№ 458
гр. Благоевград, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Лозена Димитрова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20231200101112 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена с вх.№ 982/24.01.2024г./,
подадена от М. Д. Д., с която против Апелативен съд П. и Окръжен съд П. са предявени
осъдителни искове - за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди по реда на чл.2в ЗОДОВ.
В последно поддържаната поправена искова молба ищецът твърди, че е имал качеството на
подсъдим по нохд№ 236/2020г. по описа на ОС П., по което докладчика съдия В. Е. - съдия
от ОС П., заедно с двамата съдебни заседатели са отказали да се отведат. С това на ищеца не
бил осигурен безпристрастен и независим процес, съобразно директиви и решения на
Европейския съюз и решения на Европейския съд. Твърди се, че съдията е следвало да се
отведе, тъй като са били заведени дела, като срещу него и заседателите, така и срещу съда, в
който работи, заради нарушения, както и че по друго дело срещу РС П. съдията се бил
отвел.
Твърди се, че по цитираното дело от съдията е било разрешено на телевизионен екип и
журналистката В.А. да снимат ищеца, след което този филм, както на български, така и на
английски език бил гледан от милиони зрители. За това ищецът твърди, че получил и
заплахи, както и, че снимането е било в нарушение на законите на страната и правата на
човека, както и допускане от съда журналистката да присъства и прави записи и в съдебната
зала. Твърди се, че по делото са ползвани като доказателства две изпълнителни дела, иззети
по неправомерен начин, в нарушение на чл.22 ЗЧСИ, без за това съдията да сезира
1
прокуратурата, както и самоволно назначаване на разпити на определени хора. Твърди се в
исковата молба, че с всички тези действия по посоченото дело съдия Е. била нарушила
принципа за публичност на съдебния процес при строго спазване и гарантиране на
справедлив такъв, поради което се твърди, че с описаните действия от съда е допуснато
нарушение на чл.32, ал.2, чл.31, ал.3 от Конституцията на РБългария,презумпцията за
невиновност и чл.16 НПК, КЗПЧ, чл.6, чл.8, чл.46 и чл.47 от Хартата на основните права на
европейския съюз, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл.
11 от Всеобщата декларация за правата на човека.
В последно поправената искова молба на л.23-24 от делото в пунктове от т.1 до т.10
подробно чрез метода на изреждането са описани конкретни действия на съдия Е. от ОС П., с
които ищецът счита, че са извършени от съдията, но въпреки това е отказала да се отведе, с
което твърди, че не може да му се осигури безпристрастен съд и независим процес.
Твърди се от ищеца, че е сезирал Апелативен съд П. с искане да отведе съдия Е., но състав
от Апелативен съд П. е оставил жалбата му без разглеждане съзнателно и без мотиви в
нарушение на закона. Изтъква се, че това е грубо погазване на европейското право , на
законите на страната, НК и НПК. Цитира се и практика на Европейския съд.
Като неимуществени вреди се сочи - подронване чест, достойнство, добро име, поради
липса на безпристрастен и справедлив съд, влошено здравословно състояние - с описване на
конкретни здравословни проблеми и заболявания.
Като имуществени вреди се твърди - загуба на клиенти, тъй като поемал клиенти за
водене на търговски дела, по ЗЗД, по чл.410 и чл.417 ГПК.
При тези твърдения се прави искане за осъждане на всеки от ответниците да му заплати
поотделно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на частичен иск от 26
666 лв. от 3 500 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, както и
обезщетение за неимуществени вреди като частичен иск от 26 666 лв. от 3 500 000 лв., ведно
с лихвата от завеждане на исковете .
Доказателствените искания на ищеца с за приемане на приложени писмени документи
като писмени доказателства, за допускане до разпит по делегация в СГС или СРС на двама
свидетели, като единият от тях е посочен М. А. Г. - Д.. Искането з разпит по делегация е
обосновано с твърдение за влошено здравословно състояние на лицето.
Иска се от ищеца да бъде изискано нохд№ 236/2020г. по описа на ОС П., протоколно
определение от 08.06.2020г., жалбата срещу това определение от 09.06.2020г., както и
определение № 132 от 25.06.2021г. по в.ч.н.х.д.№ 325/2021г.
От ответната страна Апелативен съд П. в срока по чл.131 ГПК не се оспорва
допустимостта на предявените искове, но се считат за неоснователни. Оспорва се наличието
на фактическия състав на непозволеното увреждане за ищеца.
Оспорва се твърдението на ищеца, че съдът с актовете си е накърнил негови права, от
което за ищеца да са произлезли вреди, както имуществени, така и неимуществени. Оспорва
се наличието на противоправно действие или бездействие на съда, което да е в пряка
2
причинно - следствена връзка с настъпилите за ищеца вреди.
Оспорва се твърдението на ищеца, че Апелативен съд - П. изобщо не се е произнесъл по
депозираните от него частни жалби. Сочи се, че са подадени няколко частни жалби срещу
действията на съдията-докладчик и съдебните заседатели по НОХД № 236/2020 г. по описа
на Окръжен съд - П., по които е било образувано ЧНД № 325/2021 г. по описа на Апелативен
съд - П.. Сочи се, че по това дело е постановено определение № 132/25.06.2021 г., с което е
отменено разпореждане № 263694/12.05.2021 г. на съдията-докладчик при Окръжен съд - П.
за връщане на жалба per. № 273971/29.04.2021 г. на М. Д. Д. и М. А. Г.-Д. срещу протоколно
определение на първата инстанция, постановено на 23.04.2021 г. по НОХД № 236/2020 г. на
Окръжен съд - П., с което съдът се е произнесъл по искане за отвод, като вместо това е
оставена без разглеждане цитираната жалба per. № 273971/29.04.2021 г. срещу протоколното
определение на първата инстанция, постановено на 23.04.2021 г. по НОХД № 236/2020 г.,
както и са оставени без разглеждане подадените от М. Д. частни жалби вх. № № 277220 и
277357, и двете от 15.06.2021 г. по описа на Окръжен съд - П., като и частна жалба вх. №
1314/14.06.2021 г. по описа на Апелативен съд - П. /последната копие от първите две жалби/,
всички насочени срещу протоколно определение за отказ на решаващия съд да отправи
преюдициално питане до СЕС по НОХД № 236/2020 г. с протоколно определение в
проведеното на 09.06.2021 г. съдебно заседание по делото, както и частни жалби вх. № №
277219, 277359, и двете от 15.06.2021 г. по описа на Окръжен съд - П., както и жалба вх. №
1313/14.06.2021 г. по описа на Апелативен съд - П. /последната - копие на първите две
жалби/, всички насочени към отказа на съдебния състав на Окръжен съд - П. по НОХД №
236/2020 г. да се отведе от разглеждане на делото с протоколно определение в проведеното
на 09.06.2021 г. съдебно заседание.
При тези данни се изтъква, че съдът е изпълнил задължението си да се произнесе по
депозираните пред него частни жалби, с които е бил сезиран от ищеца Д., като доколкото
НПК не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване на протоколните
определения на съда, с които той се е произнесъл по искания на страните за отвод на
съдебния състав и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, Апелативен съд - П. е
оставил жалбите без разглеждане.
В тази връзка се обосновава липса на противоправно действие или бездействие на
Апелативен съд - П., както се твърди в исковата молба, което от своя страна води до извод,
че не е осъществена първата необходима предпоставка от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Оспорва се осъществяване и на втората предпоставка за уважаване на иска - настъпили
вреди, имуществени и/или неимуществени, в патримониума на ищеца, като дори същите се
сочи, че не са достатъчно индивидуализирани, не става ясно в какво точно се изразяват
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, какъв е техният характер,
обем, размер, източник и период, в който са настъпили.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди се изтъква липсата на доказателства за
3
притежавана от ищеца правоспособност да представлява трети лица пред съд, да упражнява
адвокатска професия, както и не е посочен период и конкретен вид дела и клиенти, които са
се отказали той да ги представлява поради действията или бездействията на Апелативен съд
- П., и какви приходи би реализирал ищецът от тази си законна дейност, ако не беше
вредоносното поведение на ответника, т.е. размера на претендираните пропуснати ползи.
По отношение на неимуществените вреди се сочи липсата на конкретика в какво се състои
влошеното здравословно състояние на ищеца, респ.как се съотнася с поведението на
ответниците.
Сочи се липса на доказателства и за причинна връзка между твърдените вреди и
поведението на ответника.
При евентуалност, при уважаване на исковете, се прави възражение за прекомерност на
исканите обезщетения и несъответствието им с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
При поддържане на оспорвания и възражения в горната насока се иска отхвърляне на
исковете като неоснователни, а при евентуалност се прави възражение за прекомерност на
поисканите размери и съобразяване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Доказателствените искания на ответната страната:
Апелативен съд П. няма искания за събиране на доказателства. Не се възразява и по
искането на ищеца да приобщаване като доказателства на посочените съдебни дела и актове.
Възразява се по искането за допускане на съдебни експертизи, поради непосочване на
фактите, които ще се установяват с тях, липсата на формулирани въпроси за преценка на
относимостта им към спора, както и за допускане на гласни доказателства, пак поради липса
на посочване какви конкретни факти ще се установяват с тях и доколко те имат отношение
към спора.
Възразява се на ищеца да се даде възможност да ангажира допълнителни доказателства,
които е могъл да посочи и ангажира своевременно още повече такива, които има данни, че са
били в негово държане. Възразява се по приемане на част от вече представените писмени
доказателства с обосноваване на тезата за тяхната неотносимост към предмета на спора.
От ответната страна Окръжен съд П. в срока по чл.131 ГПК също е постъпило писмено
становище.
Освен подробни възражения за нередовност и неяснота на исковата молба, исковете се
оспорват като недопустими.
Оспорва се наличието на пасивна легитимация за ответника, доколкото от изложеното в
исковата молба не става ясно в какво се изразяват противоправните действия на длъжностни
лица от ОС П..
Изтъква се, че основание за ангажиране на отговорността на държавата, чрез
процесуалния й субституент ОС П., е да се касае до достатъчно съществено нарушение на
норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, която да е в пряка
причинно-следствена връзка с твърдените факти, но за това ищецът следва да изложи ясни и
4
конкретни твърдения за сочените предпоставки, а не банкетно като е подходено в случая,
поради което се оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл.2в ЗОДОВ.
Изтъкват се и подробни правни доводи относно принципната възможност за реализиране
отговорността на държавата по реда на чл.49 ЗЗД, което включва във фактическия си състав
и елементите на общия деликт по чл.45 ЗЗД. В случая се изтъква, че постановяването на
съдебен акт не е неправомерно действие по см. на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е предвиден
специален инстанционен контрол за проверка на този съдебен акт по реда на обжалването.
Ответната страна се позовава на чл. 132, ал. 1 от Конституцията, според който текст при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от
тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, т.е.
неправомерно действие е налице, когато съдия умишлено постановява неправилен съдебен
акт, за което той или тя носят наказателна отговорност, което следва да се установи с влязла
в сила присъда.
В случая се сочи, че съдиите, постановили съдебните актове по н.о.х.д. № 236/2020 г. на
ОС П. и по гр. д. № 254/2020 г. на АС П., не са признати за виновни в извършването на
умишлено престъпление при осъществяване на съдебната власт с влязла в сила присъда.
При положение, че не е изрично установено противоправно поведение у съдиите решили
посочените две дела, то отговорност за вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД не може да се търси от
съответния орган на съдебната власт — Окръжен съд — П.. Предявените искове при
посочените обстоятелства са изначално недопустими, тъй като няма деликвент.
В отговора се изтъкват и доводи за неоснователност на исковете . Оспорва се тезата на
ищеца, че съдът, който е раздела делото му не е бил независим и безпристрастен, като се
изтъкват конкретни доводи в писмения отговор за това. Посочено е, че за да се установи
предубеденост, необективност или нарушение на безпристрастността, следва при
разглеждане на делото да се установяват такива нарушения на правата на страната, за които
да може да се направи обосновано предположение, че се дължат именно на личните
отношения между съдебния състав и насрещната страна, каквито се сочи, че в случая, не се
налице.
Оспорва се наличието на основание за отвод на съдебния състав по посоченото дело по
описа на ответния съд, за което в протокола от открито съдебно заседание от 09.06.2021 год.
(стр.4), проведено по н.о.х.д.№ 236/2020г. са изложени аргументи, като в разпоредителното
заседание ищецът изрично е заявил, че няма искане за отвод на състава на съда.
Оспорва се твърдението на ищеца за вреди във връзка с медийното отразяване на делото,
като в случая се настоява, че става дума за действия на трети лица, различни от съдебния
състав , както и се оспорва твърдението, че допускайки журналисти в съдебната зала,
съдията докладчик е извършил нарушение на ПЕС, без да е посочено изрично в какво се
изразява твърдяното нарушение, нито е цитирана конкретна разпоредба от ПЕС, в
противоречие с която е действал съдът. Изтъква се, че по правило съдебният процес е
5
публичен и в случая не са били налице предпоставките за разглеждане на делото при
закрити врата или ограничаване на публичността на съдебното заседание по други причини.
Следователно, като е допуснал журналисти в съдебното заседание, съдът е спазил един от
основните принципи в наказателния процес - този на публичност.
Оспорва се бланкетното твърдение, че съдията докладчик по наказателното дело не е
зачел презумпцията за невиновност на подсъдимия, както и наличието на причинно -
следствена връзка между претендираните за репариране вреди и дейността на
правозащитните органи. Възразява се по твърденията на ищеца, че е търпял
неимуществените вреди, посочени в исковата молба.
При поддържане на възражения и оспорвания в горната насока се иска прекратяване на
производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, а в случай на
евентуалност при неуважаване на това възражение - за отхвърлянето им като неоснователни.
По доказателствата: не се възразява да бъде приложено НОХД № 236/2020 г. по описа на
ОС П., но се иска оставяне без уважение на искането за допускане до разпит на двама
свидетели, поради неконкретизиране на обстоятелствата, за които се иска събирането им,
както и да не се приемат приложените към исковата молба писмени документи като писмени
доказателства като неотносими към предмета на делото.
С отговора се представя препис от протоколно определение от 09.06.2021 год. по НОХД
№ 236/2020 г. по описа на ОС П..
Ищецът М. Д., редовно и своевременно призован, не се явява. Представя писмени
становища, с които поддържа исковете си и доказателствените искания, направени с тях.
Ответната страна Апелативен съд П., редовно призована, се представлява от съдебен
помощник, който оспорва исковете и поддържа възраженията в отговора.
Ответната страна Окръжен съд П., редовно призована, не изпраща представител. Чрез
писмено становище поддържа оспорванията на иска в отговора и иска отхвърлянето му като
неоснователен.
Представителят на съответната окръжна прокуратура счита исковете за неоснователни. Не
се сочат доказателства.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит по
делегация в СРС на двама свидетели, посочени от ищеца.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите твърдения на
страните, сочи на установено следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, с оглед твърденията на страните, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: фактът, че ищецът М. Д. е имал
качеството на подсъдим по НОХД № 236/2020г. по описа на ОС П., фактът, че докладчик по
това делото е била съдия В. Е. - съдия при ОС П., както и фактът, че по делото съдията е
отказал да се отведе.
В протокол от проведено на 09.06.2021г. по НОХД № 236/2020г. по описа на ОС П. открито
6
съдебно заседание е отразено личното участие на ищеца М. Д. Д., в качеството му на
подсъдим. Протоколът е воден от председателстващия съдебния състав и докладчик по
делото съдия В. Е.. В протокола е отразено изявление на ищеца, че поддържа искането си за
отвод на съдебния състав. С мотивирано протоколно определение съдебният състав е
оставил без уважение искането на ищеца за отвод на състава в лицето на председателя и
съдебните заседатели. В мотивите по произнасянето по искането за отвод, е отразено, че
липсва основание за отвеждане на състава, независимо от твърденията на страната за
заведени дела срещу членове на състава и на ОС П. „по повод присъствие на журналист в
едно от първите заседания по делото“.
Протоколът е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК, поради което на
основание чл.131 НПК е доказателствено средство за извършване на съответните действия,
за реда по който те са извършени, и за събраните доказателства.
Следователно, съставеният по надлежния ред протокол от съдебно заседание е
доказателство за верността на отразените в него изявления, осъществили се факти и
обстоятелства, поради което следва да се приеме за установен отразеният в мотивите
относно отвода факт, че на предходни заседания по НОХД № 236/2020г. по описа на ОС П. е
присъствал журналист.
Отказът на съдебния състав по цитираното наказателно дело по описа на ОС П. да се
отведе е бил обжалван от ищеца пред АС П.. С определение № 132/25.06.2021г. по в.ч.н.д.№
325/2021г. АС П. е оставил без разглеждане частни жалби, подадени от ищеца, с вх.№
2777219,277359 и двете от 15.06.2021г., както и жалба с вх.№ 1313/14.06.2021г., срещу
отказа на съдебния състав на ОС П. по НОХД № 236/2020г. да се отведе от разглеждане на
делото с протоколно определение в проведено на 09.06.2021г. съдебно заседание. В акта на
АС П. се съдържат мотиви.
По искане на ищеца , на основание чл.122 ПАС е допуснат разпит по делегация на двама
свидетели, като е постановено разпита по делегация да се изпълни от РС С., като съд, в
чиито район се намира адреса на допуснатите двама свидетели на ищеца – М. М. Д. и М. А.
Г. – Д., както и предвид данни за влошено здравословно състояние на единия от свидетелите
и невъзможността му да пътува до сезирания съд.
На 31.05.2024г. пред СРС ,178 състав е проведен допуснатия разпит по делегация, като
ищецът е довел и проведен разпит само единия от допуснатите свидетели - М. А. Г. – Д. –
съпруга на ищеца. По отношение на другия поискан и допуснат свидетел делото е
прекратено.
За процесуалното действие е съставен протокол № 15638/31.05.2024г. по ч.гр.д.№
28205/2024г. по описа на РС С., ГО, 178 състав.
Свидетелката Д. сочи в показанията си, че в процесуалното й качество на подсъдима по
нохд № 236/2020г. по описа на ОС - П., й е известен фактът, че ищецът М. Д. е правил
многократно искания за отвод на съдебния състав и на неговия председател В. Е., по
причини, отразени в протокола, най – вече поради предубеденост от председателя и от
7
начина на водене на делото.
Изтъква, че направено журналистическо предаване на В.А., било абсолютно недопустимо
за тях, тогава е бил поискан отново отвода, и по много други причини. Също така сочи, че
констатирали, че по две изпълнителни дела и.д. № № 87 и и.д. № 161, иззети от свидетелката
по нейн опис на ЧСИ, констатирали, документи, разминаване, липса, фалшификации,
констатирали намеса върху наказателното дело. Сигнализирали прокуратурата, което също
Било мотив да поискат отвод на съдебния състав с В. Е..
Свидетелката сочи още, че вътрешното убеждение у ищеца било относно поведението на
съда. От това, че била допусната журналистката В.А., при наличие на презумция за
невиновност, тя представила нещата от нейна гладна точка без да провери, без да ги
изслуша, без да ги уведоми. Тя така си правила нейните поръчкови предавания. С това М. Д.,
считал, че по този начин ще се въздейства върху съдебните заседатели - те не са юристи, те
отсъждали по тяхна житейска логика, а това било сложно наказателно дело, то си било
поръчково. Свидетелката сочи, че В.А. правила запис.
Уточнява, че дни преди съдебното заседание лице , определено от свидетелката като
„професионален рекетьор“ К.М.“ й заявил, че ще доведе В.А. в съдебната зала. Това било
дни преди съдебното заседание, в което се дал ход по същество, тъй като делото било
прекратявано няколко пъти и връщано на прокуратурата за допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения. Това беше няколко пъти от различни състави
прекратявано и връщано. Сочи, че 10 минути преди заседанието, отивайки към Съдебната
палата изведнъж В.А. буквално се нахвърлила върху свидетелката, това е второ поръчково
предаване което правила срещу нея, задавайки непрекъснато различни въпроси, при което аз
й отговорила, че не желае да дава обяснения и, че с нея имат вече заведено дело и там ще се
обясняват, като М. Д. непрекъснато правел опит да защити и пази свидетелката. Когато
влязла съдебната зала, твърди, че е поискала отстраняването й от залата. Председателят на
съдебния състав съдия Е., допуснала присъствието на В.А. в съдебната зала и тя записвала
целия протокол. Това също било основание лично за М. Д. да поиска отвод на съдебния
състав и най-вече на председателя.
Св.Д. сочи, че въпреки изрично записаното нейно лично изявление да не бъде допускана в
съдебната зала, подкрепено от Д., то журналистката В.А. била допусната през цялото време
на съдебното заседание. Дни след записи твърди, че направили възражение до Председателя
на ОС – П. и съдия Е., това да не бъде допускано, точно с оглед презумпцията за
невиновност по този начин, да не се допуска това журналистическо предаване и т.н.
Свидетелката Д. и М. Д., като страни по нохд № 236/2020 г. са правили искания за отвод
няколко пъти пред съдебния състав под председателстването на съдия Е., защото
констатирали неверни, фалшиви, поправка на документи. Тези две дела били неправилно
иззети от нейната кантора, и в тази връзка поискали да бъде сезирана и прокуратурата, за да
може да се погледне изцяло този наказателен процес от всички страни - кой, как, кога и
защо, как се подменят определени документи.
8
Свидетелката посочва, че ищецът М. Д. е завел няколко дела срещу ОС - П. и АС - П. пред
СГС. Имало заведено и ОС - П., както и пред PC - П..
Свидетелката изтъква, че има решение на Европейския съд за правата на човек, че при
заведени дела срещу съдии трябва да се отведат. Лично го била извадила и цитирали, заедно
с тази директива, но те са цитирани в писмата до Председателя на ОС - П. и в исканията,
които са направени пред съдебния състав, председателстван от съдия Е.. Сочи, че имало
заведени дела срещу съдиите В. Е., В. А., М. Б..
Твърди, че през 2011 и 2012 г. е имало отводи по дела на М. Д. от съдиите от ОС – П., но не
може точно да ги каже, но знае, че отвода по нохд № 236/2020 г., предишния докладчик във
връзка с направен отвод по дело на М. Д. по едно ндчх си направи отвод и по тяхното
наказателно дело.
След този запис медийното отразяване на процеса от журналистката В.А. в
последващите дни се отразило на ищеца М. Д.. Бил притеснен, огорчен, с отрицателни
емоции, ядосан. Отразило се доста негативно и на самата свидетелката, тъй като били
уверени, че целта на това предаване било да бъде подготвен съдебния състав, за да бъдат
осъдени. Непосредствено след този запис двамата били в шок. Той бил в шок, защото имало
едно предаване на В.А., където изнесла клевети през 2011 г. Сочи, че много добре знаят как
тя отразява фактите, много добре знаят кой я е намерил и кой го е поръчал.
Св.Д. твърди, че по НДОХ № 236/2020г., по което е четена условна присъда се отразило
изключително негативно върху М. Д. и върху нея самата. Изтъква, че е нормално, когато си
осъден, а знаеш, че не си извършил нищо, там той бил помагач, но такава помагаческа
дейност не би могла да бъде извършена по никакъв начин. Той го приел изключително
тежко. Свидетелката отбелязва, че тази присъда е отменена от АС - П.. Тогава започнали
храносмилателни проблеми, които наподобяваха сърдечни проблеми. Година и половина
търсили какво е заболяването, докато през есента на 2021 г. се установи, ************“.
************
Свидетелката Д. сочи, че това предаване се отразило изключително негативно. Не знае
колко пъти е гледно, но се отразило с един тотален спад. Интернет е пространство, където се
създава един негативен образ. Сочи, че е много лесно да набереш М. Д. и да видиш какво
пише, там излиза всичко. Сочи, че това предаване е качено в ************ и е нормално да
има отлив, никой да не се явява и никой да не го търси. При нея сочи, че също имало
идентична ситуация. Говори за финансовата страна, тъй като спрели да го търсят. Неговата
консултантска фирма имала доста клиенти, след това никой, абсолютно никой.
Св.Д. сочи, че ищецът, като човек е високо интелигентен и има едно особено чувство за
чест и достойнство, а когато знаеш, че нищо не си извършил, че нищо нередно не си
направил и години наред /това наказателно дело сочи, че е от 2009 г., прокурорската
преписка/, тогава в много по-висока степен ти приемаш негативите. Сочи, че да й известни
решения на СГС, особено по отношение на юристи, спрямо които е имало наказателно
производство и те са прекратени или оправдани, че тук степента на засягане тяхната
9
вътрешна душевност е много по-висока. За човек, който не разбира, той си казва това е така
или не е така, но за човек, който разбира и знае, че нищо не е сторил това се отразява
изключително негативно с много по-голяма, тежка степен на мъка, болка, страдание, позор,
подмятания, загуба на сън. Имало една промяна: два часа един час бодърствуване,
прекъсване на съня.
Свидетелката сочи, че трайната намалена работоспособност на ищеца ************.
Уточнява, че наказателното производство към момента е прекратено.
На въпросите, поставени от ответната страна – Апелативен съд – П. отговаря, че няма
медицинско образование, но непрекъснато чете. С М. Д. имат статии, публикувани по
медицина. Сочи, че се интересуват от генното инженерство и т.н. Дори сочи, че открива и за
себе си, и за близките си заболяванията, търси причини и сама си открива съответните
заболявания. Посочва, че М. Д. преди 2020 г. и************. Уточнява, че няма медицинско
образование, но смея да каже, че разбира понякога.
Повече от година, почти две се търсело какво е заболяването му. Първите признаци
започнали есента непосредствено след присъдата. Те били свързани с различни оплаквания -
************ ************
На въпрос в какво процентно съотношение към заболяванията на ответника свидетелката
преценява приносът на ответника АС П. с оглед твърденията на ищеца, посочени в исковата
молба, а именно непроизнасяне на АС - П. по жалба против акт на първоинстанционния съд,
с който председателят на състава на окръжния съд не си е направил отвод, Д. сочи, че не
може точно да прецени , но уточнява, че във всички случаи начина на водене на самото
наказателно дело в ОС – П., присъдата и предаването на журналистката В.А. се отразили
много по-негативно върху ищеца, но тя не може да даде процент.
Сочи, че ищецът М. Д. не е вписан като адвокат към момента и никога не е твърдял, че е
вписан.
На въпроса дали ищецът Д. е представлявал клиенти пред съдилищата в Република
България, в качеството му на процесуален представител по дела и в кои периоди, пред кои
съдилища, по кои дела, свидетелката не може точно да каже пред кои съдилища, но твърди
пред много. След това изтъква, че е сключвал договори за цесия, по силата на който договор
за цесия, неговата фирма, с която е сключена и тази фирма, на която той е управител, не
неговата фирма, е представлявала различни субекти, юридически и физически, но иначе
процесуално представителство като адвокат, никога не е извършвал, такова нещо не може да
се случи.
Свидетелката Д. сочи, че на база на обективното не явяване, не позвъняване, не идване,
не търсене твърди, че е налице отлив от клиенти на ищеца. Когато никой не идва и не те
търси, изведнъж така рязко, това е било негативното. Отново уточнява, че в социалните
мрежи тя е била обект на подигравки и нападки във връзка с това предаване. Интернет
пространството е изключително опасно, създава един негативен образ и хората четат
непрекъснато.
10
Останалите необсъдени писмени доказателства като грамоти и др. съдът не обсъжда като
неотносими към предмета на спора.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
С оглед твърденията на ищеца и искането за защита предявеният иск следва да се
квалифицира с правно основание по чл.2в от ЗОДОВ.
В последно поправената и поддържана от ищеца искова молба съдът счита, че се
съдържат достатъчно факти и обстоятелства, които позволяват да се даде правна
квалификация на иска. Посочени са ясно две ответни страни – ОС П. и АС П.. Посочени са
от какви увреждащи действия по повод правораздавателната дейност, осъществявана от
всеки от ответниците, ищецът е претърпял вреди, а именно – от ОС П.: отказ на съдебния
състав по НОХД № 236/2020г. по описа на ОС П. да се отведе, въпреки, че такъв е бил
поискан неколкократно от ищеца, в качеството му на подсъдим по делото; разрешаване от
съдебния състав в заседанията по делото да присъства телевизионен екип и журналистката
В.А. и да прави записи в съдебната зала, като с това и отказа да се отведе се твърди, че
съдът е нарушил принципа на публичност на съдебния процес, принципа за невиновност и
принципа за осигуряване на безпристрастен и независим съд.
По отношение на ответника АС П. като увреждащо действие се сочи съзнателно оставяне
без разглеждане и без мотиви жалбата на ищеца срещу отказа на окръжния съд да се отведе.
В поправената молба е обобщено, че с тези действия ответните страни са допуснали
съществено нарушение на правото на Европейския съюз.От ищеца изрично се твърди в
поправената искова молба, че с описаните действия от съдилищата е допуснато нарушение
на чл.32, ал.2, чл.31, ал.3 от Конституцията на РБългария,презумпцията за невиновност и
чл.16 НПК, КЗПЧ - чл.6, чл.8, чл.46 и чл.47 от Хартата на основните права на европейския
съюз, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 11 от
Всеобщата декларация за правата на човека.
************
При тези твърдения се прави искане за осъждане на всеки от ответниците да му заплати
при разделност обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 26 666 лв.,
предявен като частичен от 3 500 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба, както и обезщетение за неимуществени вреди като частичен иск от 26 666 лв. от 3
500 000 лв., ведно с лихвата от завеждане на исковете .
Във връзка с възражението на ответните страни за нередовност на исковата молба съдът
счита, че с оглед на така изведените основни твърдения в поправената такава се съдържат
минимално необходимите твърдения относно елементи от фактическия състав на
осъдителния иск по чл.2в от ЗОДОВ, на което сезиране съдът дължи произнасяне.
Противното би било отказ от правосъдие.
Така предявеният иск е процесуално допустим.
Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на норми на
11
вътрешното право – чл.32, ал.2, чл.31, ал.3 от Конституцията на РБ, чл.16 от НПК, както и на
чл. 6, чл.8 от ЕКПЧОС, чл. 46 и чл.47 от ХОПЕС, чл.14 от МПГПП, чл.11 от Всеобщата
декларация на правата на човека /ВДПЧ/. МПГПП е многостранен международен договор
приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влязъл в сила на 23 март 1976 г.
ВДПЧ е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Заедно с
Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт
за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към
МПГПП съставя Международната харта за правата на човека, т.е. МПГПП и ВДПЧ са
международни договори, а не източник на право на ЕС.
Разпоредбата на чл.14 от МПГПП е сходна на разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧОС и на чл.47
от ХОПЕС, гарантираща правото на справедлив процес от независим и безпристрастен съд,
а разпоредбата на чл.11 от ВДПЧ е аналогична на чл.16 от НПК, относно принципа за
невиновност до доказване на противното, което от своя страна е част от общия принцип за
гарантиране на едно лице на право на справедлив съдебен процес и осигуряване на
държавите на съответните ефективни правни средства за това.
От своя страна, разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и на чл. 47 от ХОПЕС, са сходни по
смисъл и съдържание, а съгласно чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от
правото на Европейския съюз (ЕС) в качеството им на общи принципи (в този смисъл е и
приетото в определение № 4232/16.11.2022г. по гр. дело № 3728/2022г. на петчленен състав
на ВКС и ВАС).При това положение съдът следва да приеме, че е сезиран с искане за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната
дейност на ответните ОС П. и АС П., по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което нарушение се
основава на чл. 47 ХОПЕС, във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, поради което съгласно същата
разпоредба, този иск подлежи на разглеждане по реда на ГПК, респ. – подсъден е на общите
съдилища.
Въпрос по същество е дали конкретно посочените действия и бездействия на ответните
съдилища при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност осъществяват или
не състава на сочените нарушения.
По същество:
Отговорността на държавата – членка за неизпълнение на договорите и актовете на
институциите не е уредена изрично както в Договорите, така и във вторичното право на ЕС,
но е допустима съгласно решението на Съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90 Andrea
Francovich et Danila Binifaci, според което "принципът на отговорност на държавата за
вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното
право, за които носи отговорност държавата е присъщ на системата на Договора". Правното
основание на тази отговорност се определя от нормата на чл. 4, § 3 от Договора за
европейския съюз /ДЕС/, която предвижда, че държавите членки са длъжни да предприемат
всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза. При
12
неизпълнение – държавата следва да предприеме всички необходими мерки за
преустановяването му и да поправи последиците от това неизпълнение. Последното включва
и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на нарушението.
Основателността на предявения иск за вреди от нарушение на правото на Европейския
съюз по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, е специална деликтна
отговорност, която може да бъде ангажирана по съдебен ред при наличието кумулативно на
следните материалноправни предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В тази
насока от практиката на СЕС (т. 51 от Решение на СЕС по съединени дела С 46/93 и С 48/93
(Brasserie du pecheur SA и Bundesrepublik Deutschland), Тълкувателно решение от 19.11.1991
г. по съединени дела С- 6/90 и С-9/90 - Francovich и Bonifaci и др.): да е нарушена правна
норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; нарушените
правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти;
нарушението да е достатъчно съществено; да са претърпени вреди и нарушението, респ.
неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с
настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди).
Настоящият състав не констатира при разглеждане на НОХД № 236/2020г. по описа на ОС
П. съдебния състав да е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз и по специално на разпоредбите чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС с
отказа да се отведе от разглеждане на спора.
Съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС - всяко лице има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, а пресата и
публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в
интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично
общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на
личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в
случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на
интересите на правосъдието. Следователно, само по себе си цитираният текст на изключва
публичността на съдебния процес. Урежда го като принцип, а условията за ограничаването
му са посочени чрез метода на изброяването, като изключения от принципа и въпрос на
преценка на обстоятелствата във всеки конкретен случай.
Само по себе си фактът на отказ на съдебен състав да се отведе от разглеждане на дело по
искане на страната не представлява нарушаване на общия принципа за гарантиране на
справедлив и независим съд. Отказа на отвод също така не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол, а при обосновано оплакване от страната по делото подлежи на разглеждане
по пътя на инстанционния контрол от по-горестоящият съд евентуално като допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
В практиката на Съда по правата на човека и на ВКС е изведено разбирането, че, за да
бъде основателно оплакването за наличие на предварително формирано убеждение у
съдията или съдебния състав, представляващи основание да се отведе , следва по делото да
13
съществуват доказателства, които да обуславят такъв извод. Субективното мнение на
подсъдимия или на неговата защита, че съдията е заинтересован от изхода на делото само по
себе си, защото е процедирал по определен начин или се е произнесъл по доказателствено
или друго процесуално искане на страната, с която тя не е съгласна, не би могло да обуслови
извод, че е възникнала хипотезата на чл. 29, ал. 2 НПК. Това е така, защото е необходимо
съмнението да бъде подкрепено с доказателства, съществуващи в делото и да се касае до
обоснован обективен извод, че с поведението си съдебния състав е проявил пристрастие или
заинтересованост от изхода на делото.
В случая такива данни не са установени. Нещо повече – соченото от ищеца НОХД е все
още висящо и към датата на приключване на настоящия процес е установен единствено
фактът на отказа на съдебния състав по цитираното наказателно дело да се отведе.
Във връзка с горното е неоснователен доводът на ищеца за извършено нарушение на
общностното право и от Апелативен съд П. с това, че е отказал – съзнателно и без мотиви да
разгледа по същество жалбата на ищеца срещу отказа на окръжния съд да се отведе от
наказателния процес.
Отводът е въпрос на преценка единствено от волята на съответния съдия или съдебен
състав и тази негова преценка не подлежи на пряк съдебен контрол от по-горната
инстанция. Апелативният съд П. е постановил изричен и мотивиран съдебен акт, с който е
съобразена и трайната и непротиворечива практика на съдилищата в тази насока.
Не е налице основание за извод, че съдът е бил предубеден по това дело като е допуснал
присъствие на журналист в съдебната зала.
Съгласно чл. 20 НПК съдебните заседание са публични. Основанията за ограничаване на
публичността са уредени в разпоредбата на чл.263 НПК - когато това се налага за запазване
на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 – за
запазване самоличността на защитен свидетел, когато е необходимо, за да се предотврати
разгласяването на факти от интимния живот на гражданите, при разпит на малолетен или
непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление.
Само по себе си фактът на присъствие на журналист в съдебната зала по време на
разглеждане на процеса не представлява основание да се иска отвод на съдебния състав,
нито нарушаване на принципа за невиновност.
Няма доказателства, че по време на разглеждане на НОХД № 236/2020г. пред ОС П. някоя
от страните е поискала разглеждане на процеса или част от него при условията на чл.263
НПК – при закрити врати. Липсват данни да са налице, някоя от хипотезите на чл. 263 НПК,
за да се допусне разглеждане на делото при закрити врати и въпреки това съдебния състав да
е отказал приложението на тази разпоредба.
След като в случая не се установяват основания за ограничаване по принцип на
публичността на съдебния процес за съдебния състав не е съществувало задължение, оттук
не е извършил и нарушение на какъвто и да било правен принцип с допускане на журналист
в съдебната зала.
14
В показанията на св.Д. се съдържат данни, че журналистът А. е присъствала в залата по
покана на друго лице, различно от ответните страни. Липсват доказателства по делото за
същността на изнесеното, за неговата достоверност и дали и доколко с изнесеното от
журналиста не се накърняват защитими права на ищеца. Ако това е така това би било
основание за друг вида защита, но не и по реда на чл.2в от ЗОДОВ и не срещу ответните
страни по настоящото дело.
За съда не е съществувало задължение да ограничи публичността по делото /чл.20 НПК/,
тъй като не се установява нито едно от обстоятелствата, визирани в чл.263 НПК. Ето защо
не е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на страната.
Забраната по чл. 32, ал. 2 от КРБ, съгласно която никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, е
дерогирана с разпоредби в текстове на Закона за специалните разузнавателни
средства/ЗСРС/ и Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/. Съгласно чл. 25з ал. 1 от ЗЗЛД,
обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното,
художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на
неприкосновеността на личния живот, а според ал. 3 от с. р. при обработване на лични данни
за целите по ал. 1 не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент/ЕС/ 2016/679.
Съгласно приетото в решение № 13/14.09.2021 г. по гр. дело № 4896/2019 г. на ВКС, IV г. о.,
под "зачитане неприкосновеността на личния живот" следва да се разбира наличие на баланс
на двете равностойни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от
което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на
информация, като преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на
посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед установените
обстоятелства.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Според чл. 40, ал. 1 от КРБ печатът и другите средства за
масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Чл. 41, ал. 1 КРБ предвижда, че
всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Ограничение на правото
на мнение и свободата на словото може да се налага само в интерес на легитимни цели.
Според чл. 39, ал. 2 от КРБ това право не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността.
Дали и доколко е нарушен баланса на посочените конституционно защитени ценности
(свободата на словото и на информация, от една страна и правата и доброто име на
гражданите, от друга страна), следва да бъде изследвано въз основа на обстоятелствата във
всеки конкретен случай. Ако този баланс е нарушен това би дало основание на засегнатото
15
лице да се защити по съответния за това начин с оглед преценка на съдържанието и
характера на изнесената информация и дали и доколко с нея не се засяга по неправомерен
начин и отвъд пределите на преследване на легитимни цели на правото на личен живот на
пострадалото лице. Това е въпрос на отговорност на друго лице и по друг ред. Не може да се
ангажира отговорността на ответниците по реда на чл.2в от ЗОДОВ само поради факта, че
не са ограничили публичността на съдебния процес при наличие на изричната процесуална
норма на чл.20 НПК за това и при липса на данни ищецът да е поискал разглеждане на
делото при закрити врата и обективното наличие на някое от обстоятелствата за това.
С допускане присъствие на журналист в съдебната зала съдът е порцедирал в
съответствие с разпоредбата на чл.20 НПК, чл.263 НПК вр. с чл.264 ГПК, с което допуснат
баланс между правото на личен живот и правото на информация и свободно изразяване.
В своята практика от СЕС последователно извежда и критерии за балансиране на правото
на свобода на изразяване и правото на зачитане на личния живот (виж решение по дело Axel
Springer AG v. Germany на ЕСПЧ): 1). Принос към дебат от общ интерес; 2). Колко е известно
засегнатото лице и какъв е предметът на статията; 3). Предишно поведение на засегнатото
лице; 4). Начин на сдобие с информацията и нейната истинност; 5). Съдържание, форма и
последици от публикацията; 6). Тежест на наложената санкция. В горепосоченото решение
СЕС приема, че медиите имат задача да разпространяват информация и идеи, но и самата
публика има право да ги получава. "Това задължение обхваща публикуването на съобщения
и коментари по съдебни дела, които при условие, че не престъпват очертаните по-горе
линии, допринасят за публичността на тези дела и по този начин са в съзвучие с
изискванията по член 6 § 1 от Конвенцията, за публично разглеждане на делата. Немислимо
е да не може да има предхождаща или едновременна дискусия по предмета на съдебните
дела, било в специализирани издания, било в общата преса или сред широката публика.
Медиите не само имат за задача да разпространява такава информация и идеи, но и
публиката има право да ги получава".
Разрешаване присъствие на журналисти по съдебни дела, по които няма данни за изнасяне
на чувствителна лична информация от интимния и личен живот на гражданите, която да е
държавна или друга тайна, представлява и е едно от проявленията на принципа на
публичността, който от своя страна гарантира, както на гражданите, така и на обществото
безпристрастен и независим съд.
Ако при отразяване на съответната информация журналистът е нарушил баланса между
двете конституционно гарантирани права – на информация и на личен живот, достойнство и
добро име на гражданите, то засегнатото лице може да се защити срещу това лице, но не и
срещу съда, осигурил публичност на процеса за осигуряване по този начин на възможност за
обществен контрол върху дейността му като правораздавателен орган. Последното от своя
страна е една от гаранциите за безпристрастен и независим съд.
Неоснователно е оплакването за нарушение на общонстното право и същото да е
съществено с твърденито за приобщаване от съдебния състав по НОХД № 236/2020г. по
описа на ОС П. на доказателства – изпълнителни дела, в нарушение на ЗЧСИ. На първо
16
място – соченото обстоятелство е неустановено по настоящото дело, доколкото НОХД №
236/2020г. по описа на ОС П. /преобразувано под нов номер/ е все още висящо пред друг
съд. На основание чл.86 ПАС е недопустимо да се изискват и прилагат в цялост дела, които
не са приключени, а са все още висящи.
