Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе,15.11.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Русе
III касационен състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурор Диана Неева като разгледа докладваното от съдия Върбанова касационно административнонаказателно дело №
358 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.И.С.,
чрез адв.В.К., против решение № 549/26.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 954/2023
г. на Районен съд – Русе, с което e изменено НП № 38- 0004713/19.04.2023 г. на директора на
РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, като е намален размера на наложеното
на жалбоподателя административно наказание „глоба“ от 3000 лева на 2000 лева. В
касационната жалба се сочи, че решението на РС - Русе е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
– директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
РС - Русе е приел за установено от
фактическа страна, че на 06.02.2023 г. касаторът, в качестовото му на „водач“,
управлявал т.а. марка Мерцедес, рег. № РК 8422 ВВ, категория N 3 и прикачено
към него полуремарке марка ШмитцК100, категория О4 с рег. № РК 1038 ЕН, като
извършвал обществен превоз на товар –въглища– от с. Медникарово до гр.Русе. В района
на КПП х. Приста, бил спрян от служители на РД „АА“ гр. Русе за проверка на
документите на ППС и товара. В хода на проверката било установено, че при
допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван
от водача, същата е в размер на 45 760 кг., т.е. налице е превишение от 5 760
кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО
издал обжалваното НП, с което на нарушителя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 177 ал. 3, т. 1,
пр. 2, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
При тези факти РС - Русе е приел от правна
страна, че с оглед идентификацията на моторното средство масата му не може да
превишава 40 тона. Приел е, че надвишената норма може да бъде установена с
представената кантарна бележка, доколкото не е предвиден изричен способ за
установяване на нарушението. Според съда, поради установеното с кантарната
бележка, подписана от жалбоподателя, тегло – 45 760 кг., ППС се явява тежко и съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС може да се придвижва с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя. Изводът на въззивния съд е, че като
управлявал тежко ППС без съответното разрешително, както от обективна, така и
от субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран. Не е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила.
Посочено е, че наказанието е правилно индивидуализирано на максимума и следва
да бъде потвърдено в размера, в който е наложено, тъй като същото е съобразено
с наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Решението е
правилно.
Административнонаказателната отговорност по
смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2
от ЗДвП е предвидена за водача, поради което касаторът, като водач на ППС, е
бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр.
чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 година за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Кантарната
бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е
надхвърлило допустимата си маса, представлява частен свидетелстващ документ,
подписан от самия водач, като при извършване на проверката водачът не е оспорил
верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това
положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и
обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган. В АУАН не са вписани обяснения и/или
възражения, а е отразено "нямам", вкл. други доказателства в хода на
административнонаказателното производство не са представени.
Настоящият съдебен състав не възприема и
изложените от касатора доводи за
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон.. АУАН и НП са съставени при спазване на императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е
издадено оспореното НП, а така също и в самото НП, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя. Правилно са посочени конкретната законова разпоредба, под
която са субсумирани фактите, установени от АНО и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
РС – Русе е анализирал подробно събраните
доказателства, основателно ги е ценил за безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписката писмени доказателства и разпита на актосъставителя в
съдебно заседание, обосновано е прието, че жалбоподателят е управлявал ППС,
състоящо се от товарен автомобил –
седлови влекач, категория N3, с две оси
и прикачено към него полуремарке, категория О4, с три оси. Съгласно §6,
т. 35 от ЗДвП, допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на ППС
в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.
Очевидно, тази законова дефиниция във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от тази наредба
допустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване за МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t. От това следва извода, че
управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да
надвишава 40 тона.
РС – Русе е изложил подробни съображения
относно правилна индивидуализация на размера на глобата, които се споделят и
към които настоящата инстанция препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3
000 лв. Претоварването в случая е с 5 760 кг., което
надвишава максимално допустимото тегло с 14.4% и се квалифицира като много
тежко нарушение, по см на т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на
нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за
допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза,
които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, което следва да бъде санкционирано с глоба
между 2000 и 3000 лева. В този смисъл, като е изменил НП № 38- 0004713/19.04.2023 г. на
директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, като е намалил размера
на наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ от 3000 лева
на 2000 лева, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 549/26.07.2023 г., постановено по а.н.д. №
954/2023 г. на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.