Р Е
Ш Е Н
И Е № 351
гр.
Пловдив,16.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр.д.
№550 по описа за 2020г., като, за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Т.
Н. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв.К. К.,
в качеството му на
длъжник по изпълнително
дело №20148240401965 по описа
на ЧСИ Константин
Павлов, рег. №824,
против разпореждане от
28.01.2020г. на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, с което
е било оставено
без разглеждане искането
му за прекратяване на
изпълнителното дело поради
изтекла погасителна давност
и е оставено
без уважение искането му
за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане на
съдебния изпълнител, като се иска
отмяната му и уважаване на направеното искане
за прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят по изпълнителното дело- „Еос матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, в
писмено възражение чрез
пълномощника си юрк. В. Й.,
оспорва жалбата и
иска оставянето й без
уважение.
Присъединеният взискател ТД
на НАП- Пловдив
не взема становище по жалбата.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжник по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на
съдебния изпълнител, с което
са били оставени
без разглеждане и без уважение
исканията му за прекратяване на
изпълнителното производство
и същата е
подадена в срока
по чл.436, ал.1 от
ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
С писмена молба
до съдебния изпълнител вх.№02744/09.01.2020г. жалбоподателят Т.
Н. Д., в
качеството му на длъжник
по изпълнителното дело, чрез пълномощника
си адв.К. К., е
поискал прекратяване на
същото на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
поради настъпила перемпция,
както и поради
изтекла петгодишва погасителна
давност съгласно чл.110
от ЗЗД за вземанията
на взискателя.
С обжалваното в настоящото производство
разпореждане съдебният
изпълнител е оставил
искането за прекратяване поради
изтекла погасителна давност
без разглеждане, а
това за прекратяване поради
настъпила перемпция- без уважение.
Основанията за прекратяване
на изпълнителното производство са регламентирани в разпоредбата на
чл.433 от ГПК,
като същата не
предвижда възможност за прекратяването му от
съдебния изпълнител поради
изтекла погасителна давност
за вземането. Изтичането на давностния срок
и позоваването от
длъжника на това
обстоятелство действително води
съгласно разпоредбата на чл.110 и
сл. от ЗЗД до
погасяване на вземането, но
от нормата на
чл.433, ал.1, т.7 от ГПК
следва, че изпълнителното производство
може да се прекрати
на това основание
само при установяване
на изтеклата погасителна
давност по исков ред
чрез предявяване на иск от длъжника
против взискателя с правно
основание чл.439 от
ГПК. Съдебният изпълнител няма
правомощия да се
произнася по възражение
на длъжника за
погасяване на вземането поради
изтекла погасителна давност, поради което
същият правилно е
оставил без разглеждане
молбата на длъжника в частта
й, с която се иска
прекратяване на изпълнителното дело
на това основание.
Съгласно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка.
Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания,
дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие
от страна на кредитора през
период от две години изпълнителното
производство се прекратява по право, а постановлението
на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно действие. От приложеното заверено копие от
процесното
изпълнително дело се установява, че същото е
образувано на 10.07.2014г. по
молба на
първоначалния взискател
„Юробанк
България“ АД, като
с молбата за образуване
взискателят
е поискал извършване
на изпълнителни действия спрямо
длъжника, както и
е възложил на
съдебния изпълнител правата
по чл.18 от ЗЧСИ.
На 08.12.2015г. на
основание чл.456 от ГПК
като взискател е
бил конституиран и „Дайнърс клуб
България“ АД, а на 16.03.2016г.
на основание чл.429
от ГПК мястото
на първоначалния взискател „Юробанк България“
АД като взискател е бил
конституиран „Еос матрикс“ ЕООД.
С писмена молба
от 04.07.2016г. взискателят „Дайнърс
клуб България“ АД е
поискал извършване на
изпълнителни действия спрямо
длъжника, а с
писмени молби от
24.11.2016г. и 10.01.2017г.
такива действия е
поискал и взискателят „Еос матрикс“ ЕООД.
Със запорно
съобщение от 27.01.2017г.
съдебният изпълнител е
наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, който
впоследствие е бил вдигнат
по молба на взискателя „Еос матрикс“ ЕООД.
Впоследствие с молби от
26.01.2018г. и 13.11.2018г.
взискателят
„Еос матрикс“ ЕООД е искал налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника,
като на 26.11.2018г.
такива са били наложени. С молба от
21.01.2020г. взискателят „Еос матрикс“ ЕООД е поискал налагане на
запор върху банкови сметки
на длъжника в „Банка
ДСК“ ЕАД.
От изложеното дотук
е ведно, че до 09.01.2020г.- датата
на подаване на
искането на длъжника Т.
Д. за прекратяване на
изпълнителното дело, по
същото липсва период от
повече от две години, в който
взискателите да не
са искали извършване на
изпълнителни действия, поради
което не са налице
основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяването му и
съдебният изпълнител правилно е
оставил искането без
уважение. Без значение за този извод е обстоятелството дали
са били извършени поисканите
с молбите на взискателите изпълнителни
действия, тъй като с
оглед разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК самите искания
препятстват перемиране на
изпълнителното дело и наличието
на такива поддържа висящността му.
Предвид горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави без
уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Т. Н.
Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв.К. К.,
в качеството му на
длъжник по изпълнително
дело №20148240401965 по описа
на ЧСИ Константин
Павлов, рег. №824,
против разпореждане от
28.01.2020г. на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, с което
е било оставено
без разглеждане искането
му за прекратяване на
изпълнителното дело поради
изтекла погасителна давност
и е оставено
без уважение искането му
за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.