№ 27
гр. Габрово , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200136 по описа за 2021 година
Жалбоподателя М. З. К. от село Киченица, Община Разград, Област Разград, е
обжалвал Наказателно постановление № 20-0892-001324, издадено на 30.12.2020 година от
Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП същият е санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от „Шест месеца”, наложени на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1-во от ЗДвП, както и с отнемане на десет контролни точки – същото осъществено въз
основа на Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда
за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ бр. 1 от
04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в
сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г.). Въз основа на съображения, изложени в
подадената жалба и развити чрез процесуален представител, който е упълномощил според
предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към последните спадат и
разноски, заплатени на този процесуален представител, които се претендират за присъждане
съгласно предвиденото с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален
представител на насрочената за разглеждането на делото дата. В писмото, с което жалбата е
изпратена до съда, от страна на същата е направено искане за оставяне на жалбата без
1
уважение, както и за потвърждаване на обжалваното постановление.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В” и „М”, воден на отчет в
Сектор „ПП” при ОД на МВР Разград, който до датата, описана в акта и наказателното
постановление, е бил санкциониран чрез още едно влязло в сила постановление за две
различни нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС. Освен с него,
за такива нарушения той е бил санкциониран и с два броя фишове, също влазли в сила към
тази дата. Към месец април 2019 г. той е използвал по предназначението му (управлявал)
лек автомобил марка „Мерцедес” с Рег. № РР 24-54 ВК, който по документи е бил
собственост на друго лице – Мехмет Фикрет Шабан от с. Дянково, ЕГН **********.
На 06.04.2019 г. посочения по-горе лек автомобил бил управляван в гр. Габрово.
Около 11,58 часа на тази дата, докато пътувал по участък от ул. „Търновско шосе” до
кръстовище между същата с ул. „Рибарска” по посока на с. Донино, Община Габрово, той
бил заснет да се движи със скорост, надвишаваща разрешената за населени места от
техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 512. Обработката на
заснетия чрез това средство клип под № 9812 от тази дата позволила да се установи
регистрационния номер на МПС, при чиято проверка станало ясно, че неговата регистрация
била служебно прекратена на 02.10.2018 година поради получено уведомление за липса на
сключена застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това обстоятелство, отразено в
изготвена докладна записка (с Рег. № 264ЗМ-110/30.09.2020 г.) и справка с Рег. № 264р-
18358/05.11.2020 г. до Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, както
и на данните за самоличността на водача (в лицето на жалбоподателя М. З. К.), който е
управлявал автомобила на посочената дата, са били извършени действия по сезиране на
Районна прокуратура Габрово. С постановление, издадено на 03.12.2020 година, прокурор
при тази прокуратура е отказал да образува наказателно производство за извършено
престъпление от общ характер – по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като въз основа на
събраните по преписката данни е приел, че съответното изпълнително деяние, което е било
свързано с предприетото управление на автомобила, не се явява съставомерно от субективна
страна.
Въз основа на установените по преписката данни за самоличността на лицето, което е
управлявало автомобила към момента на неговото заснемане с техническото средство, на
20.03.2020 г. е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя. Той е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в негово отсъствие.
Приложеното на л. 6 от делото писмо с Рег. № 1873р-9973 от 13.05.2020 г. на Началник РУ
Разград до Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово сочи, че впоследствие акта е бил изпратен
за предявяване на жалбоподателя и подписването му от него в съответното населено място,
в което се е намирало постоянното му местожителство, което се е случило на датата
2
08.05.2020 година. Въз основа на този акт и останалите материали по административно-
наказателната преписка, на 30.12.2020 година Началника на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Габрово е издал цитираното наказателно постановление под № 20-0892-001324,
което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 7 от делото екземпляр на НП сочат, че
той е получен от жалбоподателя на 24.01.2021 г. Жалбата против същото е подадена на
25.01.2021 г., или в рамките на съответния 7 дневен срок, започнал (съобразно правилата на
чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото
получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице,
същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за
основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира
чрез него. Същият трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен
преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тях действително са спазени. Преди
всичко следва да се отбележи, че макар и по делото да няма данни, които да установяват
наличие на кореспонденция, водена със собственика по документи на автомобила за
установяване на обстоятелството кое лице е управлявало автомобила на 06.04.2019 година,
приложените такива сочат, че нарушителя е бил известен към датата 20.03.2020 г., на която е
бил съставен и акта за установяване на съответното административно нарушение. Към тази
дата Районна прокуратура Габрово все още не е била сезирана от Сектор „Пътна полиция”,
като все още е липсвало произнасяне по въпроса дали извършеното от него е представлявало
престъпление, или не. Доколкото това е така, а този въпрос е бил решен в отрицателен
смисъл едва на 03.12.2020 г. и посоченото обстоятелство (според приложеното на л. 14
писмо) е станало известно на наказващия орган на 07.12.2020 година, следва да се приеме,
че при съставянето на акта на акта не е допуснато нарушение на указаното в чл. 33, ал. 1 и 2
от ЗАНН или такова във връзка с установения в чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок, още
повече и с оглед на факта, че той се явява издаден преди изтичането на една година от деня
за извършване на описаното в него нарушение. Срока за издаване на наказателното
постановление също се явява спазен, тъй като то е било издадено преди края на
шестмесечния период, започнал да тече от датата за издаване на посоченото по-горе
постановление от прокурора, с което е прието, че извършеното не съставлява престъпление
от субективна страна. Актът е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, като последния и наказателното постановление съдържат всички реквизити,
предвидени под формата на задължителни чрез нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И
наказателното постановление също се явява издадено от компетентен орган, тъй като
3
направеното позоваване в него и т. 2.12 от посочената в последното Заповед с Рег. № 8121з-
515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 16-
17 от НАХД № 136/2021 г., водят до заключение, че Началника на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Габрово е бил компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице,
разполагащо с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от същия
закон.
Въпреки че нарушението безспорно е налице от обективна страна, съдът намери, че
жалбоподателя М.К. е незаконосъобразно санкциониран за него. И това е така не защото
няма доказателства, че той е управлявал автомобила (след като изложеното твърдение в
писменото възражение против акта, че не се сеща кой е шофирал поради изминалия период
от време, не изключва, а предполага управление от него), а защото по делото не са
приложени доказателства, които да установяват, че към датата, на която МПС се е движело
по ул. „Търновско шосе” по посока на с. Донино, Община Габрово, той е знаел (или би
могъл да предполага), че автомобилът се е явявал с прекратена регистрация, в т.ч. и при
неясните обстоятелства (за временно или постоянно ползване), при които МПС е било
използвано съобразно предназначението му от него. Щом това е така и към момента, в който
е било заснето от техническото средство, МПС е било с монтирани регистрационни табели,
следва да се заключи, че действията във връзка с извършеното служебно прекратяване на
неговата регистрация не са били сведени до знанието на собственика по документи според
предвидения от закона ред, а оттук – че управлението на колата не би могло да осъществява
състава на нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. И това е
така, тъй като изпълнителното деяние на въпросното нарушение, както и това на
аналогичното нему престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, е възможно да бъдат
осъществени само при пряк умисъл, който не би могъл да се счита за проявен в настоящия
казус поради липсата на доказателства за изпълнение на предвиденото задължение по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, както и за уведомяване на собственика от Сектор „ПП” при ОД на МВР
Габрово за прекратената регистрация поради липсата на сключена застраховка „ГО” за
автомобила. Въпросното заключение не е опровергано по никакъв начини от данните, които
се съдържат в събраните доказателствени материали и се подкрепя напълно от тях.
Изложеното в справката на л. 10 и постановлението от 03.12.2020 г. на РП Габрово сочи, че
собственика по документи (Мехмет Фикрет Шабан от с. Дянково, ЕГН **********), не е
бил уведомен за прекратената регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а доколкото
това е така и по делото няма доказателства, които да установяват наличие на предприети
действия за подобно уведомяване по отношение на жалбоподателя, следва да се приеме, че
той също не е бил запознат с този факт. Нито едно от изложените обстоятелства не е било
отчетено от страна на наказващия орган, въпреки че въз основа на тях (според предвиденото
в нормата на чл. 54 от ЗАНН) той е следвало да прекрати образуваната преписка чрез
мотивирана резолюция, тъй като извършеното нарушение не би могло да се вмени във вина
на водача. Като е сторил това и е санкционирал жалбоподателя с посочените наказания,
същият е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на
4
отмяна поради тази причина.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя М.К. стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата
от 300 лева, които (според приложения на л. 26 договор за правна защита и съдействие) той
действително е заплатил за упълномощаване на процесуален представител – адвокат от
Адвокатска колегия - Велико Търново, който не само че е изготвил подадената жалба против
наказателното постановление, но и го е представлявал като такъв в производството по него.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0892-001324, издадено на
30.12.2020 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с
което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на М. З. К. от с. Киченица, Община Разград,
Област Разград, ул. „********” № 5, ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА – на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, както и
ОТНЕМАНЕ на ДЕСЕТ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – същото въз основа Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 г. на МВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на
управление улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. К. от с. Киченица, Община
Разград, Област Разград, ул. „********” № 5, ЕГН **********, сума в размер на 300
(триста) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5