погасяване на задължението.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените
в ОУ основания за изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Банката/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
Недействителните клаузи са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо извршеното
изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е обвързващо
за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми са платени
без основание.
По изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договора
за банков кредит, във връзка с което е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото по
установителния иск по чл. 422 ГПК е вземането, основано на представения
документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. С оглед оттегляне на установителната
искова претенция по чл.422 ГПК преценката за предсрочна изискуемост не се
преценява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл
Решение № 161от 08.02.2016год.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК по
т. д. № 1153/2014год. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Реш. №129/09,11,2015год. т. д.
№ 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Реш.№123/09,11,2015год., по т.дело № 2561/2014
год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В процесната
хипотеза се установява, че уведомяване от страна на кредитора отправено до
длъжника е извършено с връчване на препис от исковата молба на 10,09,2015год. В
исковата молба се сочи на предсрочна изискуемост на основание условията по
договор за ипотечен кредит съгласно чл.20,2 от ОУ.С оглед установените
неравноправни клаузи, настоящия състав намира, че определянето на задълженията
на кредитополучателя, респективно забава в плащанията следва да се извърши
съобразно първоначалния погасителен план, предвид последващото изменение на
лихвата основано на нищожна клауза.
С оглед
установеното в заключението на ССчЕ, че до 84 вноска по първоначалния
погасителен план, месечната вноска покрива единствено лихва, то съгласно
приложение 1 от допълнителното заключение е видно, че е налице частично и
забавено плащане на задължението за лихва като след 25,05,2012год. липсват
извършени плащания, изцяло е непогасена
вноска на падежа с пореден номер 50 от погасителен план дължима на 25,05,2012год.
От датата на падежа до датата на която е обявена от банката предсрочна
изискуемост -10,09,2015год. забавата е повече от 90дни. Липсват плащания на
главницата, дължима от 85 вноска с падеж 25,04,2015год. Т.е. към датата на
уведомлението до длъжника е налице обективното условие за настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно чл.20,2 от ОУ –забава в плащането на главница и/или лихва над 90
дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се счита обявена
на длъжника с връчване на препис от исковата молба -10,09,2015год. или в
конкретния случай на 10,09,2015год., е настъпила предсрочната изискуемост на
дълга.
Размерът на предсрочно изискуемата
главница към 10,09,2015год. е 260000,00лв. определен от съда по чл.162 ГПК при
първоначален лихвен процент и съобразявайки извършените плащания до тази дата.
В процесния
казус, релевирания от ищеца период на договорната лихва е 25,10,2011год. до 26,07,2012год.,
за който дължимата договорна лихва следва да бъде определена според
първоначално договорения погасителен план между страните и при договорен лихвен
процент в размер на 7,79%. Т.е. за
периода от 25,10,2011год. до 26,07,2012год., договорната лихва определена по
реда на чл.162 от ГПК е в размер на 16878,30лева. От дължимата възнаградителна
лихва/10 вноски в размер на 1687,83лв./ са платени от кредитополучателя суми в
размер на 3220,09лв. или възнаградителната лихва за периода е в размер на 13658,21лв.
Съобразно изложеното в посочения размер исковата претенция е основателна и за
разликата до 17147,03лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията
за сума в размер на 514,32лв.-заемни такси.
Видно от
заключението на ССчЕ сумата е формирана от 454,32лв. начислена на
20,04,2012год. и 60,00лв. начислена на 29,02,2012год. С оглед уточнение
направено с молба от 27,06,2016год. се установява , че сумата от 454,32лв.,
представлява заплатена застрахователна премия, която съгласно т.27 от ОУ е за
сметка на кредитополучателя. От ищеца съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест съобразно чл.154 ГПК не са ангажирани доказателства за
това каква представлява и кога е възникнало вземането за 60,00лв. към датата на
ИМ./стр.134/как е формирана сумата, върху какви главници и какъв процент е начислен
за формиране на такса управление, кога е настъпила изискумостта на
задължението, поради което исковата претенция е неоснователна.
Констатираното плащане в рамките на изпълнителното
производство образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по
гр.д.№44806,2012год. на СРС, 33 състав, а именно изп.дело №20147900400109 по
описа на ЧСИ Р.М.в размер на 155868,05лв. по аргумент на т.9 от ТР
№4/18,06,2014год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде съобразено по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК.
В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да
е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт -
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия
процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение, каквато е
настоящата хипотеза. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането, чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В конкретната хипотеза е налице
прекратяване на производството по установителния иск с пр.осн.чл.422 ГПК. Ето
защо издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване, което
поради пропуск на съда не е сторено и следва да бъде постановено с настоящия
акт. Не е налице
изключението за прекратяване на исковото производство по реда на чл.234 от ГПК поради спогодба, както
и поради
преценка, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Ето защо и съобразно мотивите на т.13 от ТР
№4/18,06,2014год. на ОСГТК на ВКС на длъжника се следва обратен
изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото
незабавно изпълнение до размер на тези суми.
Съобразно горните мотиви съдът
постанови решението си.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 14910,77лв. от общо 15695,55лв., от които 5765,55лв.-д.т., 550,00лв.-в.л., 200,00лв.-юрк.възнаграждение и
9180,00лв. разноски за особен представител.
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 68,00лв. от общо
1700,00лв., от които 1500,00лв.-адв.хонорар и 200,00лв.-в.л.
Съдът
констатира, че на осн.чл.77 от ГПК ищецът е останал задължен за сума в размер
на 5765,55лв.-д.т. По делото е внесена държавна такса в размер на 2% с оглед
предявения първоначално иск по чл.422 от ГПК. Действително с оглед чл.72, ал.2 от ГПК се дължи държавна
такса за един иск, но тъй като таксата по осъдителния иск е в размер на 4% се
следва доплащане.
Мотивиран
от изложеното Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С. И.Д., с ЕГН**********,
с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***,
на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ сума в размер на 260000,00лева
предсрочно изискуема главница по
договор за кредит от 03,04,2008год., 13658,21лева
-възнаградителна лихва, за периода от 25,10,2011год.
до 26,07,2012год., заемни такси в
размер на 454,32лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 10,09,2015год.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 13658,21лева до предявения размер от 17147,03лева–възнаградителна
лихва, както и за сумата над 454,32лв.-такси до предявения размер от 514,32лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. И.Д., с ЕГН**********,
с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 14910,77лв.-
разноски.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати на С. И.Д., с ЕГН**********, с
адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 68,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 5765,55лв.-държавна такса.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение, постановена по реда на чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени на
27,09,2012год. по гр.д.№44806/2012год. по описа на СРС, 33 състав.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която се обезсилва заповед за изпълнение може да се
обжалва пред САС в 1 седмичен срок, а в останалата част в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: