ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1196
Хасково, 28.12.2023 г.
Административният съд -
Хасково - IX състав, в закрито
заседание на
двадесет и осми декември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
Съдия: |
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20237260701202 / 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Я. М. Р.
от [населено място] с вх. № 8379 от 06.11.2023 г. по описа на Административен
съд – Хасково, след като делото е изпратено по подсъдност с Определение №
10582/02.11.2023 г. по адм. дело № 10207/2023 г. по описа на Върховен
административен съд.
Факти:
I. Посочено е в жалбата, че се оспорва
мълчаливият отказ на Държавата, чрез Министерството на здравеопазването, да
върне незабавно и наведнъж всички средства, събрани „доброволно“ по сметка на
жалбоподателя за осигуряване за втора пенсия.
Доколкото от изложеното не става ясно какъв е
предметът на оспорване, респ. каква е търсената от съда защита, е прието, че
жалбата е нередовна.
С разпореждане от 16.11.2023 г. жалбата е
оставена без движение, като е указано на жалбоподателя в 7-дневен срок от
съобщението да уточни предмета на оспорване, като:
1. при оспорване на индивидуален административен
акт да го означи с номер, дата на издаване и издател, както и да посочи в какво
се състои незаконосъобразността му; и/или
2. при оспорване на мълчалив отказ да бъде
издаден конкретен административен акт да посочи органът, който е бил сезиран,
за издаване на какъв акт е сезиран, кога и по какъв начин е станало това; и/или
3. при искане за прекратяване на действие, което
не се основава на административен акт или на закона, респ. при търсена защита
по реда на чл. 250 от АПК, да посочи в какво се изразява неоснователното
действие и от кой орган или длъжностно лице се извършва; и/или
4. при оспорва неоснователно бездействие, респ.
при търсена защита по реда на чл. 256 от АПК, да посочи кой е административният
орган, задължен да извърши действието, какво е действието, което е длъжен да
извърши и от кой нормативен акт, съответно – по силата на кой закон, произтича
задължението за извършването му, както и
5. да формулира искането си ясно, точно и
кратко, така че за съда да не остава неизяснен въпросът в какво се изразява
търсената от жалбоподателя защита.
Жалбоподателят е предупреден, че при
неизпълнение в указания от съда срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото - прекратено.
II. Съобщението с препис от разпореждането е
връчено лично на жалбоподателя на 23.11.2023 г.
III. На 27.11.2023 г. от жалбоподателя е
постъпило становище в какво се изразява искането му. Постъпила е и молба от
29.11.2023 г., както и последващи уточнения пред ВАС на Република България.
Изрично е посочено, че не се търси защита по чл.
250 АПК и не се обжалва индивидуален административен акт. Жалбоподателят не
мотивира оспорването си като такова по чл. 256 от АПК, като въпреки цитирането
на правна уредба не сочи в какво се изразява неоснователното бездействие, нито
от кой административен орган се извършва то, не е посочил също кой е
административният орган, задължен да извърши действието, какво е действието,
което е длъжен да извърши и от кой нормативен акт, съответно – по силата на кой
закон, произтича задължението за извършването му.
Я. М. Р. твърди, че обжалва мълчаливия отказ на
Министерството на здравеопазването да изплати веднага и наведнъж
незаконосъобразните суми за осигуряване за втора пенсия. Сочи, че е сезирала
Министерството на здравеопазването на 27 юни 2023 г. след редица опити да
получи неправомерно усвоените от държавата собствени средства, за които никога
не била давала съгласие, че иска да й бъдат удържани. Допълва, че държавата
няма право да създаде частни „доброволни“ пенсионни осигурителни дружества, в
които да превежда суми от възнаграждението й и то без нейно съгласие. Такова
право нямал и работодателя. Горното се отнасяло и до държавни пенсионни
осигурителни дружества. Не била избирала никога пенсионно осигурително
дружество. От същото потърсила била информация за актуалното състояние на
събраните по нейна сметка средства ноември 2021 г., но получила информацията през
март 2022 г. след още две запитвания. Не била приподписала и договор между
Държавата и ОББ Пенсионно осигуряване, въпреки че Домът за медико-социални
грижи за деца – [населено място], в който е била назначена като
лекар-ординатор, е бил ликвидиран и е останал без правоприемник. Иска да й
бъдат върнати всички средства, събрани за втора пенсия, да се представят всички
документи, изисквани по КСО, че е сключила договор за осигуряване за втора
пенсия, да сключи договор за разсрочено плащане на личните й средства ведно с
полагащата се лихва.
Правни изводи:
I. Законодателят регламентира задължението на
съда да извърши проверка на редовността на жалбата /спазване на изискуемите
форма, съдържание и приложения към материалния носител на волята на сезиралия
съда правен субект/ преди произнасяне по нейната допустимост /съществуването и
надлежното упражняване на правото на обжалване/. Нередовното и недопустимо
сезиране поставя съда в състояние да не може да упражни възложената му
правораздавателна власт, поради което оспорващият трябва да понесе последиците
от това свое действие.
II. На основание чл. 158, ал. 1 АПК когато
жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК,
съдията-докладчик я оставя без движение, като на оспорващия се изпраща
съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. На основание чл.
158, ал. 3, изр. Първо във връзка с ал. 1 АПК ако нередовностите не бъдат
отстранени в срок, жалбата се оставя без разглеждане.
В конкретния случай е указан 7-дневен срок за
отстраняване на констатираните нередовности, който се изчислява от деня,
следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден
/чл. 60, ал. 5 ГПК/. Отстраняването на нередовностите е било възможно до
30.11.2023 г. /четвъртък, работен ден/, вкл., но това не е сторено от
жалбоподателя. Същият, въпреки че е депозирал молба и уточнения към нея, не е
формулирал искането си ясно, точно и кратко, по начин, по който за съда да бъде
изяснен въпросът в какво се изразява търсената от него защита.
Към настоящия момент нередовностите на жалбата
не са отстранени.
Извод: приложение намира
разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК, поради което жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, в която
посока е и съдебната практика.
III. Относно формулираното от страна на жалбоподателя
искане да бъде отменен мълчаливия отказ на Министерството на здравеопазването
да изплати веднага и наведнъж незаконосъобразните суми за осигуряване за втора
пенсия, съдът съобрази следното:
Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират
сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето
в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. За да е налице
мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било
отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е
било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане
да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение
да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му
правомощие /компетентност/. Фикцията на закона /чл. 58, ал. 1 АПК/ намира
приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало
задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен
орган.
В конкретния случай не се установява
жалбоподателят да е сезирал сочения като ответник в спора - Министерството на
здравеопазването, с искане за издаване на конкретен административен акт. Следва
да се съобрази също, че Министерството на здравеопазването не попада в обхвата
на понятието орган на изпълнителната власт, а такъв е Министърът на
здравеопазването /§ 1, т. 1 ДР АПК/. Министерството на здравеопазването е
администрация, която подпомага дейността на съответния министър и която той
представлява, и чието общо ръководство осъществява, но който министър всъщност
е органът на изпълнителната власт /чл. 42, ал. 1 и ал. 3, чл. 36 и чл. 25 от
Закона за администрацията/. При това се формира извод, че не е налице мълчалив
отказ, т.е. няма годен за оспорване административен акт, поради което жалбата
като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено, по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК. В този
смисъл Определение № 3443 от 12.04.2022 г. по адм. д. № 2357/2022 г., V отд. на
ВАС.
Приемайки противното, че жалбоподателят е
сезирал компетентния административен орган, се изчислява, че срокът за
оспорване на мълчаливия отказ, постановен по твърдяното искане от 27.06.2023
г., за което по делото няма данни, а има за искане от 28.06.2023 г., изтича на
11.08.2023 г. /петък, работен ден/, вкл. /чл. 149, ал. 2 АПК/, предвид общата
разпоредба на чл. 57, ал. 1 АПК, регламентираща произнасянето на
административния орган, и поради липсата на данни за приложимост на
изключенията от същата, посочени в чл. 57, ал. 2 – 9 АПК. При това се формира
извод, че депозираната жалба като недопустима следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, по смисъла
на чл. 159, т. 5 АПК. В този смисъл Определение № 10194 от 10.11.2022 г. по
адм. д. № 8200/2022 г., ІІ отд. на ВАС.
IV. Въпреки че жалбоподателят не е посочил, че
търси защита по чл. 256 АПК, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 256, ал. 2 АПК
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. В производството по чл. 256 АПК съдът с решението си осъжда административния орган да извърши действието,
като определя срок за това, или отхвърля искането.
„Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК
е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да
се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника -
административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има
за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от
закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга
полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди
административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по
закон и което не извършва“. /така вж. Определение № 12049 от 29.09.2020 г. по
адм. д. № 9543/2020 г., V отд. на ВАС/.
При това се обуславя извод, че защитата срещу
бездействието на административен орган е допустима само ако същият има
нормативно задължение да извърши определено действие. В случая такова
нормативно задължение Министерството на здравеопазването няма по отношение
отправеното до него искане да върне на жалбоподателя незабавно и наведнъж
всички средства събрани за осигуряване за втора пенсия.
Следва да се посочи, че Кодексът за социално
осигуряване /КСО/ е нормативният акт, който урежда обществените отношения,
свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване на съответните
граждани, регламентира дейността на пенсионноосигурителните дружества, реда за
осъществяване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др.
Съгласно законовите текстове посочените субекти извършват плащания под формата
на пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане на правоимащите лица при
изпълнение на точно определени критерии /чл. 167, чл. 167а и сл. др. от КСО/.
Съществуват и хипотези в КСО /§ 4б от ПЗР на КСО/, при които задължение за
извършване на действия, свързани с възстановяване на средства от професионалния
пенсионен фонд има Националният осигурителен институт. От данните по делото
обаче се установява, че Я. Р. е осигурена /или е била осигурена/ във фонд,
управляван от „Пенсионноосигурителна компания ОББ“.
При това съдът формира извод, не е налице
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което е следвало да се извърши
от Министерството на здравеопазването, нито за същото да съществува задължение
по силата на закон да извърши конкретно фактическо действие. Липсва правна
уредба, която задължава Министерството на здравеопазването да
връща/възстановява събрани средства за осигуряване за „втора пенсия“ на
физическите лица. Това е така и, защото Министерството на здравеопазването,
който като бе посочено по-горе, не представлява административен орган, срещу
който да се търси защита по чл. 256 АПК, вкл. и, че по чл. 256 АПК защита не
може да се търси срещу юридическото лице, в структурата на което е органът,
който би могъл да извършва неоснователното бездействие. Така вж. Решение № 4997
от 20.04.2021 г. по адм. д. № 12042/2020 г., VІІ отд. на ВАС.
Освен това, във втората хипотеза по чл. 256, ал.
2 АПК жалбата като подадена извън срок е и недопустима, поради
което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото - прекратено, в която посока е и съдебната практика.
В допълнение: извън
правомощията на Министерството на здравеопазването е да нареди извършването или
не на определени правни или фактически действия от „Пенсионноосигурителна
компания ОББ“, вкл. и доколкото се касае изцяло за гражданскоправни отношения
между физическото лице и дружеството /Решение № 15436 от 14.12.2017 г. по адм.
д. № 9099/2016 г., ІІІ отд. на ВАС/.
Въз основа на горното Административен
съд – Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 8379 от 06.11.2023 г. по описа на Административен
съд – Хасково, подадена от Я. М. Р. от [населено място], по която е образувано
производството по адм. дело № 1202/2023 г. по описа на Административен съд –
Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 1202/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от определението
да се изпрати на жалбоподателя на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: |
|