Основание за търсена на защита по реда на чл.2в от ЗОДОВ е налице само, ако по пътя на
инстанционният контрол се установи, че соченото наказателно производство е гледано в
нарушение на принципа за осигуряване на безпристрастен и справедлив съд, чрез
необоснован отказ на съдебния състав да се отведе, при установено обективно основание за
това, както и при събиране на доказателства при допускане на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Към датата на приключване на устните състезания няма данни за допуснати нарушения от
съдебния състав на ОС П., както на принципа за безпристрастност, така и за процесуални
нарушения по попълване на делото с доказателства.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че доколкото по делото не се установи да е
налице твърдяното от ищеца нарушение на основни принципи на общностното право, то не
е налице първата основна предпоставка за реализиране на отговорността на ответниците,
поради което предявените по делото искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Не се установи и нарушението да засяга не изобщо право на ЕС и правни принципи, но
това нарушение да е достатъчно съществено. От практиката на СЕС могат да бъдат изведени
стандартите, въз основа на които се извършва преценката дали едно нарушение на правото
на ЕС представлява достатъчно съществено нарушение. Съгласно Решения на СЕС от
28.06.2015 г. по дело С- 168/15 и Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, за да се
определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички
фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Елементите,
които следва да съобразят при преценката за характера на нарушението, са: степента на
яснота и прецизност на нарушеното правило; обхватът и степента на свобода на преценка,
която нарушената норма оставя на националните органи; съзнателният характер при
извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или
неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че
действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на
национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза. Според СЕС, при всички
положения нарушението на правото на Съюза, е достатъчно съществено, когато то е
извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (Решение от
30 септември 2003 г., Kobler, С-224/01 и Решение по дело M. T., С-168/15), както и при
неизпълнението от националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, на
задължението й за отправяне на преюдициално запитване по относим за главния спор въпрос
относно тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна
практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС.
Не се установи наличието и на останалите две предпоставки, определящи възникването на
17
деликтната отговорност на ответниците по 2в ЗОДОВ, а именно - обективно настъпил
вредоносен резултат с конкретно установено проявление и обем, както и съществуването на
пряка причинно - следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и
допуснатото нарушение.
Липсват доказателства ищецът да е получил увреждания на здравето, които да са в пряка
причинно – следствена връзка в резултат на отказа на съдебния състав по НОХД
№236/2020г. на ОС П. да се отведе, допускането на журналист в залата, оставяне без
разглеждане от Апелативния съд жалбата на ищеца срещу отказа за отвод.
Няма доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е имал поети договорни
ангажименти или че изобщо преди това е осъществявал дейност по представителство по
дела по ТЗ, по ЗЗД, по заповедни производство и срещу това е реализирал имуществен
доход.
Единствено данни в тази насока се съдържа в показанията на св.Д.. Същата е съпруга на
ищеца, поради което показанията й в тази част следва да се кредитират по реда на чл.172
ГПК при съобразяване на посочената връзка с ищеца по спора. Свидетелката сочи, че
ищецът не е бил вписан като адвокат и не е твърдял, че е бил вписан като такъв, но също
така твърди, че е представлявал клиенти пред много съдилища, представлявал е различни
субекти, юридически и физически, но иначе процесуално представителство като адвокат
никога не е извършвал. Няма данни дали срещу това е получавал доходи и в какъв размер. В
показанията си също така свидетелката сочи, че претендираните от ищеца вреди и най – вече
заболяването му е „при всички случаи начина на водене на самото наказателно дело в ОС П.,
присъдата и предаването на журналистката В.А. се отразиха много негативно върху него“ –
стр.8 от протокол № 15638/31.05.2024г.по ч.гр.д.№ 28205/2024г. по описа на СРС, 178 състав.
Самата свидетелката сочи, че заболяванията и негативните преживявания на ищеца са във
връзка с водене на наказателен процес, който не е приключил, а е висящ, във връзка с
произнесена присъда, за която няма данни да я влязла в сила и във връзка с предаване на
журналист. Всички тези обстоятелства обаче са основание за ангажиране на друг вид
отговорност, но не и такава по реда на чл.2в от ЗОДОВ.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са неоснователни,
поради което следва да се отхвърлят изцяло.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва върху всяка от поисканите суми, считано от подаване на иска
до окончателното им изплащане.
По разноските:
И двете ответни страни в хода на процеса са поискали присъждане на разноски –
ответната страна ОС П. още с молбата си с вх.№5813/26.04.2024г. /л.79/, а ответната страна
АС П. с молба с вх.№ 9251/04.07.2024г. /л.166 и сл./ и с оглед изхода от спора, такива им се
дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК.
18
И двете ответни страни са представлявани от лица с юридическо образование – съдебни
помощници във всеки от ответните съдилища въз основа на редовно пълномощно, издадено
от представляващия страната.
Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК, държавните учреждения и другите юридически лица могат да
бъдат представлявани в съдебното производство по пълномощие както от юрисконсулти,
така и от други техни служители с юридическо образование. За приложението на тази
разпоредба, респ. и на нормата по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, от значение е
не наименованието на длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист,
което му дава възможност да осъществява процесуалното представителство на
юридическото лице, чийто служител е. След като такъв служител е осъществил
процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от
представляващия страната, последната има право да претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП (вж.
- определение № 510/26.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о., определение №
78/16.04.2020 г. по гр. д. № 16/2020 г., IVг. о., решение № 163/24.06.2020 г. по гр. д. №
924/2019 г., ІV г. о., определение № 50005/07.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2517/2022 г., IV г. о. и
др.).
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, § 1 от ПЗР на ЗОДОВ,чл. 10, ал. 4
(Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП на
всяка от ответните страни ищецът дължи сумата от по 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.“К.В.“ бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80 против Апелативен съд П., с адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“
№ 167, представляван от административния ръководител – председател М. И. осъдителен
иск – за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване
правото на ЕС, поради непроизнасяне по жалба срещу отказа на първоинстанционният съд
за отвод по НОХД № 236/2020г. на ОС П. в размер на 26 666 лв., предявен като частичен иск
от 3 500 000 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване правото на ЕС
за сумата от 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000 лв., ведно със законната
лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.“К.В.“ бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80 против Окръжен съд П., с адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“ №
167, представляван от административния ръководител – председател Р. осъдителен иск – за
19
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване правото на ЕС
при разглеждане на НОХД №236/2020г. по описа на съда в размер на 26 666 лв., предявен
като частичен иск от 3 500 000 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди за
нарушаване правото на ЕС за сумата от 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000
лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до
изплащането.
ОСЪЖДА М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К.В.“ бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80 да
заплати на Апелативен съд П., Булстат: ************, с адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“ № 167,
представляван от административния ръководител – председател М. И. сумата от 100 /сто/
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К.В.“ бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80 да
заплати на Окръжен съд П., с адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“ № 167, представляван от
административния ръководител – председател Р. сумата от 100 /сто/ лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Апелативен съд С. в 2-
седмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20