Решение по дело №190/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 211
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                   Година 2020        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На двадесет и девети януари      Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                  

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 190   по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                           

                           

                            Р  Е  Ш  И:

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-006431/21.11.2019г. на началник  група към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“ Варна , с което на Н.К.Д. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДП, както и ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРВАЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА Н.К.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.36 ал.2 от ЗАдвокатурата , вр. чл.18 ал.3  от НМРАВ №1/09.07.2004г. направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 300 / триста/ лева.

 

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу НП на Началник  група към ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

     С жалбата се формулира искане за отмяна на наложеното наказание. Въззивникът оспорва приетата в АУАН и НП фактическа обстановка като сочи, че щетите по автомобилите били едва забележими и същият не бил разбрал за станалото ПТП. Оспорва съставомерността на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. Счита че вината му не е доказана по безспорен начин и моли за отмяна на атакуваното НП.

     В с. з. въззивника се явява и  се представлява.

     По същество защитата моли съда да увежи жалбата и да отмени НП.

     Представител на органа, издал НП се явява и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

     След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

    

На 26.08.2019г. въззивника Д. управлявал лек автомобил „Пежо 307ЦЦ“ с рег. № в гр. Варна. При управлението на автомобила по ул.”Тролейна” в посока ул.“П.Стайнов“, въззивникът предприел маневра по пресичане на кръстовището с бул. „Хр.Смирненски“. По същото време свид. С. управлявал автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ по бул. „Хр.Смирненски“ в посока бул.“Цар Освободител“ и изчаквал автомобилите с предимство на кръстовището с ул.“Тролейна“ за маневра „ляв завой“.   

При тази пътна обстановка възз.Д. предприел маневра по пресичане на бул.“Хр.Смирненски“ като при това не оставил достатъчно странично разстояние от спрелия за изчакване автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ и блъснал същия в областта на задна лява част като по автомобилите били причинени само материални щети.

След пътнотранспортното произшествие въззивникът Д. спрял извън кръстовището, излязъл от автомобила си и го огледал, след което не останал на място, а без да  да установи последиците от ПТП, напуснал мястото.

Междувременно свид. С. също спрял след кръстовището – в начарото на ул.“Тролейна“ и също излязъл от автомобила си като включил аварийните си светлини и тръгнал в посока към възз.Д. за да установят щетите но видял как той тръгва от мястото на ПТП.

Свид. С. позвънил на тел.112 откъдето бил препратен да подаде жалба в сектор „ПП“.

Жалбата била разпределена за работа на свид.Ф..

Той предприел издирване на водача на л.а. „Пежо 307ЦЦ“ с рег. №. След като успял да установи водача, разпитал водачите на автомобилите и извършили оглед, полицейският служител установил механизма на настъпване на ПТП, като били изготвени съответните протоколи.

Св. Ф. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното по причиняването на материални щети и неспиране и неустановяване на последиците от ПТП. Деянията били квалифицирани като такива по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение били вписани данни на свидетели.

     След предявяване на акта, в графата за възражения въззивника не вписал такива. Възражения не постъпили в тридневния срок.

     На 21.11.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. на нарушенията административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП и на осн. чл.185 от ЗДП и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС .

     Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св.Ф. и С., както и от приложените по административно наказателната преписка доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва с въззивната жалба.

     По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. Ф., който е добил преки впечатления от следите върху превозните средства, възприел е  показанията на двамата водачи относно ПТП и е установил механизма на ПТП.

     Показанията на свид. С. са показания на свидетел-очевидец.

     Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН; Протокол за ПТП и обяснения на въззивника Д. и свид.С., отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушението.

Съдът взе предвид и разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП, съобразно която редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното

     Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след разследване на обстоятелствата на извършване на нарушенията е дал правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията правилно са били определени санкционните норми на чл.185 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП. Правилно наказанията , наложени на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП са били индивидуализирани в посока към предвидения в закона минимален размер. Наказанието по чл.185 от ЗДП е с константно определен размер и същото правилно е било определено по своя вид и размер.

Що се отнася до възраженияута с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

Въззивникът оспорва приетата в АУАН и НП фактическа обстановка като сочи, че щетите по автомобилите били едва забележими и същият не бил разбрал за станалото ПТП. Оспорва съставомерността на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. Счита че вината му не е доказана по безспорен начин.

В тази насока съдът не приема възражението на защитата че възз.Д. не бил разбрал че е причинил ПТП и затова нарушението по чл.123 от ЗДП е несъставомерно от субективна страна.

Видно от показанията на свид.С. е че ударът в автомобила му е бил силен и е разклатил същия, като същевременно се е чул и силен шум. Видно е също така че след ПТП възз.Д. и спрял няколко метра след това, слязъл е от автомобила си и го е огледал, но вместо да остане на място и заедно със свид.С. да установят щетите, веднага се е качил в автомобила си и е напуснал мястото на ПТП.

С оглед изложеното съдът намира, че възз.Д. е осъществил съставът на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП както от обективна така и от субективна страна.

По отношение на оспорването на приетата с АУАН и НП фактическа обстановка съдът по-горе е изложил подробни мотиви въз основа на какво приема същата за установена и предвид липсата на други доказателства намира, че не е необходимо преповтарянето и.

Видно от приложената по делото справка за нарушител, въззивника Д. е извършител на множество нарушения на правилата за движение по пътищата. Горното го охарактеризира като утвърден нарушител на правилата за движение по пътищата и значително завишава степента на обществена опасност на дееца, поради което съдът намери, че не е налице необходимост от намаляне  размерът на наказанията.

     След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :