Решение по дело №328/2008 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 177
Дата: 14 ноември 2008 г. (в сила от 22 декември 2009 г.)
Съдия: Северина Пенева Илиева
Дело: 20083000500328
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2008 г.

Съдържание на акта

1

РЕШЕНИЕ

  177/14.11.2008 год.                                                          гр. Варна

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Апелативен съд - Варна,                                 Гражданско отделение

на 14 октомври                                                                        2008 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   С. И.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:      Д.Д.

М. Н.

Секретар: В. Т.

Като разгледа докладваното от С. И. въззивно гр. д. №

328 по описа на 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК/отм./, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.

С решение № 19 от 04.04.2008год., постановено по гр. д. № 88/2007год. Добричкият окръжен съд е осъдил О****Д. и Е****" - гр. Д. да заплатят солидарно на ЕООД „И.-***0 001 лева - частичен иск за причинени вреди от непозволено увреждане в размер на цял иск от 65 801 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2007 г. до окончателното заплащане на сумата, както и солидарно да му заплатят 1 400,04 лева - разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са всички страни, които го обжалват, а именно: - 1/ Ищецът обжалва мотивите към същото, в които е прието, че увредената в резултат на пожара площ е 364,348 дка вместо 550 дка в землището на гр. Добрич, както и приетият от съда общ размер на реално претърпените от него вреди - 65 801 лева вместо 127 550 лева, от които той е претендирал само част в размер на 10001 лева; 2/ Ответниците обжалват изцяло първоинстанционното решение и молят същото да бъде отменено като неправилно -незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалните правила - и вместо него постановено друго, с което предявеният срещу тях иск да се отхвърли с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК /отм./ от страните не са постъпили писмени възражения.

Въззивната жалба на „И*** - гр. Д., с която се обжалват мотивите на първоинстанционното решение е недопустима,


тъй като съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/2001 г. на ОСГК /т.  18/ мотивите към решението не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Ето защо, производството по тази въззивна жалба следва да бъде прекратено,  като по отношение на вписания в диспозитива на първоинстанционното решение общ размер на иска за претърпените вреди, страната разполага с възможността за поправка на решението, предвидена в чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът ЕООД „И***" - гр. Д. излага, че в качеството си на арендатор е обработвало 60,97 хектара земеделска земя в землището на гр. Добрич в близост до градското депо за отпадъци.  Твърди се също, че на 05.07.2007  г.  в същия район възникнал  пожар,   в  резултат  на който  били  унищожени  550  дка пшеничен масив и му били нанесени реални вреди в размер общо на 97 020 лева, от които: 1/ 80 850 лева, представляващи стойността на изгорялата пшеница при среден добив от 420 кг за декар и цена за тон от 350 лева; 2/ начисления върху тази сума ДДС. Твърди се също, че пожарът е възникнал от Градското депо за отпадъци, за  чието управление и стопанисване е отговорна О*** Д. и „К***гр.Д., които не са извършили необходимите мероприятия за обезопасяване на сметището. Ето защо ищецът моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 10 001 лева, предявена като частичен иск от целия такъв в размер на 97 020 лева, представляваща обезщетение за причинените му реални вреди в резултат на опожаряването на обработваните от него земеделски земи. Претендира лихви от датата на завеждането на исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

С писмена молба вх. № 1176/07.03.2008 г. /л. 185, 186/ и в проведеното на 07.03.2008 г. съдебно заседание /л. 187 на обр. стр./ ищцовото дружество е уточнило, че предявеният за сумата 10 001 лева иск е частичен от целия такъв в размер на 127 550 лева.

Ответниците О** Д. и „К***-гр. Д. оспорват изцяло предявения иск.

От представените по делото: договор за преобразуване на търговски дружества и приложения към него опис на недвижими имоти, ортофотоснимка, карти от ОСЗГ-Добрич, договори за наем и арендни договори се установява, че ищцовото дружество е обработвало земеделски земи в поле 513, находящо се в землището на гр. Добрич, в близост с градското сметище. В различните представени по делото писмени доказателства са посочени различни по площ стопанисвани и обработвани от ищеца земи. Съгласно представената ортофотоснимка /л. 107/ обработваното от ищеца поле 513 е с индентификационен номер 179/03/, което съгласно представената карта на блок на земеделското стопанство, изготвена от Общинска служба по земеделие и гори -


Добрич /л.74/ е с площ 49,4 хектара, от които ищецът е застраховал 400 декара за 2007 г. в „Общинска застрахователна компания" - Варна /л. 16 и 17/.

Безспорно е по делото, а се установява и от приложените писмени доказателства и от разпитаните по делото свидетели, че на 05.07.2007 г. около 13.00 часа в околностите на гр. Добрич, около 5-ти километър по посока гр. Варна, в близост до градското сметище, в пшеничните масиви в поле 513, обработвано от ищеца, е бушувал пожар. Разпитаните по делото свидетели Й. С., Р. Р. и Й. П. установяват, че пламъците дошли откъм сметището, което горяло, както и че температурата на въздуха била висока, а вятърът, който духал откъм сметището бил силен. Свидетелите С. С. и П. С. - работещи в ответното „К***, твърдят противоречиво, че огънят започнал от стърнището и че в същото време огънят идвал откъм новата клетка на сметището. Последният свидетел установява, че обикновено сметището пушело и тлеело, а понякога се запалвало, като в деня на пожара сметището е горяло, за което са спомогнали и високата температура на въздуха и силният вятър. Вещите лица и по двете назначени от окръжния съд пожаротехнически експертизи дават заключения въз основа на всички данни по делото, че най-вероятната причина за пожара в пшеничните масиви е запаленото и разгоряло се от силния вятър сметище /л. 108, 157-159/. От заключенията на назначените в първоинстанционното производство агротехническа и икономическа експертизи се установява, че от опожарените площи би се получила продукция в размер на 439-440 кг/дка на стойност 350 лева за тон към 05.07.2007 г., а към датата на завеждане на исковата молба - 17.07.2007 г. - 400 лева за тон. Реалните вреди от опожаряването на 49,4 хектара /494 декара/ пшенични посеви /каквито се претендират с исковата молба/ следва да се изчислят към датата на увреждането - 05.07.2007 г. и се явяват в размер на 76076 лева.

Разглежданият състав на непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД урежда една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод изпълнението на която е причинена щета. Във всички случаи на отговорност за чужди действия, вкл. и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД отговорността е производна. Тя е в пряка зависимост от извършения деликт доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е обусловена от отговорността на причинителя. Следователно, субсидиарността на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е в няколко зависимости: на първо място - доколко е налице деликт от изпълнителя, на когото е възложена работата; дали деликтьт е по повод и във връзка с изпълнението на възложената работа и налице ли е причинно-следствена връзка между неправомерните действия и претендираните вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че щетата е причинена от пожар, разразил се в съседно на пострадалото поле сметище.

По силата на чл. 16 от Закона за управление на отпадъците на кмета на общината са възложени функциите по управление на дейностите по отпадъците, образувани на нейната територия, а съгласно чл. 19 от същия закон кметът на общината контролира дейностите, свързани със съхраняването на битови отпадъци независимо, че самите функции по съхраняването се предоставят на лица, които имат права /разрешителни/ по силата на същия закон, чрез процедура по Закона за обществени поръчки. Видно от представения Договор № 61 /л. 90 - 96/ на 12.07.2005 г. О** Д. е възложила на „К***-Д. да извършва услугата „Оператор на депо за ТБО при с. Богдан" за срок от 5 години. Срещу договорената цена ответното дружество е поело задължението да приема и съхранява отпадъците, като в т. З на раздел III от договора изрично се е задължило да не допуска запалване/самозапалване на депонираните отпадъци.

Ответната О*** Д. се явява възложител на работата, при изпълнението на която поради неизпълнение на поетите задължения вторият ответник виновно е причинил вредата. При тази установеност се налага извода за наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за репариране на причинените на ищеца имуществени вреди.

Предявеният частичен иск за обезщетение на причинените на ищцовото дружество имуществени вреди е за сумата 10 001 лева. Видно от представените от „Общинска застрахователна компания" АД-Варна документи /л. 148 - 152/ на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за щетите от пожара в пълен размер - 16000 лева. Ответната О** Д. е направила възражение, че частичният иск, който е в по-малък размер от изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли. Възражението е неоснователно, тъй като заплатените на пострадалите застрахователни суми по техни лични застрахователни договори не се приспадат /намаляват/ от определеното от съда обезщетения за непозволено увреждане /ППВС № 4/1975 г.- т.8/.

Направените от първоинстанционния съд изводи за основателност на предявения частичен иск се споделят от настоящата инстанция,поради което и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК /отм./, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 04.04.2008 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 88/2007г.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба на „И**"  - гр. Д. поради недопустимост на същата, като в тази му част въззивното решение подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните..

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.