Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260737

 

Гр. Бургас, 25.11.2020година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 54-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ

СЕКРЕТАР: Елена христова  

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2688  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: *** с пълномоник адв. Б.В.,***, Срещу: „Б.С.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****с процесуален представител адв.Н.С.-***.

От съда се иска да се постанови решение с което да се признае за незаконосъобразна и да се отмени Заповед № 35/30.04.2020г. на управителя на „Б.С.Х.Б.“ ЕООД.

Да се постанови възстановяването на ищцата Р.Л.В., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „т.с.“ в ответното дружество.

Да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 30.04.2020г. до 30.10.2020г. в размер от 1546.43 лева месечно или общо от 9278.58 лева./девет хиляди двеста седемдесет и осем лв. и петдесет и осем ст./, ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по силата на Ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов договор на длъжност „т.с.“ в ответното дружество, като изпълнявала трудовите си функции в гр. Бургас. Твърди, че на 13.03.2020г. й било връчено предложение от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.331 от КТ, считано от 16.03.2020г., срещу заплащане на обезщетение в размер на 4 брутни месечни заплати, което ищцата приела и със Заповед №24/13.03.2020г. трудовото й правоотношение било прекратено. Сочи, че в законоустановения месечен срок уговореното обезщетение не й било заплатено, въпреки многократните разговори с работодателя по този въпрос. Посочва, че на 04.05.2020г. й била връчена Заповед №35/30.04.2020г., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 30.04.2020г., на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ. Твърди, че горепосочената заповед е незаконосъобразна, като излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си. Посочва, че в случая не са налице предпоставките на чл.325, ал.1, т.2, на които се позовава работодателя. Ищцата твърди, че след първоначалното прекратяване на трудовото й правоотношение се е регистрирала като безработна, поради което й било определено обезщетение в размер на 9 лв. на ден от 16.03.2020г. до 15.07.2020г., но в края на май 2020г. получила от ТП на НОИ Бургас разпореждане, с което се прекратява изплащането на това обезщетение вследствие на неправомерното поведение на работодателя.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че поради неплащане на уговореното обезщетение от страна на работодателя, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се смята за отпаднало и последното се възстановява във вида, в който е съществувало преди постигането на споразумението. Позовава се на разпоредбата на чл.331, ал.3 от КТ и настоява, че за служителя е съществувало задължение да се яви на работа, което след като не е изпълнено от негова страна, за работодателя са налице предпоставките на чл.325, ал.1, т.2 от КТ. Претендира се отхвърляне на исковете. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Б.в. подържа предявените искове с подробни съображения в защита.

В съдебно заседание ответникът, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва иска. Ангажира доказателства.

 

Съдът като взе предвид твърденията и доводите на ищеца във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

По делото са приети:Трудов договор № 21/05.04.2019г.;Предложение за прекратяване на ТПО по реда на чл. 331 КТ и писмено съгласие във връзка с него; Заповед № 24/13.03.2020г.;Заповед № 35/30.04.2020г.; Копие от документи за регистрация в ДБТ; Разпореждане № 021-00-1354-2 и 021-00-1354-3 от 08.05.2020г. на ТП на НОИ - Бургас; Електронна кореспонденция с ответника;Изслушан е свидетел.

По факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение,не се спори. Не се спори и че, правоотношението е  прекратено по инициатива на работодателя. Не е спорно и, че Р.В. е изпълнявала трудовите си функции дистанционно, от дома си в гр. Бургас, както и по отношение на получаваното от нея брутно трудово възнаграждение. Не се спори и фактът, че в законоустановения срок работодателят не е изплатил уговореното обезщетение.

Видно от доказателствата, договора с ищцата е сключен на 05.04.2019г. на основание чл.67 ал.1 т.1, вр.чл.70 ал.1 от КТ, при пълно работно време-осем часа дневно, петдневна работна седмица с основно брутно месечно възнаграждение 1546.43 лева.Съгласно чл.11 от Договора мястото на работа е уговорено в офисите на фирмата, както и от разстояние на основание чл.107з от КТ.

На 13.03.2020г. ищцата е приела предложение от дружеството-работодател да прекратяване на трудовото правоотношение помежду им на основание чл.331 ал.1 от КТ с което е предложено на ищцата да приеме обезщетение в размер на 6185.72 лева и да се прекрати трудовото правоотношение, считано от 16.03.2020г. Предложението/ на стр.14 от делото/ не е оспорено от страните. Налично е и изрично съгласие на ищцата, материализирано на писмено. На 13.03.2020г. на ищцата била връчена Заповед №24 от същата дата за прекратяване на трудовото правоотношение при тези условия.В заповедта е посочено, че обезщетението в размер на 6185.72 лева е платимо в едномесечен срок а в петдневен-обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 5 дни.

На 04.05.2020г. на В. е връчена Заповед № 35 от 30.04.2020г., с която трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 30.04.2020г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.

Тази заповед на работодателя е незаконосъобразна поради следното:

На първо място, видно от съдържанието на самата заповед, сочи се, че Работника-В. не се е явила на работа в срока по чл.345 ал.1 от КТ.Съгласно този текст „При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.“По делото не са ангажирани доказателства за това, че Дружеството-ответник по своя инициатива е отменило Заповед №34 и да е уведомило за това работника. Вдино от съдържанието на нормата на чл.331 от КТ / на каквото правно основание е прекратен договора с В. съгласно Заповед №24/13.03.2020г. (3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.Отпадането на основанието, означава, че  ищцата заема отново длъжността преди издаване на заповедта , бец да се отчита спиране или прекъсване на дейността. Не са необходими каквито и да е изявления от страна на ищцата за да се приеме, че са настъпили законовите последици. От друга страна, за работодатя е съществувало обективно задължението да уведоми ищцата, че поради каквито и да било причини няма да изпълни нормата на Закона и да изплати обезщетение и да осигури в пълнота възможнстта ищцата да упражнява трудовите си права съобразно сключения договор.

Видно от доказателствата по делото, не е било необходимо ищцата да се явява на работа в определен офис, тъй като е изпълнявала трудовите си функции дистанционно - от дома си в гр. Бургас. Отделно от това с издаването на Заповедта от 13.03.2020г. е бил прекратен достъпът й до служебната електронна поща, която е ползвала, за да получава възложените задачи и чрез която ги е изпълнявала и отчитала и този достъп не е бил възстановяван.Съдът приема за основателно твърдението на ищцата, че с издаването на Заповед №25 работодателя е извършил злоупотреба с право.Отделно от това незаконосъобразно е и посоченото от работодателя основание за прекратяване на ТПО в Заповед №25, а именно нормата на чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.

Предпоставките за прилагане на тази разпоредба са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 или иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ или работодателят съгласно чл. 344, ал. 2 КТ да е признал уволнението за незаконно и да го е отменил по собствено инициатива, но това е следвало да достигне до знанието на ищцата.Безусловно за настъпването на тези последици е необходим изричен акт. От тогава  срокът за заемане на длъжността започва да тече.

Дейстивтелно от представените по делото доказателства,не се установява работодателят с писмена заповед, която да е връчена на ищцата, да е признал прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, не го е отменил, за да се позовава в обжалваната заповед на основанието за прекратяване чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.

По иска по  чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

От доказателствата по делото, съдът приема, че между страните е съществувало в периода от 05.04.2019г.04.05.2020г. валидно възникнало трудово правоотношение до 04.05.-датата сочена от ищцата да и е връчена представената по делото заповед № 35, с което трудовото му правоотношение е прекратено на посоченото  основание по чл.325 ал.1 т.2 от КТ.

При тези установени по делото обстоятелства обаче, съдът намери, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение  е незаконна и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият работник упражнява потестативното си право да бъде възстановена на заеманата преди уволнението работа. Този иск е и акцесорен по отношение на иска по  чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна. Следователно. Предявеният от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването и на предишната и работа при ответника на длъжността „т.с.“, също се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ

По същество този иск е за обезвреда на вредите, които незаконно уволненият работник е претърпял от оставането си без работа (чл. 225, ал. 1 КТ). Последните са съизмерими с липсата на получено от нея трудово възнаграждение. Затова и обезщетението се дължи в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца. Уважаването на този иск предпоставя установена по делото незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е налице. Фактическият състав на чл. 225, ал. 1 КТ изисква още да са установени по делото и другите две предпоставки – оставане на ищцата без работа по трудово правоотношение и причинно – следствена връзка между последното и незаконното му уволнение. Тежестта да докаже тези две предпоставки пълно и главно лежи по делото върху ищцата и видно от ангажираните писмени и гласни доказателства, тези предпоставки са налице.Видно е, че ищцата е регистрирана като активно търсеща работа.Видно е, че след работодателя-ответник не е измала други трудови или служебни правоотношения / в см.справката на ТДНАП/. Този факт се установява и от приложеното копие на трудовата книжка, както и от свидетелските показания.Към настоящия момент са изтекли повече от шест месеца от оставането на ищцата без работа, пароди което иска освен, че е основателен в тази част е доказан и по размер.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца съдебно деловодни разноски,в претендирания размер от 650 лева, като в негова тежест следва да се възложи и задължението за заплащане държавна такса по делото.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение между  „Б.С.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****и  Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: *** за НЕЗАКОННО  и ОТМЕНЯ Заповед №35/30.04.2020г., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 30.04.2020г., на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на предишната и работа на длъжността „т.с.“ в ответното дружество Б.С.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****ОСЪЖДА „Б.С.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****да заплати на Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 9278.58 лева./девет хиляди двеста седемдесет и осем лв. и петдесет и осем ст./, ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА  „Б.С.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****да заплати на Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***  сума в размер на 650 лева, разноски по делото-адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА  „Б.С.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****да заплати на да заплати по сметка на РС Бургас СУМАТА от 471.14 /двеста/ лева,  държавна такса за производството по делото.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им представители.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.