Решение по дело №393/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 735
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20237180700393
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                         Р Е Ш Е Н И Е

№ 735

гр. Пловдив, 20. 04. 2023 год.

Административен съдПловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА                                                                                                                                                   ДАРИНА МАТЕЕВА       

          

при секретаря К. Р. и с участието на прокурора Б. Л. като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 393 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД на НАП Пловдив чрез юрисконсулт Атанасов, против решение № 2213/25.11.2022 г. по АНД № 5896/2022 г. по описа на ПРС.

Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Според касатора, ПРС неоснователно е приел, че законът е приложен неправилно от АНО. Обосновава се тезата,   изхождайки от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, че се отграничават ясно две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка –декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС.

Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отмененото с него НП.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП и за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна в случай на отхвърляне на касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Постъпило е писмено становище с изложени доводи в подкрепа на заявената теза.

Ответникът по касационната жалба, „Уелнес Ми 2019“ ЕООД, не се явява и не се представлява в съдебно заседание

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 2213 от 25.11.2022 г. по АНД № 5896 по описа за 2022 г. на ПРС, с което е отменено НП № 663437-F652743/21.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Уелнес Ми 2019“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

За да достигне до този краен резултат ПРС е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. По аргумент от чл.125, ал.3 от ЗДДС, ПРС е приел, че задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК – чл.125, ал.7 от ЗДДС. Задължението не може да бъде изпълнено частично чисто технически доколкото електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл.125,ал.7 от ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация също по аргумент от чл.125, ал.3 от ЗДДС. В крайна сметка ПРС е извел извод, че това задължение е единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва да се наложи една единна санкция.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

 

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2213 от 25.11.2022 г. по АНД № 5896 по описа за 2022 г. на ПРС.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: