Р Е Ш Е Н И Е
№2607/25.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №20445 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Х.И.Н., ЕГН ********** *** срещу „Е.П.П.” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищеца не дължи сумата от 8214,35 лева начислена ел.енергия за периода
23.03.2018г. - 22.03.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 8214,35
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.П.П.” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е
извършената проверка от служители на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, като
констатациите са отразени в протокол № 1202630/22.03.2019г. Твърди се, че при
проверка в БИМ е установено, че в
регистър 1.8.4 има натрупани показания на ел. енергия в размер на 42236 кВтч, поради което е начислена процесната сума за процесния
период, за което обстоятелство е издадена фактура от 28.11.2019г. Счита, че
процесната ел. енергия е реално потребена на адреса на потребление, поради
което абоната дължи плащане на същата, на осн.чл.183 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП за техническа проверка №1202630/22.03.2019г., от който се установява,
че на така посочената в протокола дата на адреса на потребление на ищеца е
осъществена проверка на СТИ №1114 0215 6433 6164, като е констатирано
натрупване на ел. енергия в регистър 1.8.4. В протокола е удостоверено, че
електромера е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Представя се протокол за проверка
№2736/25.11.2019г. от БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване
на метрологична експертиза на СТИ №1114 0215 6433 6164 в регистър Т4 (1.8.4) е
установено натрупване на ел. енергия в размер на 42236,7 кВтч.
Изготвено е становище от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“, с което е
одобрено допълнително начисляване на ел. енергия в размер на 42236 кВч, за
периода 23.03.2018г.-22.03.2019г.
Издадена е фактура № **********/28.11.2019г. от ответника, с която е
начислена сумата от 8214,35 лева ел. енергия за периода
23.03.2018г.-22.03.2019г.
По делото е прието заключение по СТЕ на в.л. Д.К., от което се установява,
че корекцията е изготвена за 365 дни при среднодневно
потребление в размер на 115,72 кВч, или от по 14,46 кВч при 8-часово
потребление за битов потребител, а изходящи предпазител на абоната е АП-50А,
при което максималната мощност, която може да бъде доставена възлиза на 12
кВч.При тези съображения експерта прави извод, че техническите параметри на
присъединителната линия на абоната не позволяват тази ел. енергия да бъде
доставена на абоната. Посочва, че в процесния случай се касае за софтуерна
намеса СТИ, като не може да бъде посочено за какъв период са засегнати данните.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия
за битови нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право
на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Правото
на електроразпределителното дружество
да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение
по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание
чл.21 ал.1 т.9 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. С решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна
на подзаконов нормативен акт има действие
от деня на влизането му в сила и няма обратно
действие.
Процесната проверка е
осъществена на 22.03.2019г. на
посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС не е налице законова възможност, която да
регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на ПИКЕЕ (отм.).При така изложеното се
обосновава извода, че към датата на процесната проверка, която по време е след
постановяване на съдебно решение по адм. дело
№4785/2018г. на ВАС, съответно обнародването му в ДВ, не е налице законова
възможност ответникът да осъществи корекция на доставената на обекта но
потребление ел. енергия.
При отмяна разпоредбите на ПИККЕ се поставя въпроса дали процедурата по
корекция може да бъде осъществена въз основа на ОУ на ДПЕЕ, които се явяват
приложими правила след отмяна на ПИКЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ответната
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.
Съдът
не споделя възражението на ответника за дължимост на процесната сума на осн.
чл.183 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 183 ЗЗД урежда договорната отговорност на купувача, който е задължен да
заплати цената на доставената на адреса на потребление ел. енергия. За да бъде
приложена посочената хипотеза следва да бъде даден отговор на въпроса дали от
доказателствата по делото се установява, че ел. енергия на стойност от 8214,35
лева е потребена от абоната.
Този релевантен за делото факт от доказателствата, които са прието по
делото не може да бъде направен. В заключението на съдебно – техническата
експертиза, което се кредитира изцяло от съда, като обективно и компетентно
дадено изрично се посочи, че присъединителната линия на абоната е с
пропускателна способност по-малка от количеството ел. енергия отчетена при
софтуерно четене, на база дневно потребление. В случая абоната е битов, поради
което на база 8- часово дневно потребление се осъществява преизчисляването на
консумираната ел. енергия. Среднодневното потребление
възлиза на 115,72 кВч, която стойност се извежда от общото количество ел.
енергия от 42236 кВч съотнесено към периода на
проверката от 1 година или 365 дни. На база 8-часово потребление на ден на
абоната се изчислява натоварване в размер на 14,46 кВч, което е в размер над
техническите възможности на присъединителната му линия, чиято ограниченост
произтича от изходящите предпазители с мощност 50А, които позволяват
преминаване на максимално 12 кВч, а не на 14,46 кВч.
При тези съображения технически на адреса на потребление не е възможно да
бъде доставена, респ. реално потребено количеството, за което ответното
дружество е съставило фактура № **********/28.11.2019г.
Предвид изложеното предявеният иск от Х.И.Н.,
ЕГН ********** *** срещу „Е.П.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищеца не дължи сумата от 8214,35 лева начислена ел.енергия за периода
23.03.2018г. - 22.03.2019г., се явява основателен, поради което следва да бъде
уважен.
По отношение на
разноските:
В
съдебната практика и теория не е спорно,
че заварените гражданскоправни отношения следва да се преценяват
не според новия материален закон, а според материалния закон, който е бил в сила
към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на стария закон.
В случая процесуално представителство за
длъжника е възникнало по силата на пълномощно от 09.12.2019г., от която дата е
и договора за правна защита и съдействие. Размера на дължимото възнаграждение
за процесуално представителство следва да бъде определен съобразно действието
на нормата на Наредба №1/09.07.2004г. за определяне минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди измененията ДВ,
бр.45/15.05.2020г., доколкото възникването на процесуалното представителство по
силата на пълномощно е осъществено преди изменение на подзаконовия нормативен
акт, с който се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Материалния интерес възлиза на 8214,35 лева, а съобразно разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата, минималното възнаграждение възлиза на 740,71
лева, в който размер в полза на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство предвид направеното от ответника
възражение за прекомерност, на осн. чл.78, ал.5 ГПК.Делото не е с висока
фактическа и правна сложност, което да предположи определяне на по-високо от
минималното възнаграждение за
процесуално представителство посочено в подзаконовия нормативен акт. В
полза на ищеца се дължат и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на
336,92 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Х.И.Н., ЕГН ********** *** не дължИ на „E.П.П.”АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***4,35 лева начислена ел.енергия за
периода 23.03.2018г. - 22.03.2019г., за която е издадена фактура № **********/28.11.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.И.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1077,63 (хиляда седемдесет и седем лева и 63 ст.) лева, от която 336,92 лева съдебно – деловодни разноски
и сумата от 740,71 лева, съставляващи възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: