Р Е Ш Е Н И Е
№VІ- 88 16.03.2010г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ШЕСТИ
СЪСТАВ
На осми март две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
секретар И.А.
като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева
адм. дело №648 по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба от Р.Д.Я. и К.Н.Г.
против Заповед №ДК-25/10.11.2009г. на Началник РДНСК Стара Загора, с която на
основание чл. 216 ал.5 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу
разрешение за строеж №РС-И464/24.09.2009г. на началник отдел „АГ” при
община Стара Загора.
В жалбата се твърди, че въпреки наведените
пред Община Стара Загора и РДНСК възражения за липса на съгласие от страна на
непосредствените съседи и на всички етажни собственици, апартамент №1, на първи
етаж от жилищната сграда с адрес Стара Загора, ул. „Васил Левски” №52,
собственост на ответника С.С. да се ползва за офис на погребална агенция,
вместо за офис на рекламна агенция, както първоначално им е било обявено, е
прието от контролните органи, че са изпълнени изискванията на чл.38, чл.39 и
чл.183 ал.2 от ЗУТ.
От съда се иска да отмени Заповед №ДК-25/10.11.2009г.
на Началник РДНСК Стара Загора с правоприемник РДНСК – Югоизточен район.
Ответника РДНСК – Югоизточен район,
конституиран на основание чл. 153 ал.2 от АПК, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Митева оспорва жалбата с доводи, че с разрешението се
разрешава изграждане на офис, а не на погребална агенция, за което
преустройство има съгласие, спазени са всички технически изисквания за
преустройство на жилището в обект за обществено обслужване, както и тези за отваряне
на вход и рампа за инвалиди. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена.
Ответника С.В.С. в писмена защита
иска от съда да отхвърли жалбата поради това, че за преустройството на обекта е
дадено изрично съгласие от собствениците на апартаменти, непосредствени съседи,
с което са спазени изискванията на чл.38 ал.3 и е прието решение от общото събрание на ЕС за
разширение на съществуващия вход от двора за апартамент №1, съгласно чл. 185
ал. 2 от ЗУТ. За пристройката, представляваща външно стълбище със застроена
площ от 7.68 кв.м. е отстъпено допълнително право на строеж с договор
№1779/15.09.2009г., сключен със собственика на земята – Община Стара Загора.
Иска от съда да приеме, че
жалбата и недопустима, поради това, че
жалбоподателите Р.Я. и К.Г. са дали своето изрично писмено, нотариално заверено
съгласие за преустройството. Доводът за липса на съгласие на трети лица е ирелевантен, тъй като те не са обжалвали
разрешението за строеж, а никой не може да предявява чужди права пред съд. Даденото от Я. и Г. съгласие не може да бъде
оттеглено, спазена е процедурата по издаване на разрешението за строеж.
Представеното от Я. удостоверение за наследници и нотариален акт за собственост
в съдебно заседание, от които става ясно, че тя не е единствен собственик на
жилището – непосредствен съсед на преустройвания обект, не е било известно на С..
Съсобствеността е възникнала на 08.10.1998г., а Р.К.Ч. е с настоящ адрес извън
пределите на България преди тази дата и никога не е била с адресна регистрация
в гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” № 52, не е вписана и в книгата на
собствениците, поради което правилно административния орган е приел, че е
налице съгласие на собствениците на всички жилища – непосредствени съседи на
обекта. Задължение на собственика е да удостовери правата си на собственост и
да поиска вписване в книгата на ЕС.
От заинтересованите страни в
последно съдебно заседание лично се явява М.Й., която иска от съда да отмени
оспорената заповед и потвърденото с нея разрешение за строеж.
Заинтересованата страна Р.К.Ч.,
представлявана от адвокат З. иска от съда да се отмени оспорената заповед и
потвърденото с нея разрешение за строеж.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Оспорването е заявено в срок и от
лице с право на жалба, поради което е допустимо, а разгледано по същество е
основателно, поради следното:
Със заповед № ДК-25/10.11.2009г.
Началник РДНСК Стара Загора, е отхвърлена жалбата на Р.Д.Я., Т.М.П., И.Д.И., К.Н.Г.,***
против разрешение за строеж №РС-И464/24.09.2009г. на началник отдел „АГ” при
община Стара Загора, упълномощен със
заповед №РД-25-1918/17.08.2009г. на Главния архитект, с което на С.В.С. е
разрешено да извърши строителство на Офис/ преустройство на апартамент №1 на
първи етаж и изграждане на външно стълбище, общо ЗРП площ 93,68 кв.м./ в УПИ
І1640 кв.26 по плана на гр. Стара Загора с административен адрес ул. Васил
Левски №52, въз основа на заявление №94-С-563/18.09.2009г., съгласуван и
одобрен технически проект, за което е извършена ОСИП от ОбЕСУТ – решение по
протокол №21, т.4.9. от 01.07.2009г.
За да отхвърли жалбата като
неоснователна РДНСК – Югоизточен район е приела, че е подадена в срок и от лица
с право на жалба, но предвид договор №1779/15.09.2009г., с която собственикът
на земята Община Стара Загора отстъпва на С. допълнително право на строеж върху
общинския имот, протокола от проведено на 20.05.2009г. общо събрание на всички
собственици в етажната собственост, които са декларирали съгласие за
разширяване на входа и изграждане на рампа,
и декларациите на непосредствените съседи на строежа са изпълнени
изискванията на чл.182 ал.2 от ЗУТ.
Разрешението за строеж е издадено
на основание чл.148 ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и чл.152 ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.
182 ал.1 от ЗУТ. , след като със заявление от 18.09.2009г. С. е поискал да му
бъде разрешено преустройство на апартамент в офис №1 и пристройка на стълбище
към него със ЗП 86 кв.м., в УПИ №І-1640, кв.26 по плана на гр. Стара Загора, с
административен адрес ул. Васил Левски №52. Към заявлението са представени
договора за учредяване право на строеж, декларация от К.Г. и Р.Я., с която
декларират, че като непосредствени съседи са съгласни с преустройството на
апартамента в офис, но липсва изричен текст за съгласие с промяната на
предназначението, а двете понятия са различни. Съгласно §5 т.40 и т.41 от ДР на
ЗУТ – първото е техническо и се разбира като извършване на СМР, а второто не
включва строителни работи, а промяна в целта на ползването. Нормата на чл. 38
ал.3 от ЗУТ изисква съгласие на съседите за преустройството и промяна на
предназначението от жилище в кабинет за здравни нужди, офис или ателие за
творческа дейност, свързано с достъп на външни лица. Поради това и съгласието
следва да е изрично, конкретно и изчерпателно, макар да може от текста на
декларацията да се предполага, че са изразили воля за ползване на жилището като
офис. Към заявлението от 18.09.2009г. за издаване на разрешение за строеж е
приложен само документ за собственост, а одобрения проект във всички части,
декларациите и решението на ОС на ЕС са представени към заявлението от
27.07.2009г., оттеглено на 05. 08.2009г., след решението на ОбЕСУТ за
съгласуване. Това не е съществено
нарушение на процедурата по
издаване на разрешението за строеж, тъй като се касае за същото искане, чието
първоначално оттегляне не е пречка за новото му предявяване и нейното
продължаване от последното извършено действие.
При издаване на разрешението за
строеж и оспорената заповед, с която то е потвърдено е допуснато нарушение на
материалния закон, а именно чл. 38 ал.3 от ЗУТ,
поради следното: Установи се по делото, че апартамент №3, находящ се на
ет. 2 в сградата на ул. Васил Левски №52,
над преустройвания апартамент №1, е в режим на съсобственост, възникнала
по силата на наследствено правоприемство на 08.10.2998г., между Р.Я. и нейната
племенница Р.К.Ч.. Последната не е давала съгласието си за промяна
предназначението на апартамент №1 от жилище в офис. Същевременно нито
административния орган, нито особената юрисдикция са проверили, чрез изискване
на справка от службата по вписванията, кои са собствениците на непосредствено
съседните апартаменти. Това е задължение на административния орган – да провери
съществуването на материално правните предпоставки за разрешаване на
строителството, и е в доказателствената
тежест на лицето, поискало издаване на разрешение за строеж. Поради това е не
основателен довода на ответника, че не е бил длъжен да знае за съсобственика Р.К.Ч.,
защото другият съсобственик Р.Я. не му е съобщила. Този довод, наред с
оплакването, че не е вписана в книгата на собствениците, което не се установява
от приложения по делото на стр.14, препис извлечение, както и че тя няма
постоянен и настоящ адрес в жилището, което е съседно на преустройваното, са
правно ирелевантни. От единствено значение за законосъобразността на
строителното разрешение е наличието на съгласие на всички собственици към
момента на издаването на административния акт. Липсата на тази материално
правна предпоставка, съдът е длъжен да установи на основание чл.164 от АПК, Главния архитект на основание чл. 38 ал.3 от ЗУТ, а особената
юрисдикция на основание чл. 219 от същия закон, който препраща към нормите на
АПК за неуредените въпроси при разглеждане на жалбите. Не е необходимо
оплакването да бъде наведено в жалба, подадена от собственика, чието съгласие
липсва, както на основание чл. 164 от АПК, така и предвид нормите на чл. 153 и
чл.154 от АПК за служебно конституиране всички
заинтересовани лица, включително не упражнилите правото си на жалба. Всеки от
изброените в чл. 149 ал.2 т.2 във вр. с чл. 38 ал. 3 от ЗУТ има право на жалба,
независимо от даденото от него съгласие, което е материално правна предпоставка
за законосъобразност на разрешението за строеж, а не условие за наличие на процесуалната
легитимация на оспорващия.
Поради изложеното и на основание
чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед №ДК-25/10.11.2009г.
на Началник РДНСК Стара Загора по жалба на Р.Д.Я. и К.Н.Г..
ОТМЕНЯ разрешение за строеж
№РС-И464/24.09.2009г. на началник отдел „АГ” при община Стара Загора, с което на С.В.С. е разрешено
да извърши строителство на Офис/ преустройство на апартамент №1 на първи етаж и
изграждане на външно стълбище, общо ЗРП площ 93,68 кв.м./ в УПИ І1640 кв.26 по
плана на гр. Стара Загора с административен адрес ул. Васил Левски №52.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