Р Е Ш Е Н И Е
№ 705/03. Ноември 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седми октомври 2020г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 593/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Б.Г.С. *** срещу Заповед №
825/29.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе,
с която на жалбоподателя, заемащ длъжността Началник на ГКПП Сомовит-Никопол е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл.204 т.4 от ЗМВР за нарушение на
служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.2 –
неизпълнение на разпоредбите на чл.14 ал.3 и ал.4 от Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. и т.4.1. Раздел Х от Заповед № 4066з-197/06.02.2020г. на Директора на РДГП- Русе, затова че е
изготвил график с рег. № 5400р-1143/26.02.2020г., с който е организирал
работата на смени на служителите от ГКПП Сомовит-Никопол за м. март 2020г. като
е разпределил работните смени по начин, при който сборът от работните часове по
график на служителите – Ч.С., Д.П., С.В., Л.М.и А.К.за тримесечния период
/01.01.2020г. – 31.03.2020г./ е
надхвърлил нормата за продължителност на работното време.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че не е извършил нарушение, а при
изготвяне на графика се е съобразил с наличния брой служители, ползваните от
тях болнични и отпуски, необходимостта от двама служители на смяна при
задължителна продължителност на смените от 24 часа, при което на практика не е
било възможно да се изравни продължителността на работните часове на всички
служители за тримесечния период при съобразяване и с другите заповеди. Счита,
че неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на наредбата, която
препоръчва в максимална степен сборът от работните часове от графика на
служителя за тримесечния период да достига нормата за продължителност на
работното време за съответния период. Аргументира се, че в чл. 187 ал.6 т.3 ЗМВР е регламентирано, че за тримесечен период на служителите се дължи
възнаграждение за извънреден труд до 70 часа, а визираните в заповедта
служители са положили извънреден труд в размер на 8, 16 и 20 часа. Претендира
разноски.
Ответникът – Директорът на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Русе, чрез юрисконсулт С. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Заповедта е връчена на 01.07.2020г. Жалбата е подадена
на 14.07.2020г. в законния 14-дневен
срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят старши
инспектор Б.Г.С. заема длъжност Началник на Гранично-пропускателен пункт
Сомовит-Никопол от Гранично полицейско управление – Сомовит към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ на
МВР.
Дисциплинарното производство е започнало със Заповед
рег. № 4066з-652/12.05.2020г. на Директора на РДГП - Русе, с която е назначена
комисия за извършване на проверка на осн. чл. 205 ал.2 ЗМВР срещу служителя за
извършено от него дисциплинарно нарушение.
Повод за образуването на дисциплинарното производство
е извършена предварителна проверка във връзка с контрол за законосъобразност на
предоставените данни за положения труд от държавните служители, работещи на
смени в ГКПП Сомовит-Никопол за първото тримесечие – за периода от 01.01.2020г.
до 31.03.2020г. и съблюдаването на разпоредбите на Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, при която са установени данни за извършено нарушение от Началника
на ГКПП Сомовит-Никопол. Заповедта за започване на дисциплинарното производство
е връчена на служителя срещу подпис и той се е запознал с отправеното му дисциплинарно
обвинение.
Комисията изготвила справка Рег. № 4066р-7875/05.06.2020г., с която е предложено
да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на служителя, тъй като при
изготвяне на графика за първото тримесечие е допуснал сборът на планираните
работни часове на служителите да е по-голям от нормата за продължителност на
работното време в нарушение на чл. 14 ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020г. без да е установена служебна необходимост от това. За трима от
служителите – Д.П. / + 8 часа /, Л.М./
+16 часа/ и А.К./ +20 часа/ е надвишена
нормата им за отчетния период, докато в същото време за двама от
служителите не е достигната нормата часове за периода – Ч.С. /-20 часа/ и С.В.
/ -12 часа/. Към материалите на дисциплинарното производство са приобщени и
всички материали от приключилата предварителна проверка в т.ч. графиците на
служителите и докладна записка от Началника на ГКПП Никопол-Сомовит относно
изготвянето на графиците и причините за създадената организация. Приобщени са
заявленията на служителите и заповедите за разрешен платен годишен отпуск.
Извършена е справка за ползван отпуск поради временна неработоспособност, от
която е видно, че служителите не са ползвали такъв. Изследвани са възраженията
на служителя за наличието на служебна необходимост при изготвяне на графиците
за първото тримесечие, но такава не е установена.
Връчена е покана до служителя за даване на писмени
обяснения в хода на дисциплинарното производство. Той не е депозирал такива.
Запознал се със справката и материалите от дисциплинарната преписка, но не е
подал възражения в указания срок.
Съгласно чл. 14 ал.1 от Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
работните смени се организират в месечен график, изготвен от ръководителя на
съответната структура. Съгласно ал.3 графикът се изготвя така, че сборът от
работните часове по графика на служителя за тримесечния период в максимална
степен следва да достига нормата за продължителност на работното време за
съответния период. Сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям
от нормата за продължителност на работното време.
На осн. чл. 11 ал.3 от същата наредба разпределението
на работното време е регламентирано със Заповед № 4066з-197/06.02.2020г. на
Директора на РД „Гранична полиция“ като в т.4 на раздел Х е указано, че
работата на смени се организира в месечен график, изготвен от началниците на
ГКПП като при изготвяне на графиците разпределението на работните смени на
отделните служители се извършва съобразно нормативно установения брой часове за
съответния период при нормална продължителност на работното време, при спазване
на изискванията на чл. 14 ал.2 и ал.3 от наредбата. Служителят се е запознал
срещу подпис с наредбата и със заповедта.
Видно от изготвената справка в хода на проверката е
установено и не се оспорва от жалбоподателя, че при изготвянето на графика за
м. март с Рег. № 5400р-1143/26.02.2020г. Б.С. е организирал работата на смени
на служителите от ГКПП Сомовит-Никопол за м. март като е разпределил работните
смени на шестимата служители – Ч.С., Д.П., С.В., Л.М.и А.К.за тримесечния
период 01.01.2020г. – 31.03.2020г., при който сборът от работните часове на
служителите Д.П. /+ 8часа/, Л.М./+16 часа/ и А.К./+20 часа/ е надхвърлил
нормата за продължителност на работното време, докато други двама служители не
са достигнали нормата часове за периода – Ч.С. / - 20 часа/ и С.В. /- 20часа/. Тези
факти не се оспорват от жалбоподателя. Неговата теза е, че наредбата не е
императивна и допуска полагането на извънреден труд, както и че не е било възможно
да организира графика на дежурствата по друг начин. Тези доводи са
неоснователни.
Правилен и обоснован е изводът на
дисциплинарно-наказващият орган, че не е имало служебна необходимост за това
превишение, тъй като е видно от графиците за тримесечието и приложените
заповеди за отпуск, че в същото време всеки
от служителите е ползвал през периода 10 и повече работни дни платен годишен
отпуск за предходната година и никой от тях не е отсъствал поради временна
неработоспособност. В същото време от справката за обичайната натовареност на
ГКПП Сомовит-Никопол е видно, че за първото тримесечие на 2020г. не е налице
увеличение на трафика, не са обслужвани пътнически/круизни кораби, а броят на
автобусите е крайно малък / общо 4 бр. автобуса за тримесечния период/, което
да налага необходимост от двама служители на смяна. При съпоставка с данните за
предходната 2019г. за периода април –август е видно, че такава дейност е
характерна за пролетно-летния сезон, когато туристическия поток се увеличава.
Освен това от 12.03.2020г. с решение на румънското правителство е преустановен
дейността на съпределния ГКПП Турну Мъгуреле и ГКПП Сомовит – Никопол Ферибот
не функционира. Последното е непредвидено обстоятелство от обективен характер,
което обаче е налагало реорганизация на работата и изменение на графика според
променената обективна обстановка и преустановения трафик.
Следователно не може да бъде обоснована служебна необходимост
според легалното определение дадено в §1 т.23 от ДР на ЗМВР , която да налага увеличаване на натоварването
на служителите при организацията на работа. В случая е налице ненужно
надвишаване на нормата за продължителност на работното време за първото
тримесечие на 2020г. за трима от служителите и изплащане на извънреден труд,
без да е била налице служебна необходимост от това, докато за други двама
служители от наличните общо шестима не е била достигната нормата часове за
периода, което е довело до ощетяване
бюджета на МВР.
Преди налагане на наказанието е изготвена кадрова
справка за служителя, от която е видно, че е назначен на държавна служба в МВР
през 1995г. и последователно се издигнал в служебната йерархия, като от 2009г. изпълнява длъжността Началник на ГКПП
Сомовит-Никопол. През време на службата е награждаван с „обявяване на
благодарност“ през 2001г. от директор НСГП. Не е бил наказван дисциплинарно.
Заповедта е издадена от Директора на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Русе при ГДГП на МВР на когото е подчинен служителя, заемащ ръководна длъжност.
Директорът на РДГП - Русе съгласно чл. 204 т.4 ЗМВР има правомощия да налага на
подчинените си служители на ръководни длъжности наказанията по чл. 197 ал.1
т.1-3 ЗМВР, в т. ч. и по т.3 – порицание.
Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и
съдържа всички законови реквизити. Мотивирана е с изготвената обобщена справка
и установените в нея факти, които са възпроизведени в заповедта като фактически
основания.
В хода на дисциплинарното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни
за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200 ЗМВР, за което се предвижда
дисциплинарно наказание „порицание“ дисциплинарното производство може да
започне и без издаването на заповед, в този случай то започва с първото
действие за установяване на нарушението. Нормата е диспозитивна, а не
императивна. Затова няма пречка по преценка на органа дисциплинарното
производство да започне и със заповед, с която се определя комисия за
извършването на проверка, както е процедирано в случая. Затова дисциплинарното
производство е започнало в случая с издаването на заповедта за проверката от
назначената комисия, която да изследва въпроса и да събере доказателства дали е
извършено дисциплинарно нарушение от служителя, какво точно и какво наказание
да се наложи.
Спазени са сроковете за налагане на наказанието
съгласно чл. 195 ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и
не по-късно от една година от извършването му. Като съобразно чл. 196 ЗМВР то
се счита за открито към момента на постъпване на справката с материалите при
дисциплинарно-наказващия орган след приключване на проверката, при която е било
установено. Материалите са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган на 05.06.2020г.
, откогато започва да тече двумесечният срок за налагане на наказанието.
Нарушението е извършено в периода януари-март
2020г. Заповедта е издадена на 29.06.2020г., което е станало преди изтичането
на двумесечния преклузивен срок от откриването на нарушението и в рамките на
едногодишния срок от извършването му.
Извършеното нарушение е достатъчно конкретизирано,
както в справката, така и в заповедта и позволява да се разбере за кое
конкретно нарушение е санкциониран служителя, какво е наложеното наказание за
това нарушение. Служителят е имал възможност да участва в дисциплинарното
производство, но не се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения,
запознал се е с резултатите от проверката, с всички материали, установяващи
извършеното нарушение, преди издаването на заповедта, и затова не са засегнати
неговите права. При предварителната проверка е изготвил докладна записка, като
всички изтъкнати в нея факти и обстоятелства са били проверени, чрез събирането
на доказателства и са изяснени като са изложени подробни съображения в
изготвената справка и в мотивите на заповедта.
При изложените по-горе факти, правилно
административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателя е извършил нарушение по смисъла на чл. 194
ал.2 т.1 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на подзаконов нормативен акт - ал.3
и ал.4 от Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и заповед
на прекия ръководител – неизпълнение на т. 4.1. от Раздел Х от Заповед №
4066з-197/06.02.2020г., според които като началник на ГКПП Сомовит – Никопол е
бил длъжен да изготви графика на служителите за първото тримесечие на 2020г. по
начин, че да достига в максимална степен нормата за продължителност на
работното време, като сборът от работните часове по графика на служителя да не
надвишава нормата за продължителност на работното време.
За неизпълнението на служебни задължения, произтичащи
от нормативен акт и заповед на прекия ръководител съгласно чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР законосъобразно е наложено предвиденото наказание „порицание“ за
минималния срок от 6 месеца, при съобразяване поведението на държавния служител
по време на изпълнение на службата му.
Нарушението се доказва по безспорен начин от
приобщените по делото материали, събрани в хода на проверката и правилно е
квалифицирано като е наложено съответното наказание.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите
и правни основания, мотивиращи акта, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му.
По изложените съображения оспорената заповед е
законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са
неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 211 ЗМВР решението на административния
съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197 ал.1 т.1,2,3,4
и 5, в това число и при налагане на дисциплинарно наказание по т.3 –
„порицание“, не подлежи на касационно оспорване.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ –
100 лв. , предвид че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност
и е приключило в първото съдебно заседание.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.С.
*** срещу Заповед № 825/29.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Русе, с която на жалбоподателя, заемащ длъжността
Началник на ГКПП Сомовит-Никопол е
наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл.204 т.4
от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР,
чл.197 ал.1 т.2 – неизпълнение на разпоредбите на чл.14 ал.3 и ал.4 от Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020г. и т.4.1. Раздел Х от Заповед №
4066з-197/06.02.2020г. на Директора на
РДГП- Русе.
ОСЪЖДА Б.Г.С. *** да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно
оспорване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/